Обезпокоителната истина за телевизията
Питър Сент Джеймс
Изненада е, че фактите които следват, все още не са достигнали до състояние на дискусия. А не е ли това общоизвестно!
В продължение на 30 секунди от началото на пускане на телевизора, излъчването на вълни в индивида се променя. Вместо Бета вълните, индикиращи за тревога или съзнателно внимание, мозъкът произвежда в случая Алфа вълни. Мозъкът изглежда нефокусиран, все още в състояние на рецепция, сънлив или хипнотизиран. Лявото полукълбо на телевизионния зрител, което обработва информацията логично и аналитично, е изключено. Дясното полукълбо, което посреща постъпващата емоционална информация безкритично, е оставено само на себе си, без да има ограничения и контрол от страна на лявото. В случая с телевизията, медиумът или средата, а не съдържанието, осъществяват промяната. Няма значение, какво се гледа, ефектът е един и същ и универсален. Телевизията не предоставя информация за биене на тревога по мозъка. Това просто се явява невъзможно. Не може никога да се осъществи. Телевизията хипнотизира зрителя. При това го прави толкова ефективно. Това означава, че повечето от онова, което телевизионната индустрия твърди относно средата, не е вярно. Хората не могат да различават между добро и зло, право и криво, между фантазия и реалност, гледайки телевизия. Тази част от мозъка им, която извършва разграничението, в момента просто не действа. Тя е приспана. Точно това именно прави телевизията средство за осъществяване на mind control или пък система за вид дрогиране. Тя даже не би могла да изпълнява своите комуникационни свойства, като дава информация на рационалния ум. Защото рационалния ум е приспан в дълбочина в хода на самия процес. Рекламата и политиците използват този факт изключително умело. Комерсиалното в случая не е предназначено да продава и частица на зрителя. Но има за задача да се имплантират внушения, да се създадат внушаеми състояния, въздействащи върху човека, когато по-късно се срещне с търговския продукт. Някои от най-добре документираните политически примери са тези от 1980 – 1984 президентските избори. Изследванията показват, че милиони хора са гласували за кандидата, с който всъщност не са били съгласни. Представете си, ако от това се възползва някой предстоящ да се прояви диктатор като Адолф Хитлер. Какво би могъл той да постигне в тази среда! За тези, които съвсем сериозно се отнасят към гореизложеното за телевизията и съответните факти как тя въздейства на мозъка, би могло да се каже, че има много натрупан документален материал. Повече информация може да се открие в работата на Херберт Кругмен, който разкрива феномена през 1969 год. Мисля, че книгата “Съвършената машина” от Джойс Нелсън отразява всичко това.