Първо - конят е израз на един иносказателен език на природата. Той символизира благородството на пътя, който трябва да се извърви от човешкото съзнание. В Даоското учение се казва, че белият кон не е кон. Той е същество на небитието, той не е земна реалност.
Според даосите, силата на белия кон се състои в това, че той се отзовава на безкрайното. Когато човек пусне корените си в безкрайното, той може да стане благороден. Докато делфинът символизира търсене на тайните в подводните глъбини, то конят търси тайните в безкрайността. По тази причина белият кон не е вече кон. Той се трансформира в невидимия свят като една светеща енергия. Тук искам да ви кажа, че в другия свят не само конят, но и животните нямат духовно тяло. Те се връщат в един светещ център, централна монада, който се управлява от архангели. И конят, и делфинът са разбрали, че истинското жертвоприношение е процес навътре. Това означава, че този, който търси външни пътища, няма да узрее за пътя на ДАО и няма да узрее за сиянието на белия цвят, защото това сияние идва отвътре. Великият път е вътрешен и такъв е стремежът на белия кон, единство с небитието.
Белият кон е насочен извън границите на света. Когато говорим за другите коне, те символизират човешкия ум, например червения кон. Когато ви казвам, че белият кон е насочен извън границите на ума, означава, че човек трябва да надрастне границите на ума. Безсмъртието се намира извън границите на ума.
Белият кон е идея на пустотата и затова той не се ражда в света, а само присъства. И малцина знаят тайната на неговото присъствие. Конят е един символичен посредник, чрез който се постига пустотата. Посредниците, чрез които се постига пустотата, са тънката енергия и пределната целеустременост. Тази дума – пределната целеустременост – има специално значение в тайното учение на ДАО. Те се смятат за най-важното, чрез което се постига истинския път. Лао Дзъ казва: Главното в движението е покоят, понеже главното е покоя, това означава, че това движение е устремено към сливане с истината. В даосизма се казва: Колелото се върти, защото оста му е неподвижна. Това означава, че движението трябва да има нещо, на което да разчита. Ако човек има постоянна любов, тогава той има на какво да разчита. От друга страна само в състояние на покой и неизменност човек може да придобие своята иситнска природа. В този смисъл движението е път към покоя, а покоят е път към най-вътрешната реалност, великата пустота...
Първо трябва да знаем, че конят върви по дълбокия път на учението. На едно място Учителят малко се изпуска в своите лекции и казва неща, които обикновено се премълчават: че конете са... души и достатъчно е тяхното мъчение в това тяло и не трябва повече да ги мъчим. Това означава много неща и затова аз реших да ви кажа някои неща за коня, за да имаме подход към тези същества, наречени коне.
Учителят е категоричен, че ако едно човешко съзнание, една душа се заключи в риба, тя ще живее като риба и няма никакъв избор. Това, че хората не вярват, това е техен проблем. Но това, че ако то се разгласи, за тайната на животните в много широк смисъл, ще бъде опасно за хората и затова много неща се премълчават. Но все пак, специално за коня, мога някои неща да кажа.
Конят е една много красива душа, която не е успяла да съхрани в себе си Мъдростта и Божия Глас. Това е душа, която е държала на други неща. И затова сега конят трябва да намери Божия глас в служенето и в мълчанието. Отнет е говорът, отнети са много неща, за да може да намери отново същественото, което е изгубила.
Мълчанието е окултен метод, който създава условия на коня за откриване на изгубения път. Това не означава, че една такава душа ще намери непременно правия път, но има условия и зависи как ще ги използва. Същевременно конят и неговата душа, неговата красива душа, е дала обет за мълчание и обещание за служене на човека (така както преди бяха и древните котки, за които говорихме). И не случайно, когато човек се качи на кон, той започва да чувства едно превъзходство над земните енергии. Това се дължи на контакта на човека с душата на коня, тъй като конят е запазил своята красота и своята обич към нещата, макар че е изпуснал Мъдростта.
Конете, според окултната наука, това са тези красиви души, които са обичали Бога, но не са Го слушали, не са слушали Неговия Глас. Останала е само обич, гола обич. Има и такива хора. Да обичаш и да не слушаш, това е едно много тънко отклонение. Както казах конят само е обичал, но след като е изгубил слушането си сега е впрегнат, за да учи и същевременно да слуша. Има свои уроци, които е изпуснал. Всичко това означава, че конят е обичал, но не е бил пробуден. Той не е мислил изключително за Бога, а това е методът, който разгръща пробуждането. Значи, когато се мисли изключително за Бога, за Истината, това е методът, при който пробуждането се разгръща.
Окултният закон гласи, че неизменната Любов е постоянна будност. Това е всъщност неизменната Любов.
Елеазар Хараш