Кумранските свитъци имат голямо значение за установяване на истината в споровете с критиците на Библията по различни въпроси. Освен това те предоставят изключителна възможност за изучаване на живота в Кумранската общност, която се състои от есеи (юдейска аскетична секта от Палестина, съществувала от средата на ІІ в. пр. Хр. до 68 г. сл. Хр.). Текстовете от Кумран отразяват много точно определена част от античния юдаизъм.
Ръкописите са важни преди всичко за изучаването на старозаветния текст, но те спомагат също така и за разбиране и по-дълбоко осмисляне на обстановката, в която възниква Новият Завет. Ще илюстрираме това чрез познатата на всички Рождественска вест, за която свидетелства евангелист Лука. Хвалебственият химн на небесното войнство започва с думите: “Слава във висините Богу и на земята мир…” (Лука 2:14, СИ). До тук всички библейски преводи са идентични. В превода на Мартин Лутер по-нататък четем: “…и на човеците благоволение”(СИ: …и на земята мир, между човеците благоволение). Новата редакция на този текст обаче е: “Мир на земята, между хората на Неговото благоволение”(Превод на изд.“Верен”: …на земята мир между хората, в които е Неговото благоволение). Католическият превод дава още една версия: “…мир на земята у хората на добрата воля”.
Разночетенията се обясняват с различието в текстовете на гръцките новозаветни ръкописи. На пръв поглед то е съвсем незначително – при един от текстовете в това изречение липсва само една буква. Но именно тя е причината за толкова голямата смислова разлика. Част от изречението, която се превежда: “…в хората на благоволение” на старогръцки гласи: εν ανθρωποισ ευδοκιασ (ен антропоис еудокиас). Ако в думата”ευδοκιασ” (на благоволение) липсва последната буква σ, преводът е: “… в хората благоволение”. Лутер е използвал тъкмо такъв гръцки текст. Днес обаче са известни много по-древни ръкописи от тези, които е ползвал М. Лутер. И изследователите са единодушни, че първоизточникът гласи: “Слава на Бога във висините и на земята – мир между хората на благоволението.” Но тогава какво означава този стих? Словосъчетанието “хората на благоволението” звучи необичайно. Възниква въпросът чие е това благоволение? Още първите преписвачи на Евангелието са се сблъсквали със същите трудности, произтичащи от изцяло незвучащия на гръцки израз:”ен антропоис еудокиас.” В семитските езици обаче – в староеврейския език на Стария Завет, а и в съвременния арабски – този словесен похват е широко разпространен. За войник например се казва: “мъж на войната”, за лъжец: “човек на лъжата”. Известен е характерният за поетичния стил израз: “Той е дете на смъртта”.
Точен паралел на фразата “хора на благоволението” не е намерен нито в Стария Завет, нито в други еврейски или арамейски текстове. Но в кумранските текстове този начин на изразяване съществува почти дословно. В хвалебствените химни, намерени в пещера №1 два пъти се споменават “синовете на Неговото (т.е. Божието) благоволение”. От контекста недвусмислено се разбира, че това са хората, към които Бог е благоволил, които са Му угодни, които Той е избрал и е призовал. Следователно Новата редакция на Лутеровия превод е много вярна по смисъл: “Мир на земята между хората на Неговото благоволение.” Този извод е важен, защото в хвалебствения химн на ангелите не става дума за всеобщия мир на земята. Той липсва по времето на Христос (нека си спомним избиването на младенците във Витлеем по заповед на Ирод), няма го и в наши дни. Божият мир сред омраза, вражда и спорове е обещан на тези, които са угодни на Бога.
Есеите са смятали, че Божието благоволение е само тяхно достояние, но от хвалебствения химн на ангелите разбираме, че то се отнася за всички хора. Иисус Христос става Човек и се отъждествява с всички хора. Пътят Му Го отвежда там, където Той като “Агнецът Божий… взима върху Си греха на света”(Йоан 1:29, СИ). Защото Бог иска “да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината” (І Тим.2:4, СИ).
ЛЕГЕНДА ИЛИ ДОСТОВЕРЕН РАЗКАЗ?
Историята за раждането на Иисус Христос, която е описана от евангелист Лука спада към силно оспорваните пасажи от Библията. Отново и отново се появяват твърдения, че това е една от късните легенди, възникнала далече от пределите на Израил и записана от християни гърци, бивши езичници, обременени от езическия начин на мислене. Но ако сравним съдържанието на тези “легенди” с кумранските текстове, ще видим, че няма основание за такива твърдения. Историята при Лука е идентична с текста от Кумран. Това означава, че тя е записана на еврейски, а не на гръцки фон и не е повлияна от езическите представи на християните гърци.
В Евангелието от Лука историята е предадена така: “И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, които хвалеха Бога, казвайки: Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение. Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава до Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви. И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосифа, и младенеца, лежещ в яслите. И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце. И всички, които чуха, се удивиха за това, което овчарите им казаха. А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си”(2:13-19 РИ). Именно тези думи, известни в историята и в изкуството като “Gloria in exelas Deo”, са предадени точно и достоверно. От еврейски те са били преведени на нетипичен гръцки. Мария или овчарите са предали думите на хвалебствения ангелски химн на евангелист Лука по време на интензивните му търсения. Самият той пише: “…изследвах подробно всичко от начало”, чрез разпитването на “онези, които отначало са били очевидци” на “съвършено потвърдените между нас събития” (1:1-4 РИ). Ето защо трябва да се отнасяме към твърденията му с пълно доверие.
Превод: Светлана Григорова
