Щом сме на едно мнение, че няма унифицирана формула по темата, предлагам да се насочим към принципите.
Ако установим основните принципи, всеки може сам според почвата, която той сам се явява, да разработи и приложи собствена формула действена само за самия него.
Във връзка с аромотерапията забелязвам, че принцип може да се яви собствената база данни на човека. Това е точно връзката аромат-асоциация извлечена от натрупаните преживявания.
Съпругата ми например, има непоносимост към аромата на зюмбюл и люляк, защото ги свързва със смъртта на любимата си баба. При мен тези аромати предизвикват ведро пролетно настроение и стимул за благотворни дейности.
На съученичка пък и беше приятна миризмата на токущо варосана постройка и на изгорели газове от двутактов двигател ?!?
Следва, че не всички аромати действат на хората по един и същ начин.
...
Да се върна на основните принципи, които аз поне търся.
За въздействието на ароматите вероятно основното е личните преживявания и емоциите запечатани в паметта ни. Познаването и осъзнаването им ще ни помогне при евентуалното им приложение.
....
За създаването на положителна настройка, емоции, чувства и подобни в началото е необходима или силна воля или познаване и ползване на съотвените за индивида асоциации настройващи го към по-високо и по-добро.
При мен това настъпи след осъзнаването, че аз и само аз съм господар на емоциите и чувствата си. Те са мои, и нищо външно не може да ги провокира ако аз не съм се съгласил да изпитам точно определено чувство или емоция. Изключение за сега май прави само чувството за физическа болка, което още не е овладяно напълно.
Трудно е да обясниш и опишеш на когото и да е, как така от самосебе си можеш да генерираш определено чувство или състояние. Аз поне не мога. Просто се изпълвам с желаното чувство и това е. Не ползвам техника, метод или каквото и да е помощно средство. Сменям си състоянието и не знам как, просто се получава.
Как ли да го обясня за да се ползват и други от подобна способност?
Има една аналогия, която предлагаше Монро. Чрез уред за обратна връзка да се запомни състоянието, и после по желание да се генерира. Но пак идваме до въпроса на някои хора: Как да генерирам желаното състояние?
Ами нямам обяснение..... при мен просто се случва. Ако някой има обяснение и метод, то може да се помогне на интересуващите се, но едва ли ще работи при всички, което не прави автоматично метода грешен.
.....
Способността на някои да ни изваждат от равновесие или хармония (както му казвам аз), според мен се корени във вътрешното ни състояние, което както казах за мен е само и единствено лична отговорност и състояние. За това, че някой ми е въздействал, причината е само в мен и никой друг. Или почвата е подходяща за въздействието, или съм се съгласил то да се случи. Съгласието много често е неосъзнато от индивида изпитал въздействие, до степен дори и на отричане на личния принос.
Пример:
- Той ме ядоса и ме изкара от равновесие, изкара ме от кожата ми.
Как, питам аз, може да те ядоса ако ти не се ядосаш? Това е лично твое чувство и само ти си му господар.
Коректното изказване в такива случаи за мене е:
- Той поиска да ме ядоса, аз се съгласих, и поради това излезнах от равновесие.
Обикновено казваме, че някой ни е направил нещо, но ако това се отнася до чувства и емоции а не до физическо въздействие, е верно. Дори за физическото въздействие често е в сила необходимостта от лично съгласие. Нали преди да стане материален факт каквато и да е дейност, е била вероятност в психо-енергийните нива?
Тук искам да напомня и един факт (според напредналите) "Всичко е енергия с различна честота".
Фокусирайки се на дадено вероятностно събитие, ние спомагаме за забавяне на вибрациите, понижаване на честотата му. Когато това продължи до ниските честотни нива, казваме, че събитието се е случило в материалния сват. За реализацията на физическо ниво спомага и броя на хората насочили фокуса (мислите) си към обекта или събитието. Този принцип бе в основата на изказването ми в друга тема, че колкото повече обръщаме внимание на рептилиите, толкова повече им помагаме да се реализират в нашето измерение, на нашето ниво на вибрации.
Това ми припомни и един принцип заложен в практикуването на Айкидо: "Не показвай грешни техники!"
Ако искаш да избегнеш грешния път, не му обръщай внимание. Насочи се по верния.
А как да разберем кой е верен?
Мисля, че "Пътя със Сърце" ще покаже.
