Наскоро ми попадна информация за т.нар. хора-органични портали или хора без душа. Душа в смисъл на индивидуализираната искра божествено съзнание, която остава неизменна през различните прераждания, носейки със себе си като воал различни емоционални и ментални модели и систамата от убеждения (която е причината, когато се роди в тяло, личността да не знае, че е едно с душата).
Заради генетичното смесване, органичните портали (ОП) съществуват сред всички раси, макар и да не са разпределени поравно между тях. Докато човешките същества притежават божествената искра на съзнанието, която им дава способността на самоосъзнаването от "нивата" на личността до източника, на ОП им липсва тази искра и тяхното съзнание е затъмнено по отношение на нещо различно от физическия/материалния план. ОП са част от групова душа, подобна на тази при животните, която се развива, еволюира и се преражда колективно, а не индивидуално. Хората с душа (ХД) притежават уникална енергия, която се пропива в техните преживявания, опит и изразяване и идва директно от източника, ОП притежават анимирана енергия от вложената в материята есенция на източника.
Душата и генетиката се събират във физическото тяло и повлияват на психиката. Цел в живота на ОП е изразяването им единствено в околната среда на земята и те търсят всякакви средства да оптимизират своята външна привлекателност, вписването им в социалните отношения на всяка цена (често търсейки път към върха на пирамидата, пътя на силата и подчиняването на околните). ХД често влизат във връзка с други хора или се женят за такива, водени от цели напълно различни на физическото продължаване на рода, а поради влагането на определени качества на духа в материята. Разликите във външния вид между ОП и ХД са толкова малки, че не могат да бъдат използвани като критерий за разграничение.
Психологически, ОП са много по-просто устроени. Това е защото им липсват някои психологически компоненти (изграждани от душата). Първият главен компонент за ХД е божествената искра, позната като дух, Висше Аз, есенция, истински "Аз". Следващият компонент е съзнанието като комбинация от нервологични, психически, емоционални, ментални и телесни процеси или познат като его, личност, механичния аспект, който съдържа в себе си безброй много идентификации или по-малки азове. Третият компонент е тялото или соматичното съзнание, колективното съзнание на физическите клетки и органи.
ОП притежават само телесно съзнание и личност, но не и божествена искра или Висше Аз. Тъй като тялото и личността не познават морал и етика отвъд социалното обуславяне или само-възприятието/само-мнението, на ОП им липсва истинска емпатия или състрадание, техните импулси се свеждат до задачите на оцеляването и изтъкването в средата, в която живеят, съзнанието на хищника. Емпатията и състраданието са само роли, които те имитират. Поради своята психологическа елементарност ОП са лесно манипулируеми и предсказуеми (дори когато са в ролята на хищник).
ОП са линейна система в съзнанието. ХД са нелинейни системи, които не могат да бъдат предсказани. От тази непредсказуемост е възможно да се прояви хаос и от него да разцъфне истинска креативност.
ОП са машинно съзнание, което е способно да достигне големи върхове в постигането на целите си, докато ХД са божествено съзнание, способно да трансцедентира и да се свързва със светлината от духовните нива.
Докато нищожните физически разлики между ОП и ХД не могат да доведат до разграничаването им, има съществена разлика във фините им тела. ОП както беше посочено нямат божествена есенция. Есенцията, личността и съзнанието на тялото по правило са тези, които се обобщават като чакри или центрове на съзнанието. Духовните центрове имат независимо съзнание от телесно/емоционално/менталното и служат за събирането, трансформацията и разпределнието на информацията и светлината (светлина=информация). Те функционират като свързващи и координиращи области между тялото и душата или тялото и фините енергии.
Целта на това изложение не е да се впуска в подробности относно чакрите, но накратко при добре развито същество с душа горните три центъра в тялото (сърце, гърло, трето око) служат за приемане и трансформация на светлината от духовните нива (които също имат свои чакри/центрове, входа на които са коронната чакра и звездата на душата), а долните три (коренна, полярна/полова и слънчев сплит) работят с енергиите от ниските плътности и околната среда. Долните три центъра могат да бъдат разделени на множество области (фрагменти), докато горните са цели.
Ниският ментален център (слънчевия сплит) не е развит при повечето животни, но е изключително добре развит при ОП, които възприемат всички ментални идеи чрез него (дори да са в досег с същества, които общуват чрез висшия ментален център (гърлото). Това разбира се важи и за повечето ХД, които още не са трансцедентирали личността си. Но те поне имат път нагоре. Висшият емоционален център (сърцето) позволява на ХД да усещат кое е истина и кое не, дава им възможността да са състрадателни, емпатични и да се радват на живота безпричинно. Това е връзката с емоционалната страна на божественото в тях, Висшия Аз, чието битие е безусловна любов и състрадание, свързва ги с източника на фината духовна интуиция.
ХД притежават всички тези центрове, макар че висшите чакри са в спящо състояние или недостатъчно използвани във всекидневието. Това не означава, че Висшият Аз е неактивен, а че връзката с него не е активна или е слаба. В това отношение повечето ХД са подобни на ОП.
ОП не притежават висшите центрове, те имат само ниските три центъра и използват духовна есенция от хората с душа, за да създадат енергийна имитация на тези чакри.
Съзнанието се проявява само, когато центровете наблюдават себе си или се отразяват един в друг. Всеки център/чакра е елемент от нашето духовно тяло и когато светлината се приема съзнателно във всеки един, активността между центровете е тази, която "заземява" все по-големи фрагменти от Висшия Аз в личността, водейки до нейното трансцедентиране или анихилиране, за да се прояви истинския "Аз". Без връзка между чакрите, Висшят Аз остава неосъзнат. Тази връзка може да се наруши при вампиризъм от страна на ОП към духовната есенция на ХД.
Център на съзнанието при ОП е сексуалната чакра, която ги свързва с тяхната групова душа. Важно е да се разбере точно тази липса на висши чакри, за да се схване разликата между двата вида, раждащи се в човешки тела. Полярната чакра не отговаря само за сексуалната активност, тя също така е връзка с астралните нива и води до редица метафизични преживявания. Чрез кражба на енергия от ХД, ОП започват да формират ниския ментален център, но той е само механичен сбор от идеи, архетипи, модели на поведение, които остават несинтезирани докрай. Всичко се разглежда механично, като маски, които се поставят и свалят, аспекти се енергетизират или отслабват и разрушават. ОП смятат това за своя душа/висш аз, но тази имитация дори не е създадена от тяхна собствена енергия.
Типът енергия, която е открадната, определя метода на имитация и областта на захранване. Чрез физическа близост ОП могат да изтеглят физическа енергия от моторния център/коренната чакра, което причинява умора и изтощение, а за тях екзалтация (защото процентно силата на енергийна вместимост на ХД е фактически безкрайна и скоро тази открадната енергийна порция ще бъде заместена от връзката с източника, докато колкото и малка да е в неразвитото в енергийно отношение тяло на ОП ще предизвика взрив от енергия). Чрез заплахи, доминиране, съблазняване ниският емоционалне център е източван. Чрез лъжи и фантазии, чрез измолване на внимание, ниският ментален център е отслабван. При оргазъм на ХД енергия от трите центъра е измуквана в големи количества.
Всичко това причинява стрес в системата и прекъсва връзката с висшите центрове, които не функционират вече оптимално. Взаимодействие с ОП намапя временно креативността, индивидуалността и оригиналността. Интелектуалните способности също се намалят, което води до по-слаби способности за разпознаване, че ХД се намират в клопка и са манипулирани енергийно от същество, което е животно в човешки образ. Обикновено ОП се опитват с всякакви аргументи и фантазии да продължат времетраенето на измукването на духовна енергия от жертвата си и да изградят по-силно енергийно тяло за себе си.
Главната цел на ОП е да източи висшият емоционален център - сърцето, защото именно там се интегира душата и висшия аз в тялото. Много често ОП започват истински театър, действайки с наличните средства - огромната си връзка с астралните планове, стимулирайки полярната чакра на жертвата си с различни илюзии и илюзорни преживявания, прекалена емоционалност, неспособност да мисли и да се откъсне от тях, претендирайки през цялото време, че именно ОП са жертвите или тези, които помагат на мнимите проблеми, предлагайки фалшива емпатия и състрадание. ОП през цялото време са несъзнателни за причините за своите действия, разигравайки машинно вложено програмирано поведение, те прости имат нужда да се закачат за някого с достатъчно духовна енергия, преминавайки от емоции на силна привързаност към омраза и гняв, от измислено състрадание към опити за цялостно навреждане и обезсилване.
Органичните портали са хора-хамелеони. Когато се насочват към някого и неговата душа за манипулация, те се настройват към неговия профил и поведение. Това настройване се случва по два параграфа: интелектуално и духовно. Интелектуално пресмятане и имитация на душа.
При ОП изкуственият интелектуален център е отговорен за формиране на поведението им и подхода им към жертвата, това се отнася до това, какво да се каже и как да се поднесе, каква роля да се изиграе. Интелектуалното пресмятане изхожда само и единствено от профила на жертвата, докато при ХД отношенията се изграждат винаги двустранно, винаги се включва и собствения опит и вътрешна нагласа.
ОП са в двете крайности по отношение на кармата. Едните от тях са много близо до материалния свят и връзката им с астралните нива се осъществява само по време на сън. Тъй като не притежават душа и предишна лична опитност, те нямат акумулирани кармични отношения и живеят много свободно. На другата крайност са тези, които имат много силна връзка с астралния свят, навличайки със и през себе си огромни енергийни структури, изградени от масовото съзнание. Всичко, което е изградено от масовото човешко съзнание. Вписвайки себе си по всевъзможни начини в тези енергии и структури, на тях могат да им хрумнат всевъзможни сценарии за това къде и как са живели "преди". Като истината е, че нищо от това минало не е тяхно, те просто са портали към астрала и търпят влиянието му. Втората група ОП са малка част от тях, може би 5 или 10%, но именно те изпитват неистово влечение към метафизиката, езотериката и окултизма, страдайки от всевъзможни мании и желания да властват и манипулират, търсейки свързване с подобни на тях дори на физическо ниво в редица илюминатски или масонски ложи.
Повечето ОП са само маски, които наподобяват личност (много често срещано вътре в тях е усещането за изчезване и обезличаване и задържането на всяка цена на усещането за индивидуалност, което се набавя чрез кражба на енергия, защото зад маската няма духовна енергия или духовна цялост, а само бездна). ОП могат да действат и живеят без да се "активират", т.е. живеят от натрупаното в тях. Веднъж активирани те действат изцяло неосъзнато за "личността си", и биха реагирали драматично ако някой се оплаче от обезсилващото им и разболяващо присъствие. В интелектуалния профил, който те си изграждат за жертвата си, се опитват да влязат под кожата на другия, да спечелят доверие, да изградят "приятелство", интересуват се от личната история - какви интереси, филми, музика, хобита, работа или места предпочита или от миналото на човека, към който са се насочили. Тази информация е използвана впоследствие ако жертвата се откъсне от тях за изграждане на негативен образ пред другите, докато ОП започва да се представя като жертва. Чрез интерес към личната история ОП знаят кои бутони да натиснат ако искат по-късно да навредят или саботират, какви емоционални трикове да изиграят, за да отслабят от разстояние жертвата си.
Тъй като ОП са съзнание-кошер, веднъж набрана информация за даден човек, неговият профил е споделен с всички останали в кошера. Това прави възможно навлизането на много ОП в живота на жертвата след еднократна среща с един ОП. ОП са свързани помежду си на етерно/астрално ниво и изграждат множество тъмни йерархии или групи от празни същества. Тяхната главна област на съществуване е ниският астрал и те се стремят съзнателно или несъзнателно да научат повече за методите и средствата да манипулират другите от там, затова извън изцяло насочените към материално съществуване ОП има и такива, които насочват вниманието си към метафизиката и черпенето на енергия и сила от астрала и общуването със съзнанията там (както техният нисш ментален център е заместител на душата, така астралните планове стават заместител на духовните, а сенките там са възприемани като богове и богини, ангели и демони, връзка със светлината).
Подражанието на Душата е вторият метод, освен интелектуалната преценка. Докато преценката служи за напасване към личностното поведение, подражанието включва илюзията за духовна дълбочина, за присъствието на душа (макар такава да липсва и да няма духовна насока в живота, а всички събития още от раждането сякаш са случайни и накъсани, без каквато и да е връзка помежду им). Чрез събирането на енергия от висшите центрове на ХД, ОП може да я проектира към жертвата си, карайки я да смята, че това е отблясък от собствената им душа. Наивната жертва би приписала духовните качества на ОП, макар фактически това да са нейни собствени.
Способността да отразява е най-голямият плюс на ОП. Но това е и най-голямата им слабост, която ги издава. Тези, които са наблюдателни и имат вътрешно разбиране, ще разпознаят това отразяване като прекалено несръчно, прекалено странно или прекалено добро, за да бъде истинско. Един човек с душа може да има страшно общо с друг човек с душа, но е естествено да има и някой разлики или да не са идеално допълващи се, защото всеки е уникален и притежава свободна воля. Високи нива на отразяване се наблюдават само при ОП. Такива като пълни противоположности, черно-бяло, душа-близнак, всичко, което е насочено към прекалено дълбоко обвързване и размяна на енергии или принадлежност към "един път".