Будизмът е пример за инициирано от човека осъзнаване на света. Ако можем да разделим "религиите" на такива, които се спускат отгоре и на такива, които се въздигат отдолу, то будизмът се въздига отдолу. "Религията" я слагаме в кавички, защото всъщност будизмът не е такава - поне не в истинския смисъл, доколкото religio означава "свързване [с Бога]". В будизма няма никаво свързване с какъвто и да е Бог - будизмът не разсъждава за Бог, макар в по-късните времена да се наблюдава едно институционализиране на проявилите се в него същности и въздигането им в ранг на светии или божества. С отдалечаването от времето на Буда, Той също се украсява с божествени атрибути, независимо, че от най-стари времена се говори единствено за кармично подготвяне на Неговото въплъщаване в живота на Гаутама.
Будизмът не се приема като религия, защото неговото внимание се насочва напълно към човешките възможности и ги представя като средство, чрез което можем да достигнем до освобождение от оковите на духа. Окови на духа са материалните заблуди, които държат човешкото същество затворено в света посредством 108 съблазни. На тях съответстват 108 добродетели, с които човекът може да се пречиства и така ще бъде въздигнат от гледна точка на своята съдба. Съществува схващането, че трудностите или късметът в живота са следствие не само от настоящите прояви, но и от такива от безкрайния цикъл прераждания, които човекът е изминавал през миналото и от най-нисшите животински форми се е придвижвал постепенно към формата на човек. Тази форма е особено специална, защото при нея се проявява осъзнатата воля - ето защо човешката форма може да послужи като космодрум за изстрелването на духа към пълното му освобождение. Тъкмо това е направил Буда, но когато се въздигнал към ангелските и божествени светове с ужас установил, че тези същества там също страдат от обвързаността си със свои страсти и заблуди - по-висши от земния свят, който са създали. Тогава моралното усилие на Просветения надхвърлило дори света на Боговете и достигнало до "шуня" - абсолютната празнота от всичко. Щастието, което Го очаквало там, било неописуемо и неизчерпаемо. Но Просветеният, в който живеело безгранично състрадание към всичко, не се отдал на заслужения Си покой, както много други прояви на Буда-природата преди Него. Вместо това Той се върнал назад, отново обладал изтерзаното Си от страдания земно тяло, за да започне да проповядва Истината за нещата и Пътя към нейното постигане:
1. животът е безконечен низ от страдания.
2. има причина за страданието и тя се корени в желанията.
3. премахването на желанията ще премахне и страданията.
4. има път, по който може да се премахне страданието.
С проповядването на този осмостепенен път (мислене, внимание, поведение, медитация и прочея), Буда се превърнал в Бодхисатва - Просветен, Който остава в тази реалност, за да помага и на останалите да достигнат до Неговото блажено състояние. Така всъщност Той се обрича на вечно страдание, защото винаги ще има такива, които ще бъдат далеч от просветлеността.
Будизмът стъпва на заварените в Индия ведически култове и това, което надгражда над тях е, че предоставя възможността за освобождение на всяко едно същество, без значение към коя каста се е родило. Будизмът отхвърля кастите по рождение и представя разделението според начина на живот като единствено справедливо разделение. Стряскащата липса на ритуал и пантеон убърква индийците, свикнали на пищен религиозен реквизит и не след дълго пламналият навред будизъм е изтласкан обратно в периферията, в полза на индуизма. Будизмът обаче, се разпространява в Китай, Тибет, Корея, Япония и прочея. Японската дисциплинираност и аскетичност способстват за зараждането на дзен - сравнително нова форма на будизъм, която достига до предела на изчистеността и непосредствеността. Според различните схващания между привържениците на будизма по света, се открояват още много направления - след индуизма будизмът е най-разроеното учение. При всички тях обаче, характерна остава пряката насоченост към тук и сега, а също и безкрайното състрадание и разбиране. Някои от будистките направления наблягат на ритуалната страна, други - на медитацията, произнасянето на мантри, разсъжденията или четенето на свещени текстове. При всички тях се търси пробуждането на нещо, което е заложено дълбоко в ядрото на човешкото същество и, чрез експлоадирането на което илюзорната реалност ще се строши.
