Който премине слънчевия портал...от собсвтен опит, нека каже... До тогава опита на руските пубертети си остава типичен и поради тази причина напълно тривиален.
Защо си правим кумири ? Защо е това подсъзнателно желание там някъде извън нашата "матрица" да има една същност или много - които да се погрижат за "горкото дете" . Защо е това глезене ? Защо ?
Дали има или няма "помагачи", всеки сам трябва да установи. Докато не направи това изследване, той само повтаря басни и приказки - достойни за Шехерезада

Стила ми нека не обижда никой...не това е целта. Нарочно си пиша така, а ако някой се засегне все пак , то нека се запита кое го е засегнало ? Просто една мисъл в неговия или нейния мозък. Мисъл , която е задвижила определени процеси. Същата хитра лисица, която говори за слънчеви портали и деца на слънцето. Мисълта предизвиква един механистичен процес, който няма край...
Защо се задоволяваме с мисълта и опита ? Защо не изследваме сами какво има там ? А дали това там - ако го има - е толкова добро ? Зашо то ни дава акъл как да живеем

Ако има създател, то той не би ли желал неговите създания да са свободни ? Да си свободен, значи да не зависиш от съществата от светлина, независимо колко са възвишени - ако ги има

Да станеш сам учител и ученик на самия себе си ... Тогава струва ми се има изход. Другото са форми на зависимост и на липса на поемане на отговорност...