Митко, дано имаш време, имам нужда от помощтта ти. Става дума за следното: По горе писах за пирамидата като форма -пример, не помня къде, и ти даде коментар, че е обърната с върха надолу - не нагоре, както писах там, знам че не казвам много, но знам и че ще се сетиш, тези дни много мислих и тъй като си говоря със себе си за това, не мога да уточня нещо в енергийното устройство - човек- вселена. А именно(това е чисто физическата проява!, но може и да се погледне чисто духовно..): Вземи една пирамида, от стъкло, и я погледни от към основата и: ще видиш 12 лъча, излизащи от общ център..., (няма да се впускам в анализ тук и сега относно това), но действително..аз ли ги виждам наопаки нещата от към земните прояви, или пирамидите са две, една с върха надолу, една с върха нагоре,( демек - 2 звезди(12 лъча)..може би и повече, в някакви др. енергийни прояви..), като двете се "вливат" една в друга..., което го усетих във видение, където заспах с намерение да усетя 'висша прегръдка от всемира'- нескромно, но искрено! и заспах и се събудих в съня и сякаш видях, а си бях в стаята и не там... та видях малка звезда, която ме "гледаше", а взаимното ни внимание ни притегли, аз изкочих и полетях с ускорение, а тази звезда се разшири и ме прегърна, с топлина и светлина, бе точно като , да погледнеш в стъклената пирамида, отдолу... и бяхме в миг едно цяло, прекрасно чувство, от този ден не чувствах самота, всред близките си и не ги осъждах с болка, за липсата на такава "прегръдка'...това промени погледа ми към околното, приех всичко като вътрешно ставащо, и собствен избор...
Митко, Благодаря!
Напълно прав си, има го това - подхождам с доверие. И вярно е човек е длъжен не да се хвърля в "обятията" на първата енергия, "допряна" до него, това е като да се оставиш да бъдеш ползван, затова писах за цялостта...Чувствам, че когато проявявам искреност, без страх и "вампирските" прояви бягат, това го знам от опит. Цитирам себе си, щото писах, че преди "срещата" със "звездата" молех за прегръдка от Всемира, съзнавам, че звучи нескромно, но това у мен бе силен и абсолютно дълбок порив, без колебание, усеща се като сърдечна нужда, без въпроси и пазарене в мен, директно намерение, както като дете искаш от сърце .... Болезнено ми е да обсъждам Христовото съзнание като проява на Всемира, доколкото ценя и Уважавам личното светоусещане на всеки, с който общувам. Всеки има свое верую и понятия, няма значение дали е будист, кришнар, мюсюлманин, християнин, съботянин, юдеин, суфист, ..., всеки от тях изживяващ ЛИчно във вътрешно общение Бог, ще усети и разбере същото, което ще разбере и усети събрата му. Името няма значение, а същността на почувстваното и смисъла на осъзнатото. Безпорно всеки има своето търсено, проявено във времето. Това за мен е по-скоро красиво, отколкото противоречиво или плашещо, още по-малко го намирам за чуждо. Често чувствам много повече приемане отколкото дори се допуска като проява в дадени взаимоотношения, тогава чакам, чакам другия да ме допусне, за да се радваме на 'житейските си открития" заедно. Нужно ли е да натрапвам моите форми на проява, моите разбирания, ако не съответстват на отсрещната страна.. всеки има своя език, затова коригирам моя изказ, а не чуждия, доколкото мога, и проявявам и към мен същото търпение, в желанието си да се науча да говоря езика на другия... Всеки от нас е Вселена - Богата, пръскаща себе си, както е, каквато е! Обичам да общувам, радвам се, когато в спора виждам как другия е всъщност част от същата енергия, която се движи в мен и задвижва съществото ми, и никаква заплаха за своята цялост не усещам....знам само че живеем на земята и тук всичко е подчинено на времето по един или др. начин като проява, затова е нужно търпение, за да разберем понятията си, та да говорим на един език, защото за мен езика, в своята същност - енергийност е един...останалото е времевата проява, изразена в раса, култура, среда...
П.П: Споделям пример: Доскоро тук писах в цитати, които са сходни с моето разбиране и се стремях към прекалена изчерпателност с цел пълно искрено споделяне. Благодарение на добротата на m2f, разбрах, че е нужно да коригирам изказа си..., за да е разбираемо това за което пиша. Рядко в живота човек среща подобно човешки предано отношение. Нужно е да си
преболедувал болезнените житейски взаимоотношения, за да добиеш подобна душевна чистота и искреност, за това се иска СМЕЛОСТ И МЪЖЕСТВО! m2f ми подаде ръка навреме, защото чрез своя опит усети къде ми е проблема, това у мен предизвика радост и аз с готовност се уча да се изразявам смислено, а не бягам изплашено от "болката" в противоречивите, спорни отношения. Ние сме си лечители един на друг, по всякъкъв начин, дори с "отрицателните" си прояви един към друг..както казах за мен това са стъпалата подадени като знак от вяка душа, с която общуваме. Чрез доверието директно виждам кой кой е. Не ми се налага да "критикувам" проявите му, приемам ги като момент, не като константа, и както казах чакам с търпение да се проясни "проблема"- рано или късно той се трансформира..вечно движение - дишане.. както е изобразено в кръга - ин, ян.