Автор Тема: Държавата продадена за 5 милиарда лева  (Прочетена 4019 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 671
  • WATCHER
Държавата продадена за 5 милиарда лева
« -: Декември 14, 2005, 09:18:22 am »
standart

Сделката за “М-Тел” е за повече пари, отколкото хазната взе от приватизацията

Българските фирми са продадени за 5 млрд. лева, гръмна Националният статистически институт вчера. Той огласи скандален доклад за приватизацията от 1993 до края на 2004 г.
От 5-те милиарда в хазната обаче са влезли едва 1,7 млрд. лв. Тези пари са платени в брой, а останалите - в компенсаторки, бонове и държавни облигации. За сравнение този юли "Мобилтел" бе продадена за 1,6 млрд. евро, което е приблизително 3,2 млрд. лева. Така излиза, че всички държавни предприятия са изтъргувани за по-малко пари от сделката за първия мобилен оператор.
За 11 години са сключени 5186 сделки. 14,7 млрд. лв. са разиграни в приватизацията. Тази внушителна сума включва цената на продажбата на фирмите, поетите задължения, платените борчове и обещаните в договорите инвестиции.

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Re: Държавата продадена за 5 милиарда лева
« Отговор #1 -: Декември 14, 2005, 11:46:09 am »
standart

Сделката за “М-Тел” е за повече пари, отколкото хазната взе от приватизацията

Българските фирми са продадени за 5 млрд. лева, гръмна Националният статистически институт вчера. Той огласи скандален доклад за приватизацията от 1993 до края на 2004 г.
От 5-те милиарда в хазната обаче са влезли едва 1,7 млрд. лв. Тези пари са платени в брой, а останалите - в компенсаторки, бонове и държавни облигации. За сравнение този юли "Мобилтел" бе продадена за 1,6 млрд. евро, което е приблизително 3,2 млрд. лева. Така излиза, че всички държавни предприятия са изтъргувани за по-малко пари от сделката за първия мобилен оператор.
За 11 години са сключени 5186 сделки. 14,7 млрд. лв. са разиграни в приватизацията. Тази внушителна сума включва цената на продажбата на фирмите, поетите задължения, платените борчове и обещаните в договорите инвестиции.


RedGuy::
http://www.xnetbg.com/www/site/smf/index.php?topic=610.msg8494#msg8494

Неактивен Атила

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 890
  • Атила - бич божи
Re: Държавата продадена за 5 милиарда лева
« Отговор #2 -: Декември 14, 2005, 12:09:50 pm »
1,7 милярда разделено на 7 милиона праи около 243 лв - те толкова струва всеки от нас или поне за толкова е продаден всеки от нас - СУПЕР !!!
I'm famous mexican killer and I kill everyone for only 5 cent, but you are friend of mine and I'l

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 663
  • In Lies We Trust...
Re: Държавата продадена за 5 милиарда лева
« Отговор #3 -: Декември 14, 2005, 21:42:10 pm »
Всички тези пари са по частни сметки...

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Държавата продадена за 5 милиарда лева
« Отговор #4 -: Април 10, 2010, 23:34:55 pm »
Къде е моят милион?

Когато наглите, октоподите, медузите и енергийните вампири крадат милиони и милиарди, те всъщност избиват децата на България. И е крайно време да спрем с политически коректното лигавене

Проф. Михаил Константинов

Cлед голямата криза и последвалата я депресия, поразила САЩ и света през периода 1929-1933 г., американският писател Ъптон Синклер публикува романа си "Къде е моят милион". Както всички големи неща, идеята на романа е проста. След кризата става ясно, че огромно богатство буквално се изпарило от спестяванията на американците. Изпарил се средно по един милион долара на всяко американско семейство. Е, американските семейства били големи тогава, но един милион долара през трийсетте години на миналия век днес са 50 милиона. Къде отишъл единият милион на Ъптон Синклер и неговото семейство? Който неговите родители и той самият честно и почтено били заработили? Много ясно къде - откраднали му го. Но още тогава хората разбрали, че това не е обикновена кражба като тази, при която един портфейл сменя собственика си. Защото липсващият милион означавал, че една трета от американците потънали в мизерия, че децата им останали без образование, че болните и старците масово измрели. Не било кражба това. Било масово убийство.

Преди 20 години ние, българите избрахме мирния преход. Или ни го наложиха, няма значение. Първият демократично избран български президент днес се гордее с това. Мирният български преход влезе даже в читанките на децата и те се радват горките, защото са чували, че няма по-страшно от войната. А от братоубийствената война - съвсем пък няма. Вярно е това, от войната по-страшно няма.

Защото на война загиват най-младите и най-добрите, а безброй други не се раждат. Така че хубаво нещо е мирният преход. Само дето един въпрос като червей дълбае тази перфектна уж логическа конструкция.

Беше ли мирен преходът български? Ами беше, е стандартният отговор. Имаше ли убити след първите свободно проведени и още по-свободно фалшифицирани избори през 1990 година? След изборите, донесли толкова нужната на БКП глътка въздух, за да се пребоядиса тя и да избяга от въпроса защо изкла елита на нацията 45 години преди това? Да избяга и от отговорността. Която нямаше да е само политическа. Помня как се бяха изпокрили по дупките червените велможи тогава. Защото прекрасно помнеха какви са ги вършили в кървавите дни и нощи след 9 септември 1944 г. И прекрасно знаеха какво заслужават заради това. Не че го получиха, за съжаление. Така че убити през 1990 г. нямаше, мирен бе преходът. Даже когато само 6 години след това БСП ни докара до бедност, невиждана и в Африка, след Виденовия глад и хиперинфлация, убити пак нямаше. Значи - мирен бе преходът. Мирен ли? 

Убийствен бе преходът. Само за периода 1990-1997 г. при три червени управления, две на Луканов и едно на Виденов, България загуби милион и половина от своите граждани. Няма период в цялата ни история, когато такава част от нацията да изчезне от държавната територия. И през робствата няма, и през войните за национално обединение няма. През годините от 1912 до 1918 страната ни води три свирепи войни, печели всички битки и се разделя с националния си идеал - да събере чедата си в една държава. За тези жестоки години България дава 150 000 убити и два пъти по толкова ранени. Тогава, при 4 милиона население, на фронтовете се бият 900 000 българи. Няма такова военно усилие в човешката история, с едно изключение. Израел се казва изключението, но случаят там е друг.

Ще повторим: през войните губим 150 хиляди, през така наречения преход - десет пъти повече. Та мирен преход ли? Много трябва да е тъп човек, или безкрайно циничен, за да нарича така времето, през което страната ни преживя най-тежката си катастрофа. Защото не са само тези милион и половина, дето ги загубихме. Загубихме и децата им, и децата на децата им. След 40 години ще сме наполовина, за след още 40 не ми се мисли. Защото от всякакви дупки излизане има, но от демографската - няма. Дано историята ме опровергае, макар че надали.

Когато наглите, октоподите, медузите и енергийните вампири крадат милиони и милиарди, това не беше обикновена кражба. Каквато е когато мургави неграмотни същества ни отмъкват портфейла. Халал да са им парите, да си нахранят там циганетата, че те един ден ще са стопаните на тази безценна земя, бяла от костите на дедите ни. Когато наглите, октоподите, медузите и енергийните вампири крадат милиони и милиарди, те всъщност избиват децата на България. И е крайно време да спрем с политически коректното лигавене. Лъжлива е думата корупция. Кражба и убийство са точните думи. Прахосал някой си там 120 милиона държавна пара с неизгодни договори. За да прибере някакви си един-два милиона комисионна, както скоро ще видим. И това било корупция?

Не знам какво е корупция, но да откраднеш 120 милиона означава да убиеш 1200 деца. Няма грешка, хиляда и двеста са, защото с по 100 хиляди лева само (че и с по-малко) се лекуват безнадеждни иначе детски болести. А с неродените им деца и с неродените деца на децата им - нека всеки си направи сметката колко души е убил така нареченият крадец. Това е резултатът от кражбата и не ме интересува, че убиецът на 1200 деца щял да се обиди, ако и когато прочете тези редове. Или че щели да му се нарушат правата. Достоевски беше казал, че една единствена детска сълза не струва колкото всички богатства на света. Да преброим ли сълзите на всички неизлекувани дечица? За страданията на родителите им - отделно. Представят ли си така наречените крадци ужаса и отчаянието на един баща, когато детето умира в ръцете му, а той не може да му помогне? Няма по-страшно страдание от това и не го пожелавам и на убийците. За което вероятно не съм прав, но така са ме възпитали нашите. И съм им благодарен.

Били ги натръшкали на земята, вместо примерно с бъклица и погача да ги арестуват? Нека направим една проста сметка. Откраднал някой стотици милиони (или поне толкова има документирани), че и раздал десетки хиляди подкупи на следователи и съдии. Ясно е, че такъв потенциално е готов на всичко. Включително на въоръжена съпротива, особено ако е превъртял от напрежение и чакане. Защото всеки, който открадне толкова, цял живот очаква да го връхлетят качулатите. И това чакане е от сигурните му наказания - това за сведение на всички, които се канят да топнат лапи в меда. По-добре недейте. За да не стане така, че щракването на белезниците да ви се стори избавление.

Къде днес е всеки шести българин, всеки четвърти млад човек и всеки втори талант на България? Къде е моят милион, който родителите ми и аз честно и почтено си изработихме? И не защото ми трябва този милион, а защото с него може да се спасят 10 невинни деца, да се обучат 5 умни българчета и в крайна сметка България някак да я има, колкото и безнадеждно да изглежда това сега. 

Близо сме до две точки, от които няма връщане, англичаните им викат "points of no return". Първата е на демографския колапс, след който просто няма да ни има. Тук можем само да се надяваме, че капчица от яростта, с която дедите ни са завоювали тази неописуемо красива земя, е останала в кръвта ни.

Втората е точката, след която няма връщане в света от последните 66 години. В света на деветосептемврийските убийци, техните наследници и цялата останала шайка с нарушените права, щото ги били тръшнали на пода. Да припомня ли, че някога, в други времена и при други нрави, тръшването на пода щеше да им се стори връх на лукса? А и знае ли човек, нещата имат свойството да се повтарят. Като фарс, но и като трагедия. Поне за някои.

Две точки ни очакват в близко бъдеще, от които връщане назад няма да има. Дано с Божията помощ да избегнем първата. И да имаме воля и сили да достигнем втората.
http://www.politika.bg/article?id=16743

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27