asdfghjkl, аз това га разбирам. Исках просто да подчертая, че не ми звучи добре вселената да се определя като Велика пустота. Ясно, за частиците, но идеята ми е, че те самите са част от тази вселена, тя не е просто пустота между тях. Зщото, ако вселената беше само пустота, нямаше да ни има дори нас, простите човеци, да я оценяваме и тогава някак си тая пустота би била излишна. Тя е едно хармонично цяло, а не само пустота или само частици, а един непрестатен хармоничен концерт диктуван от енергията, както казваш. И още, пустота някак си не ми се връзва с място изпълнено с толкова много живот и като казвам такъв, не визирам само материалният.
Знам, че материята ми изглежда твърда, защото мисълта ми е насочила енергия към частиците. Ако можех да разбия онова нещо дълбоко в мен, което ми казва, че нещата трябва да са такива каквито ги виждам или усещам, тогава щях да разбия и матрицата на триизмерният ни свят, сигурно щях да минавам и през стени!
За сега само се опитвам да гледам на вселената отвъд сетивните си възможности и точно за това някак си не ми се струва, че Пустота е най-подходящата дума за нея.
Е ако питаме съвременните физици, те веднага ще ни кажат какво е вселената и май някой от тях го беше казал вече това за пустотата между частиците. Аз обаче виждам надежда, понеже и сред тях има такива, които вече съзират, че има неща и отвъд нашите възприятие, но те обикновено си губят работата и стават бивши физици.
