Жестокостта на еврейския Бог е малко прибързано определение, когато не се имат предвид по-глобалната гледна точка в развитието на Писанията и разликите в културите, при които е писано и при които се чете. Старият завет, или по-точно онова, което тогава е казано и което фарисеите (1), римляните (2) и модернистите днес (3) са пасирали, обезобразили и съкратили, е разказ за едно паднало човечество, напълно отдалечило се от своя Бог и правещо първи опити отново да въздигне в себе си Светостта. Окултният разказ за създаването на реалността (подробно), с нейните ангелски йерархии и светове, е напълно отсечена и за нас в официалната Библия са останали само огризките на 7 дена в няколко реда.
Христос, ако се появи с приказките Си днес, спокойно ще бъде подгонен от Джордж Bush като терорист и страната Му ще бъде засипана с бомби. Точно така се е случило и тогава, а служителите на властта са се погрижили най-величествените от противо-поттисническите Му изявления да изчезнат и да бъдат укротени в служба на една нова държавна църква. И така, резултатът е, че от свещените текстове днес имаме останали няколко осакатени огризки, а написаното е безкрайно остаряло. Ето защо към нашата реалност слизат същества като Дънов или Щайнер, за да ни поговорят за истините, които от тогава още са се артикулирали навред.
Идването на Христос е следващ етап - нулата, от която нататък отрицателните стойности са се изчерпали за човечеството и то вече не е толкова далече от своя Бог, за да вижда в Него ужас. Човечеството е, което в собственото си положение вижда някакви характеристики на ЙХВХ, а самият Бог няма човешки черти - Той не е жесток, нито милостив, нито каквото и да е изговоримо. В новия завет човекът вече се е приближил малко и може да усети повече благост. Сега, когато се приближаваме още малко до Това, по всякакви съзвучни начини усещаме още малко от неизчерпаемата Му красота - колкото можем да понесем, а останалото ни е като ослепителна и изгаряща радиация.
Да се говори за Аристотел, за Питагор или Платон, за всичките тези гръмки имена, от които всъщност до нас са достигнали само няколко арабски превода, е също прибързано. Дали наистина знаете в какво се състои мъдростта им? Или, просто се позовавате на общоприетото? Аз лично не знам и поради това не се позовавам!
Простолюдието, тъкмо защото не знае, се позовава на общоприетото. Ето защо например, Коранът традиционно трябва да се пише само на арабски и да се обсъжда само на този език, недостъпен на тълпата - също като традиционната латиноезична католическа църква. Ето защо цялата далекоизточна традиция стои зад затворените за тълпата истини, до които да се докосне може само посветен. Тълпата не може да поназнайва - по-добре да не знае въобще! - са мислели древните и техните знания са оставали скрити. Аз не знам в какво точно се състоят тези гръмки имена - поназнайвам, но това е нищо.
И така, да кажем същността: тълпата не знае Аристотел, ни Платон, ни Христос. Но всичките си действия позовава на такива гръмки имена, за да придобие увереност в невежеството си. Ето от къде идва разрухата. Да имаш идеи не е зло, дори когато идеите са материалистични, или идеалистични, или каквито и да е - нали така ни учат във всеки първи учебен ден: да имаме идеи, да имаме дързновение. И после асистентите пишат двойки и четворки. И което е по-лошото, и професорите пишат двойки и четворки, често дори по-изкуфяло от асистентите! Това е принцип на тълпата. Те не могат да удържат напъна на това да имаш идеи. Ето защо пишат двойки и четворки. Като се позовават на гръмки имена. Или по-скоро на общоприетото за тези имена, тъй като не знаят. Нека да не допускаме подобна грешка...