Автор Тема: Kаква е истинската природа на хипнозата?  (Прочетена 16874 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

firma

  • Гост
Чудесата на Антихриста, които ще имат неотразимо въздействие върху хората, не ще бъдат някаква палячовщина. В Апокалипсиса се разказва за едно от тези чудеса, а именно за внезапното изцеляване на смъртоносно ранената глава на Антихриста или звяра, както е наречен там. Предава се впечатлението от това чудо: "Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра; и се поклониха на змея, който бе дал власт на звяра" (Откр. 13:3).

Някои учени смятат, че хипнотичното лечение е абсолютно безвредно и напълно естествено явление. Според тях прочутите сензитиви, екстрасенси, псиенергисти са изключително силни универсални хипнотизатори - като много добри специалисти в областта на биоенергетиката майсторски въздействат върху всички енергонива и по всички енергоканали и по този начин неопровержимо доказват съществуването на обективни биоенергетични закони. В една от публикациите на тази тема във вестник "Аргументы и факты" четем: "Съществува пронизващата живота на всяко живо същество способност да се извлича от околната среда, да се натрупва и използва за собствени цели част от енергията, с която е изпълнено световното пространство." Това разбиране за вътрешната природа на хипнозата и на хипнотичните способности, както и самата наукообразна терминология на биоенергетиците, напълно съответства на окултния светоглед и на магическите учения на съвремието, крайната цел на които е да бъде приобщена душата към света на падналите, отхвърлените духове и да бъде запратена в обителта на вечната смърт.
Нека преотстъпим думата на един друг популярен "лечител" - Алан Чумак: "Аз чувам глас. Както искате, така го разбирайте. Обикновено "сеансите на връзка", както ги наричам, стават през нощта, от единадесет през нощта до четири на сутринта. Аз седя, а гласът ми разказва за метода на лечението, за енергията и за много други неща. Гласът е вътре в мен. Аз виждам картинки. Ясновидство, ясночуване. Видеокасетата, магнитофонната лента или водата носят в себе си заряд от моята енергия. Аз мога да пренеса в предмет моето състояние и там да родя тази енергия, която помага на хората. Аз съм дотолкова силен, че няма хора, които да не ми се поддадат. Мога така да ги "натисна", че да изгубят съзнание."
Пред нас се разкрива вътрешният свят на горделивия магьосник - ултрасъвременния чародей, - за който са изцяло чужди каквито и да е благодатни дарования, който е станал жертва на собствения си неудържим егоцентризъм и е встъпил в пряко общение с бесовете. Твърдият, "стоманен" дух на сатанинската гордост - присъщ на всички, без изключение сатанисти - се проявява буквално във всяка дума. Колко много се различава тази напрегната, мрачна, сякаш пресована в напрегнат блок сатанинска духовност от мекия, светлия, благодатния дух на смиреномъдрите подвижници и чудотворци на Светата Православна църква!
В частност чудотворството и лекуването на болести са особен дар на Божията благодат. Това е голяма награда за непрекъснатия, многотруден, аскетичен подвиг на изключително напрегнатата, непримирима борба с греховните страсти. Може ли да бъде удостоен с дара на изцелението човек на порока и греха, онзи, който не само че няма ни най-малко понятие за християнското подвижничество, но дори не е доближил църковната ограда?

Могат да ни възразят: "И все пак успехите на хипнотичното лечение са всеизвестни!" Отците на църквата, които навремето са отговаряли на подобни възражения, ни учат: "Нека бъдем болни, по-добре е да си останем така, отколкото, за да се освободим от болестта, да изпаднем в нечестие. Ако демонът лекува, той повече вреди, отколкото носи полза. Ще достави полза на тялото, което не след дълго непременно ще умре и ще изгние, а ще навреди на безсмъртната душа. Ако понякога, по Божие допущение, демоните изцеляват (чрез заклинание), това изцеление се случва, за да бъдат изпитани верните, и не защото Бог не ги познава, а за да се научат да не приемат от демоните дори изцеление.

Както търговците на роби: като предлагат на малките деца сладки, плодове и разни такива неща, често ги хващат с тези примамки и ги лишават от свобода и дори от самия живот, така и чародеите, като обещават да излекуват болестта, лишават човека от спасението на душата." (св. Йоан Златоуст)

Жизнено важно е да се знае, че един от най-ярките признаци за наближаващия край на света е засилващата се активност на падналите отхвърлени духове, които жадуват да приобщят всички към сатанизма и навеки да погубят цялото човечество. Телевизионната хипноза далеч не е единственото, но е доста ефективно средство за постигането на тази цел. Като установява контакт с хипнотизатора и като следва неговите внушения, човек - волно или неволно, съзнателно или подсъзнателно - се отрича от Христа и принася мислена жертва на бесовете. По този начин той получава демоническо посвещаване, с други думи, встъпва в техния невидим свят и установява здрава двустранна връзка със силите на мрака. Такова едно общуване с бесовете често води до състояние на неразкаяност, нерядко и до изключително тежкия и непростим грях на самоубийството и завършва с необратима духовна катастрофа - затваряне на погиналата душа във вечните тъмници на ада.

Ако знаехме колко неизмеримо важни са за нашето душевно-телесно изцеление и следващото обновление редовната изповед и причастяването със Светите Христови тайни! Дай, Боже, всичките съвременни маловерци да се възкачат колкото се може по-бързо до това спасително ниво на битието и да пристъпят към покаен подвиг - да започнат активен литургичен живот - залог за духовно-нравственото преображение и Вечното Спасение.

Вестник "Царкоунае слово", Беларус, 1993 г. № 8-9
« Последна редакция: Януари 04, 2006, 21:52:38 pm от Horus »

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 988
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Отг: Kаква е истинската природа на хипнозата?
« Отговор #1 -: Януари 04, 2006, 18:36:39 pm »
Малеее,тоя материал е само за ФЪН.
Два коментара:
1.Как ще различиш дали лечението идва от Бог или от Лукавия?А?
2.Докато се молиш си в състояние на хипноза
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 799
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Отг: Kаква е истинската природа на хипнозата?
« Отговор #2 -: Януари 04, 2006, 21:41:41 pm »
За мен верният отговор е твоята т.2 - когато сам достигаш до такова състояние чрез молитва, медитация, а не някой друг да те вкарва в ...не се знае какви състояния.
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 988
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Отг: Kаква е истинската природа на хипнозата?
« Отговор #3 -: Януари 05, 2006, 11:39:50 am »
Състоянието е транс. Няма абсолютно никакво значение дали сам се вкарваш или някой друг(всъщност има-с друг е по-лесно). В повърхностните нива на този транс изпадаме почти непрекъснато-когато четем книга,гледаме телевизия,вървим  или просто се концентрираме по-силно върху нещо.Оттам нататък просто трябва да се задълбочи и си имаме пълна хипноза
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен Niya

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 73
Отг: Kаква е истинската природа на хипнозата?
« Отговор #4 -: Юни 19, 2006, 04:06:21 am »
Хипнозата като феномен
Хипнозата обикновено се разделя на три или четири фази:
1.  индукция на хипнотичния сън,
2.  експерименти в хипнотично състояние,
3.  събуждане от хипнозата и
4.  евентуално изпълнение на постхипнотични заповеди.
Индукцията на хипнотичния сън в повечето случаи про­тича чрез вербална сугестия на умора и сънливост. Често тези сугестии се подкрепят от призоваването на погледа в някакъв блестящ предмет, в железен гвоздей, в цветни плоскости, спирали и други подобни. Продължителността на тази първа фаза е различна и зависи от хората, с кои­то се прави опитът, и от това дали въпросната хипноза е първата в Живота им. След като веднъж е постигнато състояние на дълбока хипноза, после повтарянето на индукцията често пъти трае по-малко от минута. Затова пък индукцията при първата хипноза може да отнеме цели петнайсет минути. Постигне ли се хипнотичното състо­яние, човекът, върху когото се упражнява опитът, изпъл­нява всяка, внушена му от хипнотизатора заповед. А хипнотизаторът може да предизвика у хипнотизирания какви­то си пожелае халюцинации. Няколко примера. Ако хипно­тизаторът внушава че е непоносимо студено, хипнотизираният започва да трепери от студ с цялото си тяло. Ако след това хипнотизаторът каже, че става все по-топло и дори горещо, хипнотизираният започва така да се поти, че чак по челото му потичат капки пот. Чрез проста сугестия части от тялото могат да бъдат накарани да се вце­пенят, да останат без сила, да изгубят всякаква чувстви­телност.
Още по-голямо удивление се предизвиква у наблюдаващия, когато хипнотизаторът накара хипнотизирания да си от­вори очите. Това обаче не прекъсва хипнозата и не й пов­лиява по никакъв начин. Хипнотизираният може да вижда само онова, което се иска от него да вижда. Възможно с той да бъде накаран да Вижда безлюдна гора, макар че се на­мира сред пълна с хора зала, при това широко отворил очи Няма граници пред хипнотичния експеримент и всеки кой то е бил на някое представление с хипнотизатори, знае многообразието от Възможности.
В допълнение трябва да споменем още два психологични експеримента: Ако в ръката на човека, с когото се експериментира, се постави монета и му се внуши, че тя е горещо желязо, не след дълго на дланта му се появява мехур от изгоряло. Ако на диабетик, привикнал към инсулинови инжекции, в състояние на хипноза му се инжектира някакъв съвсем невинен разтвор от готварска сол с внушението, че това е инсулин, нивото на кръвната му захар ще спадне за обичайното време до същата стойност, до която би спад­нало и при приемането на инсулинова инжекция. С тези два примера вече навлизаме в темата за терапевтичните възможности, с чиито предимства и недостатъци ще се зани­маем по-късно.
Тук само накратко ще обясним понятието „постхипноза". Възможно е дадено, направено по време на хипнозата внушение да се остави да действа и след събуждането или пък, докато трае хипнозата, дадена заповед да се свърже с определен сигнал, който се дава едва след хипнозата, в буд­но състояние. По този начин всички феномени на хипноза­та могат да бъдат предизвикани и в будно състояние, ако те са зададени по време на хипноза и са свързани с опреде­лен сигнал. Ето няколко прости примера за постхипноза и сигнална хипноза:
По време на хипноза се внушава, че дясната ръка е изт­ръпнала и не може да се движи. Едновременно с това се вну­шава на хипнотизирания, че може отново да задвижи ръката си, когато чуе трикратно пляскане с ръце. После хипнотизираният се събужда. Въпреки че сега е напълно буден, той не може да движи дясната си ръка. От този плен мо­же да го освободи само уговореното пляскане три пъти с ръце.
Друг пример за по-сложна постхипнотична сугестия е следният: „Когато ви събудя, ще се чувствате напълно отпочинал и бодър. Ще бъдете съвсем буден. В момента, в който видите, че паля цигара, ще чуете, че на вратата се чука. Ще отидете до вратата, ще я отборите и за ваша огромна изненада ще установите, че пред вратата стои дя­до Коледа с един ангел. Ще ви се стори много странно, за­щото е лято. Ще предположите, че някой се е маскирал, за да си направи шега с вас. Затова ще хванете дядо Коледа за брадата и ще я дръпнете, за да проверите дали е истинска. Това, което още ще направите е, да установите с почуда, че и той, и ангелът са съвсем истински. Ще можете да говорите с него и той ще ви даде подарък. След малко дядо Коледа и ангелът ще излязат от стаята. Сега ще ви събудя и всичко ще се развие така, както ви казах. Само че в будно състояние вие вече няма да си спомняте за това, за което говорихме досега."
Сега хипнотизаторът може да събуди хипнотизирания и той няма да помни нищо. Но когато след известно време хипнотизаторът си запали цигара, внушената на хипнотизирания история ще протече с всички подробности така, както е разказана по-горе, макар че в действителност не се вижда и не се чува нищо.
Описаната сугестия е много сложна, защото съдържа както акустични (чукане на вратата, говорене), оптически (дядо Коледа, ангел, подарък), така и тактилни (докосване, брада) халюцинации. Към тях се добавят и внушено съмне­ние и критика към случващото се, които се елиминират чрез опит („... Ще предположите, че някой се е маскирал, за да си направи шега с вас"!).
Друго важно явление може да се наблюдава най-често при постхипнотична сугестия – тенденцията към рацио­нализация. Всяка „посята" по време на хипноза задача, се изпълнява и след хипнозата, в будно състояние. Човекът, с когото се експериментира, прави нещо, защото трябва да го направи. Самият той обаче не знае защо. А ако за­дачата е нелогична, подложеният на опит човек с удивление ще наблюдава собствените си действия, докато я из­пълнява.
У хората е дълбоко вкоренено мнението, че всичко, ко­ето вършат, го вършат, понеже сами са решили така. По тази причина на въпроса, защо прави точно това или оно­ва, а не нещо друго, никой хипнотизирай не би се сетил, че просто изпълнява заповед. Напротив, той с всички сили ще се опита да намери правдоподобна и убедителна „причина", поради която напълно доброволно е извършил въпросното действие.
Един модел на хипнозата
Какво е значението на тези феномени за по-нататъш­ните ни разсъждения, тепърва ще изясняваме по-подробно. Преди това обаче нека се опитаме да обясним, какво, всъщ­ност, е хипнозата и как се случват тези понякога неверо­ятни явления. В науката няма общовалидна теория за хип­нозата, а и аз нямам намерение да увеличавам дори само с една многочисления им брой. По-скоро няколко образни при­мера биха ни помогнали да разберем процеса на хипнозата.
Да си представим, че седим в театър. Представление­то още не е започнало и затова се забавляваме да наблюда­ваме какво става около нас. Вниманието ни още не е насо­чено към нещо определено, така че можем да възприемем най-разнообразни впечатления. Множеството хора, как е обзаведен театърът, как са облечени седящите около нас... Хвърляме поглед в програмата; същевременно чуваме, че настройват инструментите. Знаем, че е събота вечер и че утре е неделя и можем да спим до късно. Може би след представлението ще идем да хапнем някъде. Цял куп мисли, наблюдения, впечатления.
Светлината помръква, завесата се вдига, пиесата започва, действието ни грабва. Току-що блуждало насам-натам, вниманието все повече се концентрира върху действието на сцената и всичко наоколо ни става напълно безразлично и маловажно. Докато страдаме и се надяваме заедно с героите на сцената, преставаме да мислим за неделята и за ресто­ранта след представлението. Буквално забравяме, че около нас има и други хора; за известно време дори забравяме, че се намираме в театър. Едва когато завесата падне и свет­нат лампите в залата, отново се озоваваме „тук и сега".
Това, което се случва в подобна ситуация, е просто концентриране на съзнанието върху нещо конкретно. При концентрацията съзнанието се стеснява до предмета на инте­реса, като всичко останало изчезва едновременно и от съз­нанието, и от възприятието (свиване на външните дразнители). Този процес се извършва ежедневно и протича непре­къснато с различна сила. Всички познават феномена, при който човек чете интересна книга и не чува, когато го ви­кат или му говорят. Същият ефект използваме, когато искаме да отвлечем вниманието на дете, което се е ударило и плаче. Просто му показваме нещо интересно. То буквал­но за секунди забравя болката, защото болката излиза от зоната на възприятието му.
Във всички тези примери се случва едно и също - съзна­нието се стеснява до една точка. Това стесняване на съз­нанието би могло да се сравни със светлинен източник, кой­то осветява сравнително голяма площ през разсейвателна леща. Ако обаче заменим разсейвателната леща със събира­телна леща, светлината се концентрира и един все по-стес­няващ се сноп осветява като с електрическо фенерче съв­сем малка точка, докато останалата част от пространс­твото потъва в мрак. Интензивността на светлината 8 тази единствена точка е несравнимо по-голяма от преди при разсеяното осветление. Сборната светлина не само осветява точката прекомерно силно, но може дори да пробие дупка и така да постигне ново измерение в дълбочина (сравни с лупата и с лазерния лъч).
В нашето сравнение светлината е съзнанието. През де­ня съзнанието ни прилича на разсеяната светлина. Когато се концентрираме, то се събира и „осветява" дадена точка прекалено ясно. При това може да се случи нашето съзна­ние да проникне един слой по-навътре и да навлезе в ново, несъзнавано преди измерение. Този пробив на ново ниво е повратната точка, в която първоначалното стесняване на съзнанието се трансформира в разширяване на съзнанието.
Хората от всички  времена са се опитвали да се научат да предизвикват този процес по желание - както у себе си, така и у другите. Затова са разбили различни техники: уп­ражнения за концентрация и медитация, хипноза, автогенен тренинг, постепенна активна хипноза, биологична обратна връзка и т. н. Затова хипнозата е само една от възможните техники да се открие достъп до несъзнателно ниво на психиката.
Освен всичко, на това ниво на подсъзнателното откри­ваме всички онези „програми", които отговарят за управле­нието на автономните процеси в тялото. Никой от нас не регулира съзнателно телесната си температура, отделяне­то на хормоните, нивото на кръвната захар, ритъма на сърцето и така нататък. Тези функции се основават на програми в подсъзнанието и се контролират от тях. В със­тояние на хипноза ние внезапно получаваме достъп до една, обикновено недостъпна „програмна централа" и можем да сменяме едни програми с други. Залагането на нова програ­ма веднага се проявява чрез въздействието й.
Да си представим голям хотел, чиито стаи се озвучават с музика. Ако някой успее да проникне в помещението, къ­дето се намира музикалната уредба и смени въртящата се в момента касета с друга, това значи, че в цялата сграда веднага ще зазвучи друга музика. Нищо по-различно не се случва и при хипнозата. Ако се заложи програма „жега", ця­лото тяло започва да се поти. Програмата „Инсулинова инфекция" предизвиква спадане на кръвната захар.
Хипнотерапия
Тук възможността за терапевтично използване на хип­нозата направо се набива в очи. Теорията изхожда от това, че всеки болестен симптом се дължи на грешка в прог­рамата. В хипнозата е възможно чрез сугестия сгрешената програма да се замени с друга програма по Желание и така симптомът да изчезне. Нарочно употребявам думата „сим­птом", въпреки че на мое място хипнотерапевтът би говорил за „болест".
Точно в това обаче е слабото място на хипнотерапията. Тя, както и всички други методи на школската медици­на, предизвиква изчезването на симптомите, но това далеч не означава, че „болният човек" е излекуван. В какво се със­тои основната разлива, ще стане ясно едва в края на тази книга. Тук трябва само да се предпазим от изкусителната еуфория, с която се твърди, че в хипнозата е ключът за из­целението на болестите.
От езотерична гледна точка „лечението чрез хипноза" никога не може да бъде оправдано, защото сугестивната хипнотерапия не носи „изцеление" в истинския смисъл. Тя е в състояние да отстранява болките и симптомите и в то­ва отношение се намира на едно равнище с хирургията, нап­ример. Така, както не оспорвам успеха на операцията от апендицит, така не оспорвам и успехите на хипнотерапията. И двете могат да бъдат необходими и полезни в опре­делени случаи. Но и двата метода не се докосват до област­та на болестното състояние и затова не могат да лекуват.
От опита на хипнотерапията се развиват методите на автосугестията, положителното мислене и целенасоченото мислене. Тези системи учат, че с повторение и визуализира­не на положителни мисли човек може да лекува болести, да укрепи завинаги здравословното си състояние, да се сдобие с пари, имоти, богатство и т. н.
Един от големите пионери на автосугестията е Емил Куе от Нанси, който не е медик по образование. Неговите   учения и формули („с всеки изминат ден се чувствам все по-добре и по-добре във всяко едно отношение.") дават на­чалото на цяло едно движение в Европа, известно под име­то Куеизъм. Основната аксиома на Куе гласи, че „единстве­но въображението ни ни прави болни или здрави. Значи, ако можем да направляваме въображението си, ще сме в състо­яние да определяме дали да сме болни или здрави. Защото човек е това, което мисли." Но понеже тази основна аксиома не е вярна, не е верен и изграденият върху нея метод. Много по-вярно е: „Човек не е това, което мисли, той е то­ва, което е замислен да бъде." (Ханс Блюхер).
Куе подминава метафизичния аспект на болестта със същата самоувереност, с която прави това и съвременната медицина. И той, и медицината твърдо вярват, че е достатъчно само методите им да се разпространяват все по-широко, за да се отърве светът от болести. Подобно мислене предизвиква симпатия, но не е адекватно на проб­лема болест. Сугестиите никога не могат да лекуват, за­щото те винаги са лъжливи. Излекуване може да се получи единствено от среща с истината. Казаното важи за всич­ки сугестивни методи и системи, с които човек си въобра­зява здраве, щастие и богатство.
Не се оспорва възможността с подобни практики да се достигне обещания ефект, оспорва се обаче все по-разпрос­траняващото се мнение, че тези практики съвпадат с езотеричните учения. Едно действие далеч не може да бъде оправдано, само защото е ефикасно.
Изводи
Значението на хипнозата не е в нейното приложение: нито в терапевтичното, нито в експерименталното. За тръгналия по пътя на езотериката тя е по-скоро опасна, защото съдържа силен властови аспект, който противоре­чи на нашите намерения. И все пак, ако ги използваме за сравнение, внимателното разглеждане на хипнотичните фе­номени ни дават възможност да разберем някои неща.
Хипнозата не вади на показ нищо принципно ново, а просто се препокрива с действителното състояние на не­щата. Тя ни дава карикатура на действителността. А ка­рикатурите, колкото и близки до действителността да са, имат предимството, че при тях по-бързо и по-добре се вижда същественото. Така че, хипнозата ни показва отно­сителността на сетивното възприятие. Възприятията на човека зависят не толкова от външния свят, колкото от собствените му програми.

 От книгата на  Торвалд Детлефсен "Съдбата като шанс"
http://zashto-kak-podkrepata.hit.bg/knigi.htm

Oberon

  • Гост
Отг: Kаква е истинската природа на хипнозата?
« Отговор #5 -: Юни 19, 2006, 12:02:05 pm »
Лошото при Роберто е, че за него всичко минава през призмата на християнството...Понеже някой някъде преди време е казал, че хипнозата е антихристиянска и сега...и тн. Омръзнало ми е да водя подобни диалози, и да се опитвам да разширя кръгозора на хората. Вярата може да е градивна, а много често и деструктивна. Избора е ваш :))) И не ми казвай че това е "истинската" природа на хипнозата. Когато явление като това помага на хората да осмислят някои неща, защо да е от Антихриста ей богу....

Отците на църквата, които навремето са отговаряли на подобни възражения, ни учат: "Нека бъдем болни, по-добре е да си останем така, отколкото, за да се освободим от болестта, да изпаднем в нечестие

Айде да не си говорим за тия "отци", моля те...В една друга тема писах, как един мой бивш учител остана сам с 2те си деца, защото жена му искаше да си остане болна...и почина...

КЪДЕ ОСТАНА ЛЮБОВТА МЕЖДУ ХОРАТА??? ОМРЪЗНА МИ ДА СЛУШАМ ЗА ЛЮБОВ КЪМ БОГА !!! НЕ СИ ЛЯГАМ С БОГА ВСЯКА ВЕЧЕР, НЕ ЖИВЕЯ ЗА ДА БЪДЕ ТОЙ ЩАСТЛИВ...
ЛЮБОВТА МЕЖДУ ХОРАТА Е ПО-ВАЖНА ПО ДЯВОЛИТЕ ! ПОНЕ ЗА МЕН.
« Последна редакция: Юни 19, 2006, 12:06:06 pm от Oberon »

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 799
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Отг: Kаква е истинската природа на хипнозата?
« Отговор #6 -: Юни 19, 2006, 13:08:48 pm »
Знаеш, че "Роберто" не пише вече във форума, защо зачекваш стари работи? Пък и не съм много убеден, че той защитава това, което на теб не ти харесва и не приемаш.
Не мисли като човек!-Крион

Oberon

  • Гост
Отг: Kаква е истинската природа на хипнозата?
« Отговор #7 -: Юни 19, 2006, 13:29:54 pm »
Ами..сега видях темата, значи за мен е нова:))) Сори за Роберто, може би малко пресилен е отговорът ми...наистина, но поне казах това което мосля!

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 988
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Отг: Kаква е истинската природа на хипнозата?
« Отговор #8 -: Юни 19, 2006, 17:44:16 pm »
А материала на Ния е много готин.Дори дежурното кооличество глупости характерно за подобни материали е доста ниско тук...
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен asdfghjkl

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 794
  • Невъзможно е нищо
Отг: Kаква е истинската природа на хипнозата?
« Отговор #9 -: Юни 26, 2006, 04:13:20 am »
Понякога, въпреки нашите усилия, хората не желаят да разширят кръгозора си. Предпочитат да си останат в своята черупка и да си живуркат спокойно. Не визирам никой в случая, говоря по принцип.
Oh, look at you... Look at you! Stop trying to control everything and just LET GO! LET

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 988
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Отг: Kаква е истинската природа на хипнозата?
« Отговор #10 -: Юни 26, 2006, 09:41:54 am »
Това,което казваш е достойно за отделна тема.Просто е по-лесно да живееш в света, който си си изградил и всяко сътрсение ти се отразява зле.
 И освен това популярно нареждане сред конспираторите е "Ти си закостенял и не приемаш новто и различното"
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

discorder

  • Гост
Отг: Kаква е истинската природа на хипнозата?
« Отговор #11 -: Август 18, 2006, 01:53:49 am »
Моля те мисли малко преди да напишеш нещо, защото тук хората са любознателни и четат постовете. Аз лично предпочитам в изнесената информация да има някаква логическа последователност, а не такъв върл фанатизъм. Благодаря на другите потребители, които очевидно имат доста по-реална представа какво е хипноза, изменени състояния на съзнанието и пр. Мисля, че преди да пишеш такива неща трябва да си прочел поне малко по въпроса , а не да словоблудстваш на общи псевдорелигиозни основания. Благодаря.
« Последна редакция: Август 18, 2006, 02:12:56 am от Horus »

Неактивен sunflower

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 208
Отг: Kаква е истинската природа на хипнозата?
« Отговор #12 -: Август 18, 2006, 14:04:31 pm »
Лошото при Роберто е, че за него всичко минава през призмата на християнството...Понеже някой някъде преди време е казал, че хипнозата е антихристиянска и сега...и тн. Омръзнало ми е да водя подобни диалози, и да се опитвам да разширя кръгозора на хората. Вярата може да е градивна, а много често и деструктивна. Избора е ваш :))) И не ми казвай че това е "истинската" природа на хипнозата. Когато явление като това помага на хората да осмислят някои неща, защо да е от Антихриста ей богу....

Отците на църквата, които навремето са отговаряли на подобни възражения, ни учат: "Нека бъдем болни, по-добре е да си останем така, отколкото, за да се освободим от болестта, да изпаднем в нечестие

Айде да не си говорим за тия "отци", моля те...В една друга тема писах, как един мой бивш учител остана сам с 2те си деца, защото жена му искаше да си остане болна...и почина...

КЪДЕ ОСТАНА ЛЮБОВТА МЕЖДУ ХОРАТА??? ОМРЪЗНА МИ ДА СЛУШАМ ЗА ЛЮБОВ КЪМ БОГА !!! НЕ СИ ЛЯГАМ С БОГА ВСЯКА ВЕЧЕР, НЕ ЖИВЕЯ ЗА ДА БЪДЕ ТОЙ ЩАСТЛИВ...
ЛЮБОВТА МЕЖДУ ХОРАТА Е ПО-ВАЖНА ПО ДЯВОЛИТЕ ! ПОНЕ ЗА МЕН.

 :) :) :)Съгласна съм с теб. :),че ако хипнозата е един от пътищата и хората са го избрали-защо не.Духовните  учители ни оставят свободни в решенията си .
А според мен молитвеното състояние е по- скоро самохипноза ;)

"В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа."                                           

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 988
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Отг: Kаква е истинската природа на хипнозата?
« Отговор #13 -: Август 23, 2006, 16:33:30 pm »
Моля те мисли малко преди да напишеш нещо, защото тук хората са любознателни и четат постовете. Аз лично предпочитам в изнесената информация да има някаква логическа последователност, а не такъв върл фанатизъм. Благодаря на другите потребители, които очевидно имат доста по-реална представа какво е хипноза, изменени състояния на съзнанието и пр. Мисля, че преди да пишеш такива неща трябва да си прочел поне малко по въпроса , а не да словоблудстваш на общи псевдорелигиозни основания. Благодаря.
Добре че не си видял един Очакващ потребител..
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен Tuki

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 134
Re:Kаква е истинската природа на хипнозата?
« Отговор #14 -: Април 14, 2009, 21:59:58 pm »
Вижте това видео. Много е интересно и смешно. ;) Хипнотизаторът внушава на хипнотизираната, че червеният цвят и всички предмети в червено не съществуват за нея и не може да ги види.  ;)


 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27