Древните шумери тръгнали от Варна
Георги КАЛЕНДЕРОВ
Сигурен съм, че Черно море е било арена на бушуващия библейски потоп, твърди проф. Петко Димитров от Института по океанология във Варна. Според световноизвестния учен тъкмо това бедствие е прогонило част от древната Варненска цивилизация, населила по-късно загадъчните градове Ур и Ниневия. Онези, които не са успели да се изнесат навреме, естествено са били удавени от чудовищно високите вълни. До този момент морето не е било още море, а сладководно езеро. Грамадите вода, които се излели върху брега, били стократно по-големи от Ниагарския водопад.
Океанографът проф. Робърт Балард ще дойде през август във Варна, за да търси с робота Херкулес останки от древна цивилизация край българското Черноморско крайбрежие. Проф. Димитров, ръководител на българо-американската експедиция от наша страна, чиито научни изследвания през последните 15 години са заинтригували проф. Балард, предложил името на проекта - "Ной".
По време на експедициите се е родила идеята за робота Джейсън, собственост на Океанографския институт в Уудсхол. Чрез оптична връзка той препредава всичко, което може да се види на морското дъно. Възможно е Джейсън (или Язон на български)
"да гостува" и по нашето черноморско дъно в по-дългосрочна перспектива.
Кимерската (шумерска) култура и цивилизация са се родили по бреговете на древния Евксински Понт. След унищожителното наводнение, сполетяло тогавашното крайбрежие, по-голяма част от кимерийците са мигрирали към своята "Обетована земя" - Месопотамия, полагайки основите на нова цивилизация, покорявайки по своя път варварските семитски племена и населявайки Европа и Азия. Една значителна част от тях е останала по нашите земи, за да сложи основите на тракийската култура и да преживее превратностите на великите преселения на народите.
Съществуват многобройни археологически потвърждения на това, че Черноморската област е била център на високоразвита цивилизация.
Известно е, че най-старите обитатели на нашето крайбрежие са били кимерите, оставили следи почти по цялата черноморска област, твърди българският професор.
Безспорно доказателство за високоразвитата култура по нашите земи например е Варненското златно съкровище. А този факт се вписва убедително в разработената хипотеза за библейския потоп в Черно море.
През 1985 г. Петко Димитров споделя с проф. Вячеслав Ястребов, тогавашен директор на Института по океанология във Варна, своята идея с подводницата "Аргус" да обследва древните брегове на Черно море, където смята, че до потопа са живеели хора. Той приема идеята и през следващата година с научноизследователския кораб "Рифт" и подводницата "Аргус" откриват странен артефакт (свидетелство за човешка дейност). Наричат го "Чинията на Ной".
Намирахме се на шелфа в района на старите плажове, разположени на дълбочина 90-120 метра източно от Варна, разказва професорът. Чинията обаче се оказва препъни камък за археолозите, които я отнасят ту към древновизантийско, ту към римско време. Идеалната форма на предмета, високата култура на изработка, а още повече твърдението за допотопна възраст смущават учените. Най-фрапиращо е, че тя е изработена от пясъчник, което свидетелства за големи технологични възможности.
Преди известно време обаче ми се обади един художник - Боно Шкодров, който ми каза, че разчита знаци по дъното на чинията, обяснява проф. Димитров. Започнахме работа и открихме, че действително по Чинията има знаци, които се оказаха
не следи от червеи, а от човешка ръка.
Естествено, в същия момент, в който Димитров излага теорията си, се намира и неговият опонент. Това е прочутият археолог Иван Иванов, който в списание "Морски свят" публикува статии за въпросната Варненска цивилизация.
Сравнението на Варненската цивилизация с носителите на Шумерската култура е неточно, твърди Иванов. Това е и моя отколешна мечта да разбера къде са отишли хората от Варненската цивилизация, подгонени от страшен катаклизъм, а може би и от нашествието на северните народи. Единствените прилики с хората от Варна и Шумер са начините на някои от жезлите и на украса, но това е твърде, твърде малко за да се гради хипотеза, камо ли теория. Други прилики няма, или поне аз не зная.
Докато учените в България обявили всичко това за измислици, граничещи с фантастиката, от идеите на професора през 1993 година се заинтересували учени от Колумбийския университет. В книгата "Ноевият потоп - новите научни разкрития за събитията, които промениха историята", авторите Уилям Райън и Уолтър Питман отделят специално място на постиженията на екипа на проф. Димитров. Следват контактите с Балард, който потърсил варненци за съвместна работа на научноизследователския кораб "Академик".
Дълги години в българската археологическа и историческа литература битува (а и сега тук-там) въпросът с т.нар. наколни селища от варненските езера, припомня опонентът на проф. Димитров. Този комплекс от селища, открит още в началото на века от братя Шкорпил, продължава да вълнува специалистите по подводна археология и праистория. По силата на сравнителните методи останките от тези жилища са наречени наколни, такива каквито са известни още от миналия век в Южна Германия, Швейцария и Франция. Може само наистина да се съжалява, че почти всички открити селища у нас са унищожени напълно при драгиране за строителни работи в езерата.
Сходни с варненските потънали селища бяха намерени и в морето при Атия - при строежа на военната база, при Китен - на Урдовиза, както и две селища в границите на залива в Созопол. Тези селища, особено това в пристанището на Созопол си приличат по сегашната дълбочина и разбира се по находките с ранните находки от варненските селища. Това говори за едновременност и за това, че Варненското езеро тогава е било част от морето, заключава Иванов.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПОТОПА
- Намерени са много цели керамични съдове, които при нормално напускане на жилището всеки би взел със себе си.
- Има много цели сечива от камък, кости от рог на елен - също не биха били изоставени.
- Липсват пластове и нива, нормални при праисторическо селище на брега, а има общо струпване на находки в песъчливо глинест пласт, което би могло да стане при нахлуване на голяма маса вода.
- Коловете от жилищата не са били забити във вода, а на суша и то поставени в стени, защото се е намерила запазена кора на коловете. Ако е било бавно покачването, и кората щеше да изчезне.