Ако е наистина натоварен само с персоната на Свети Николай, "добрият старец". То защо в Откровение е записано, че още по време на апостолската църква през първи век е имало Проблеми с Николаитите? Те на кой свети Николай се кланят? При положение, че този Николай е живял 3-4 век? И ако е светия защо работят срещу Господа Христа?
Още няколко въпросчета! След като е бил аскет от къде е взимал купища жълтици да раздава на хората? Този пример с жълтиците от къде го е взел, Христос не се сещам нито веднъж да раздава имоти и кесии с жълтици? Ако разгледам примера по скоро прлича на Кришна който краде от едни за да дава на други! А поне за Кришна съм сигурен, че е самия Луцифер!
Прачетете тези легенди с критично око и тогава се запитайте: Всъщност, кой е свети Николай?
http://legendite.blogspot.com/2009/12/blog-post_04.html

Не мога да разбера, защо св.Николай се бърка с хамериканския Санта Клаус, като двамата нямат нищо общо.
Според легендата, св.Николай е роден през 3-ти век в Мала Азия в град Мира (Myra), сегашна Турция. Той станал епископ още на младини и с голямото богатство, което наследил, помагал щедро на бедните.
Един ден той научил, че сиромах-баща, отчаян, че не може да се грижи за трите си дъщери, е решил да ги продаде. Епископ Николай натъпкал злато в три кесии и ги пуснал през комина на бедняшката къща. Тези кесии паднали в чорапите на дъщерите, които девойките били прострели над огнището, за да ги изсушат. Момичетата били спасени и семейството било отново щастливо.
Така епископът за пръв път се явява в ролята на дядо Мраз.
От тук води началото си и традицията в Германия, Австрия, Швейцария....... (за разлика от България, където си празнуваме Никулден) вечерта на 5 срещу 6 декември (денят, когато през 310 или 312 г. епископ Николай става жертва на преследванията на император Диоклециан) да се оставят в обувките на децата пред вратата на жилището, за да мине през нощта "Николаус”и да постави в тях чорап, пълен със шоколадови лакомства и плодове.
На сутринта, ако са били послушни, децата откриват даровете на св. Николай, домът се пълни с весела глъчка и удовлетворение от заслужената награда. Така че името Николаус като анаграм няма нищо общо с американския Санта=Сатана=Санта Клаус.
Объркването идва и от американското име Санта Клаус, едно от англосаксонските имена на св. Никола.
А Дядо Мраз, такъв, какъвто го знаем днес, е роден именно в Америка, малко преди Рождество, в 1822 г. Тогава излиза от печат поемата на Клемент Кларк Мур «Посещението на св.Николай».
В поемата на Мур дядо Мраз не е старият епископ със жезъл, митра и епископски одежди, а жизнерадостен елф, весел и доволен от живота, който не се отказва от доброто похапване и пуши с удоволствие лулата си. Сивото му магаренце е сменено с осем бързи елена, които го носят по всички континенти.
Той не живее в Мала Азия, а на северния полюс. В ръцете му неизменно има чувал с играчки.
Едва в началото на 30-те години на 20 век, по време на една реклама за кока-кола, дрехата на дядо Мраз приема цветовете на фирмата за кока-кола, а именно: червено и бяло. Оттогава мантията и качулката са червени, подплатени с бяла кожа.
В такъв вид, от Америка, дядо Мраз тръгва по света и покорява и цяла Европа.