Артефакти

[Albinoni]

БААЛБЕК

Фантастичните плочи

Ще започнем с дълъг цитат:

    "В някои места на Земята са се запазили останки от древни постройки, които смайват с мащабите си, особеностите на конструкциите и други "загадъчни" детайли.
     Трилитите на Баалбекската тераса например, разположени в подножието на планината Антиливан, представляват гигантски, грубо обработени блокове, дълги до двадесет метра и тежки около хиляда тона. Тези блокове са докарани от кариера и са издигнати на височина до седем метра - задача, която е трудно да се реши дори с помощта на мощните средства на съвременната техника. В самата кариера е останал огромен, одялал, нo неотделен от скалата камък. Дължината му е 21 метра, ширината - 4,8 - и височината - 4,2. Биха били необходими обединените усилия на 40 хиляди души, за да се помръдне такъв блок от мястото си.
     Досега не могат да се смятат решени въпросите: от кого, кога и с каква цел са изсечени тези "циклопични" плочи?".
     Всичко, което е казано по-горе, съм взел от статията на М. Агрест "Космонавти на древността", в която на преден план се изтъква мисълта: не са ли построили такива съоръжения като Баалбек пришълци от далечни планети и не са ли те унищожили при излитане Содом и Гомор? По отношение на Баалбек тази хипотеза изглежда така:
     "Може да се допусне, че космонавтите са извършвали изследването на Слънчевата система с малки кораби, стартирайки от Земята. Не е изключено за целта да им е било необходимо да получат на Земята допълнително ядрено гориво и да построят специални площадки и складове. Те също несъмнено трябвало да оставят спомен за пребиваването си на Земята. Не се ли отнасят назованите необикновени съоръжения, като например терасата на Баалбек, към тези паметници?".

     И така, при планината Антиливан (по-точно при хребета й) в Южен Ливан се намира тайнствената Баалбекска тераса, която е възможно да е построена от космонавти като площадка за кацане на малки ракети. А ако не е, то "не може да се смятат решени въпросите "от кого, кога и с каква цел са изсечени тези "циклопични" плочи?"  Но хайде да направим пътешествие из този край и да видим на място какво представлява Баалбекската тераса.
     Упътвайки се за Баалбек, ние оставяме брега на Средиземно море и се изкачваме по сухите склонове на Ливанските планини, като следваме пътя, по който са вървели преди две хиляди години пети македонски и трети галски легион на Август. Покорени са крайбрежните финикийски градове и новият град- лагер Бейрут, наречен Колония Юлия Августа феликс Бейрутус, тоест щастливата колония Бейрут на Юлия Августа (дъщерята на императора), останал назад, където флотата сигурно охранявала легионите откъм тила. Отпред е Хелиополис - малък, но богат семитски град, наречен така от Селевкидите, наследници на Александър Македонски в чест на бога Слънце. По-рано градът се е наричал Баал Бек - Градът на Ваал. Римляните знаят, че Хелиополис е древен център на финикийската религия, чиито мъже са известни с красноречието си, а жените - с красотата си. Тук живеят най-добрите флейтисти в света и се извисяват прекрасни храмове, посветени на Слънцето. От седловината се вижда широка долина - до десет километра широчина и около сто дължина. От другата й страна са рижите и виолетовите склонове на Антиливанската верига, на чиито върхове по половин година не се стопява снегът. Южната част на долината представлява обраснало с тръстика езеро; към север местността се издига и там, сред реки, стичащи се към езерото, се намира градът - редица от къщи, заобиколени от каменни огради, покриви на пазари и по средата - хълмът на Акропола, увенчан от няколко малки храма, построени по елински образци.
     Легионерите се спускат надолу, без да се грижат за охрана и без да се престрояват в бойни редици. Походът не е дълъг и труден, и легионерите починали си след боевете, загрубели от вятъра и загорели, весело си разменят шеги. Не можеш да си спомниш улиците на колко градове са видели тези легиони. Един град повече, един по-малко...
     Главният храм на Баал Бек, построен в незапомнени времена, бил посветен на арамейския бог Хадад, бог на мълнията и гърма, който бил властен да изпрати дъжд на полята, за да зрее реколтата, и порой, за да унищожи тази реколта. Главата на Хадад била увенчана с лъчи, по времето на селевкидите го отъждествявали с бога Слънце и затова храмът на Хадад станал храм на Юпитер Хелиполитанус. Реконструирали го и го разширили, броят на поклонниците растял и получилият известност храм дал ново име на града - Хелиополис. След завоюването на Близкия Изток от римляните значението на Хелиополис продължавало да расте. И не само заради това, че тук се намирал храмът на Юпитер-Хадад. Хелиополис контролирал плодородната долина, богата с изворна вода, гори, лозя, бил най-големият пункт, където спирали за почивка керваните, пътуващи от крайбрежието към вътрешността на страната, освен това служил за военна база на римляните. Оттук римските пълководци тръгвали в походи срещу царството на Партите.
     През 116 година при оракула на храма на Юпитер в Хелиополис се явил император Траян. Решил да провери всезнаещия пророк и вместо въпрос му предал чиста плочка за писане, завита в плат. В отговор получил също такава; това уверило императора в проницателността на оракула.
     - И тъй, какъв ще бъде окончателният отговор? - попитал императорът. На Траян дали връзка съчки, увити в парцал. Следващата година императорът загинал в Киликия. Тялото му изгорили на огън от съчки. Предсказанието се сбъднало. Така гласи преданието. Разбира се, императорът би могъл и да не загине и тогава същите съчки можело да бъдат изтълкувани  другояче. Но за нас е важно друго - през II век храмът в Хелиополис станал толкова известен в древния свят, че дори римските императори се обръщали към неговия оракул.
     Император Антонин Пий (138-161 г.) заповядал на мястото на стария храм на Юпитер да се започне построяването на нов, най-големия в света. Били нужни огромни средства и множество роби. Вниманието на римския двор към строителството в долината на Ливан се засилвало още и от това, че през тези години самите римски императори не били чистокръвни римляни: Септимий Север се сродил с ливанската фамилия на Юлий Басиани от Емеса и синът му, император Каракала, бил вече наполовина ливанец. И за следващите императори от династията на Северите далечната ливанска долина престанала да бъде чужда, това била къщата на тяхната майка и на жените им. Майката на Каракала, умната и властна Юлия Домна, помагала на мъжа си Септимий Север,
а след това и на сина си да управляват държавата. В Рим се появяват много учени и държавни дейци от Ливан и Сирия. Предприемчивите потомци на финикийците завземат ключовите позиции в империята. Ливанци и сирийци командуват легиони, търгуват, заседават в сената. Каракала и майка му пишели думата "Хелиополис" на монетите си. По тяхно време се и разгърнало с пълна сила строителството, започнато от Антонин Пий. Храмът на Слънцето, а и целият акропол, построен от императора, възхищавал пътешествениците и пилигримите. Нищо не могло да се сравни с този акропол в цялата Римска империя, дори в самата столица. И след много години, когато Баалбек бил завладян от арабите и акрополът превърнат в крепост, те били сигурни, че той е построен от великия цар Соломон. Нали нито един, с изключение на Соломон, нямал власт над духовете, а освен тях никой не би могъл да построи такъв храм.
     Сигурно арабите не са знаели за съществуването на пришълци от други планети. Акрополът не бил довършен. Строителството му се проточило и войнишките императори, които управлявали империята през годините на залеза й, не могли, а и не искали да влагат луди пари в създаването на храма. Но завършването му било толкова близо, че вече при Каракала започва да действува и малцина се досещали, че първоначалните планове на архитектите не били изцяло осъществени и храмът не бил въздигнат толкова великолепно, колкото се искало на Каракала. ... Огромна стълба, на която би могъл да се събере цял легион, водела към колонадата над главния вход в акропола. Арката на входа, украсена със скулптури, била висока петнадесет метра и широка десет. Като минел под нея, посетителят се озовавал в шестоъгълен двор, също ограден от колонада. След него се намирал още един двор на акропола - главният. Той заемал повече от хектар. По средата му се издигал грамаден олтар. Колоните, ограждащи площада, се ценели едва ли не като златни. Тези порфирови колони били изсечени в кариерите на Египет, близо до Червено море. Обработили ги и ги шлифовали в Египет, след това ги довлекли до Нил, превозили ги върху шлепове до Александрия, после ги натоварили на кораби и отпращали към Бейрут. От там, отново чрез влачене през планините, били закарани в Хелиополис. Също такива колони са намерени в Рим и дори в Палмира. В сравнение с колоните на храма на Юпитер те не са големи, но все пак тежат няколко тона.
      Очевидно транспортирането на далечни разстояния на тежести от такъв мащаб е било напълно по силите на древните. Главният двор се затварял от храма на Юпитер - център на акропола и на  целия Хелиополис. Храмът стоял върху грамадна платформа, която се разполагала върху плочи. Всяка от тях е с дължина двадесет метра, височина пет и широчина четири. Да се изсече и достави на мястото на строителството такава плоча, не било леко, но архитектите били замислили това не заради създаването на легенди за духовете на цар Соломон или за извънземни пришълци. Под храма се намирали обширни подземия и плочите служели за тяхно покритие. Освен това районът на Хелиополис бил подложен на чести и силни земетресения (по-късно те разрушили голяма част от храмовете). Затова било решено фундаментът на храма да се издигне колкото се може по-здрав. Обемът на работата се оказал не по силите дори на най-добрите строители на Римската империя. Само три плочи били наредени във фундамент на храма. Те и получили след това името "трилитон". Всяка от тях тежи почти хиляда тона и от нея може да се построи сграда, дълга двадесет и висока петнадесет метра и с дебелина на стените половин метър. Внимателният наблюдател ще забележи, че във фундамента на храма е трябвало да има четвърта плоча. Мястото й е заето от няколко други плочи със значително по-малък размер.  Защо е станало така? Материалът ли не е стигнал, или космонавтите са бързали? Обаче се оказало, че четвъртата плоча съществува - тя се намира в каменната кариера близо до Баалбек. Теглото й надхвърля хиляда тона. Плочата е толкова голяма, че изкачилият се на нея човек прилича на мравка върху куфар. По плочата могат да се забележат следи от секачи, с които хилядите каменоделци са дялали страните й. И тук вече не остава никакво място за космонавтите. Дори най-запаленият им привърженик няма да твърди, че любимото оръдие на звездните пришълци били секачите.
    

[Albinoni]

Храмът на Юпитер е разположен върху платформа, образувана от плочите гиганти и по-малките им сестри. Към него води стълба с три платна. Ограден е от колони, които, макар и не толкова известни, колкото плочите на трилитона, заслужава да се споменат и те. Диаметърът им е около три метра. С височината си надвишават двадесет метра, т.е. шестетажна сграда. Всяка се състои от три части, тежи почти колкото една плоча и при това е увенчана с грамаден великолепен капител, поддържащ фриз и корниз, тежки по няколко тона. Колоните са тъй прекрасни, че един съвременен френски писател е казал: "Ако ги нямаше, то щеше да има по-малко красота в света и по-малко поезия под небето на Ливан". Но тези колони - къде по-сложно творение на инженерния и архитектурния гений, отколкото плочите тераси - никой не приписва на космонавтите. Защото иначе би се наложило прелитането на пришълците да се обвърже с конкретно време и място - оживено, пребродено, описано и преди, и по време, и след строителството на акропола, би се наложило да им се припише познаване на коринтския архитектурен ред и дори поклонение на Юпитер. Вътре в храма се намирала златната статуя на бога. Античните автори пишат, че бил млад, голобрад, облечен в туника на водач на колесница, в дясната си ръка държал бича на гърма, а в лявата - мълния и сноп пшеница. В дните на годишното празненство най-знатните жители на Хелиополис, които дълго се готвели за този ден, обръснати до голо, съблюдавайки пост и въздържание, изнасяли от храма статуята върху раменете си. В съкровищницата на храма били скрити също така свещените черни камъни. Храмът бил богат, известен като никой друг в Римската империя. Жреците му владеели обширни земи, роби, подземията на храма били напълнени със зърно, вино, масло и други стоки.
     Отляво от храма на Юпитер и малко по-ниско от него се намирал друг известен храм на акропола, храмът на богиня Венера. В наши дни този храм погрешно се нарича храм на Бакхус. Така се именува в историческите трудове и записките на пътешествениците. Той отстъпвал на храма на Юпитер и изглеждал малък в сравнение с него, но това съвсем не значи, че наистина е бил малък. Запазилата се врата на храма, висока петнадесет метра, вече говори за размерите му. Фризът на храма бил облицован от каменни панели, украсени с барелефи с изображенията на Марс, Бакхус с венец от лозови листа, Меркурий, Плутон и Венера, която притиска към гърдите си гальовен купидон.
     През късноримската епоха на триста метра от акропола бил издигнат още един, но вече малък храм, представлявал кръгло изящно съоръжение и бил посветен на Фортуна - богиня на съдбата. Хелиополис процъфтявал дотогава, докато християнството не изместило многобройните свирепи, понякога весели, често неразумни и несигурни антични богове. Идването на християнството означавало залеза на Хелиополис. Известно време жреците на акропола господствували над града, но с всяка година все по-бедно и по-скромно минавали празненствата, все по-малко ставали привържениците на златния Хелиос.
     Гибелта на езическия Хелиополис съвпадала със сгромолясването на Западната Римска империя. Източната Римска империя, Византия, като християнска държава, не насърчавала култа към античните богове. Но град Хелиополис продължавал да живее и акрополът се запазил, макар че статуята на Юпитер била изнесена и претопена на кюлчета и подземията на храмовете били разграбени. Докато Хелиополис си оставал важен търговски град на империята, той не можел да съществува без храмове. Затова в него се строили и нови църкви, сега вече християнски, а по-рано построените храмов се преправяли в християнски. През IV век император Теодосий заповядал да се издигне катедрала в средата на централния площад на акропола. Катедралата би трябвало да ознаменува победата на истинската вяра над езичеството. Построена набързо, по-евтино и по-просто, тя се разрушила след няколко десетилетия почти без да остави следи. Храмът на Фортуна бил преправен в християнска църква. Нарекли го църквата на света Варвара. Император Юстиниан заповядал да се извадят порфировите колони от площада на акропола и да се откарат в Константинопол. Колоните пак извървели дълъг път. Отново прехвърляне през планините, отново товарене на кораби в Бейрутското пристанище, отново пътешествие по море към новата столица. Тези колони се използували за строителството на "Света София" - християнската катедрала в Константинопол. Те и сега се намират там заедно с други колони, докарани от целия източен свят, сред останки от велики и прекрасни паметници на архитектурата, унищожени от християнството.
     Враждебните сили на природата като че ли очаквали отслабването на Хелиополис. Няколко земетресения едно след друго разрушили града, всяко разрушавало къщи и църкви. Но храмът на Юпитер се крепял След няколко столетия християните византийци били принудени да напуснат западналото градче, което било загубило предишното си значение. На тяхно място дошли арабите. Тъкмо тогава се и родила легендата, че храмовете и огромните платформи са построени от духовете на цар Соломон.
     Арабите с нова сила се заловили да престрояват и прекрояват акропола. По-точно това, което било останало от него. По времето на тяхното идване построените преди повече от петстотин години сгради загубили здравината си. Паднали няколко великолепни колони от храма на Юпитер и капителите им се търкулнали надалеч из двора на акропола. Земетресенията разрушили по-голяма част от стените на акропола и унищожили входа. Арабите превърнали акропола в крепост. Високият храм, укрепен с грамадни каменни плочи, като че ли примамвал фортификаторите да го използуват. От разрушените плочи и колони направили нови стени и крепостни укрепления. Сред развалините била построена джамия. Друга, по-голяма, израснала извън границите на акропола.
     Още веднъж се сменили боговете и още веднъж прекланящите се пред тях били сигурни, че именно техните богове действително са истински и достойни да господствуват над света. Но на колоните на Юпитер се паднало още веднъж да видят смяната на знамената и на боговете. Армията на кръстоносците на Боемунд Антиохийски и Раймунд Едески превзела крепостта и се задържала в нея известно време, отбранявайки се от дамаската армия. Кръстоносците успели да опустошат джамиите и на бърза ръка да възстановят властта на християнския бог. След няколко седмици те отстъпили и в джамиите се върнали моллите. А оределите колони на храма на Юпитер равнодушно се извисявали над това стълпотворение. Боговете, в чиято чест били издигнати, измрели толкова отдавна, че и помен не останало от тях по тези места. И срещайки изображението на Юпитер или Марс, християните и мюсюлманите в зависимост от настроението и полета на фантазията си ги възприемали или за дяволи, или за герои от древността.
     Забравило се името на града - Хелиополис. Върнало се старото - Баалбек. Един английски пътешественик, който видял развалините на Баалбек през 1751 година, съобщил в записките си, че в една долина, в средата на мръсно бедно градче стърчат девет огромни колони, наоколо се търкалят много камъни и плочи. Друг пътешественик, французин, тридесет години по-късно изброил само шест от тези колони: поредното земетресение през 1759 година съборило останалите три. Същият обърнал внимание на руините на бойна кула, която някога се извисявала сред колоните. Той не знаел, че кулата била построена през XII век от Бахрам-шах, господаря на Дамаск. По времето, когато тук се появили първите европейски пътешественици, Баалбек отдавна бил загубил военното си значение. От Хелиополис благоволил да се заинтересува негово императорско величество кайзерът на Германия. Това се случило през първите години на нашия век. Немски археолози започнали планомерни разкопки на града. Те разчистили между другото малкия кръгъл храм на Фортуна. Със столетия той се е криел сред жилищните сгради, полузатрупан със земя и затулен от огради. Оказало се, че почти не бил пострадал от времето. По-късно тук работил френски археолози и най-накрая щафетата била поета от ливанския Департамент по старините.
     А какво представлява Баалбек днес? Колкото и да е чудно, бурната и плачевна съдба на акропола не е успяла да го заличи напълно от лицето на земята. Римските и ливанските архитекти са строили толкова солидно и сериозно, че в Баалбек е останало най-много от римската епоха, а не от времето на християните и мюсюлманите. Това не значи, че от римско време се е запазило много, но като се има пред вид, че нито от Византия, нито от кръстоносците, нито от халифата не е останало почти нищо, става очевидно сравнителното могъщество на езическите богове.
     Шестте исполински колони, стълбата и платформата на храма на Юпитер и днес правят потресаващо впечатление на всеки, който е бил в Баалбек. Жълтеникавият топъл камък се запалва при залез слънце и колоните, които се виждат от много километри, изглеждат като триумфална арка, като врата, която не води заникъде. Олтарят на централния площад на акропола, изчистен от руините на християнската катедрала, се извисява над плочите и парчетата от колони, които са се изтъркулили отгоре, от храма. Част от порфировите колони на централния площад са цели и до днес, като прикриват достъпа до нишите, в които някога са стояли статуи на герои и богове. Християнските пуритани от първите векове на византийството разрушили статуите. Каквото не успели те -довършили го мюсюлманските дервиши.
     От големите храмове на Хелиополис най-добре се е запазил храмът на Бакхус. Отдалече той изглежда невредим. Това не е така. Само от две страни са останали стени и колони. Храмът е толкова здрав и внушителен - именно като храм, като произведение на изкуството, а не като живописна руина, - че сега в него се провеждат международни фестивали на драмата и музиката.
     Всяка година в Баалбек пристигат най-добрите театри и опери на света и в езическия храм, по-голям от която и да е съвременна концертна зала, се събират зрители. Веднъж в годината Баалбек оживява. И ако в този храм по рано са се прекланяли пред веселите и непостоянни богове на античността, след това - пред божата майка, след това - пред Мохамед, то сега езическите времена на Венера и Юпитер са се върнали в Баалбек. Храмът е възвърнат на музите.

 
Игор Можейко

[Trandev]

Благодаря Албинони

[Albinoni]

Намерен скелет хвърля нова светлина за изследване на прародителите ни

http://bgnewsroom.com

Кости от анатомически съвременен човек, открити в пещерата Тянюан край Пекин, са на около 40 000 години и могат да хвърлят светлина върху разселването на прародителите ни на Изток, предадоха АФП и Би Би Си. Те се позоваваха на изследване, публикувано в изданието на американската Национална академия на науките "Proceedings of the National Academy of Sciences", цитира БТА

През 2003 г. китайски учени са открили 34 фрагменти от кости, принадлежащи на един индивид. Датирането им с радиоактивен въглерод показа, че човекът е живял преди 42 000 - 39 000 години. За този период антрополозите разполагат само с два точно датирани човешки фосила от Източна Азия. Единият е от пещерата Ниах от Сарауак на о. Борнео, а другият е от Китай - казва един от авторите на публикацията проф. Ерик Тринкхаус от университета "Вашингтон" в Сейнт Луис (САЩ).

Според общоприетата теория съвременните хора (Хомо сапиенс) са произлезли от Източна Африка и се се разселили по Земята преди 70 000 години, като са изместили по-ранните популации на неандерталците с много малко или никакво кръстосване.

Повечето от морфологичните характеристики на костите от пещерата Тянюан съответстват на тези на съвременния човек, но има  и някои черти, характерни за по-ранни човешки видове - например сравнително големи предни зъби, казва Хон Шан от Института за палеоантропологични изследвания към Китайската академия на науките. Според проф. Тринкхаус и други учени това подсказва, че съвременните хора в известна степен са се чифтосвали с представители на архаични групи.

Схващането за кръстосване между съвременните и по-архаичните човешки групи е до известна степен спорно. Противниците му твърдят, че някои от несъответстващите черти просто са се запазили от древните африкански прародители.

Анализът на костите от Тянюан разкрива и няколко интересни подробности от начина на живот на индивида от пещерата. В момента на смъртта си той е бил между 40 и 50-годишен, показва изтриването на зъбите му. Сред находките липсва таз и не може със сигурност да се определи полът му. Образците от Тянюан носят следи от болести. Преди смъртта си индивидът е загубил няколко зъба, което не е необичайно предвид напредналата му възраст. Върху костите на краката са открити няколко образувания, вероятно причинени от заболяване на мускулните връзки около двете колена.

Останалата част от костите на краката показват, че индивидът е бил активен. Единствената кост на малкия пръст от крака сочи, че човекът е носил обувки. Това означава, че съвременният човек е започнал да носи обувки 10 000 години по-рано, отколкото се смяташе.

Предишно изследване на проф. Тринкхаус е показало, че малките пръсти на човешките крака са станали по-слаби през етап от праисторията, известен като горен палеолит. Това се обяснява с носенето на груби обувки, при което намалява  употребата на яките и гъвкави малки пръсти за хващане и поддържане на равновесие.
 

[Ashaman]

Огромният камък от Баалбек си е истински, и няма араматурни желзеза:) Доколкото знам, не е преместван, там е дялан и от единият край още е свързан със скалата. За розетата имаше няколко версии, лично мен никоя не ме задоволява:)
А това е от България, и май не е проучвано, дали знаят изобщо за него?понеже това е любителска снимка.

-----

И още нещо от мен;

[kokimoto]

Ashaman
кажи каде е направена тази снимка !! Трябва да се проучи!!

[H.]

Демир Баба. Има тема.

[asdfghjkl]

Ashaman, тези, с които сравняваш са осмолъчни. А това което е снимано е седмолъчно така, че сравнявай по - скоро с росетата от Плиска. Можем да почнем от там какъв е смисълът на седмолъчната звезда, защото осмолъчната я разгледахме в другата тема?

[Ashaman]

Ами аз не ги сравнявам, сравнени са осмолъчните от колажа, който е мой.

[Fiery]

ВИДЕО

 

Съкровищата от Сливен доказват хипотезата на Китов, че Долината на царете се простира на юг и обхваща територията и на днешния сливенски край.

МОНИТОР

Понеделник,16 Юли 2007

Златна маска и пръстен, принадлежали на тракийски владетел, царувал в началото на IV век пр.н.е., откриха археолози от екипа на проф. д-р Георги Китов. Съкровищата бяха откопани от гроб в Далакова могила край сливенското село Калояново.
Намерената преди два дена златна маска е втората по големина, открита в България. Тя е с диаметър 23 см и е по-лека от маската на Терес, която екипът на проф. Китов намери през 2004 г. край Шипка. Маската е на неизвестния засега владетел, погребан на това място. Тя е плоска, с голям нос и със затворени очи.
Вчера археолозите откриха и златен пръстен. Около плочката на бижуто е изографисан профилът на погребания тракийски владетел. По думите на проф. Китов нарисуваният мъж е красив и интелигентен, с брада, мустаци и много прилежно сресана коса. Около изображението на тракийския цар е изсечен и надпис, който гласи: "На спасителя на Азия", обясни още проф. Китов.
Гробът на тракийския владетел, разкрит в Далаковата могила, е с размери 2 на 2,5 м. Стените на некропола са облицовани с дърво. Заедно с владетеля в него са погребани и два коня. В гроба бяха намерени още 30-сантиметров сребърен ритон, изобразяващ глава на сърна и бронзова хидрия. Археолозите се натъкнаха и на два златни съда с украси от канелюри и три много големи амфори, които са отлично запазени.
По време на разкопките екип на "Дискавъри ченъл" е снимал откопаването на гроба, както и намирането на ценните находки. За първи път в историята на телевизионния канал те снимат на живо откриването на сребърен ритон, обясни проф. Китов.
По договор с общината всички находки, които открие експедиция „Темп" край Сливен, ще бъдат предоставени на историческия музей в града. Това съобщи началника на музея Николай Сираков. Откритите досега съкровища ще бъдат отнесени в сградата на музея, където ще бъдат поставени под специална охрана. Кметът Лечков съобщи преди два дни, че ще внесе предложение в общинския съвет да бъдат купени бронирани стъкла за бъдещата експозиция на съкровищата.
Вчера Сираков съобщи още, че след като приключат разкопките на гроба, екипът на проф. Китов ще продължи експедицията си с откопаването на друга могила, която се намира в същия район.
Наталия Финашкова


СТАНДАРТ

Понеделник,16 Юли 2007

Археолозите са категорични, че пръстенът е уникален не по-малко от златната маска. Той със сигурност е царски. Заедно с него бе намерен и малък съд от метал, върху който има изображение на жена. Това кара археолозите да смятат, че погребението е от края на V в. пр. н. е., а не както вчера се предполагаше, че е от IV в. преди Христа. При всички случаи анализите тепърва предстоят. "Стандарт" научи, че могилата, в която бяха открити златната маска и златният пръстен, е единствената от всичките 16 източно от Сливен, която не е била проучвана предварително от геофизиците на експедицията. Вчера стана ясно, че в гроба на тракийския владетел има нещо рядко срещано. Главата на царя е отрязана и археолозите я откриха до таза му. Тепърва това откритие ще се изследва. Вчера никой не се нае да каже какво означава. Освен конски украси в гроба бяха открити множество звънчета, топчета и други.
Проф. Китов предложи намерената златна маска на тракийски цар да бъде посветена на бащата на българските траколози покойния проф. Александър Фол. Вчера д-р Китов обяви официално намерението си в присъствието на съпругата на Александър Фол, Валерия Фол, която е ст.н.с. в Института по тракология. Истинско стълпотворение на учени от България стана на Далаковата могила край сливенското с. Калояново. Да видят златната маска дойдоха археолози от цялата страна. Лично директорът на Археологическия институт към БАН Рашо Рашев пристигна на могилата. Оказа се, че вторият ритон, за който археолозите съобщиха в събота вечерта, на практика е кентавър. В гроба на тракийския цар е погребано и животно, за което се предполага, че е елен. От двете страни около самия гроб, където има поставени дървета, бяха открити по два коня.
От вчера голямата работа вече се прехвърля на реставраторите, които да започнат да консервират многобройните находки, открити в Далаковата могила. Археолозите се натъкнаха и на множество малки керамични съдове, но част от тях са натрошени и трябва много внимателно да се облепят още на място. Всички открити находки се напояват със специална течност, за да може консервацията им да стане по-лесно. Археолозите се натъкнаха и на следи от тъкан, която ще се изследва.
Засега златната маска се пази със засилена охрана. В нощта срещу неделя откритието на д-р Китов бе пазено от четирима въоръжени полицаи от РПУ-Сливен. Те пристигнаха в събота вечерта и ще се сменят, докато маската е в района на Далаковата могила. Кметът на Сливен Йордан Лечков вече обяви, че ще поиска още средства от общинската хазна за покупка на специални бронирани витринни стъкла. Те ще са нужни за Историческия музей в Сливен, където да бъде поставено уникалното откритие на Георги Китов. По договор с общината археолозите трябва да предадат всички свои находки в Историческия музей в града под сините камъни. Очаква се стойността на експедицията да надхвърли 300 хил. лв.
Работата на екипа на д-р Китов през последните два дни се заснемаше от екип на канал "Дискавъри". Досега археолозите разкопаха три тракийски могили. До края на лятото те трябва да изследват още около селата източно от Сливен.
Георги Мангинов

[asdfghjkl]

В гроба на тракийския цар е погребано и животно, за което се предполага, че е елен.

Някакви идеи, тълкувания, предположения за това погребение?

[Oberon]

В гроба на тракийския цар е погребано и животно, за което се предполага, че е елен.

Някакви идеи, тълкувания, предположения за това погребение?

Елементарно, Уотсън, нали трябва да яде нещо в хадес:))))

[asdfghjkl]

Само да спомена, че на много от откритите съкровища и злата веднага им правят дубликати и тихомълком ги заменят с оригиналите. Излагат дубликатите, а оригиналите се маскират някъде (все още не знам къде), като изложените ги представят за оригинали. Това е казано от човек отговарящ за охраната при разкопките на някои могили.

[Силата]

Злато!Прадедите ни са били толкова добри в неговат обработка.Мен ме впечатли ,че тялото е на спасителя на Азия.Инайки предвит ,че тялото си има и пръстен и маска може би той не е от тука.

[любопитен]

Имам предположение ,че "Долината на царете "не продължава само на изток а и на юг.Дано само не ги изпреварят иманярите-проклети да са!