Те са състояния на съзнанието. Живи хора като Буда, като Христос, като разни други просветени са били в материята и въпреки всичко са успяли да възприемат света ОТВЪД дуалността.
Тука няма преди и след. Преди са били в рая, а после са в света.
Ти самият ей сега в този миг можеш да си в рая, но можеш и да си в света. Зависи в........

Aлибаба, съгласен съм на 92% с теб. Точно ако приемем, че ада и рая са състояния на съзнанието, което
разбира се така в даден аспект но това не означава, че могат да бъдат разгледани само и единственно, като състояние в частност на съзнанието. Това, че се намират в друго измерение, в което времето и материята съшествуват под друга форма, или изобщо не съществуват не ги прави илюзорни и нерелани. Това, че не можем да влезем в тези измерения тук и сега и да се поразгледаме, не ги прави илюзии и просто състояния на 100%. Нищо и не бива да ни кара да мислим, че това са илюзии. Има тук и там. Просто тук в нашето измерение 3-то те съществуват, като състояние на съзнанието. Състоянието е свалено в материята в 3д реалността и това е добре защото можем да променяме тук и сега тези състояния на съзнанието наречени ад и рай. Но там няма да имаме тази възможност. И следователно ще се инкарнираш отново за да го разбереш. Примерно, ако вярваш в прераждането.
Ада и рая съществуват но на различни нива и кръгове в друго от нашето измерение.
Докато не излезем от 3д окончателно ще е все така. Това разбира се не означава, че то ще спре да съществува, защото по горните нива не изключват по долните. За това Айнщайн, както казваш Алибаба е прав, че нищо не се изключва взаимно, а е едно цяло.
Дуализма не е никакъв егрегор, което не пречи на същият да го използва в своя полза.