Мисията
Един от способите за търсене на висок егрегор е да приемеш определена роля - вътрешна или външна (често двете заедно), например ролята на прилежен ученик с висока дисциплина. Добре е проработената роля да се превърне в мисия, т.е. интензивно служене на високия егрегор, завладяващо почти изцяло живота на човека.
Подготовката за изпълнение на мисията, т.е. интензивното служене на високия егрегор, също така в голяма степен се състои в щателно усвояване на някои роли, затова подготовката за мисията нерядко отнема дълги години.
Наивният човек възприема ролята като повече или по-малко съответстваща на неговото лично Аз, както той го разбира (ролята ми е по душа или не ми е по душа), неразбирайки, че от гледна точка на високия егрегор “личността” не съществува, а има повече или по-малко удачни проводници на информационно-енергийния поток (колкото и обидно да звучи това), и качеството на човека като проводник в огромна степен зависи от неговото съвършенство в изпълнението на съществени за егрегора роли.
За седемте тела
От гледна точка на кармичния егрегор главната работа на човека е неговият ежедневен живот, а основните инструменти, които са му дадени в помощ, са неговите тела: физическо, ефирно, астрално, ментално, казуално, будхиално и атманно. Между тези тела съществуват разнообразни вертикални връзки, но всички те живеят свой собствен живот, т.е. в известна степен са автономни и често са несъгласувани, което човек преживява трудно.
Физическото тяло е предмет на изследване от лекари и медицина и с него се занимават спортистите, йогите, специалистите по здравословно хранене и т. н...
Ефирното тяло е енергийната матрица, по която се строи физическото тяло, с него е свързана най-плътната енергетика на човек, нормализираща се или нарушаваща се от храната, общуването със стихиите и сексуалните отношения. Състоянието на ефирното тяло определя жизнения тонус и имунитета.
Астралното тяло е свързано с емоционалната сфера - любов, ненавист, гняв, чувственост и т. нар. Астралното тяло е свързано с повърхностните и бурни емоции - например влюбчивост, но не възвишена или дълбока любов, която засяга и по-високите тела.
Менталното тяло е свързано с разсъдъка, умът в обичайния смисъл на думата и с менталните картини в света на човека. То означава просто способност да се комбинират различни съображения, то не дава възможности за изход нагоре.
Казуалното тяло в него е зашифрована плътната карма на човека, плътното казуално тяло дава предчувствията и предусещането на бъдещи събития, но така също е и плътно свързано с миналото и човек трудно се откъсва от него.
То е тяло на вещиците и гадателите, ако е силно, но следва да се отличава силно по природа тяло от съзнателно управлявано силно тяло. Силно, но лошо управлявано казуално тяло е присъщо на вещици-гадателки и магове-манипулатори, около които вечно се вихрят потоци плътна карма и които влияят несъмнено на чуждите съдби, но не могат да контролират резултатите. Силно управляваното казуално тяло дава маг-жрец, крупен бизнесмен или предсказател, който може непосредствено да влияе на тънките планове, но без да предизвиква кармични възмущения в тях.
Слабото казуално тяло обаче невинаги означава ниска духовност или малка реализационна власт - някои магове работят директно на будхиален план.
Будхиално тяло съдържа информация за тънката карма, т.е. основните сюжети, в съответствие с които се развиват плътните събития. То представлява интересе за психолози, учители, духовници и политици, стремящи се да променят фундаментални психически структури в човека и по този начин и външните жизнени сюжети.
Около човек със силно будхиално тяло възниква характерно екзистенциално-психологическо напрежение, в което околните губят обикновените си защити и започват да говорят за психологическите си трудности, съмнителни жизнени позиции, проблеми в развитието си и т. н... Срещите с такъв човек могат да изменят коренно жизнения път, но преди това се получава пълна промяна на характера и световъзприятието. В орбитата на такъв човек най-често попадат хора в дълбока криза и той може да им помогне или не в зависимост от неговото собствено ниво на владеене на будхиалното си тяло, което е невъзможно без помощ от висок егрегор. Такъв човек може добре да види тънката карма и психологическите предпоставки на околните обикновено вижда като на длан.
Атманното тяло е обвивка на духа, на висшето Аз, Атмана или искрата на Абсолюта в човека. Там е зашифрована мисията на човека за дадения живот, висшите идеали и фундаменталните жизнени позиции.
Основна болест на съвремието е прекомерното уродливо развитие и отдаване на внимание на менталното тяло, което на практика измества всички останали тела и вместо самият човек, остава да живее неговият псевдо-ментален отпечатък, изземвайки всички функции на останалите тела - т.е. създава се ментален човек - бездуховен, безтелесен и безчувствен, който живее живота вместо истинския.
Тънката тройка
Всеки човек в течение на живота си се съпровожда от три тънки фигури (много по-тънки от тънката седморка), явяващи се посланници на трите главни егрегора. Тези същности съответстват на далеч по-дълбоки програми в подсъзнанието. Вторият егрегор изпраща Любяща душа, която най-често не е проявена във времето на живота. Първият егрегор изпраща Личен демон, на която във вътрешния свят на човека съответства Вътрешният враг. Третият егрегор изпраща Ангел-информатор, който му помага в осъществяването на директна връзка с кармичния егрегор.
Егрегорът на волята изпраща Личния демон за външно акцентиране на вътрешните му най-актуални за момента проблеми. Логиката на Личния демон е много трудно да се разбере рационално, т.е. да бъде моделиран адекватно в менталното тяло, тъй като демонът работи с програми на подсъзнанието, практически недостъпни на човека и често човекът остава убеден, че Владетелите на Кармата са в най-добрия случай методични садисти.
Понякога мисията, която човек трябва да изпълни в настоящия си живот, не изисква от него кардинална пренастройка на психиката и усвояването на качествено нови области на положение на събирателната точка, и тогава той може да преживее живота си, без да усети нито веднъж леденото дихание на Личния си демон.
Обаче като правило човек все пак се натъква на необходимостта кардинално да промени мнението си и начина си на виждане на света и себе си и тогава в действие влиза Вътрешният враг, който призовава Личния демон и обстоятелствата от външния и вътрешния живот започват буквално да влачат за косите събирателната точка в качествено ново за нея положение, независимо от отчаяното съпротивление на човека. Тук от него реално се изисква много повече, отколкото той си мисли и отколкото му се иска.
Кармата изисква силно преместване на събирателната точка и докато това не стане, демонът не слиза от него, а в случаи на силно съпротивление започват необратими загуби.
Третата същност е Ангелът-информатор. Той има за задача да доведе съществената информация до човека, но не и да го убеждава в нейната истинност.
Във външния свят Ангелът-информатор изпраща на човека хора, книги и други източници на важна информация и поставя акценти на събитията по такъв начин, че на човека да му стане ясен тънкият смисъл на събитията в живота му. Развитият човек умее да чете не само собствените си знаци, но и тези на другите хора.
Тънката седморка е в непракъснато борба с тънката тройка, стремейки се да я изолира или да изсмуче енергията и.Например при появата на Личният демон, незабавно излиза напред драконът и започва да говори: "Човек това звучи гордо! А ти си микрокосмос, вселена, безсмъртен дух, винаги съществуващ и нетленен. Всички учители са в теб и няма какво да учиш!"
Вниманието
Културата на казуалното тяло или т. нар. култура на поведението на човека в казуалния поток, се състои от два основни момента.
Първо - умението да редактира този поток, т.е. грамотно и несъздавайки особени вихри да формира събития, над които има контрол; и
второ - умение внимателно да чете (възприема) потока събития около себе си, който не изисква незабавна казуална реакция (т.е. конкретна постъпка). Втората част е изобщо оставена без внимание от страна на хората и възпитанието.
Въобще въпросът на какво трябва да се обръща внимание е ясен само на постовите полицаи и на ниските егрегори.
Високите егрегори винаги оставят на човека известна свобода в избора на внимание, но това не значи, че той им е безразличен. Като цяло колкото е по-високо служенето, толкова е по-широко възприятието на човека и богат потокът на събития, минаващ през него.
Хората по правило доста лекомислено се отнасят към собственото си внимание, неразбирайки, че "случайно" да не забележиш или да изпуснеш нещо е невъзможно: това винаги означава, че човек е бил настроен на егрегор, който му е затворил очите, т.е. поместил го е в собствената си реалност, където даденото събитие просто липсва.
Тук трябва да обърна внимание, че за егрегора е много по-важно вниманието на човек, отколкото неговите постъпки.Връзката с тънките светове
Умението да се мисли по природата си е интуитивно; движението на вниманието по менталния план на тънките светове се осъществява чрез програми на подсъзнанието. Съзнателно може да се възпита единствено дисциплината на ума, т.е. по някакъв начин да се ограничат неговите блуждания; затова служат формалните методи, в частност формалната логика. Подсъзнанието създава силни филтри, пропускащи само онази информация, която е съгласувана със съответните образи.
Всяко общуване на човек с тънките светове се състои в това - човек задава въпрос (не обезателно в словесна форма) и предава управлението на подсъзнанието, което отправя вниманието към съответната област в тънките светове, получава оттам определен информационно-енергетичен квант и интерпретира получената информация на достъпен нему език; резултатът от тази интерпретация в един или друг трансформиран вид постъпва в съзнанието. Разбираемо е, че езикът, на който подсъзнанието приема информация от тънките светове, има първостепенно значение.
Първо – човек получава отговори само на ония въпроси, които задава.
Второ – в отговорите винаги има някаква допълнителна информация, несвързана непосредствено с въпроса, но явяваща се намек за по-нататъшната посока на действие.
Основната функция на съзнанието е управлението на вниманието, може даже да се каже, че това е неговата единствена функция.
На практика процесът на взаимодействие както с външния, така и с вътрешния свят, се състои от два етапа. На първия човек решава (съзнателно или несъзнателно) на какво трябва да обърне внимание и какво да погледне, да докосне, да помирише - когато става въпрос за външния свят, и за какво да помисли - при вътрешния свят.
На втория етап човек получава отговор от подсъзнанието във формата на усещане или появила се мисъл, които се регистрират от съзнанието му (но по никакъв начин не се пораждат от него).
Именно така протича, в частност, процесът на мислене: избор на въпрос (който човек задава на самия себе си, така да се каже - в пространството), следва превключване на вниманието на възприятията отвътре и мигновено откровение-отговор - възникваща сякаш отникъде мисъл. Доколкото отговорът никога не е точен, а съдържа само указание на някаква област, където би трябвало да лежи отговорът, съзнанието отчита получената информация, уточнява въпроса, получава втори отговор и т. н., докато човек не получи удовлетворяваща го информация или не се разочарова от въпросите си.
В светлината на гореказаното става ясно какви преимущества дава съзнанието. То позволява да се направи анализ на отговорите-откровения и далеч по-точно да формулира следващия въпрос, отговорът на който е вече много по-близо до това, което интересува човека. Отсъствието на рационализации води до това, че с уточняването на въпроса се заема подсъзнанието, което работи с някой от наличните шаблони, несвързани със същността на въпроса, или по метода на случайните проби.
В действителност човек трябва да се приведе в състояние на готовност да получи отговора, предварително съсредоточавайки вниманието си на определен проблем; думите служат като спомагателно средство.
Въпреки че откровението не отговаря обикновено точно на зададения въпрос (макар и заради това, че въпросът е некоректен, а човекът не владее езика, на който може да получи адекватен отговор), той непременно съдържа някаква допълнителна информация, касаеща поставения въпрос, т.е. нещо, за което човекът не е питал, но на него му се дава така да се каже безплатна информация за допълнително размишление.
Когато той се замисли, реално се получава следното: вниманието се предава на програма на подсъзнанието, което го отправя в определено място в тънките светове и извлича оттам наличната енергетична информация (субективно това може да се преживява различно – в главата на човека се появява някаква мисъл, обхваща го някакво желание, усеща импулс и т. н...)
Съзнанието няма пряк достъп до тънките светове, то непременно трябва да се възползва от някаква програма на подсъзнаието.
Творчеството
Творчеството по идеята на еволюцията е основният закон на живота и дейността на цялата Вселена, започвайки от елементарната частица и стигайки до Буда.
Еволюционният поток включва целия човешки живот и затова човек твори непрекъснато, отделен е въпросът как го прави - като занаятчия, използвайки клишета и щампи или като майстор, влагайки цялата си душа.
Към творчеството в тесен смисъл на думата човечество изпитва такова голямо уважение, колкото малко уважение изпитва към творчеството в широк смисъл. Добре известно е, че трябва цял живот да се учиш и усъвършенстваш; обаче художникът, пробил през слоя обществени щампи и придобил собствен стил (минималното условие за творчество), получава достъп до някакъв слой от тънкия свят и след това може цял живот да експлоатира този слой, и никой няма да го упрекне за това, защото това са авторски творби, не щампи. Обаче всъщност за него това вече само едни щампи, т.е. продукция на една и съща програма на подсъзнанието, създадена някога в младостта.
В същото време човек, който не е създал нищо обществено значимо, но не живее по стандартите, с който не е скучно, защото той не се повтаря, който има нешаблонно възприятие, който постоянно се променя вътрешно – на такъв човек обществото не гледа като на творец, въпреки че точно той е истинският творец на еволюцията за разлика от гореописания художник.
Както и всеки човек, художникът има его и дух. И плодовете на неговото творческо вдъхновение силно зависят от това под какво влияние се е намирала програмата на подсъзнанието, която е отчитала информацията от тънките светове и освен това – от коя точно област там.
И ако художникът не е в състояние да открие висшето си Аз, остава низшето Аз, тоест егото. И човек се задълбава в тънките светове на нивото на своето его и предоставя на обществеността своите лични проблеми, терзания и комплекси. При това той плува по достатъчно замърсен егрегор, по който го водят съответните програми на подсъзнанието му. Последното изобщо не значи, че произведението няма да бъде талантливо, но да се чете ще е противно: в дадения случай ролята на творчеството се е свела до изливане на душевна помия върху главата на публиката.
Когато той се замисли, реално се случва следното: вниманието се прехвърля на програма от подсъзнанието, която го насочва към определено място на тънкия свят и отчита наличната там информация. Тук следва да подчертаем, че мислите по същността си са регистриране от човешкото внимание на обективно съществуващи в тънкия свят мисълформи. Така наречените баналности са мисли, съответстващи на мисълформи, разположени в най-ниските общодостъпни слоеве на тънките светове. Тези мисълформи са по-тежки и по-леко се регистрират от вниманието.
Из книгата на Авесалом Подводни:
Завръщането на окултизма или повест за финната СедморкаБлагодаря на този, който ми даде статията, вече забравих кой 
