Откъсването от егрегорите, или това, което аз бих нарекъл "предразсъдъци", става последователно - като решаването на математическа задача със съкращаване, преобразуване и съкращаване, което да доведе в крайна сметка до Нула. Постигнатото от Буда не е друго, а прекратяване на мисълта, "спиране на вътрешния диалог", както е по Кастанеда или "възлюбване от всичкото си сърце", за което е говорил Иисус и което е възможно след премахване на склонността ни за оценка. Днешната цивилизация развива изключително вредното категориялно съзнаване, като вмъква всичко в руслото на понятията и "забранява" по този начин каквото и да е мислене извън понятизираното. Сега например не мога да ви кажа нищо за медитацията - този могъщ метод за освобождаване, защото официалната лингвистика (умишлено или не) не е изработила никакви понятия за такова казване. Изграждането на удобни понятия и заличаването на опасни, както и недопускането да се създават такива, блокират мисленето и му прерязват пътя към решаването на нашата зануляваща задача.
В действителност целта е да се спре мисленето, да се спре логическото и ограничено понятизизиране, което ще породи един вълнуващ проблясък на надсъзнателното и ще ни направи жители на Всемира. Тогава телепатията идва като елегантна играчка в нашите сетива и нескончаемите обяснения се заменят с директни транслирания на цели съзнания и парадигми. Както говорих и по отношение на Библейския код на друго място във форума - това не са неща, които се съдържат в думи, а са неща, които са много по-близко до един вид вчувственост на реалността, нейно директно "вдишване". Разрушаването на предразсъдъците или, както ги наричате в темата тук - егрегорите, идва с преодоляването на убедеността в тях и заменянето им с една радостна свобода от това да държиш съзнанието си извън категориялната номенклатура. Едно първо упражнение в тази посока, също като тези от Кастанеда е например, да направиш нещо по различен начин: намери друг път, по който тази вечер да се прибереш у дома, колкото и най-кратък/удобен да е обичайният ти. И виж какви неща ще видиш с тази необичайна разходка. Изводът на пръв поглед е маловажен - има и други възможни пътища. Но ако започнеш последователно да прилагаш това и към други неща, ще видиш, че всъщност светът не е толкова твърдо установен, а има доста различни възможности...
Задачата е последователна, защото трябва да се започне от най-маловажни и прости неща, които няма да разстроят "нормалния" ви живот и няма да ви доведат до конфликт с обществото. Но с развиването на това умение постепенно се достига до все по-дръзки оспорвания, едни от най-високите нива на които са например въпросите "Мога ли да не дишам 5 часа?", "Мога ли да летя?", "Съществувам ли действително?". Разбира се, ако сега скочите от някой висок етаж, просто ще се пребиете, но не защото не можете да летите, а просто, защото съзнанието ви не е готово да приеме това с пълна вяра и любов - също като апостола, който неуспешно се опитал да последва ходещия по водата Иисус. Но когато започнете да втъкавате в съзнанието си, че към дома има много различни пътища, че има много различни домове и прочея, Вселената веднага ще ви се усмихне, ще ви прегърне и ще започне да ви изпраща знамения. И тогава, унесени от новите си възможности изведнъж ще се сепнете от спомена, че не сте вярвали на това, че тялото ви може да лети, опомняйки се високо над нашия град, чуроликайки с много други птици като нас...
