Зелените: Да променим системата отвътре...Разговор с Ивайло СтоименовИвайло Стоименов е роден в София през 1980 г. Завършил е Класическата гимназия. В момента е докторант в катедра „Комуникация и връзки с обществеността‛ в СУ „Св. Климент Охридски‛. Завършва програмата за развитие на младежки лидери в Югоизточна Европа на Колежа на Европа и асоциация TRANSFUSE; участва в Трети социален, културен и хуманитарен комитет на Общото събрание на ООН (октомври 2007), като първият в историята младежки делегат на България. PR координатор и член на Изпълнителния съвет на Студентския съвет на Софийския университет (1999 – 2003 г.), основател и председател на Младежката организация на Дружеството за ООН в България от 2003 г. насам. Той е един от организаторите на протеста от 14 януари 2009.
От юли 2007 г. е част от Инициативния комитет за създаване на партия „Зелените‛, съзнавайки нуждата от политическо представителство за каузата на природата. Член на Националния съвет на „Зелените‛, отговарящ за връзките с медиите, кандидат за народен представител в 23 избирателен район в София и водач на листата и мажоритарен кандидат в Разград.
- Как се стигна до създаването на ‛Зелените‛?
- За нуждата от истинска, работеща партия, която да провежда зелена политика, в неправителствения сектор се говори отдавна. Това, което катализира създаването на ‛Зелените‛, беше голямата вълна от протести, която набра сила през 2007 г. През месеците юни и юли почти всекидневно имаше демонстрации в защита на Странджа и доста хора бяха арестувани. Събра се необходимата критична маса от хора, осъзнаващи необходимостта от политическо представителство на природозащитната кауза. Идеята тръгна от група хора от неправителствените организации в коалиция „За да остане природа в България‛, като Петко Ковачев, Андрей Ковачев, Деница Петрова, Васил Къдринов, Генади Кондарев, които сега са в листите на ‛Зелените‛ за парламентарните избори. Към тях се присъединиха и доста свободни електрони като мен, които не понасят унищожаването на природата. Инициативният комитет за създаване на ‛Зелените‛ наброяваше около 60-70 човека, събирахме се всяка седмица в някой от офисите на неправителствените организации и обсъждахме много теми, като в тези спорове се роди концепцията ни за новата партия, уставът й, програмата, които я отличават от всички останали партии в България. Освен с проблемите, за които говорим, и решенията, които предлагаме, ние сме уникални и по демократичността на функциониране на партията – не ми е известно друга партия у нас да има трима съпредседатели. Спряхме се на този вариант, за да избегнем асоциирането на ‛Зелените‛ със само един лидер; смятаме, че лидерските партии не донесоха нищо положително в развитието на България през последните двайсет години. На ниво местни организации също имаме съпредседатели.
След като създадохме проекта за устав и програма, трябваше да съберем 500 човека за учредяване на партията, каквото е изискването по закон. Това се случи на 18 май 2008 г. От този момент нататък имахме три месеца, за да съберем 5 000 члена и това си беше същински подвиг. Събрахме изисквания от закона брой членове буквално на улицата – на нашите щандове в София, Варна, Бургас, Пловдив и други градове. „Зелените‛ се регистрирахме при най-рестриктивния закон за създаване на партии, който някога е съществувал у нас – но, както се казва, това, което не ни убива, ни прави по-силни... След официалната си регистрация в края на 2008 г. на практика веднага влязохме в предизборната борба. Допускаме и ще допускаме много грешки, които се дължат на все още неукрепналата ни структура и липсата на опит, но това, което носим в българската политика, ще дава все повече резултати – забелязва се, че вследствие на нашата поява другите партии все повече говорят за екология. Остава да започнат и да работят за екологична политика.
- А защо все пак се ориентирахте към политическа партия? Инструментите на неправителствените организации неефективни ли се оказаха?
- Като граждани ние не спряхме да протестираме, да инициираме подписки, да разговаряме с институциите, когато те благоволят да ни приемат. За съжаление, усилията на ниво гражданско общество в България не дават необходимите резултати и търпим повече загуби, отколкото печелим победи. Принудихме се да създадем партия, за да се опитаме да влезем в институциите на властта и да променим системата отвътре. За нас партията е средство, с което да постигнем целите, за които работим в неправителствения сектор. С течение на времето осъзнахме, че унищожаването на природата е следствие на напълно погрешно функциониращата държава. Да се променят играчите при същите правила на играта няма да свърши работа. Трябва да наложим механизмите на пряката демокрация, за да могат гражданите да имат контрол върху институциите и в периодите между изборите. Защото, веднъж избрани, народните представители, общинските съветници стават безнаказани в действията си. Същото се отнася и за назначаваните от тях чиновници. Необходими са инструменти за пряка демокрация и ние ги предлагаме в платформата си. Става въпрос за отзоваване на депутати при неизпълнение на ангажиментите им, за законодателна инициатива от гражданите, за пряк избор на висши магистрати и редица още средства, които отдавна функционират успешно в други страни. И референдуми – на местно и на национално ниво. Не може в едно населено място гражданите да не бъдат попитани дали искат до тяхната къща да бъде построен завод, който да ги трови. По всички въпроси от жизнено важно значение трябва да има местен референдум. За иницииране на национален референдум предлагаме 50 000 подписа да са достатъчни, а когато те са 100 000, референдумът да става задължителен. Неминуемо ще има и грешки, но ние не смятаме, че българските граждани са с нещо по-долно качество от тези на Швейцария или Франция, например. Референдумите ще обезсмислят и купуването на гласове, тъй като партиите ще са подлагани на тест практически непрекъснато; и да плащат за гласуване ще им излезе твърде скъпо.
- Как се отнасяте към европейските зелени партии? Заимствали ли сте от тях идеи?
- Ние приемаме политическата философия на европейските зелени, откъдето черпим и голяма част от идеите си. За мнозина зелената политика е само екология, но зелената политика има четири основни стълба – защитата на природата, устойчивото развитие, демокрацията и социалната солидарност. Европейските зелени са и най-ревностните защитници на правата на човека. На изминалите избори те успяха да вкарат 52 депутати в Европейския парламент и увеличиха числеността на групата си.
Ние се радваме на официално заявената подкрепа на Европейската зелена партия и непрекъснато поддържаме контакт с тях, а отделни европейски депутати, като Дейвид Хамерщайн и Гизела Каленбах, ни помагат да отстояваме каузата на българската природа, внасяйки парламентарни въпроси и разследвайки безобразията, които се случват в защитени територии у нас. Благодарение на тях са факт петициите относно нарушенията в Натура зоните, като Странджа, Рила, Иракли, срещу цианидите в златодобива, които отравят Тракийската низина, и по много други болни проблеми. Разчитаме, че и през новия мандат на Европарламента ще продължим да имаме подкрепата на групата на Зелените, а и очакваме положителен отговор на подадената от нас молба за членство в Европейската зелена партия.
- Какво ви отличава от Зелената партия на Александър Каракачанов?
- Както се казва, „по делата им ще ги познаете‛. Без да навлизаме в негативен тон, се придържаме към фактите – за двайсет години Зелената партия не направи нищо, за да защити природата, коалира се с почти всички възможни партии – започна от СДС, бе в обща парламентарна група с ДПС, мина през „Коалиция за България‛, а сега е с НДСВ. Ако имахме истинска зелена партия, ние все още щяхме да сме само в неправителствения сектор. Смятаме, че след двайсет години преход, българското общество узря за зелената идея и ‛Зелените‛ тепърва ще набираме сила и ще печелим привърженици.
- Не се появявате често в медийте, каква е причината?
- Основните причини са три и са доста неприятни. Едната е „политическа‛ – просто голяма част от медиите принадлежат на хора, срещу чиито престъпления ние се борим. И закономерно те цензурират работата на своите служители.
Другата е чисто финансова –в условия на предизборна кампания почти всяка публикация се таксува по рекламната тарифа. Напук на обществения си характер, държавните медии, които се издържат от данъците ни, са задължени според изборното законодателство да изискват заплащане. Така например, минутка в ефира на БНТ струва 550 лв. без ДДС – значи 660 лв. Частните медии не са задължени да взимат пари, но пък се възползват с пълна сила от правилото „ден година храни‛. 10 мин. в сутрешния блок на бТВ са 15 500 лв. Пак без ДДС. Публикация в разградски вестник на четвърт вътрешна черно-бяла страница струва 250 лв. За същите пари в по-голям град като Русе може да получиш 1/8 от страницата, и то след пазарене. И това е само една публикация! Задавам си въпроса откъде другите партии имат средства за постоянно присъствие в медиите. И знам отговора – това не са официалните източници за финансиране.
Третото сито също е предначертано от закона: парламентарно представените партии имат право на едно телевизионно време, а другите – на по-малко. Да не говорим, че не се срещаме помежду си в дебат! И това ако е демокрация!
- А вие как се финансирате?
- Финансираме се изцяло от членски внос и малки дарения от граждани – предимно на нашите щандове и по Интернет. По този начин събрахме безпрецедентните за цяла Европа депозити за участие в изборите – два пъти по 50 000 лв. (За сведение, в 15 от 27-те членки на Европейския съюз депозит няма, а в останалите 12 най-висок е в Нидерландия, където е 11 500 евро. Е, нашият е повече от два пъти по-висок!). До последния възможен ден не бяхме сигурни, че ще успеем да се регистрираме, така че дори самото ни участие вече е огромна победа. Благодарни сме от сърце на тези няколко хиляди човека, които отделиха от личните си средства, за да може зелената идея да я има в бюлетините.
Оттам нататък, със 100 000 лв. блокирани пари, ние правим чудеса от храброст, за да провеждаме някаква предизборна кампания с минимални средства. За справка, цялата ни кампания за евроизборите излезе под 20 000 лв. при положение, че кампания за 600 000 лв. минава за евтина.
- На какво разчитате тогава?
- На първо място, на индивидуалното общуване човек по човек. Нямате представа колко много хора, които дори не са чували за ‛Зелените‛, се запалват по идеята и се мотивират да гласуват. Изключително приятно е да чуеш, че някой е решил да остане в България именно защото намира надежда в „Зелените‛. Основен инструмент в нашата кампания са щандовете по улиците, където се срещаме с хората и привличаме доброволци.
Друг елемент, на който силно разчитаме, е креативността в кампанията ни – начинът да успеем да влезем в медиите, без да плащаме скъпо и прескъпо. Смисълът на огромната зелена топка, която се търкаляше дни наред в центъра на София и будеше любопитството на минувачите, бе разкрит в навечерието на евроизборите. Това е зелената точка, с която даваме ново начало. Затова мотото на кампанията ни е: Сложи точка, гласувай за ‛Зелените‛.
Основна грешка в първата ни кампания бе, че обяснявахме на хората защо да гласуват за ‛Зелените‛, без да им кажем как. Оказа се, че голям брой избиратели, които биха гласували за нас, са заминали извън местата, където живеят, без да са се снабдили с удостоверение за гласуване на друго място, или пък са отишли в избирателните секции след 19 ч., когато изборният ден вече е приключил... Тъй като 50% от избирателите ни са на възраст между 18 и 30 г. – млади хора, предимно от големите градове, те си позволяват известна разсеяност по отношение на самия процес на гласуване, но наша работа е да обясним какво точно трябва да се прави.
- А помага или пречи фактът, че вашите симпатизанти са най-вече млади хора?
- Едни от най-високите резултати, които имаме, са в Студентски град в София. Гордеем се с това, че сме партия на бъдещето и сме убедени, че ‛Зелените‛ ще ставаме все по-силни с течение на времето. Проблеми произтичат от споменатата по-горе незапознатост с изборния процес, а и защото политическите сили на статуквото нямат интерес от високата избирателна активност.
Освен на младите хора, разчитаме и на всички онези, които не се плашат да вземат своята съдба в ръцете си, и на тези, които виждат по-далеч от настоящето. Защото „Зелените‛ е дългосрочен проект и ние поставяме на дневен ред въпроси, които са очевидни, но в странно функциониращата ни държава често абсурдите се приемат за нещо нормално, а нормалните идеи се отхвърлят с присмех.
- И ако наберете нужния минимум, за да влезете в парламента?
- При праг от 4% това означава поне десет народни представители. В очертаващата се фрагментирана картина в парламента и разделението на два основни лагера, техните гласове ще имат огромно значение при взимането на решения. Ако ние, ‛Зелените‛, влезем в Народното събрание, България никога вече няма да е същата, защото, дори и в опозиция, от най-важната трибуна в държавата ще поставим всички онези логични въпроси, които упорито се избягват от измислената политическа класа и няма да има кой да заглуши нашия глас.
Но дори и да не сме парламентарно представени, всяка бюлетина в повече ще увеличава тежестта на нашите послания. Сега почти само ние говорим на теми, като устойчиво развитие и пряка демокрация, но полека те навлизат и в дневния ред на другите партии. Ние не сме ревниви към идеите си, готови сме да ги дадем и на другите, стига наистина да ги осъществят.
А има какво да се прави! Например, ключово понятие за нас е „енергийната независимост на домакинствата‛. Ако всяка къща или блок имат слънчеви панели и малък ветрогенератор на покрива си, това би било достатъчно за задоволяване на енергийните им нужди. И така хората ще бъдат свободни от монополи като „Топлофикация‛, от уж евтиният ток от АЕЦ-а и т.н. Но това не се харесва на политико-икономическата мафия. И ни заблуждават с митове, че ядрената енергетика била евтина, като всъщност цената за поддържане на съществуващите и откриване на нови мощности се плаща от данъците ни. Същото се отнася и за изхвърлянето на радиоактивните отпадъци, на чието разпадане няма да доживеем да станем свидетели.
Друга наша голяма битка е за малкия и средния бизнес, които би трябвало да формират средната класа и да са основа за развитието на гражданското общество. За съжаление, към момента държавата работи в полза на 100-150 олигарха, които практически притежават българската икономика. Ние сме за разбиването на техния монопол в енергетиката, в земеделието, в медиите, в политиката и във всички други сфери на живота ни.
- С кого бихте си сътрудничили в парламента?
- Отворени сме за диалог с всички, но не бихме подкрепяли съставянето на правителство с партиите от тройната коалиция, или „триглавата ламя‛, както ги наричаме, тъй като те са в най-голяма степен виновни за унищожаването на природата и погазването на правата на гражданите. Докато те не променят коренно политиката си и виновниците за престъпленията не понесат отговорност, включително и съдебна, е невъзможно да имаме съвместен проект с тях. Същото, бих казал, се отнася и за всички останали бизнес партии, обслужващи интересите на даден олигарх.
С другите можем да преговаряме, но за да имат евентуалната ни подкрепа за правителство, те ще трябва писмено да потвърдят определени ангажименти – че няма да се унищожават защитени територии по Черноморието и планините, че ще спрат безумните проекти „АЕЦ Белене‛ и „Бургас-Александруполис‛, че ще се работи за енергийна независимост на отделните домакинства, че ще бъдат въведени промени в законодателството, които да налагат принципите на пряката демокрация.
Всъщност, ние работим както за екология в жизнената среда, така и за екология на духа. Не случайно искаме да наложим в образователните програми от най-ранна възраст курсове по екологично образование и образование по правата на човека, за да дават децата пример на своите родители.
http://www.kultura.bg/bg/article/view/15848
