дата: 28.02.2006 17:55
Бъдещето на света – войни за вода „Войните за вода” започват по целия свят. От Израел до Индия, от Турция до Ботсвана започват дебати относно спорните водни ресурси и скоро тези дебати могат да прераснат в открити конфликти, пише Independent.
Министърът на отбраната на Великобритания Джон Рид е посочил фактора, който предрича жестокия сблъсък между ръста на световното население и намаляващите водни ресурси: глобалното затопляне.
Коментирайки за първи път по време на дебата за климатичните промени британският военен министър е съобщил мрачната прогноза за това, че през следващите 20-30 години ще се увеличи вероятността от насилие и политически конфликти заради това, че климатичните промени превръщат земята в пустиня, топейки ледените полета и отравяйки водните ресурси.
Активисти еколози са подкрепили предупреждението на Рид и са настояли да бъдат удвоени усилията по намаляването на емисиите на парниковите газове.
Британският военен министър е причислил заплахата от глобалното затопляне към заплахите от тероризма, демографските промени и ръста на глобалното търсене на енергия.
Според Рид въоръжените сили на Великобритания трябва да бъдат готови към разрешаването на конфликти, предизвикани във връзка с намаляването на природните ресурси.
Военните „плановици” вече са започнали да обмислят потенциалното значение на глобалното затопляне за въоръжените сили на страната през следващите 20-30 години.
Те са съгласни с това, че климатичните промени са неизбежни и предупреждават, че Великобритания трябва да бъде готова за оказване на помощ при катастрофи, към мироопазващо съдействие и военни действия с цел отстраняване на драматични социални и политически последствия от климатичните промени.
Рид е предупредил и за това, че бъдещето на страните, които най-малко са защитени от наводненията, дефицита на водата и превръщането на ценните селскостопански земи в пустиня, е неопределено. Той е посочил, че климатичните промени вече „имат пръст” в африканските конфликти.
Ако погледнем извън рамките на следващото десетилетие, можем да видим, че се увеличава неопределеността на геополитическите и човешки последствия, имайки предвид климатичните промени.
Явленията като наводненията, топенето на ледници и опустиняването могат да доведат до унищожаване на селскостопански култури, отравянето на водни запаси и разрушаването на икономическа инфраструктура.
В Африка над 300 милиона души вече са лишени от достъп до чистата вода и климатичните промени само ще задълбочат плачевната ситуация, е заявил Рид. По думите му тези промени ще направят ограничени ресурси, чистата вода и ценната селскостопанска земя още по-ограничени и това трябва да бъдат грижа не само на географите и демографите.
Подобни промени правят жестоките конфликти много по-вероятни. Горчивата истина се състои в това, че липсата на водата и селскостопанската земя са значителен фактор, допринасящ към трагичен конфликт, който се развива пред очите ни в Дарфур.
Ние трябва да разглеждаме това като предупредителен сигнал”, посочил Рид. Директорът на екологичната организация Friends of the Earth Тони Джунипер е заявил, че „науката за глобалното затопляне все повече подчертава мащаба на проблема, с който ние се сблъскахме, а сега се очертават и последствията от глобалното затопляне за безопасността и политиката”.
По думите му най-изострено тези конфликти могат да се разразят в Близкия Изток и Северна Африка.
Чарли Корник, шефът на климатичния отдел в Greenpeace, е заявил, че в Африка, Азия и Южна Америка милиарди хора вече са се сблъскали с недостига на водата поради промени в климата. „Ако политиците разбират колко сериозни могат да бъдат проблемите, защо британските емисии на въглероден двуокис продължават да растат?” пита риторично Джунипер.
Предвижда се британският премиер Тони Блеър да проведе съвещание, на което да бъде разгледан този въпрос, който той е нарекъл „голяма продължителна заплаха, която е надвиснала над нашата планета”. Според Блеър заплахата е сигнал за политическите последствия за неспособността да се справи с мащабите на глобалното затопляне.
На заседанието се очаква да присъстват министърът на финансите Гордън Браун, министърът на околната среда Маргарет Бекет и министърът по международното развитие Хилъри Бен. Те ще се срещнат и с представители на новосъздадената организация , алианса екологични организации, включително и Greenpeace, Friends of the Earth и Oxfam, както и с членовете на опозиционните партии.
Промените в климата могат да предизвикат конфликти между:
Израел, Йордания и Палестинската автономия
5% от населението в света ползва 1% от водата в Близкия Изток. Този факт е бил част от арабско-израелската война през 1967 година и отново може да бъде „фактор” в нови военни кризи. Израел, палестинските територии и Йордан зависят от река Йордан, която обаче е контролирана от Израел и в периодите на водния недостиг той намалява доставките, съществено ограничавайки палестинците от потреблението на водата.
Турция и Сирия
Турските планове за изграждането на язовирни стени на река Ефрат едва не са довели страната до войната със Сирия през 1998 година. Дамаск е обвинил Анкара в съзнателна намеса във водоснабдяване на Сирия, която получава водата след Турция. Сирия свързва този проблем с обвиненията от страна на Турция в укриването на кюрдските сепаратисти. Недостигът на водата, обусловен от глобалното затопляне, ще доведе до ръста на напрежението в този неспокоен регион.
Китай и Индия
Река Брахмапутра в миналото е предизвиквала конфликти между Индия и Китай и може да стане „мястото на срещата” на двете най-големи армии в света. През 2000 година Индия е обвинила Китай, че не споделя информацията за състоянието на реката след свлачищата в Тибет, които водят до наводнения в Североизточна Индия и Бангладеш. Китайските предложения за промяната на руслото на реката са предизвикали загриженост от страна на Делхи.
Ангола и Намибия
Между Ботсвана, Намибия и Ангола се разпалват страстите по повод делтата на река Окаванго. Сушата е накарала Намибия да поднови плановете по строителството на водопровод с дължина 250 мили за осигуряването на водата в столицата. Изсушаването на делтата може да бъде „тъжен край” за местните жители и да „погуби” туризма. Без годишния приток от север ще намалеят блатата и пустинята Калахари ще „погълне” водата.
Етиопия и Египет
Ръстът на населението на Египет, Судан и Етиопия е „пълен с възможности” за конфликти по дължината на най-дългата река в света – Нил. Етиопия настоява за изграждането на стена във водите на Синия Нил, най-големият десен прилив на реката. Но това много ще ограничи разположеният по-долу по течението Египет, който от своя страна е обезпокоен от това, че Белият Нил, минаващ през Уганда и Судан, може да изсъхне, преди да достигне Синайската пустиня.
Бангладеш и Индия
Наводненията по реката Ганг, предизвикани от топенето на ледниците в Хималаите, нанася сериозен ущърб на Бангладеш, което води до ръст на незаконната имиграция в Индия. Това бе причина Индия да изгради огромна гранична стена, която да предпазва от бежанците. Всеки ден близо 6 000 души пресичат незаконно индийската граница.
www.news.bg
