Хакер пребори корпоративните митове около глобалното затоплянеПоследният пирон в ковчега на научната лъжаАвтор: Джеймс Делингпол
Превод: Иван Стаменов
Ако имате акции в компании за алтернативна енергия, ще е добре да се отървете от тях СЕГА. Лъжите, подкрепящи мита, че човешката дейност предизвиква глобалното затопляне, ненадейно бяха внезапно, безмилостно и сензационно изобличени, след като хакер овърша компютрите в Университета на Източна Англия – и по-точно Факултета за изследване на климата – и разпространи 61 мегабайта със секретни файлове. Щом прочетете някои от тези данни, включващи 1079 електронни писма и 72 доклада, лесно ще се досетите защо тамошните учени са ги държали в тайна. Както казва колегата Андрю Болт, този скандал може да се окаже “най-големият в съвременната наука”. От тези имейли, които изследователите на “глобалното затопляне от човешката дейност” са си обменяли, излиза, че: (тези от) учените са в заговор, обхващащ преувеличаване на данните за затоплянето, унищожаване на информацията, която ги уличава, организирана политика да не се разкрива истината, манипулация на данните, потулени самопризнания, че твърденията им не издържат критика, и много други.
Митът, че човекът предизвиква глобално затопляне, вече догаря...
Един от имейлите съдържа леко злорадство от смъртта на Джон Л. Дейли († 2004; един от изтъкнатите скептици за глобалното затопляне и основател на сайта Still Waiting For Greenhouse). В писмото се казва:
“В някакъв извратен смисъл, това е радостна новина.”
Но може би най-уличаващите разкрития са тези, свързани с начина по който тези учени в различна степен са манипулирали или премълчавали данните, противоречащи на тяхната кауза. Следват няколко примера.
Манипулация на доказателствата:
“Току-що приключих с оня трик на Майк, като добавих няколко градуса към реалните температури за всяка извадка от последните 20 години (сиреч от 1981-ва насам), а също и от 1961-ва за графиката на Кийт, като така понижаването (на температурите) не личи.”
Съмнения дали светът наистина се затопля:
“Факт е, че не можем да извлечем изгода от липсата на затопляне към днешна дата, което е доста тъпо. Данните на CERES, публикувани през ’09, които са допълнение от тези за 2008-ма, показват, че би трябвало да има още повече затопляне, но тези данни със сигурност са погрешни. Системата ни за наблюдение е неадекватна.”
Потулване на данни:
“Можеш ли да изтриеш всички писма, които сте си писали с Кийт относно AR4? Кийт ще направи същото. Сега не е тук – има си семейни проблеми. Ще можеш ли да помолиш и Джийн да направи същото? Нямам му новия имейл адрес. Ще накараме и Каспър да го направи.”
Планове за насилие срещу изтъкнати скептици:
“Следващия път като видя Пат Майкълс на някоя научна сбирка, не знам как ще се сдържа да не го пребия. Наистина не знам.”
Пат МайкълсПат Майкълс, срещу когото е отправена заплахата.
Опити да се покрие неудобната истина за нормалния период на затопляне през Средновековието:
“Наскоро Фил и аз предадохме доклад с една дузина данни, които пасват за тази категория и повечето от които обхващат близо 2000 години назад – мисля, че времеви диапазон от 2 хилядолетия, вместо обичайното едно (хилядолетие), ще ни даде по-добра начална точка, а и ще “включи” предполагаемото затопляне през Средновековието, макар да нямаме категорична реконструкция за състоянието на хемисферата за толкова назад…”
Вероятно най-осъдителната от този тип комуникация е тази, обсъждаща кой е най-добрият начин за премахване на неудобни учени от средствата за масова информация. С други думи, как да се създаде “научен климат”, в който тези, които не са съгласни, че глобалното затопляне е свързано с човешката дейност, ще бъдат автоматично “отписани” и няма да се смятат за “авторитетни” източници:
“От самото начало си беше опасно да критикуваме скептиците, че не публикуват (становищата си) в издания с рецензенти. Както изглежда, са си намерили разрешение на проблема – превзели са цяло списание! Какво ще правим? Мисля, че трябва да отхвърлим “Climate Research” като легитимно и реномирано списание. Може да поощрим и някои колеги в нашата общност да не дават повече статии или материали за рецензия на това издание. Ще трябва и да помислим какво да казваме или изискваме от разумните колеги, които правят рецензиите. Вие как мислите?”
“Ще пиша на списанието и ще им кажа, че не искам да имам нищо общо с тях, докато не разкарат тоя досаден редактор.”
“Оказа се, че в това списание имат няколко редактори. Отговорният за това (една изобличаваща статия – бел. пр.) е добре известен скептик от НЗ (Нова Зеландия). И преди е публикувал такива материали през Майкълс и Грей. Разговарях с Ханс фон Сторч за това, но не се разбрахме за нищо конкретно. Ще продължим разговора си в Ница.”
Ал Гор е рекламното лице на индустрия за милиарди: според “загрижения масон” Гор, човекът е “виновен” за глобалното затопляне, заради което трябва да плаща данък CO2 (алтернативата е да спре да издишва въглероден диоксид), като хората са поощрявани чрез апокалиптични страхове да купуват “екологични” коли, домакински уреди, вредни електрически крушки, налагани диктаторски от Европейския съюз… За учените, подкрепящи корпоративната и “човеколюбива” теория на Гор, има финансови средства в изобилие.
Горните цитати не са изненадващи. Те просто илюстрират политиката и на други организации, участващи в индустрията около глобалното затопляне. Например в една моя статия изобличавам как организацията Hadley CRU подбира само удобните данни, подкрепящи неверните им твърдения – че глобалните температури са се повишили в края на 20 век, повече, отколкото за цялото изминало хилядолетие. Hadley CRU беше и организацията, която – противно на всяко добросъвестно научно поведение – в продължение на години укриваше данни от изследователите, за да ги ползва само за своята кауза. Hadley CRU е основана през 1990 година от Met Office, спонсорирана от държавна фондация, която иначе се смята за олицетворение на честността.
В заглавието си казвам, че подобни изобличения са последният пирон в ковчега на “глобалното затопляне от човешка дейност”. Разбира се, това е по-скоро пожелание. С наближаването на срещата в Копенхаген обаче ще се натъкваме на все повече истерични (и гротескно преувеличени) истории из масмедиите. И ще ставаме свидетели на все по-заразни кампании, организирани от еко-фашисти – например като онзи клип, в който компютърно-анимирани полярни мечки падаха от самолети и се разбиваха в земята, защото, видите ли, сте виновни за смъртта им, задето ползвате самолети.
Планетата в наши дни се охлажда; политиците все повече се въздържат от въвеждането на разпоредби и закони, водещи до потискащи регулации и по-високи данъци (доста спорно предвид все по-сигурното въвеждане на поголовен CO2 данък – бел. пр.); теорията на Ал Гор за “глобалното затопляне заради хората” стана за смях; т.нар. “скептично” гледище сега е гледището на мнозинството.
За жалост, ни предстои много дълъг, дълъг път, преди общественото мнение (което е и научната истина) да намери място в главите на политиците. Твърде много частни интереси са заложени в мита за “глобалното затопляне от човешката дейност”, като съответно има и много за губене – както репутация, така и пари. Споровете няма да приключат без жестока битка.
Източник: в. “Индипендънт”
Уличаващите писма и документи – тук (ZIP архив, 65 MB)
http://www.ivanstamenov.com/?p=631#more-631
