Прабългарска военна мъдрост
„ Ако познаваш себе си и противника, и сто пъти да се сражаваш – опасност няма; ако познаваш себе си, а него не – един път ще победиш, друг път ще претърпиш поражение;
Ако не познаваш нито себе си нито противника – винаги ще търпиш поражение.
Тоновете, цветовете, сетивата са само пет, но измененията им са безкрайни. Начините на действия в боя са два отбрана и нападение, но измененията им не могат да се изчислят.
Които може да маневрира с войската, е безкраен като небето и неизчерпаем като водите на морето. Ако си близо до противника, покажи се далече, ако си далече, покажи, че си близо; ако е силен, отбягвай го; ако е слаб – нападай, ако е свеж – измори го, ако е събран – раздели го; нападай когато не очаква.
Обходния път е по-къс от прекия. За обкръжения противник спасение няма. Избирай място за обкръжение, където има реки, гори и планини.
Пълководецът трябва да бъде стремителен като вятъра, спокоен като лес, опустошителен като огъня, непроницаем като мрака, бърз като гръм.”