Докторе, лъкове и на 20-на метра изпитват проблеми да пробият ризница, кво остава за повече. А Статията за лъковете е абсурдна до немай къде.
През целия период на средните векове стрелците са имали по-скоро деморализираща роля, а не да избиват като снайперисти всичко дето шава.Лъкът винаги е бил по-скоро поддържащо,отколкото основно оръжие. И макар,че при Българите е имало мно конни стрелци, основната сила си остава тежката конница(която противно на популярното мнение, не е измислена от рицарите,а от редица народи дошли от източника, в това число и българи). А след установяването ни по тези земи започваме да използваме все повече и повече пехота.
Има предостатъчно византийски стенописи от 6-11 век ,които показват същите лъкове,като тези на българите.
В България арбалетът е непознат до 12-ти век. И го опознаваме от страна на Запада,а не на Изтока. От една страна латинците са го използвали срещу нас. От друга е имало внос на арбалети от Италианските градове-държави, Германия, Унгария, вероятно и още няколко държави.
Вярно,че като цяло е доста страшно оръжие, но пробивността му рязко спада с разстоянието. А да пробие кована рицарска броня на разстояние над 5-6 метра е абсолютна фантастика. При опит,които правихме с приятели с реплика на средновековен арбалет не можахме да пробием контейнер за боклук, а какво остава за броня, която си е изработена със съответната форма за да се плъзгат ударите и да се намалява силата им. Въпреки,че презареждането и мотнема време, доста широко се застъпват конните арбалетчици, особено през 14-ти и 15-ти век.
Време е да се избавим от представата че българите са бил истеен народ от конни стрелци, като монголите и да се обърне повече внимание на други важни аспекти на българските войски - а именно тежката конница и пехотата. Просто повлияните от комунистическ овреме разбирания са, че сме били едва ли не копия на монголите - с пухкави кожени шапки и препускащи в кръг и обстрелващи врага.
