Предварително се извинявам за некраткото изложение.
Но и това е малко, що се отнася до факти, засягащи Българската история.
Замислете се. Как дедите ни са отстоявали единността си? Години учехме, че са варварски номадски народ. Което предполага войнственост, но не и лекота в удържане на ред и мир, нито пък познания за градоустройственост или отглеждане на житни култури... Всъщност именно древните българи са съумявали да живеят в Мир, да приобщават, да съграждат, не да рушат. А сега в наши дни, кое се опитват да пробудят у българина - Стремежа му да живее мъдро и нормално, със съседите си и събратята си, или чрез провокации създават предпоставки за разпри. И става според приказката: "Докато мъдрите се намъдруват то "лудите" ще лудуват"...
Аз се питах, защо ние преминаваме към Европейски съюз, след като ние сме причината да се осъществи единство в предевропейската стара история? Защото нямаме самосъзнание. Понятието за смисъла ни е покрито с прах... Преди време цитирах Проф. Геза Фехер, "За значението и ролята на прабългарите в изграждането на цивилизацията на Източна Европа".
Ще си позволя да поставя цитати от книгата на този учен - "Ролята и културата на прабългарите", който през 1922г. идва в България, където както е отбелязано,"- в началото в мизерни условия - публикува и обнародва цяла поредица от фундаментални студии. " "Обнародва статии и се включва в археологическите разкопки на българските културни центрове от VII - X век ( Плиска, Калугерица, Свещари ). Използва личните си връзки за издигане на ново скеле под конния релеф в Мадара с цел неговото проучване. И разчита в частта пред гърдите на коня текст, в който се говори за отношенията на кан Тервел и византийския император Юстиян II. С необикновенна интензивност и усилия изготвя пълното научно описание на релефа и в монофрафията ("Надписът на Мадарския Конник", 1928, издадена и на немски, и на унгарски) стига до такива заключения, които от една страна отварят пътя за по-нататъшни изследвания, а от друга и до днес остават в значителна степен неоспорими."
През 1931г. в VII том на Archeologia Hungarica публикува на френски и унгарски език постигнатите от него резултати. ... предложения на читателите материал е обособен от евентуалните допълнения и от тълкуването на находките и изворите. Трудовете на Фехер така можаха да се превърнат в градивни стъпала на науката:неговите археологически документи, както и публикациите му можеха да бъдат ползвани и от дискутиращи с н его и защитаващи други възгледи учени."
... През 1934г. е награден от цар Борис III за многобройните си трудове, напечатани на български, немски, френски, унгарски, съчинения върху 'Именника на първите български ханове', 'Надписа на Мадарския конник', 'Културата на прабългарите' и др. имащи заслуга за проучването на българското минало. Изтъкват се и заслугите на Проф. Геза Фехер за Археологическия музей и развоя на археологическото дело, както и предприетите от него системни пътешествия из поробените български земи, събирайки исторически факти из българското минало.
... През 1947 г., с едно подправено интервю започва акция за неговото дискредитиране... Фехер не получава възможност да се защити, като месеци по-късно научава за станалото. Не го допускат и да посети България.
На 21 февруари, на 6 и 13 март 1948г. в Българската академия на науките се провежда Дискусия за състоянието и задачите на българската археология. Прозвучалите в дебата слова и до днес предопределят рецепцията за Фехер в България, така че нека по-подробно се занимаем с тях. Встъпителната лекция на обсъждането е изнесена от член-кореспондента П.Д. Димитров, която съдържа характерен идеологическо-исторически анализ на развитието на българската археология. След като не забравя да вмени на българските археолози, че не са се занимали достатъчно с "... Обществено-икономическия фактор като една от важните предпоставки на българското средновековие, като последица от класовите борби в залязващата робовладелска римска империя и в зараждащия се феотдален византийски свят" - нещо, което все пак не е par exellence задача на археологията, той казва:"...под влияние на чужда антиславянска пропаганда биде приписана без всякаква сериозна научна обоснова изключителна сила и значение на прабългарския, неславянски елемент в изграждане на ранната средновековна култура [...] Една предвезата теза, подхвърлена от австрийския професор Йозеф Стжиговски, а по-късно доразвита от унгареца Геза Фехер, който имаше положението на чужд агент у нас и бе внушил у нашите учени идеята да търсят в паметниците на Мадара, Преслав и Плиска голямата култура на прабългарите, именно на туранските прабългари, донесена от тях от далечната им прародина в съседство със сасанидска Персия и едва ли не чак от Китай."
Този цитат сам по себе си отбелязва по-насетнешното отношение към древната ни история и култура. Както и защо в нашите земи е пълно с древни паметници, които чакат да проговорят...
Ето мнението на Геза Фехер:
"Важен е този народ, защото е организирал в национална единица неорганизираните и затова постоянно изложени на варварски нападения славянски маси в Източния и Среден Балкан и е създал във водовъртежа на Балканския полуостров една трайна, съществуваща и до днес държава. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която прабългарския дух и култура са останали подкваска за вечни времена.
Този факт е имал големо значение за консолидацията не само на Източния и Средния Балкан, но и на целия Балкански Полуостров. Консолидирането на тази част от Балканите принудило жителите и на други части да се организират. В това отношение българската държава е упражнила влияние не само като принудителна сила, като пръчка на византийското разширение, но и като образец. Със създаването на българската държава не само са се изправели пред жителите на Балканите вече две сили, Византия и България, но се явява и един нов образец, един пример: една образувана с местно население държава могла да стане съперник на Византия. Влиянието на българската държава и на културата и, като първообраз за държавна, черковна и културна организация станало дори решително: началото и възможността за оформянето и израстването на сегашните балкански нации се започва със създаването на българската държава." По насетне Геза Фехер доказва ролята на държавното управление у прабългарите като щит спиращ непрекъснатите нахлувания на варварите от Севера и Изтока, в резултат на което "вълните на преселението на народите се разбиват окончателно", запазвайки статуквото на Западния свят, което по думите му определя съдбата на цяла Европа.
В кое са били силни прабългарите:
Поради просторността на изложението само ще маркирам основните щрихи в техния конкретен принос, без да излагам подробности от чисто изследователски характер, макар и за мен да са особенно ценни:
1. "Притежанието на най-стари езикови паметници, измежду родствени нему народи." - Целия древен свят, поради икономически, културни и др. отношения пази в лексиката си думи от прабългарски произход, което говори за огромен междусъседен обмен, простиращ се в широки територии на север, на изток, на юг и в последствие, с идването на Балканите и на Запад. " А пък обстоятелството, че намираме прабългарски езикови остатъци в писмените извори на арабски, гръцки, латински и славянски езици, явно ни показва, че прабългарите са играли в различни времена и територии голема историческа роля, за която разни културни народи требвало да държат сметка."
2. От горното, както и от запазените сведения за този обмен става видно, че Българите са имали от прастари времена изключително развита агрикултура," на която научили съседните тем народи"... "узнаваме от арабски източници, че прабългарите имали много добре обработена земя и култивирали всички видове жита и зеленчук.
" Единствено с факта, че те са притежавали развита и прастара агрикултура, може да се обясни, защо са могли те да образуват трайни държави в разни територии през едно и също време. "
3. "Също така ясно говори обстоятелството, че най-монументалните паметници на родствените тем народи от преселението на народите произхождат също от българите и то в различни територии. Ние знаем, че волжките българи имали столица, в която се намирали 10.000 каменни къщи, между тях великолепни палати, обществени здания и пр. Но също и в Дунавска България те са имали големи центрове, като Плиска, Мадара, Преслав, с великолепни каменни постройки. Това показва не само мощта на тези основатели на държава, но и техните културни нужди. "Волжките българи са се славели като прочути майстори-строители. Характерът на творчеството им е монументален, както това намираме в други древни култури от важно значение за общочовешката история, със сходство в прабългаркото майсторство. Това говори за стремеж към съхранение на паметта на едно древно минало.
4. "Обстоятелството, че прабългарите са били многобройни, също показва, че те са били уседнал, земеделски народ: същевременно са имали многобройни поселения при Волга, в Кавказ, между Дон и Днепър и при Дунава..."
5. "Още по-интересни са заключенията, които можен да извадим от сведенията за техната търговия.
Вече първите данни, които имаме за българите, споменуват, че те се занимавали с търговия на кожи. Това било толкова характерно за българите, че напр. Йорданес казва за тех само това, че те се занимавали с търговия на самурови кожи. Също един много по-стар, китайски извор съобщава за един народ, в който г.Немет вижда прабългари, който е търгувал с кожата на самура и на белата и на синята полярна лисица... Българите не се задоволявали с кожите..., но предприемали опасни търговски експедиции. Цели столетия пътували с шейни в полярните страни и разменяли своите индустриални артикули срещу суровите стоки на угрииските народи. Това огромно количество кожи те разпродавали из целия свят. Техните кервани отивали в Ховарисм и Хорасан, както и в Индия. От българските търговци били купувани ценните кожи в цела Азия и Европа, при това изработеният в България юфт* бил толкова прочут в целия Изток, та и досега доброкачественият юфт се назовава на Изтока, пък и в некой западни страни с народностното име на българите..."
Няма да се впускам в подробности относно влиянието на прабългарското златарство, за което е писано и запазва традициите си и в по-късни времена в българското-християнско изкуство...
Поради факта, че са ползвали просторен търговски излас - "..прабългарите са вече притежавали по-голямата част от големия трансконтинентален търговски път и от там получавали големи доходи." Прабългарите ползвали богатствата си за строителна дейност и култура.
6. "Интересни сведения имаме и за външната търговия и външна политика на дунавските прабългари.
Не са изминали и 35 години след основаването на държавата им, и техната железна организация, техната нова държава, била вече в такова положение, та станала важен фактор в живота на Балканския Полуостров и сключила с Византия изгоден за себе си търговски договор. С тоя договор от 716 година, прабългарите не само си осигурили една нова територия и ежегоден данък, но наложили и задължението, според което стоките на търговците от двете страни требвало да имат пломби и печати, за да не бъдат конфискувани.
Този договор българите смятали за толкова важен, че сто години по-късно всичките войни на великия български хан Крум били водени само, за да се принудят византийците да го подновят. А византийците по-скоро били готови да понесат ужасите на Крумовите походи, отколкото да подновят този договор. "
"Когато прабългарите завладяли балканското си отечество, император Константин Погонат побързал да се помири с новото си положение, като сключил с тех мир, т.е официално признал техните права жърху Мизия и се задължил да им плаща годишен данък. Българите гледали на този договор твърде сериозно, понеже те уважавали договорите си изобщо. ..Византия напротив, никога не мислела сериозно да поддържа мира. ..Напротив в критични моменти Византия не веднаж е искала и получила помощ от българите: Юстиян II поискал и получил такава помощ против вътрешните си неприятели на два пъти (705 и 711г.), също получил помощ Анастасий II в 718г. и Лъв III против арабите в 717 година. "
Като заключение на гореизложеното се затвърждава истината, че българите, спазват договорите си, целят мир и здрава вътрешна Организация, не нападат дори в удобен за тях момент, а използват дипломатически средства, разширявайки територията си. Срещу помощта оказана от Тервел, през 705год. прабългарите получили без война областта Загория.
"Сам Омуртаг до толкова се придържал о буквите на договора, че когато разбонтуваните тълпи заплашвали императора Михаил II в столицата му, Омуртаг отива на помощ и освобождава императора от бунтовниците. И той не поискал нищо срещу тази услуга..."
" И тъй, Прабългарите създали на Балканите съвсем ново положение, сложил се въпросът дали балканските племена ще останат в рамките на Византия, в Световната Империя, или ще се присъединят към новата българска държава. Българите излезли победители. Най-напред организирали Дунавска България (заедно с притежаваните от тех Бесарабия и Добруджа), после имали успехи и в Тракия, и най-после присъединили едно по едно към държавата си македонските племена..."
..
Защо се напада историята, защо се криви? Защото изучавайки история, става понятна цикличността в събития от миналото и разбираеми предпоставките за тях. Но когато изводите се правят въз основа на затъмненост, човек придобива чувство за неточна идентичност, а преди всичко самосъзнанието се пробужда именно от познанието за Себе си, от корените ни... В последствие именно това е предпоставката за понататъшното ни пробуждане като личности и човешки същества. Но когато този преход от родството към глобалното, дори космичното преминава през криворазбрана осъзнатост и насадени идеи за неясното ни присъствие в човешката история, самите ние, не познавайки себе си няма как да се почувстваме равноправни граждани във вселенския смисъл. Става тъй сякаш българската народност трябва да се приспособява, вместо да има и най-малка ръководна функция по отношение дори на вътрезначимите си дела. И това при народ, създал именно предпоставките за една градивна управа. И въпреки всичко българския характер е самобитен, и духа ни все още не се огъва, сякаш съставен от жилави клонки.... Не се прекършва.
* "Юфт - лицева телешка, свинска или конска кожа, растително или хромово-растително издъбена, намаслена обилно, за да не пропуска вода. Използва се за производство на военни ботуши, спортни обувки и в сарачеството." - wikipedia
