Автор Тема: Прабългарите - теории и факти  (Прочетена 155672 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 675
  • WATCHER
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #30 -: Ноември 28, 2005, 00:28:16 am »
Сп Усури
Автор Милош Сидоров



Приказката за царя, царицата, техния син Змей, неговата съпруга просякиня и наследника им, владетеля на Новото Царство, е записана в град Дебър, на река Черни Дрин, на границата между Република Македония и Албания. По сюжет е много близка до античния мит за Кадмо и Хармония, Семела и Дионис и не е изключено именно тя да е негова основа.

МИТЪТ

Човекоподобните митични създания, известни като братята Кадмо и Феник, са родени в страната на "хуните" ("Хунабия","Хаония"). Една справка в античните карти ни посочва, че тази страна се е намирала югозападно от Охрид, в северната част на Стария Епир, на брега на Йонийско море, срещу остров Корфу (Керкира). С Кадмо се свръзва и митът за Детето-Бог Дионис. Неговият брат Финик пък  предава "пеларгийската" азбука ("пеласгикос грамата", "пелазго-бръгийското писмо" - вероятно българската; пеларги е написаното по гръцки "българи") на елините в Боетия и Атика. След като се разпространила и у други народи, тази азбука станала известна като "финикийска" и "гръцка азбука".
На южните склонове на планинската верига Кера Уни (в превод: "хунска Черна Гора"), в областта Хаония, един град носи името Феник. На юг от него една река се нарича Кадму/Казму флумен ("змийска река"). В незапомнени времена легендарният Кадмо/Казмей, заедно с брат си Феник/Финик се запътва на юг, във Фокида, към пророчището в Делфи да пита, къде се намира сестра му, която се била загубила. Там оракулът му казал да се откаже от търсенето на сестра си, а да построи град. Кадмо постъпил точно така, но преди това убил дракона, който пазел водите на близкия извор. След това "освобождаване на водите" му се наложило, за наказание, да служи 8 години на бога Арес, понеже драконът бил негов. Но Арес е богът на войната; затова "да служи на Арес" означава да воюва. Да се бие, докато завладее територия за бъдещото княжество на "кадмейците" ("енхелейците").

Когато минали осемте години "слугуване на Арес", Кадмо получил неговата дъщеря Хармония за жена. Градът, който основали Кадмо и Финик, бил наречен Енхелея, понеже родът им принадлежал към клана на "енхелеите" ("егулите"), т. е. "змиорките", и бил в близост до града Тива. По-късно Кадмо и Финик завладели и този град. Като минали години, нашествениците аргивци превзели Тива и изпъдили "кадмейците" от Боетия. Напускайки Боетия, остарелият Кадмо, неговата жена Хармония, брат му Финик и другите "кадмейци" се запътили на север. Те минали планината Пинд и навлезли в ????? ?????? ("Старата Бръгия" - вероятно стара България), която обхваща Корчанското поле (Девол, Диаболос) и Охридско-Преспанския край. След като пристигнали при тамошните бръги, най-първо ги освободили, понеже били под властта на илирите.

За да разшири територията на бръгите, Кадмо прогонил илирите на север. Наблизо до града на Хермес (Хермуполис), в близост до Охридското езеро, Кадмо и Феник отново построили град. Градът се казвал Лихнид (сега Охрид). По името на този град внукът на Кадмо (от неговата дъщеря Семела), известен като Дионис (Сабадий) е получил прозвището Дионис Ликнид. Според оракула светът щял да бъде спасен от жестоките великани ("титаните"), т. е. те щели да бъдат победени, когато се роди божество от смъртна жена. Такъв бил "Младият бог", синът на Зевс и смъртната Семела (гърцизирано име от "Земля"), дъщеря на Кадмо. Той е известен с тракийското име Сабадий/Само. Неговото елинско име е Дионис, и той е предреченият Бог-Спасител ("Теос Сотирос").

Кадмо владеел над своите Енхелеи ("кадмейци", "дасарети") до смъртта си. Лихнидските (Охридските) "Енхелеи", които Кадмо владее, са били част от трако-бръгите (българите). Този народ ??????/Бръги, според Херодот, е "най-стария народ на света". А най-оригиналният български историк на ХХ в., д-р Ганчо Ценов, вероятно е първият, който е посочил възможната етническа вързка на наименованията: Бръги/Верезити с Бръсаци/Блъгари, т. е. с днешните българи.
 Когато умрял, Кадмо се превърнал в змиорка (ягула, "енхелей", змей). За място на гроба на Кадмо старите книжовници определят място до реката Дрилон (днешен Черни Дрин). Смъртта на Кадмо и Хармония и тяхната метаморфоза в змиорки (ягули) са описани от много антични автори (примерно Еврипид: Eurip. Bacch. 1330-1334; 1353-1355).

Внукът на Кадмо, т. е. синът на Семела и Зевс - богочовекът, роден от смъртна жена ("Младия бог", Божик, "Детето Бог", "Младенецът") е известен като "Третия Дионис" или като "възкръсналият Дионис" (понеже се явява след като "Втория Дионис" е бил разкъсан от титаните на седем парчета, докато е бил приел образа на рогат бик).

През 2002 г. бяха разкопани основите на три християнски черкви, строени една върху друга и на един предхристиянски храм, на местността Плаошник (Охрид, Македония), където според преданията е бил храмът на св. Пантелеймон (в традицията на Асклепий и Хермес). В същия храм, според житието, бил гробът на св. Климент. Наблизо е открита голяма кръщелница (баптистериум) в квадратно пространство, изпълнено с мозайки. Най-внушително е изображението на голямо слънчево зъбно колело, вътре в което има: лъв (=слънце), една голяма тъмна змиорка (=Кадмо?), една малка бяла змиорка(=Хармония?) и една по-голяма, светло-тъмна женска змиорка  с видимо светло яйце(=слънцето?) в корема. Вероятно  точно тая змиорка е Семела, преди да роди Младия Бог, т. е. Дионис/Сабо/Самаил.

ПРИКАЗКАТА

Имало един цар и една царица, които си нямали деца. Веднъж царицата се помолила: "Боже, като не ни даде от сърце чедо, дай ми поне да родя една змия." Тутакси молбата и се изпълнила и тя родила змия. Хранили я 20 години, змията пораснала голяма и решили да я оженят, но коя девойка ще иска да я вземе? Тогава змията, вече Змей, казала на майка си да стане рано сутринта и която девойка първо срещне, нея да вземат за невеста. Речено-сторено. Срещнала царицата рано-рано една девойка, която просела. Попитала я дали иска да се ожени за сина й, който бил Змей. Просякинята се съгласила.

Венчали просякинята за Змея. Когато вечерта младоженците останали сами, Змеят свалил ризата си и се е превърнал в хубав момък. Така преспали. На сутринта царицата питала снаха си, как са прекарали нощта, дали Змеят е казал нещо. Невестата разказала на свекърва си как Змеят се превърнал в момък, а на сутринта отново влязъл в змийската кожа.. Тогава царицата поискала от снаха си да скрие ризата на Змея и да й я покаже. Но щом на другата вечер я получила, хвърлила я бързо в огъня. Тозчас момъкът се събудил и потърсил ризата си. Невестата му казала, че майка му я изгорила. Тогава момъкът се разсърдил и я проклел:
- Докато не скъсаш железни опинци и желязна пръчка докато не се счупи в ръцете ти, да ме търсиш, а да не ме намериш. И заченатото в утробата ти, да се роди тогава, когато ме намериш.
Като я е прокълнал така, превърнал се във вятър и изчезнал. Дълго плакала невестата и накрая си направила железни опинци и желязна пръчка.

Тръгнала да ходи, колко години ходила никой не знае, докато не стигнала при слънчевата майка. Разказала и всичко и попитала дали синът й, Слънцето, е виждал мъжа й. Тя й казала да изчака неговото връщане. Като се върнало, Слънцето отговорило, че денем не го е виждало и нищо не знае за мъжа й. Дало й подарък хурка със златно вретено и я пратило да дири Месеца, що грее нощем.
Няколко години търсила невестата Месеца. Накрая стигнала при майка му. Разказала й мъката си, попитала я за мъжа си. Но нито майката, нито синът й Месечко знаели нещо за него.

"Аз не съм го виждал нощем. Трябва да отидеш при Вятъра - той духа и денем, и нощем - може да го е взел при облачно време." - казал  Месеца. На раздяла подарил на невестата златна ябълка.
Тръгнала невестата да дири Вятъра. След няколко години го намерила и го попитала дали е виждал мъжа й някъде. Вятърът й казал, че го е виждал в една далечна страна, където бил цар и бил женен за друга жена. Тогава невестата го попитала за колко време ще може да стигне дотам. Вятърът й казал, че цял живот да ходи - пак няма да стигне. Затова и дал една златна квачка със златни пиленца: "С тая златна квачка ще стигнеш за половин година." Така и станало.

Стигнала в царския град като просякиня и седнала на поляната пред палата да си пасе квачката. Зърнала ги царицата, много й харесала квачката и поискала да я има за себе си. Просякинята склонила да я даде, но ако я пусне да пренощува в двореца при мъжа й. Съгласила се царицата, но преди царят да си легне, дала му с ракията една билка, да не може едно денонощие да се събуди. Невестата легнала до него и го молела за прошка, но той нито я чувал, нито си спомнял нещо за нея на другия ден.

На сутринта просякинята извадила златната ябълка, а царицата като я видяла, пожелала да бъде нейна. Попитала какво иска в замяна. Невестата й дала златната ябълка и пак поискала да спи при мъжа й. Царицата се съгласила, но пак сложила в питието на царя от отровната билка и го опила. Така невестата отново напразно цяла нощ молила мъжа си за прошка, но не чула ни дума за отговор. На сутринта била изгонена от двореца.

Тогава просякинята извадила златната хурка с вретеното и започнала да преде. Царицата, като ги харесала и ги поискала, отново се съгласила да пусне просякинята при мъжа си през ноща. Но този път пазачите казали на царя за просякинята, която спала при него последните вечери. Като не можел нищо да си спомни, царят се сетил, че жена му му правела магии и затова тая вечер не поискал нищо да пие. Щом се прибрал в стаята си, видели се с първата си жена и тозчас желязната пръчка се счупила, а железните опинците се скъсали. Така клетвата се изпълнила. Царят простил на жена си и благословил това, което ще се роди.

В това време се родило Детето: На челото си имало знак слънце. На гърдите - месечина. Тук пишело да бъде наследник на царството. Царят с невестата се върнал при баща си. Там станал цар. Синът му станал Наследник на Новото царство.

ТЪЛКУВАНИЕТО

Фактът, че не Слънцето и не Месеца са виждали Змията (Змея), а точно Вятъра, подсказва, че Змията (Змей, Дракон) не се намира нито на Изток (където е "слънчевата майка", която "ражда" утринното Слънце), нито на Запад (където е "месечковата майка", която "ражда" новолунието, Месечко). Змея (Дракона) не се намира нито на небесната пътека изток-запад (еклиптиката, която е наклонена към Юг). Остава Змея да може да бъде видян в северна посока, откъдето духа севереца Борей (Горянин). Затова Змията/Змея от българската народна приказка тук отъждествяваме със съзвездието Дракон. Този  "Змей" (Draco/Kadmo), който се приема като "тройоглав" или като "коронясан", "царува" и разпределя "четирите епохи", описани в свещената книга на иранците Авеста, във Ведите произлезли от нея, както и у някои стари автори (примерно Хесиод в "Дела и дни").

Последната от "Четирите епохи" е "желязната епоха". Затова в приказката се появяват като символи железните опинци и желязната пръчка и накрая те трябва да се строшат, с което се подсказва свършването на "желязната епоха" и започването на новия цикъл от "четири епохи". Първата част ("златната епоха") би трябвало да представлява времето, което трябва да изтече при минаването на слънцето (в неговото прецесионно придвижване, т. е. "изоставане" в зодиакалното пространство) през съзвездията Козирог, Стрелец и Скорпион. На "сребърната епоха" принадлежат: Везни, Дева и Лъв. На "бронзовата": Рак, Близнаци и Телец. На последната, "желязна епоха", принадлежат: Овен, Риби и Водолей. За да се "роди" Новото Слънце 12 пъти (и също толкова пъти да остарее и да "умре") трябва да се "навърши време" от 25776 обикновени слънчеви години. Все пак, имайки предвид времената, които човечеството помни, като епохи се възприемат годините, изминали през последните четири прецесионни зодии: Близнаци ("златната епоха"), Телец ("сребърната епоха"), Овен ("бронзовата епоха") и Риби ("желязна епоха").

 Минаването през тия четири зодии става за 8592 слънчеви години, или времетраенето на едно такова Слънце-епоха е 2148 години. Древните българи,  траките бръги, от които произлизат средновековните българи, за една епоха са сметнали 2146 години, което е зашеметяващо точен резултат, имайки предвид техническите възможности на онези времена. Според Сказанието за Сивила, на българите принадлежи "златното слънце", т. е. "най-яркото", "истинското слънце". Това е периода от 6592 до 4444 година преди Христа, когато слънцето по време на пролетното равноденствие изгрява в Близнаците. След това идват "лунните хора" ("сребърната епоха", епохата на Телеца, от 4444. до 2296 г.пр.н.е.). Затова за древните българи (пелазгои) се казва, че са "предлунни хора" ("протоселенити"). След сребърната идва "бронзовата епоха". Това е епохата на Овена (2296-148 г. пр . н. е.). Като изминава и тази епоха, настъпва "желязната епоха" (епохата на Рибите, която изтече през 2000 година.)

Основните роли в разказаната българска народна приказка имат Змията (= времето, отчитано на Земята) и Невестата (Просякинята), която трябва да роди Новото Слънце (деветия, десетия или единадесетия Дионис), наследника на "Новото царство", т. е. на Новата прецесионна епоха. За да се изпълни клетвата (за да се "навърши времето"), се употребяват три различни символни реквизита: златна ябълка = лунарен цикъл (периодът от пълнолуние до новолуние); златна квачка и пилци  = цикъла на съзвездието Плеяди  ("квачката", периодът от септември до юни); златна хурка = обикновената соларна година; златно вретено = голямата космическа (на Кадмо/Ка-змей) година, т. е. прецесионният цикъл; железни опинци = метоновия цикъл; желязна пръчка = оста, пробождаща небето в пространството на първата извивка на "коронясания дракон" (Змей), представляваща центъра на прецесионния кръг.

Като се проследи внимателно приказката докрай, виждаме, че най-резултатен се оказва подаръкът от Слънцето, т.е. златната хурка  и златното вретено. Сякаш е имало едно съревнование на три календарни системи, при което побеждава соларната календарна система ("златната хурка"), допълнена, т. е. коригирана с отчитане на прецесионния цикъл (Змеят/Драконът и "златното вретено"). Чак когато стават залог "хурката и вретеното", тогава се "навършва времето" на божеството на времето. Всъщност чак тогава то се овладява. Тогава престава и лутането в пространството на материята.

Човешката цивилизация, точно на днешната българска територия, по времето на древните българи (траките бръги/пелазгои)  прави качествен преход - тя закрачва по пътеки на по-високо духовно пространство. Тогава окончателно се разбира ролята на "великия Змей на времето" (утвърждава се мястото на центъра на прецесиония кръг в близост на съзвездието "Draco" на северното небе). "Мъдростта се намира на север!". До нея първи стигат и я притежават "хипербореите". Точно за тях "Хептадата става Огдоада", което ще рече: "Седмаците" (българите) разбират и се придвижват към "Осмицата", а това е "умиращият" и "раждащият се" Дионис като "Дете Бог" или "Новото Слънце", с когото това се случва на всеки 2148 години. Изписано със символи името на този бог е:"КH.IЄ.SU", т.е. "Иисус"!

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 675
  • WATCHER
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #31 -: Ноември 28, 2005, 00:46:01 am »
Сп Усури

Автор Николай КАРИН


Тангра, единственото божество в древната българска религия, е израз на всичко видимо и невидимо.

Всичко, включително и Вселената, събрано в едно! Всяка дума в това обобщаващо изречение е плод на факти - проверени или достоверни в рамките на точността на днешната наука. В следващите редове ще огледаме поотделно и накратко съдържанието на сакралните думи. И за да няма излишни спорове, нека уточним: Целта на публикацията е чисто образователна, в нея няма коментар, позиция или истина от последна инстанция. Част от термините, имената и наименованията, които използваме, са избрани заради комуникацията - важното е какво казваме, а не с какви думи. И така...

Наричаме нашите праотци древни българи или просто българи, защото те самите са се назовавали така ("булгар" на собствения им арийски език означава "ВЪЛЧА" <булг> "ГЛАВА" <ар>), въпреки че има и други варианти (протобългари, прабългари...). Предводителят е хан (кан, кхан...). Първичните родови данни на българите не са уточнени. Не е ясно кога са се появили, но във всички случаи времето е някъде в зорите на човешката цивилизация. Едно от вероятните месторождения е Таримската котловина (в подножието на планината Тян Шан; един от нейните върхове - седемхилядници неслучайно се нарича Кан Тангра), която е в основата на прочутия евро-азиатски Път на коприната. Разбира се, може да е и Алтай или другаде - древнобългарският народ е оставил следи къде ли не: от Памир, Китай и Монголия, през Урал, Иран, Волга и Дунав до (не е окончателно потвърдено) Палестина и Месопотамия.

Произходът ни е евро-азиатски, но от житейското смесване на арийски и урало-алтайски племена, тюрки, татари, хуни, скити, динлини, траки и др. в крайна сметка се е получил генетичен коктейл с типичните белези на бялата раса. Това е продуктът, може да се спори само около съставките му. Битът на някогашните българи е изключително многообразен. Популярните скитащи конници-завоеватели са само средната част - воинското съсловие, от стройната държавна организация. Над тях е ханът и духовенството (колобрите), отдолу - всички останали невъоръжени хора: старци, жени, деца, селяни, занаятчии, строители, търговци... Тази човешка съвкупност е древнобългарският народ, а вътрешните му компоненти са племената (ордите).

Оставяме настрани хлъзгавата тема за българския културен принос в цивилизацията, макар че този терен е обилно засят с такива неща, като най-точния календар в древността, тибетските пирамиди, руническата писменост, промишления добив на желязо, предисторията на старогръцката митология... С повече детайли навлизаме в терена на религията, на мирогледа, на духовността.

В малко променен вид името на древнобългарското божество се среща в историческите източници и като тюркското Тенгри, асирийското Танра, памирското Тандра и много, много други. Сред "другите" е да речем шумерското Дингир, което предполага някакви връзки с тази працивилизация. Възможен е и паралел с древноегипетския бог на слънцето Амон Ра, но не е изключено ТангРа да е доста по-стар. По-достоверно е името да означава нещо като философско триединство от понятията Тан (Вселена), Нак (човек) и Ра (бог). И с това далеч не се изчерпва наличната езиковедска колекция, т. е. пътища много. Ние продължаваме по проекция на нашия: Тангра, единственото божество...

Религиите, които признават съществуването на един бог, се наричат монотеистични. Днес най-големите сред тях са юдаизмът, християнството и ислямът, но почти сигурният им предшественик е тангризмът.  При това монотеизмът е абсолютно чист и в известен смисъл Тангра е по-обобщаваща идея от Яхве, Господ или Аллах. Наричаме го божество, защото е повече от Бог! 

Палитрата от определения се шири до безкрайност. Тангра е животът във всичките му проявления, няма начало и край. Тангра е персонифицираното небе, създателят на космоса, хората и животните, дарителят на благата, властелинът на света. Тангра е и Слънцето, и моралът, и съдията. Тангра е висшата справедливост, владее съдбата, въздава наказания и награди, покровителства и внушава страх. Тангра е центърът и творецът на всички правила във Вселената, преходът между видимото и невидимото. Тангра е небесата...

За простота: наричайте го вечност или миг!

Тангра е изчистена от осезаеми белези идея, но по-долните структури на тангризма са по-конкретни. Тук достъпното, включително и езотеричното, вече е наместено. По рафтовете на религиозния си мироглед древните българи по свой начин подреждат Слънцето, Луната и звездите, Земята, хората и животните, бита, душевността и морала.

Например вълкът, изобразяван на българските знамена, не е обожествяван - той е само тотемно животно.

Или нравствената система. Тя стои над биологията, но е под божественото начало! Разбира се, съществуват понятията добро и зло, има таблица на добродетелите. Тангра обаче е над всичко това, а то е в рамките на осъзнатата двоичност (биалност) на живота. Смъртта, бедствията, неприятностите са алтернатива, а не отрицание. Щастието и нещастието са равностойни компоненти на развитието, подобно на левия и десния бряг на реката. Сещате ли се за смисъла на Сирни Заговезни? Добавете и уникалния български (тангристки по произход) обичай с мартениците. Отново биалност, само че отразяваща мъжкото и женското начало, хармонията между Силата и Духа, Бялата и Червената епоха. Обърнете внимание: цветовете на мартеницата са бяло и червено (алтернатива), а не бяло и черно (отрицание на едното от другото)!

Същите цветове са белег и на оригиналната свастика. Не на оня знак, безсрамно откраднат, модифициран и опорочен от Хитлер, а на първообраза му. Същинското название е Затворена свастика. Използвана е само и единствено от древните българи. Човеконенавистничеството е чуждо на смисъла й. Според колобърските тълкувания символизира преплитащите се Космически Епохи и означава Огън, Възход, Развитие и Бъдеще, събрани в едно.

Както вече сте забелязали, говорим ли за Тангра, заобикаляме всички възможности за осезаемост. Божеството е абсолютно, а абсолютното е недостъпно. Наречете го както искате - идея, промисъл, вселенски код или някак другояче, но във всички случаи образ няма. Религиозният светоглед на древните българи е последователен докрай. Толкова стерилно чист монотеизъм няма в никоя друга религия. Дори доста жизненият ни християнски Бог не е опазен от примеси и влияния от т. нар. соларни (слънчеви) божества - той е осезаем под една или друга форма. При Тангра компромиси няма. Невидим! Неописуем! Неизображаем!

Е, все пак има едно изключение, но и то потвърждава правилото. Мадарският конник край Шумен е единственото изображение в света, което (може би/някак/спорно е) символизира Тангра. За самия паметник като цяло, заедно с пещерите наоколо, цари единодушие: велико древнобългарско капище, храмово олтарно и обредно място. Изграждането му започва по времето на хан Аспарух. Неговото послание към наследниците е всеки вожд да остави писмен знак на благодарност за победите, които са извоювани под покровителството на Тангра, и така каменният списък постепенно е попълнен с още три имена - Омуртаг, Крум, Телериг.

Въпросът е какво изобразява конникът. Не е изключено да е косвен израз на някой принцип на Тангра, но е възможно всякакво друго логично обяснение в рамките на тоталния монотеизъм - всичко видимо и невидимо... 

Ако някой се наема, нека да обясни какво ще рече "всичко", но в религиозния светоглед на древните българи това е Тангра. Видимото и невидимото са просто компонентите му. Точно и ясно. Край!

В завършек добавяме още една подробност към нишата на езотериката. Висш символ в тангризма е жезълът тризъбец (неслучайно е герб на родовата ни династия Дуло). Защо? Обяснението е просто, както се полага за основополагаща конструкция. Сещате ли се за стабилността на трикракото столче? Тангра се крепи на Небето, на Земята и на намиращото се между тях всевиждащо Трето око. Онова око, чиято религия-майка е тангризмът.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 667
  • In Lies We Trust...
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #32 -: Ноември 28, 2005, 01:00:40 am »
Мадарският конник е много по-древен от Аспарухово време... А ако безумецът Борис не беше избил елитните петдесет и два болярски рода и Ватикана не беше отмъкнала съндъка на Тангра (в който така и не се знае какво е имало, но е била някаква огромна мистична сила и знание), сега щеше да е съвсем друго... Хората щяха да са други...

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 798
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #33 -: Ноември 28, 2005, 01:04:24 am »
Това за сандъка не го знаех...
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 667
  • In Lies We Trust...
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #34 -: Ноември 28, 2005, 01:21:15 am »
Много добра статия! Ако авторът разбираше повече от змейове и змии, щеше да е още по-добра!

Неактивен Joro Velev

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 541
  • Живот за пример, това е начинът. Мисия Bell Ringer
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #35 -: Ноември 28, 2005, 01:30:29 am »
За избитите родове има разминаване.
Елита е в столицата а избитите са от провинцията.
Поне така казват.  ;)
Когато човек поиска да постигне нещо, намира начин, в противен случай - причина.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 667
  • In Lies We Trust...
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #36 -: Ноември 28, 2005, 01:31:44 am »
След като приемаме "християнството", Борис доброволно предава съндъка заедно с всички колобарски тайни... Какво да говорим... Затова "Колобар" на Спас Мавров започва по следният начин: "В памет на Петдесет и двата елитни Български рода, избити жестоко от потънал в невежество държавник."

Неактивен Joro Velev

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 541
  • Живот за пример, това е начинът. Мисия Bell Ringer
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #37 -: Ноември 28, 2005, 01:39:48 am »
Ако това е верно, затрил е половината от управляващите. От тогава вървим на куц крак. Но ако не го беше сторил, "цивилизованите" европейски "християни" щяха и "главата от петите".....поне щяха да опитат (не че сега не се напъват пак).
Ама за съндъка ..... де го тоа Борис бре? Никаква прошка. Затрил, предал и обезсмислил векове история и развитие на народа....
Когато човек поиска да постигне нещо, намира начин, в противен случай - причина.

Неактивен Joro Velev

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 541
  • Живот за пример, това е начинът. Мисия Bell Ringer
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #38 -: Ноември 28, 2005, 01:48:42 am »
Не знам дали са изчезнали но да попитам:
Какво дири емблемата на Шумерския град Лагаш, върху икона от с.Пещера Пернишко?


СЪВПАДЕНИЕ?
То в нашата история само съвпадения се събрали....
Когато човек поиска да постигне нещо, намира начин, в противен случай - причина.

Неактивен Атила

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 890
  • Атила - бич божи
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #39 -: Ноември 28, 2005, 01:50:28 am »
и нека после някой седна да ми обяснява, че старата българската религия е езичество.
I'm famous mexican killer and I kill everyone for only 5 cent, but you are friend of mine and I'l

Неактивен asdfghjkl

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 794
  • Невъзможно е нищо
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #40 -: Ноември 28, 2005, 01:53:15 am »
Някой може ли да обясни малко повечко за този сандък, защото аз за първи път чувам такова нещо?
Oh, look at you... Look at you! Stop trying to control everything and just LET GO! LET

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 667
  • In Lies We Trust...
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #41 -: Ноември 28, 2005, 02:22:19 am »
Е сега... Какво дирела... Как какво :P

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 667
  • In Lies We Trust...
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #42 -: Ноември 28, 2005, 02:27:22 am »
Е то няма нищо за обяснение по простата причина, че никой нищо не знае... Ватиканът се е изнизал с него... Щото ние сме били "варвари" та много им е бил потребен един "варварски" сандък с некви си работи там... Прекалено голям интерес проявили към варварите... Посветените колобри знаят горе-долу какво е имало ама това се предава от човек на човек...

Неактивен asdfghjkl

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 794
  • Невъзможно е нищо
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #43 -: Ноември 28, 2005, 02:32:45 am »
Мен ме инересува самата му история, откъде е, откога и т.н.
Oh, look at you... Look at you! Stop trying to control everything and just LET GO! LET

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 667
  • In Lies We Trust...
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #44 -: Ноември 28, 2005, 02:43:17 am »
Всеки го интересува това ;)

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27