Всичко се учи. Включително и произношението на друг език.
Разбира се, ако не ти е матерен ще ти коства много много пъти повече време и усилия за да доизкусуриш звуците.
Обикновено при възрастните това време и мотивация липсва.
Ако говорим за емигранти например, колкото по-голяма е възрастта, когато започва да говори другия език, толкова по трудно се получава.
А ако говорим за французи, дето са си във Франция, да ги караме да изговорят 'ъ'. Не толкова, че не могат, или че е трудно; а по скоро не им пука и не си дават зор.
Нещо повече. Нашите звукове си имат съответствия в например английския, да кажем. Там е работата, че различни конкретни думи се изговарят по различен начин.
Например:
apple, father.
В 1та дума, звука 'а' се изговаря между а и е, но във 2та, звука се изговаря почти както на български.
Има много такива примери с почти всичките ни "трудно произносими" звуци.
Т.е. чужденците много добре знаят как да ги произнасят. Дори ги и произнасят в ежедневието си, с най-различни техни думи. Проблема е, че не им пука, и не могат да накарат мозъка си да върже нов паралел/асоциация, за тоя звук.
Проблем е също азбуката. Ако се пишеш Dimitar, иди обяснявай, че се чете 'ъ' накрая. Произнасят го 'а'
Имената са голям проблем, наистина. Особено като се запознаваш с повече нови хора. Почти винаги трябва да повтаряш по 10 пъти името си, докато другия го чуе и запомни като хората. А след малко пак ще го забрави. Ако ти инициираш запознанството, и човека няма много зор да се запознава с тебе, такъв сценарии е почти немислим. (примерно в бар) Ще трябва да импровизираш някак си. (може да се представиш като Казанова, например. А после като се опознаете, ще си кажеш и бг име ;D)