Има и един много по-близък до будността (поне в началото) вид на паралелни изживявания - този на.... да го наречем "непреднамерено писане", за да не цитираме буквално сюрреалистите с тяхното автоматично писане.
Значи, сядате пред белия лист и започвате да разказвате - без първоначална идея и без желание да водите текста в някаква търпима посока; можете да пишете дори глупости, пълни безмислици, като единственото условие е те да не са подредени с предварителната воля за един разбираем текст.
За хора, които по принцип не пишат, това в началото може да се окаже трудно, а мъчно излезлият резултат да разкрие лошите черти на натаманяването. Но с не много дълга практика въображението се "развинтва" и вие започвате да пишете доста странни текстове... Ако работите упорито с това упражнение и се стараете да подреждате написаното в папки, много скоро ще намерите някои от текстовете да звучат сходно или да говорят за едни и същи неща. Така се раждат "световете", от които черпите заряд за вашето писане.
Истински свободното писане, което не се стреми да бъде приемливо за обществото, а просто лети свободно из дълбините на духа, много скоро се оказва, че лети из дълбините на вселената; от тук крачката към сънуване наяве или пък едно целенасочено и осъзнато нощно сънуване е много, много лесна...