100% съвпада със сюжета на един руски филм, казва се "Сны" http://www.zaycev.net/kino/sni.html
"Сны" онлайн - http://kinofilms.tv/film/sny/2216/
Регресивната терапия представлява нефизическо връщане към минали животи, случки и преживявания.
Чрез нея може да се лекува, категорични са много изследователи на този метод.
В това е убеден и регресивният терапевт Насос Комианос, който даде специално интервю за "Новите досиета".
Съзнанието е независимо от биологичния процес, каза той. Не е необходимо човек да бъде под хипноза, за да преживее регресия. Понякога дори само една команда като "Затвори си очите", е в състояние да постигне това. Това е знак, че спомените се намират много близо до повърхността на съзнанието.
Да намериш своята същност е изключително важно, казва Насос Комианос, от позицията на човек, който е убеден, че в човека живеят стотици гласове и докато не разбереш това, ще бъдеш разпилян като буря в шапката на загубен откривател.
Има минали животи, а и паралелни най-вероятно, но докато сме от тази страна можем само да гадаем по кратките информации, които добиваме оттук и оттам.
Това е откъс от регресия, която аз съм правила това лято в София. Надявам се да ви е интересна. По-личните моменти са изпуснати:
http://dolorescannonbg.blogspot.com/2012/07/blog-post_31.html
"Когато човек желае нещо от цялото си сърце нищо не може да го спре... убедих се в това и го видях в действие и на практика при М. от Франция, която преодоля всякакви препятствия и огромно разстояние, за да се срещнем и да преживее нещо, което нито тя нито аз сме очаквали. Следващата регресия, която ще споделя има една от най-дългите продължителности - общо 3 часа в тета ниво.
С М. бяхме разменили редица имейли преди срещата и може да се каже, че се познавахме вече, всички бариери между нас бяха изчезнали, а предварителния разговор непосредствено преди регресията протече като между две близки приятелки. Това е атмосферата, която е нужна за пълно отпускане и релаксация. Именно в такива случаи субекта се отпуска до най-дълбоките нива и достига информацията, която му е нужна. За това когато усетя бариери или нежелание на човека срещу себе си да съдейства и да се довери никога не продължавам работата.
Не всички регресии са като следващата, която ще споделя. Повечето хора притежават страхове, вярвания и убеждения, които рамкират и ограничават възприятието им в в духовното измерение...
М. описва един минал живот в Гърция (заключението достигнахме след подробното описание на Партенона, както й на дома, в който живееше) в ролята на жена посветена на любовта си към голямото си семейство. След като добихме цялата възможна информация за онова време и начина й на живот, я премествам към последния ден от живота си там. След преминаването в нематериална форма, й задавам няколко въпроса за да помогна да си направи изводи от преживяното и дали е доволна, изпълнила ли е това, за което е отишла и т.н.
Тук за репликите на субекта в регресията ще използвам съктатено " С: "
а за своите въпроси – "П:"
След равносметката за изминалия живот, започва разходката ни в Духовния свят:
С: Една красива жена идва, облечена с бяла рокля..старинна, като гръцка... Това е дъщеря ми.
П: Тази русичката дъщеря ли, която видяхме в началото? Значи тя е била починала по-рано от теб? Към теб ли идва?
С: Да.
П: Усмихва ли ти се?
С: Да и танцува с мен.
П: Какво е усещането ти в момента, хубаво ли е? Вече не се тревожиш за семейството, което остави, нали?
С: Не.
П: Какво правите сега, все още ли танцувате?
С: Да и се въртим... Виждам тъмен фон със златни точици.
П: Като тъмнина ли със златни точици?
С: Да.
П: А вие в нея ли се намирате?
С: Да. Като тъмно небе със звезди.
П: Тя може би ще пожелае да те отведе, да те съпроводи по нататъка... Какво прави в момента тя?
С: Казва ми, че трябва да следваме орела. Има един бял орел.
П: Да. А той лети някъде наоколо ли, покрай вас? Виждаш ли го?
С: Да, ами той е на.. на някакъв връх.
П: Добре, последвайте го. Можеш да я хванеш за ръката, да й се довериш, тя знае пътя и ти го знаеш. Ще се понесете също както тази птица и ми описвай всичко, което виждаш и усещаш.
С: Хм.. Ами летим след птицата... (това възклицание на лека почуда, комбинирано с леко смръщване на веждите, сякаш субекта се учудва на това, което вижда, се появява много често през целия разговор в регресията. Всяка емоция е доказателство, че субекта е в дълбоко ниво и вижда действителни картини и образи, които предизвикват у него съответните реакции, сякаш ги вижда наживо, във физическия свят)
С: И аз съм вече в една такава кафява рокля... Не прилича на нейната... малко по-стара.
П: По-старинна ли ти изглежда?
С: Не, по-съвременна. Все още е тъмно.
П: А орела го виждате пред вас, нали? Продължавате ли да летите?
С: Да, да. И ние се носим след него.
П: Пътуването харесва ли ви?
С: Да. Има някакви персонажи наоколо?
П: Като образи ли?
С: Да, като образи.
П: Какви например видя досега?
С: Някаква жена с народна носия... един мъж... това е някакво дърво, което е издълбано.
П: Все още ли има такива образи да преминават покрай вас?
С: Не, сега виждам пътя. Той е като... като такива, все едно пластмасови мостове, и под тях минават едни нишки в различни цветове...
П: Като струни ли, цветни?
С: Да, като цветни струни и ние се движим по тях.
П: Вие сте по струните, не по моста отгоре?
С: Не, минават... струните минават под мостовете.
П: А те какво са, свързват ли нещо тези мостове?
С: Не. Не свързват нищо. Те са просто усилватели.
П: Усилватели? Те спомагат ли по някакъв начин за пътуването?
С: Да. Да насочват струните.
П: Да, ясно. Но струните играят важната роля?
С: Да. Струните са коридори, ние се включваме...
П: И те вече ви отвеждат до някъде... където трябва. Казваш, че са различни цветове, значи има различни коридори?
С: Да.
П: А вие в кой се включихте? Можеш ли да го видиш, дали има цвят?
С: Мисля, че е жълт.
П: А какво представлява тази струна? Все още ли я виждаш на черен фон?
С: Да, наоколо е черно... Ами просто сме се хванали за ръце, и сме се устремили и струната ни движи.
П: Тя ли ви дава скорост?
С: Да.
П: Добре, нека се пренесем малко по-бързо и да отидем до крайната ви цел, до крайната точка.
С: Да, това е някаква огромна бяла зала... Хм...
П: Много ли е голяма тази зала?
С: Да, голяма е... кръгла, има маса.
П: Масата в центъра ли се намира?
С: Не, в дъното.
П: А има ли нещо... някой вътре в залата?
С: Зад масата има мъдреци.
Срещата с мъдреците, с които се обсъжда напредъка на душата и изминалото прераждане, в моя опит се появява спонтанно за първи път. Това какво ще види душата в духовния свят се определя предимно от системата от вярвания на самия човек.
П: Много ли са на брой?
С: Трима.
П: А празна ли е залата? Само вие ли сте?
С: Да.
П: Сега искаш ли да се явиш пред мъдреците заедно с твоята посрещачка или искаш да извикаме твоя духовен водач? Както предпочиташ, него и по-късно можем да извикаме... Или се чувстваш добре в компанията на душата на твоята дъщеря?
С: Не, тя не е вече при мене
П: А може би в тази зала трябва да си сама?
С: Ами те са... те са строги, но са добри.
П: Усещаш, че са добри?
С: О, заливат ме със златна светлина.
П: Може би това е за да те успокоят и да те лекуват от току що преживяното. Нека да се приближим да ги чуем, да разговаряме с тях. Нека пристъпим по-близо към масата.
С: Е, сядам срещу тях... казват ми да седна.
П: Казват ли нещо за изминалия ти живот?
С: Говорят за зеленината... за природата
П: Какво казват за природата?
С: ... за отношението ни към природата. Казват ми, че отношението ми към природата е било добро... че ми е помагало
П: Това ли ти е помагало - природата?
С: Да. Успокоява...
П: Значи те са доволни от това, така ли? От твоето отношение?
С: Да... Хм...
П: Казаха ли нещо друго?
Следва коментар за изминалия живот, лично послание и съвет към душата, какво трябва да се научи да прави/кои отношения да развива – в предстоящите си превъплащения във физическо тяло.
Използвах този ценен момент на „словоохотливост” на тези духовни същества, които субекта чуваше телепатично, и зададох някои въпроси, които интересуваха жената за личния й живот и житейските обстоятелсва, в които се намира. Това е рядък феномен. Понякога едва казват по няколко изречения.
С: Казват, че хората са толкова чувствителни, колкото и цветята
П: Ти можеш да използваш тези послания за отношенията си към хората.
Следва въпрос и обяснение на едно тежко житейско обстоятелсто, което според тези Старейшини трябва да научи субекта на:
С: Търпение и търпимост
П: А дали има нещо, което би могла да направиш ти в настоящия живот за да облекчиш тази ситуация?
С: Това трябва да го работя с Духовния Учител.
П: Добре, ще го попитаме и него по-късно. Значи Духовния Учител може да ти помогне?
С: Може, той ми помага.
П: Как ти помага? Имало ли е случаи, когато ти си усещала, че той е до теб и ти помага?
С: Не съм усещала, но той е бил там...
П: Бил е там до теб?
С: Да, и всеки път отдясно.
П: Добре, да помолим Старейшините за някой последен съвет за настоящия ти живот...
ПРОШКАТА Следва съвет свързан с прошката. Често си мислим, че сме простили и забравили дадено събитие, но работата по прошката е най-трудоемкото и проточено във времето действие, защото ние може да си „мислим”, че сме го направили, а на подсъзнателно ниво, някъде дълбоко все още да ни яде старата болка. В такива случаи, в това дълбоко тета ниво, изплуват именно таквива неща, които няма как да осъзнаем в нормалното будно състояние.
С: О, трябва да простя за да нямам карма после. (учудено)
П: Да се освободиш?
С: Да.
П: А сега преди да се разделим нека ги помолим за един съвет за теб... един последен съвет за твоя настоящ живот.
С: Ооо...
П: Ккаво казват?
С: Хм.. аз им казвам, че ще е труден...
П: Твоя живот ли?
С: Да. Ще ми е много трудно... Те ми казват, че ще имам много помощ.
П: Аха, все пак ще имаш помощ. Това е помощ Отгоре, нали? Ангели и водачи?
С: Да. Подкрепа.
П: А да ги попитаме...
С: Казват ми, че ще има цял легион (засмява се).
П: Много добре. Нещо друго искаш ли да кажеш на съвета?
С: Ами те искат това от мене.
П: Какво по-точно искат от теб?
С: Да се справя. В отношенията с хората... да си изчистя отношенията с хората...
Отработването и изчистването на отношенията с хората, както и прошката, е важна тема. Тя не се отанся само за субекта на тази регресия. Това е нещо, което създава излишен багаж, който ни тежи и който разнасяме напред назад в опитите си да напреднем в живота, но ни спъва и пречи. Това е нещо, което може да създаде бариери за развитието ни. Времената, в които живеем изискват да сме леки и свободни от всичко, което може да ни дърпа назад в миналото.
П: Искаш да кажеш неприключените неща, така ли?
С: Да. Всички, с които имам да оправям отношения ще ми бъдат изпратени. Да. Така ще се повдигнем всички заедно.
П: Да, и ще можете да преминете натаък, изчиствайки карма и всичко, така ли?
С: Да.
П: Защо каза одеве, че живота ще ти е труден? Защо си убедена, че ще е така?
С: Защото предпочитам цветята, и спокойствието на семейството.
Точно това са нещата, които субекта е имал в миналия си живот в Гърция – огромно любящо семейство и близост до природа и цветя, като цветята са заемали специално място в живота й.
УРОЦИТЕП: Явно този живот си си поставила съвсем други цели.
С: Ще имам много случки, конфликти и емоции.
П: Какво е най-важното в такива случаи за да можеш да се справиш?
С: Ха.. Да се усмихвам... И да помня, че са ми пратени... хората (Да се замислим, че хората, с които имаме конфликти не са случайни, а пратеници, с които сме в урок)
П: Значи те не са случайно при теб?
С: Да.
П: Значи винаги да знаеш, че каквото и да казват те – те са в твоя урок като герои от филм, и всичко е за твое добро. И не е лично...
С: Не... не трябва да инвестирам емоции. С емоциите заработвам нова карма.
П: Значи просто трябва да гледаш по-хладнокръвно, по–отгоре на нещата..
С: Да. Да не се задълбочавам в конфликтите... Ммм ... ще ми изпратят емоционално тяло.
П: Емоционално тяло?
С: Много да обича емоциите.
П: Аха, предизивикателство.
С: (смее се)
П: И да може с него да се бориш?
С: Да.
П: Значи твоето емоционално тяло това ще обича .. емоциите, и ти точно това трябва да избягваш...
С: Ха.. (смее се) Е как да не кажеш, че ще е труден... На излизане от съвета всички се смеят.. Мъдреците се смеят и аз се смея, и ме поздравяват за куража... Излизам от залата.
П: А какво виждаш сега?
С: Поляна... да помисля.
Пред нея се появя образа на любим човек, но какъвто е бил на младини... Скоро след това субекта започва да вижда картини от настоящия си живот, които преминават пред нея в определена посока. Отново се редуват семейни орбрази и картини, които явно са от значение за субекта и символизират онова, което е най-важно и ценно за нея. В тези няколко минути субекта стана доста мълчалив и сякаш потопен напълно в това което вижда, все едно си правеше самоанализ и не отговаряше толкова охотно, когато я прекъсвах с някой въпрос.
П: Какво се случва сега?
С: Разбирам, че всеки си отива, когато си изчисти кармата.
П: Как го разбра това, като усещане ли?
С: Да.
П: Тоест ние сме тук за това, да си решим тези отношения и това е, така ли?
С: Да.
П: А има ли хора, които се раждат без карма?
С: Кармата – кармата, която си си поставил за тоя живот (Тук се разбира, че под „карма” субекта има предвид задачите, уроците, целите, развитието, което сме си поставили за цел идвайки в конкретно прераждане)
П: Аха, имаш предвид като цели, като нещата, които искаш да постигнеш, така ли?
С: Да.
П: Значи като изпълниме планираните задачи, можем да си тръгнем?
С: Да.
СЪНИЩАТАП: А имаш ли някакво усещане за ролята на сънищата в твоя живот? Както ми каза преди това, те са имали голямо значение и са ти влияели през целия ти живот до сега.
С: Това е единствения момент, когато не мисля... Те са като отворен прозорец
П: Тоест, само когато не мислиш можеш да получиш съобщения от духовното измерение...?
С: Да. Те са като отвор. В смисъл няма повече екран, няма разделяне.
П: Аха, сливат се в едно двата свята?
С: Да. Можеш да преминеш в Духовния свят и да търсиш отговор.
П: И често се получават отговори чрез нашите сънища, така ли?
С: Да.
П: А какво трябва да правиш в този живот, когато някой сън например се сбъдне? Каква да бъде твоята реакция? ... Трябва ли да се страхуваш, както ми сподели по-рано, наистина страха не е добра реакция?
С: Като се страхувам не трябва да ходя в Духовния свят.
П: А защо не трябва?
С: Защото няма добро и зло
П: Значи страха не е полезен, не трябва да носим страх в себе си?
С: Не. Зло е като го интерпретираме като зло.
П: Значи мисленето ни го превръща в зло, защото така мислим, от начина ни на мислене е, а не защото то е зло наистина?
С: Да. Ако го виждаме като зло, е зло.
П: Тоест ние си създаваме реалността от това, което вярваме и мислим?
С: Да. Тя реалността си е там. Трябва само да се протегнеш и да си я вземеш.
П: Толкова просто... А защо толкова малко хора сякаш успяват?
С: Защото много мислят.
П: И това се оказва най-големия враг на човека... това логическо мислене...?
С: Враг е мозъка и тялото... Това са най-големите ни предизвикателства.
П: Ограничението на физическото? ... Добре искаш ли да повикаме духовния ти водач? Ако картините продължат да излизат, заедно ще можете да ги разгледате.
С: Да.
След като
Духовния водач вече се появява при нея:
П: Вече приближи ли се към теб твоя духовен наставник или наставница?
С: Да... Ха ... и се майтапи. (тук се усмихва)
П: Майтапи ли се? Хумор проявява?
С: Да представя се с бяла маска... като бял чорап на лицето, с черни очила и черна шапка
П: Мъжки вид или женски?
С: Под чорапа не се вижда.
П: А дрехите надолу?
С: Тъмни... (след регресията субекта обяснява, че наставника му приличал на герой от филм – като невидим, който се е облякъл така за да стане видим)
Духовните наставници винаги заемат образ или форма, с която субекта се чувства най-комфортно. Това е енергия, която възприема форма, само защото субекта ще се чувства по-спокойно да разговаря с познат образ.
П: Нещо смешно ли ти казва?
С: Не, смея се на формата. Мисля, че той се майтапи.
П: Възможно е. От Духовния свят хумора е единственото нещо, което достига до нашия свят.
С: Иначе го виждам като синьо кълбо... златни точици вътре, като електрически заряди, като проблясък
П: А усещаш ли го като вибрация, като емоция? Можеш ли да го почувстваш, сега вече е по-близо до теб?
С: Усещам, че е добронамерен... любов и много смях... Ха...
П: Добре. Сега му благодари, че ни е уважил и че се е появил в този ден... Да го попитаме какво мисли той за... за този минал живот, който разгледахме и току що приклчи в Гърция?
Това не е краят на регресията - цялата я има на посочения линк: http://dolorescannonbg.blogspot.com/2012/07/blog-post_31.html
