Първо искам да се извиня за просташките грешки, които направих тази сутрин. Особено на Хорус и Оберон. Тъкмо бях станал и още не се бях разсънил.
.
Искам да благодаря на Албиони, че споменава, че има подобно изживяване. Ако може и други да споделят, ако са преживявали подобни неща, като в моите сънища. Важно ми. И ако може някой експерт по извънземни видове да каже има ли раса, която да мяза на Сивите, но да не са толкоз негативни, понеже откакто научих за същността им и на кого са подчинение съм малко притеснен във връзка с този спомен.
Та така следващи преживявания с извънземни, за да приключа тая тема, горе долу. Имах съвет да се пазя от подробности от сорта на места и адреси, та в началото ще е малко мътно.
Така имаме апартаментче в един град, в подножието на Родопите. Та там ходя понякога Събота и Неделя. Обаче странно защо често го сънувам. Има си хол, спалня, кухня. Холът има страхтно изложение и гледа точно срещу пролумът на една река в планината - скали, борчета, гори, красота. Спалнята и тересата на кухнята гледат посока изток към нещо като малка равнинка заобиколена с баирчета - пак красота.
Та често сънувам този апартамент в странни сънища повтарящи се сънища. Стоя си на терасата на кухнята и глдам небето, често си изкушавам просто да прекрача парапета и да покръжа наоколо. Това са ми обикновените сънища. Обаче една седмица взе да ми се повтаря, че като си стоя на терасата в небето започват да се появават НЛО и аз ги гледам без проблем. Така няколко дни. После една нощ сънувам, че си седя в хола в креслото и от спалнята под вратата идва странна бяла светлина. Не се шашнах въобще даже се сетих какво е и продължих да си седя. Да ама вратата се отвори и хола се напълни с малки бели човечета, ама просто съставени от светлина, нямаха лица, очи, а просто бяха ниски и ск хуманоидна форма. Аз пак си седя, а те ми говорят нещо, но не телепатично, а със звук, обаче нищо не им разбирам, но въпреки това са ми симпатични, просто така ги чувствам и ги оставям да си щъкат и да разглеждат мебелите, цветята и каквото поискат. После още една вечер сънувах същото и даже учех едно от тях да се сдрависваме. Изобщо забавление.
Няколко дни след това сънувам, че стоя на терасата на кухнята и виско в небето се появяват две светещи точки. Естествено помислих, че са на Aliean хората пак( ;D това е шегичка), че пак ще си копунясваме. Светлините започнаха да се снижават бързо, а в мен се засили усещането за някаква опасност. Едната от двете спря да мига и се доближи съвсем. На около стотина 300 метра от терасата на нейната височина зависна това чудо. Беше не металическо а мръсно зеленикаво, абсолютна сфера, но разделена на малки квадрати, нещо като гранатите както са. Чувството за опасност ми се засили. Обърнах се и покледнах надясно, тоест по посока на пролома на реката в Родопите. Видях още два такива обекта. В този момент се разнесе жужащ звук, който беше ужасно досаден, не от работа на двигател, а просто звук, който сякаш те панира. Вече ми стана ясно, че това въобще не са същите бели човечета. Нещо в мен ми каза, че е по-добре да не съм на терасата и се затичах навътре. Влязох в кухнята и хукнах по коридора. Да обаче от терасата през прозореца се вижда директно по дължината на кородиро, ако вратата на кухнята е отворена а аз я оставих така в бързането. Усетих лъч, но не точно от светлина, а от нещо като мътна светлина, който тръгна по коридора, през терасата и през стъклото, явно от онзи обект дето зависна пред терасата. Нещо ми каза да свия рязко в дясно към хола преди лъчът да ме е докоснал, понеже няма да е добре за мен. Влязох в хола и тогава видях, че в спалнята също има такава мътна светлина. Стана ми ясно, че ме обкръжават. Прецених, че да остана в хола не е добре понеже там няма къде да се скрия, за това се затичах в спалнята. Там предметите бяха взели да левитират по посока на прозореца от където идваше лъча, сякаш той ги дърпаше. По-леките заминаха първи. Хрумна ми гениалната идея да се мушна под огромната и тежка спалня, която също вече се повдигаше и да я дърпам с все сила надолу. Аз не се повдигах, явно лъчът деястваше само на това което огряваше пряко. И така дърпах и те дърпаха, докато не се събудих. Голямо опъване беше, ама им се опрях. Събудих се доста доволен, направо с усмивка на лице. Друго си е като надвиеш. Не знам защо не се оставих да ме издърпа лъча, нещо ми подсказа, че не е добра идея, не точно страх, защото аз на сън страх нямам.
Много ми е интересно, ако някой може да каже дали НЛОта с такова описание съществуват всъщност, дали някой ги е виждал. И какъв според вас е бил този жужащ звук, който те гара да се изнервях.
Това е последното което ясно си спомням с извънземни май. Дригите които ще разкажа ще са малко по езотерични.
