Да споделя и последното си наблюдение.
Преди около месец у дома всички се разболяха от пневмония. Някой каза, че била вирусна.
Сина и съпругата (която прекъсна три дневното си гладуване) минаха на антибиотици с инжекции. После им смениха антибиотиците. Десетина дни след тяхното разболяване ме хвана и мене.
Много рязко, за около 2 часа температурата ми стигна 39. На момента спрях храната и продължих само на 3 литра вода дневно, със сока от един лимон и 2-3 лъжички мед. На третия ден гърлото ми стана ужасно - прекалих с лимоновия сок, лимоните бяха големички. Спрях лимоновия сок и останах само на подсладената с мед вода.
Така изкарах 7 дни. Мислех да продължа неограничено време но прецених, че за момента това е достатъчно. А и езика ми се беше освободил от налепите и стана розов, което е критерий за приключен процес.
През целия период, а и седмица по-късно не съм изпитал глад. Това ми беше интересно, защото при предишни тридневни гладувания съм усещал глад, но волята си казваше думата. Гледах Слънцето но не редовно.

Пропуснах да спомена, че първата вечер, при най-високата температура, работих в нематериалното с матрици, подобни на описаните от Вселенски в книгата "Вселенските матрици". Не съм си поставял за цел тази дейност и нямам понятие за причината поради която го правех. Матриците не бяха като в книгата. За съжаление не успях да ги възстановя по памет.

Не съм преустановявал физическата или умствената си натовареност. Липса на енергия или намалянето и не установих. Единствено съня се увеличи на около 8-10 часа.
За слънчевото хранене да допълня, мигам си спокойно. Ако хвана момента, когато Слънцето се показва, мога да го гледам поне 6 минути. Гледал съм го и повече, като тогава пред диска на Слънцето се появява диск който намаля интензитета му. Гледам да не прекалявам с това, защото не знам природата и причината за появата на този втори диск.
Имах случай, когато след такава поява на втория диск, се прибрах в стаята и импулсивно реших да медитирам. (в сейдза) Пред вътрешния си взор виждах приближаващи се концентрични цветни кръгове. След няколко минути от изходната им точка започна да се приближава силует с формата на човек с разперени хоризонтално в страни ръце с дланите нагоре. Бях на работа и обаждане по радиотелефона прекрати всичко.

От тогава това не се е повтарило.

Часове след това, всичко около мен беше ярко, незаслепяващо и контрастно. Почти еуфорично състояние изпълнено с любов към всичко. Старая се когато не съм добре или съм затруднен, или при тренировки, или когато се сетя със и без повод, да възобновявам това състояние у себе си. Помага и е супер. Но рядко постигам същия интензитет.
Дано вие успеете повече в това генериране на любов у себе си. Света около вас го усеща и се отблагодарява. Ще видите как.

Нашите недоброжелателни любимци се опитват да спрат и това. Аз няма да им се дам. А вие?
Ако някой ви каже, че не можете, че не сте дорасли - заблуждава ви.
МОЖЕТЕ!!!
СПОМНЕТЕ СИ!!!
УСПЕХ!!!
