http://www.bas-bg.org/new/exp_moz.htmlЕксперименти с мозъка по време на разгонването на демонстрацията на опозицията в Тбилиси през ноември 2007 година Като причина за настоящото съобщения са послужили необикновените последствия от разгонването на мирната демонстрация на опозицията в Тбилиси на 7 ноември 2007 г. От официалните съобщения е известно, че на 7 ноември по време на разгонването на демонстрацията от полицията са били използвани гумени куршуми, водомети и сълзотворен газ, а също и акустични системи за нелетално въздействие върху човека. В резултат на стълкновението са пострадали около 600 човека.
От неофициални източници е известно, че в следващите три денонощия медицинска помощ са потърсили голям брой лица. При това, за разлика от обикновената за такива случаи статистика, когато около 90% от пострадалите се обръщат по повод последствия от механични травми, този път повече от 80% са се обърнали по повод въздействието на газ и рязкото влошаване на психическото състояние на демонстрантите, което е необичайно при разпръскване на демонстрации.
Ние наблюдавахме четири случая на своеобразни психически разстройства, причината за които, според нашето мнение, може да бъде свързана с целенасоченото въздействие върху съзнанието на тези хора с помощта на особени методи. Освен това, за аналогични разстройства в психическата сфера ни съобщиха по телефона още 37 човека.
Ще опишем накратко картината на станалите събития. Газовата атака е предизвикала силни болки в очите, сълзи, чувство за задушаване, обилно слюнкоотделяне, парене в устата и носоглътката, кашлица, задух, главоболие, зачервяване и сърбеж на главата и шията, повдигане и в някои случаи повръщане, рязко влошаване на способността за координация на движенията.
Голяма част от тези симптоми изчезвала примерно след 10-15 минути след като на потърпевшите се е удало да се измъкнат от зоната на въздействие на газа, обаче още в течение на 4-6 часа се запазвала повишената чувствителност на кожата, болезнените реакции на студена вода, главоболието.
Всички, обърнали се към нас разказваха за това, че възникналото под въздействие на газа чувство за задушаване и страх за своя живот инстиктивно ги подтиквало да се свържат чрез мобилните телефони със своите близки. Във всички известни ни случаи разговорът практически веднага се прекъсвал.
Веднага след това рязко се променяло тяхното психическо състояние: «през цялото ми тяло преминаваше вълна на свръхестествен страх», обкръжаващите ставаха «неестествено безжизнени», «мъртви», възниквало непреодолимото желание някъде да избягат, да движат ръцете и краката си, да скачат или да крещят.
Според съобщението на един от обследваните, състоянието му било такова, като че ли през него са «пропускали електрически ток и го пекат отвътре». Практически всички попаднали в полезрението ни хора говореха за възникването на усещане за това, че те полудяват или умират. Обикновено това е бил техния последен отчетлив спомен.
След това настъпвал период на пълна загуба на паметта за всички последващи събития, което е продължавало от 1,5 до 4-5 часа. На някои от обърналите се към нас се удаваше частично да възстановят картината на станалото с тях през този период, Те извършвали външно целесъобразни действия, помагали на пострадалите, понякога можели кратко да отговарят на прости въпроси, били в състояние да ползват обществения транспорт, активно да се предвижват пеша, обаче всичко това правели абсолютно несъзнателно, вън от всякаква логика.
След преминаване на периода на разстройство на съзнанието пострадалите намирали себе си в най-неочаквани места на града. Съзнанието се връщало към тях неочаквано, «като тласък», едновременно с усещането за нарастващо главоболие или «празнота в главата». Тези усещания се запазвали още два-три часа.
В последните три денонощия всички, обърнали се към нас като цяло се чувстваха удовлетворително, обаче всички те започнали да изпитват неоснователен страх пред голямото струпване на народ, с мъка можели да заставят себе си сами да излязат от дома си, не можели да посещават магазини и други обществени места. При попадане в тълпа се изпотявали, възниквало усещане за дискомфорт в стомаха, чувство за задушаване, горещина или студенина, сухост в устата.
Въпреки всякаква логика,те изпитвали необоснована тревога и отвращение към обкръжаващите ги хора, тези чувства се засилвали, ако някой от обкръжаващите го даже малко повишавал глас. Най-неприятното и плашещото при това, според думите на нашите пациенти, било това, че те съвършено отчетливо осъзнавали нелепостта на подобни преживявания и практическата невъзможност да се бориш с тях. Към четвъртия ден всичката описана симптоматика изчезвала съвършено безследно.
Трима от позвънилите ни по телефона ни съобщиха, че са попаднали по действието на сълзотворния газ, обаче по необясними причини неочаквано са започнали да изпитват «страшно налягане в ушите и главата» си, съвършено спонтанно възниквал неконтролируем страх и паника, «главата се разпръсквала на части», искало им се да избягат някъде, да се скрият на всяка цена. В течение примерно на половин час те абсолютно преставали да се контролират и също, като други обърнали се към нас, след известно време също са откривали себе си в най-различни места.
Имало още едно необичайно обстоятелство, за което разказваха нашите пациенти. Когато на следващия ден се обръщали за медицинска помощ в обикновена поликлиника, им била оказвана помощ, но без всякаква молба от тяхна страна им било правено електро-енцефалографско изследване, при това изследването провеждали чуждестранни специалисти.
Това било толкова повече удивително поради това, че пострадалите се жалвали предимно от симптоми, свързани с дразнещото действие на сълзотворния газ (дразнене в гърлото, повишена кожна чувствителност, болки в очите. Като завършек на общата картина, енцефалограмите под благовидни предлози не им давали на ръка.
Обърналите се към нас пациенти бяха обезпокоени от медицинските последствия на газовата атака и главно от тези психически разстройства, които се забелязвали у тях впоследствие. Анализът на цялата симптоматика и ситуацията на нейното развитие ни позволи да забележим някои много любопитно, според нас, неща.
Според официалното заявление на премиер-министъра Зураб Ногаидели, срещу демонстрантите бил използван сълзотворен газ, закупен от Запад.
Действително, симптомите за непосредственото въздействие на газа, описани от нашите пациенти, напълно съвпадат със симптоматиката на въздействие на различните отровни вещества с дразнещо действие, такива, като CN (хлорацетофенон), CS (хлорбензилиденмалонодинитрил), CR (дибензоксазепин). Съдейки по обилното слюнкоотделяне, координационните нарушения и наличието на интоксикационна симптоматика в течение на 2-6 часа след излизане от зоната, по-скоро, става дума за газ CR.
По-нататъшното развитие на събитията, обаче, не се вписва в никакви канони на военната токсикология. Работата е в това, че обикновените сълзотворни газове не дават практически никакви психически разстройства. В нашия случай е налице пълен набор от психопатологична симптоматика, характерна за такава психиатрична диагноза, като «агарофобия с паническо разстройство» (страх пред тълпа с пристъпи на паника).
По какъв начин подобно психическо разстройство може да бъде свързано с обикновен сълзотворен газ, за нас е съвършено непонятно. Но това още не е всичко. Как да се обясни вклинилото се в симптоматиката паническо разстройство през странния период на абсолютна загуба на паметта от 1,5 до 5 часа, по време на който болните са извършвали външно съвършено целесъобразни действия и премествания из града, а след това абсолютно забравяли за това? Откъде се е появило пределно болезненото усещане в ушите и главата, а така също целия спектър от психопаталогична симптоматика в тревожен кръг хора, въобще не подлагани на въздействието на газа?
Последната странност, която отначало буквално ни постави в тупик, а после ни подтикна към разглеждане на ситуацията в неочакван ракурс, беше апаратният мониторинг на чуждестранните специалисти върху дейността на мозъка на пострадалите.
И така, ние забелязахме последователен ред на някак не свързани между себе си патологични явления, които, обаче, довеждаха участниците в демонстрацията към траен страх за участие в каквито и да са масови мероприятия.
Според нашето мнение, става дума за целенасочено въздействие върху психиката на хора с помощта на някакви технологии, а именно, с така нареченото психотронно оръжие.
Американските специалисти даже не скриват, че тяхната най-близка стратегическа цел – «въздействие върху психологията на противника – индивидуална, колективна, масова, разрушаване на обществените и държавни институции, провокиране на масов безпорядък, деградация на обществото, разрушаване на държавата» Coronel Richard Szafranski. US Air Force / Mulifary Review, N11, 1994. р.41-55).
Един от водещите руски специалисти по този въпрос, академик И. В. Смирнов се изказа по този въпрос по-определено : «Усъвършенстването на психотрониката може да я направи по-страшно и разрушително оръжие, отколкото е атомната бомба. Тази технология може да управлява поведението на хората, разкъсвайки душите им, като консервени кутии, променяйки съдържанието на мозъка в съответствие с желанието на този, който се управлява от генераторите» (Смирнов И.В., Безносюк Е.В., Журавлев А.Н. Психотехнологии. М.: Прогресс, 1995, 434 с.).
Оказва се, че по време на разгонването на демонстрацията в Тбилиси е налице експеримент с някакви елементи на психофизическо оръжие. Според нашето мнение, може да се говори за изпитване върху демонстрантите като минимум на два варианта на психотехологии, отнасящи се към психофизическо оръжие.
Вече е доказано използването на така нареченото акустично оръжие. В програма «Равносметка» («Итоговая программа») на 18 ноември телевизионният канал „НТВ” съобщил: грузинските полицаи са използвали специално акустично оръжие. На уникални кадри, заснети от оператор на телевизионната компания, се вижда ясно, как в един от полицейските джипове се намира голяма шестоъгълна конструкция върху метална стойка.
Демонстрантите, оказали се в зоната на действие на апарата, закривали главата си с ръце и незабавно хуквали да бягат. Специалисти от Министерството на отбраната на РФ поясняват, че «дадената установка излъчва мощен акустичен импулс, почти хиляда пъти превишаващ прага, който хората могат да възприемат безболезнено. Импулсът предизвиква у човека остра болка в ушите, чувство за необясним, неконтролируем страх и паника».
Става дума за така наречената акустична система за нелетално въздействие върху човека - Medium Range Acoustic Device (MRAD), производство на американската компания InstaSol. Честотата на нейното акустично излъчване е 2 000 Херца. От обърналите се към нас пострадали трима души очевидно са попаднали именно под въздействието на тази система.
Други пациенти, обърнали се към нас, съдейки по всичко, са били подложени на по-сложно комбинирано въздействие. Да припомни, кое е предшествало агарофобията у тях с паническо разстройство, в резултат на което за три денонощия напълно е блокирана възможността за съзнателното им участие в каквито и да са събрания и митинги: въздействието на газа, водещо до изменено съзнание на пострадалите и звъненето по мобилни телефони, след което тяхното психическо състояние се променяло кардинално.
Очевидно е, че са използвани психотехнологии, влизащи в групата на така наречените информационно-сугистивни методи, а именно, аудиосугестия. Сега вече е описано въздействието на акустичния резонанс върху биологични обекти, отработени са методи за акустична сугестия чрез въздействие с акустични вълни с честота по-ниска от прага на чуваемост и спектрална маскировка.
В нашия случай ние не можем напълно да отхвърлим и варианта за използване на СВЧ – излъчване (към настоящия момент на базата на СВЧ-генератори (генератори за излъчване на свръх високи честоти – б.пр.) вече са създадени множество генератори със «специално излъчване», такива като торсионни, лептонни, електромагнитни с надлъжна компонента и др.).
Според нашите данни, максималната ефективност на информационната сугестика се достига, ако въздействието премине през три последователни етапа:
1) етап на блокиране на привичния жизнен стереотип и привеждане на човека в особено състояние на съзнанието ( в това състояние той изпитва емоционално сътресение и губи първичните си жизнени ориентири);
2) етап на активация на нова психофизическа програма със съвършено друга йерархия на ценностите;
3) етап на безпрекословно изпълнение на вложените през втория етап команди.
Можем да предположим, че в нашия случай ролята на активатор на втория етап, позволяващ да се инициира нова психофизична програма, е изиграл стандартният мобилен телефон, чрез който е била пусната програма за паническо разстройство.
Що се отнася до възможността да се използва стандартния мобилен телефон за предявяване към обекта на неосъзнаваема акустична информация, то авторът, без да е специалист по този въпрос, напълно се доверява на такъв експерт по въпросите на информационната война, като В. Ф. Прокофиев, напълно допускащ такава възможност.
Краят на ХХ – началото на ХХI векове се характеризират с появата на информационната война – нов вид война, при която победата се постига не за сметка на унищожаване на въоръжението и живата сила на противника, а за сметка на различни видове въздействия върху психиката на човека, привеждайки го в недееспособно състояние. Сблъсъкът на политическите интереси в Грузия напълно се вписва в парадигмата на световните информационни войни и разгонването на мирната демонстрация – отличен плацдарм за изпитване на новото психотронно оръжие.
В заключение е необходимо да се отбележи, че изводите, направени в настоящото съобщение, за съжаление, са основани на малък брой наблюдения и, естествено, могат да носят само характер на научно предположение.
Авторът се надява, че дадената публикация ще предизвика отклик сред други участници в демонстрацията в Тбилиси, в резултат на което ще се появи възможност за детайлно изследване на по-голямо количество пострадали.
Справката е подготвена от доцента при катедрата по психиатрия на Международната Еврейска Академия «Маймонид», кандидата на медицинските науки М. А. Михайлов
Превод М. Кръстев
