Псиоръжието
/Продължение/
Да видим как е в Русия. В руската Дума се обсъждаше проект на закон, наречен “За информационно-психологическа безопасност”. Обсъдиха го и го приеха. Подобен закон не действа в нито една друга страна. В Русия подобна законодателна инициатива станала възможна, след като научно било доказано, че средствата за информационно-психологическо въздействие могат да причинят вреда не само на здравето, но и да доведат до блокиране на несъзнателно ниво на свободата за човешко волеизявление, до загуба на способността към политическа, културна, етническа и друга самоидентификация, до манипулация на общественото съзнание и дори до разрушаване на единното информационно и духовно пространство на Руската федерация. У нас все още методиките за извънсетивно въздействие се радват на пълна свобода. Нещо повече - в политиката, както и в “бизнеса” вече не могат да минат без тях. На законодателна инициатива като тази в Русия едва ли можем да разчитаме, затова не ни остава нищо друго, освен да изучим механизмите и самите ние да преминем към тяхното използване.
***
А в САЩ как е? Почти всички психотронни технологии са разработени в знаменитата лаборатория в Лос Аламос в рамките на националната програма за създаване на т. нар. “несмъртоносно оръжие”. Съдейки по личността на нейния ръководител, още много изненади ни очакват. Доктор Джон Александер, 62 годишен, бивш директор на програмата по разработка на “несмъртоносно оръжие” в националната лаборатория на Лос Аламос, а сега съветник на американското правителство е твърде интересна личност. Като полковник от войските със специално назначение, той е воювал в Тайланд и Виетнам. Там се увлича от будизма и го изучава в местните манастири. Будизмът така повлиял на чистата /откъм исторически предразсъдъци/ американска душичка, че у полковника се появил траен интерес към всички паранормални явления.
През 1980 г. Александер публикувал програмна статия за оръжията на бъдещето в американското списание Military Review. В нея твърдял, че “има оръжейни системи, които действат на мозъка, и чиято летална възможност вече е била демонстрирана”, като специално споменавал психокинезата, телепатичното манипулиране на човешкото поведение, излизането на човешката душа извън тялото и т. н. Статията привлякла вниманието на генералите от Пентагона и Александер бързо получил статуса на Гуру в политическите и военни кръгове на САЩ. През 1983 г. Александер се сприятелява с Ал Гор, когото обучава на методите за невролингвистично програмиране.
А сега да хвърлим поглед на новите приятели на Александер, помогнали му във финансирането на фантастичните наглед проекти.
Полковник Джедай
На полковника изглежда много му харесвал филма “Междузвездни войни” и лансираната там идея за тайната сила на рицарите Джедай. През 1983 г. благодарение на дружбата си с генерал лейтенант Стъбълбайн, който по-късно застава начело на Управлението за военно разузнаване на САЩ, Александер получил средства за програма, изследваща телекинезата, която той така и нарекъл - “Джедай”.
След уволняването си от армията през 1988 г. Александер бил приет на работа в Националните лаборатории в Лос Аламос, където попада под крилото на Дженет Морис, писателка на фантастични романи, а заедно с това и директор по изследванията към Съвета на САЩ по глобалните стратегии (U.S. Global Strategy Council - USGSC). Именно USGSC стои в основата на американската национална програма в областта на несмъртоносните оръжия и притежава множество лаборатории, работещи по този проблем.
Днес Александер е фактическият главен специалист на САЩ по въпросите, свързани с несмъртоносните оръжия. Ако някоя тайна служба си постави за цел да проследи увлеченията на бившия полковник, за да изясни приоритетите на Съединените щати в областта на новите видове оръжия, тя би била силно учудена. Работата е там, че Александер не е пренебрегнал нито една паранормална тема. Той е член на Съвета на Международната Асоциация за изучаване на живота след смъртта, организатор е на националната конференция през 1993 г. в Санта Фе, посветена на “научно-техническите отчети за изследване на ритуалите, околосмъртните опити, човешките контакти с чуждопланетни същества и други, така наречени аномални опити”. Александер също така влиза в групата Aviary по изучаване на НЛО. Той даже е слизал на океанското дъно край о-в Бимини в търсене на Атлантида.
База № 01168
“Несмъртоносното оръжие”, над което се трудят в Лос Аламос по руската военна класификация е тясно свързано с т. нар. “информационно оръжие”, въздействащо само на техниката. Според определението на бившия генерален директор на ФАПСИ Александър Старовойтов, информационното оръжие, това е арсенал от средства за несанкциониран достъп до информация и извеждане от строя на електронните системи за управление. Обаче в Русия по традиция смятат, че такова оръжие е в състояние да въздейства не само на противниковите войници, а на цялото население на дадена страна. През 1996 г. аналитикът от Центъра за изследване на чуждестранните армии от Форт Ливънуорт /Канзас/ Тимоти Томас, провеждайки изследване на руските перспективи в областта на информационното оръжие, се опитал да обясни този феномен. Според неговите данни, исторически Съветският Съюз усилено разработвал теориите за информационно управление. Например, един от най-интересните методи за манипулиране на информацията е бил описан теоретично от т. нар. “рефлективен контрол”. Неговият смисъл е в това, да достави на неприятеля такава информация, която ще го застави да действа по определен начин. Тази теория е била разработвана през 50-те и 60-те години в първия компютърен център на руското военно министерство /известно като “военен обект № 01168”/. Освен това, по данни на Томас, в СССР разработвали теория на дезинформацията, при използването на която във време на военен конфликт населението отказва да подкрепя собствената армия. Годишно САЩ отделят по 16 милиарда долара за развитие на т. нар. «несмъртоносни оръжия», главно място сред които заемат психотронните средства. Мислите ли, че скъперниците американци ще отделят толкова средства, ако нямаше резултат?
Чувайки за новия вид оръжие, разработвано в САЩ, руските военни, а след тях и депутатите решили, че американците са решили докрай задачата за манипулиране на населението. Това предположение прераснало в увереност, когато станали известни сумите, харчени от САЩ при разработките на информационното оръжие. По данни на руското разузнаване, американските разходи по създаване на технологии за информационна борба за последните 12 години били увеличени 4 пъти и днес заемат първо място сред разходите за всички военни програми.
Паниката се усили, когато ръководителите на ФАПСИ обявиха, че ефектът от използването на информационни средства за борба, са сравними с използването на оръжие за масово поразяване. Едновременно с това, във ФАПСИ подготвиха и публикуваха аналитична справка под предизвикателното заглавие “Информационното оръжие като заплаха за националната безопасност на Русия”. В резултат през 1997 г. от Държавната Дума, а след това и от Междупарламентарната асамблея на страните от СМД се обърнаха към ООН и Европейския съюз с предложение за приемане на международна конвенция, забраняваща информационните войни и ограничаване на информационното оръжие. През март 1998 г. този въпрос бил повдигнат пред генералния секретар на ООН Кофи Анан и по инициатива на Русия бил включен в дневния ред на Генералната асамблея на ООН.
***
Въпросите, свързани с психотронните и информационни оръжия предизвикват оживени дискусии в целия свят. Единствената държава, наложила забрана над тази тема е България. Хубавото е, че заповедта на ДС, извинявайте - на НСС се спазва толкова, колкото сухия режим в предвоенна Америка. Засега ще посочим четири източника, откъдето нашите приятели и съмишленици могат да научат онова, което премълчава независимата /от своите редактори и журналисти/ свободна българска преса. На първо място това са статиите и интервютата на академик Тодор Дичев. За жалост те са твърде редки, но колкото и невероятно да звучат, твърденията на г-н Дичев в крайна сметка се потвърждават. Също така препоръчваме романа “Армагедон”, където макар с помощта на художественото слово, авторът, пишещ под псевдонима Артър Ленгли обяснява част от събитията не само по света, но и в България, и даже тези в Царичина. Третият източник на информация е Интернет, където тайните служби, заети с търсенето на Кафявия Призрак не винаги успяват да се намесят навреме. Четвъртият източник е Интернет сайта на Движение “Воини на Тангра”. Уверявам ви, ще намерите учудващо интересни факти.
***
Сега ще ме попитате защо пиша тези неща и какво предлагам. Пиша, защото не вярвам във всемогъществото на “господарите”. Има Един Друг, Който е над тях и над нас, и Който решава. Без Него нищо не може да се извърши. Нито на земята, нито на небето. Само че за да получим Неговата помощ, ние трябва да я поискаме и да я заслужим. Досега не сме поискали първото и не сме заслужили второто.
Какво предлагам? Има една формула от първата половина на ХХ век, която гласи: “Не вярвай! Не се страхувай! Бори се!” Кой е създал формулата, защо, как – те са отделни въпроси. Важното сега е, че в тези три кратки фрази се съдържа огромна мъдрост и те могат да се окажат ключ към нашето спасение. Ако съумеем да ги осмислим и да ги приложим. И още: съгласно древните закони, Злото не идва, ако не е повикано, ако не е допуснато доброволно. Случило се е – значи сме поискали да се случи. Ами тогава нека се научим да искаме онова, което наистина желаем да ни се случи. Пък може би тогава светът около нас ще се промени. Струва си поне да опитаме. Бездруго няма какво да губим.
***
Сега да се спрем малко по-подробно на МЕТОДИКАТА ЗА ЗОМБИРАНЕ
Съществува цяла мрежа от групи /предимно работят по петима в група, четирима изпълнители и един ръководител/, които са взели на прицел определени хора. На прицел са личностите, притежаващи потенциала да се опълчат срещу налагания ни модел на мисловна матрица. Срещу извършващия се над българската нация геноцид. Групите на ЦРУ се ръководят, както вече казах от лицето Тамара Тютченко. Украинска еврейка, омъжена за свой сънародник, гражданин на Кипър. Централата се намира интересно защо в гръцката част на този остров. В повечето случаи там се прави и вербовката, а после групите биват пращани да работят в България. Първо се прави сканиране с помощта на малко апаратче, скрито в някой лаптоп. Поставено е на мястото на флопито. Това е важна подробност. Прави се кирилианова фотография и се сканират мозъчните честоти на обекта. После, при следващата среща идва ред на "куфарчето". Апаратурата е малко по-голяма от дипломатическо куфарче, затова не може да не бие на очи. Човекът носи със себе си на срещите куфарче /в повечето случаи брезентово/ или по-голяма чанта. Апаратът тежи 8-10 кг. А наскоро се получиха сведения, че съществува подобрен модел, по-лек и по-компактен. С него се извършва облъчването. Целта е обектът да стане податлив на внушения. Апаратът излъчва прецизно насочен СВЧ /свръхвисокочестотен/ поток, изключващ безусловните рефлекси у човека. И човекът става напълно безпомощен, податлив на всякакви внушения и манипулации. Със същата апаратура може да бъде атакуван и конкретен орган, например сърцето. Или да бъде парализирано дишането. Постепенно го програмират, докато не се превърне в безволева кукла. Такъв човек вярва не на своята логика, не дори на очите си, а на онова, което му втълпява групата. Той е изцяло и безусловно под тяхна власт.
Има доста белези кога човек е подложен на пси въздействие. Когато ви се случи да сънувате няколко нощи подред не по един или два, а по 10 или 20 сънища, това вече е сигурен знак, че срещу вас се извършва атака. Или когато чувате натрапчив ритмичен шум. Във втория случай не си мислете, че сте жертва на слухова халюцинация. Звукът е съвсем реален, предизвикан е от въздействието върху ушната мембрана. Рязко се влошава зрението, появяват се нарушения във вестибуларния апарат. В зависимост от прилаганата честота на облъчване и нейната интензивност. Фактите не са чак толкова неизвестни. Но тъй като пси-генераторите са прекалено скъпи, поне засега по-често се използват методиките на Золотов – НЛП и ПЛП. Изследванията показват, че над 94% от хората са податливи на такива въздействия. Спомнете си нашия бивш приятел, който се превърна в предател. Обработката върху него бе извършена с думи и прилагане на малко чиста психология, залагане върху отрицателните качества като алчност, например. По старата, изпитана рецепта от Талмуда. В един от Интернет форумите попаднах на следните редове: “Няма значение дали нещо се казва в прав текст или е завоалирано или кодирано. Като цяло вибрацията на думата определя състоянието на човека който я слуша. Спектралният анализ показва, че ако анализираш внимателно гласа на един човек, кривата която се получава съответства на кривата, която се получава от спектралния анализа на инфрачервената светлина излъчена от тялото на човека, към който е била насочена. Което идва да каже, че ако човек иска да навреди на други хора не е задължително да казва някакви страшни думи. Достатъчно е да вложи съответната тоналност и ефекта може да бъде поразителен. Най-мощна е вибрацията в българските гласове и ефекта които се постига от нея. Българския език е даден да се лекува с него не да се вреди. Ако искаш да намериш кодирани послания в едно или друго музикално произведение това няма да е трудно защото го търсиш, и ако търсиш зло, зло чуваш. Научете се да слушате правилно, а не да търсите злото защото ще го откриете но то ще е предизвикано от самите вас.” Тук бива описван по-различен метод, на със същия ефект. Още ли има невярващи в психотронното оръжие? Техниката е дотолкова напреднала, че може да се въздейства върху отделен орган. Например върху сърцето. Резултатът е инфаркт. С помощта на “несмъртоносното” оръжие може да се предизвика рак или безплодие, стерилитет. Подчертавам, че тук става дума за индивидуални методи на въздействие. Защото съществуват и масови, но те са предмет на отделен разговор. И така, човекът, срещу когото е упражнено пси въздействие се превръща в безволева кукла, в зомби.
***
Всъщност такъв зомби е по своему щастлив. Видях го при младежа, който пътуваше с мен до Москва през август 2003 година. Той не само бе приел своята роля, но бе радостен, че може да я изпълнява. Генерираните от апаратурата сигнали водят до привикване, човек става зависим към тях, те му липсват, ако не си получи дозата. Когато я получи, успокоява се и нищо друго не го интересува. Ако ще около него светът да гори и близките му да умират. Накрая, когато зомбито е изпълнило задачата си, му се дава заповед да умре. И то, горкото умира с радост. С твърдото убеждение, че това е единствено за негово добро. Ако пък заработи инстинктът за самосъхранение, естествено заложен във всяко живо същество, то апаратурата заработва на различна честота. И вместо блаженство, донася на своя приемник я инфаркт, я инсулт.
Цял научно-изследователски институт към КГБ години наред разработвал проект с работно име “Управление на психофизиологическото състояние на човека посредством дистанционни методи”, наречен също “Проект Дружба”. Днес работата по проекта се продължава в закритото селище Хелиопол край Абакан. “Месията “ Виссарион е само едно прикритие на ГРУ и на Центъра по психотроника. А привличането на заселници от България и още няколко държави се осъществява съгласно споменатия проект “Дружба”. Сега трябва да е ясно защо са нарекли така своя проект. Боже, пази ме от приятелите, от враговете мога да се пазя сам!
Появиха се сведения за едно от лицата, стоящи до и зад Виссарион. Владимир Плесин – контактьор, който дал на Сергей Тороп идеята за създаване на нова религия, ориентирана към космоса. Плесин все още е в най-близкото обкръжение на Виссарион. Налага се обаче въпросът дали този човек наистина е бил контактьор или е най-обикновен вербовчик и наблюдаващ офицер от ГРУ. Юрий Иванович Якличкин, председател на клуба за изучаване на НЛО и паранормалните явления, наречен „Хипотеза”, в който членувал навремето Виссарион – Тороп предупреждава за възможностите на гуру-то да зомбира хората, намиращи се в контакт с него и дори да влияе на психиката им от разстояние. Якличкин говори за „вклиняване в човешката информационна система”. Неприятното е, че те наистина го правят.