Мисли и Източници

[GNOSTIC]

Природата е изнамерила смъртта, само за да осигури изобилие от живот.
Гьоте

[Cenestelle]

"Днес", защото реално погледнато имаме само "днес". "Вчера" го няма вече, "утре" е далеч, а може и да не стигнеш до него. Ако искаш да направиш нещо, направи го ДНЕС/СЕГА и бъди Човек, а не очакване

аз пък го трактувах така: днес, защото сега можеш да направиш това, което искаш, да вземеш решение, да направиш промени. Утре може да няма, не отлагай за утре. Всеки ден е важен, но ако чакаш за нещо важно следващия понеделник така цял живот няма да успееш. Затова днес, наложително е. Всъщност това е почти същото, което каза Хор, само с акцент върху действието и активността, а не размишленията. Много, много значителна думичка на правилното място. Хареса ми идеята.

[Дъвиан]

Един хамелеон бил поставен върху червен плат и почервенял. После бил поставен върху син плат и посинял. Накрая бил поставен върху една зебра. Хамелеонът полудял.

Ромен Гари, френски писател

[ultrafutur]

“Безумният човек. – Не сте ли слушали за онзи безумен човек, който отишъл посред бял ден със запален фенер на пазара, като непрекъснато крещял: “Търся Бога! Търся Бога!” – Тъй като там се били насъбрали мнозина неверующи, виковете му събудили голям смях. Да не би да се е изгубил? попитал един от тях. Дали не е сбъркал като дете пътя? казал друг. Или се е скрил някъде? Да не би пък да се страхува от нас? Да не е отплавал нанякъде? Или се е изселил? – така викали и се смеели те един през друг. Безумният човек се втурнал сред тълата и пронизал всички с поглед: “Къде е отишъл Бог ли?” извикал той. “Ще ви кажа. Ние го убихме – вие и аз! Всички ние сме неговите убийци. Но как го направихме? Как успяхме да изпием морето? Кой ни даде гъбата да изтрием целия хоризонт? Какво сторихме, когато освободихме тази земя от веригите на слънцето й? Накъде се движи сега тя? Накъде се движим ние? Далече от всички слънца. Не падаме ли непрекъснато? Назад, настрани, напред, на всички страни? Има ли все още горе и долу? Не блуждаем ли все едно из някакво безкрайно нищо? Не усещаме ли дъха на празното пространство? Не стана ли по-студено? Не настъпва ли непрестанно нощ и все по-дълбока нощ? Не трябва ли да се запалят фенерите посред бял ден? Не долита ли до нас нищо от шума на гробокопачите, погребващи Бога? Не усещаме ли вонята от разлагането на божественото тяло? И боговете се разлагат! Бог е мъртъв! Бог ще остане мъртъв! Как ще се успокоим, ние, убийците на всички убийци! Най-святото и най-могъщото същество, което светът е притежавал до днес, загина, обляно в собствената си кръв под ударите на нашите ножове – кой ще изтрие тази кръв от нас? С коя вода бихме могли да се измием? Какви изкупителни празненства, какви свещени игри ще трябва да измислим? Не е ли твърде велико величието на това дело за нас? Не трябва ли сами да станем богове, само и само да изглеждаме достойни за него? Никога не е било извършвано по-велико дело и който и да се роди след нас, ще трябва заради това дело да намери място в една история, по-висша от всяка история досега!” Тук безумният човек замлъкнал и погледнал отново слушателите си. И те утихнали и отправили учудени погледи към него. Накрая захвърлил фенера си на земята така, че той се разбил на парчета и угаснал. “Идвам твърде рано”, казал той. “Още не ми е дошло времето. Това епохално събитие е още на път и идва към нас – още не е достигнало ушите на хората. За светкавиците и гръмотевиците е нужно време, и за светлината на звездите също е нужно време, време е нужно дори и за делата, когато са вече извършени, за да бъдат видени и чути. Това дело е все още по-отдалечено от хората, по-отдалечено и от най-далечните звезди – и въпреки това те го извършиха!” Говори се още, че безумният човек нахълтал в същия ден в различни църкви и запял там своя Requiem aeternam deo. Изведен навън и запитан за обяснение, отговарял все едно и също: “Какво друго представляват тези църкви, ако не гробници и надгробни паметници на Бога?”

фрагмент №125 от съчинението “Веселата наука” ;D

[GNOSTIC]

"Интелектът е безспорно полезен в собствената си област, но извън нея е голям измамник и илюзионист, по - специално тогава, когато се опитва да се занимава със стойности."
К.Г.Юнг

[Eon]

Хората са ангели с по едно крило. За да полетят трябва само да се прегърнат.

[H.]

Когато чуеш нещо, което е против желанията на сърцето ти, трябва да потърсиш няма ли истина в него. Когато чуеш нещо, което е в съгласие със сърцето ти, трябва да се запиташ няма ли в него неистина.

Книга на писмената


Добрият стрелец се учи от лъка, не от митичния майстор на стрелбата. Добрият лодкар се учи от лодката, не от древния кормчия. Познавачът на човешкото сърце се учи от сърцето, не от мъдреците.

"Гуан-ин-дзъ"

[Joro Velev]

"Животинския страх се задейства само от действителната опастност, а човешкият - и от измислената."

"Сама, голямата воля е способна само на големи своеволия."

"Човек сънува надеждите си, а живее със страховете си."

"За разлика от от зверовете, човекът колкото е по-страхлив, толкова е по-страшен."

"Гневът обезумява, умът обезгнетява. Страхът върши и двете."

Не знам кой е автора.

[milenski]

"Не боговете са безсмъртни хора,
а хората са смъртни богове."

                                             Ваклуш Толев

[Albinoni]

Няма нужда от храмове, няма нужда от сложна философия.
Нашият собствен ум, нашият собствен мозък е нашият храм.
Моята философия е добротата
                                                                                Далай Лама 




Човешкото същество е част от едно цяло, което наричаме "Вселена" - част, ограничена във времето и пространството. Човекът изживява себе си, мислите и чувствата си като нещо отделно от останалото - нещо като оптическа измама на съзнанието. Тази заблуда за нас е нещо като затвор, който ни ограничава в рамките на собствените ни желания и привързаността ни към няколко близки същества около нас. Нашата задача би трябвало да бъде да се освободим от този затвор, като разширим кръга на състраданието си така, че да обхване всички живи същества и природата с цялата й красота.

                                                                                                                            Алберт Аинщайн 

[ultrafutur]

' Човек притежава малкото разум, за да проумее, че не може да се живее само с разум. Хората живеят с чувствата си, а за чувствата е безразлично кой е прав . "
                                                                                                         

                                                                                                              Ремарк

[Дъвиан]

"Човек разсъждава като ангелите и чувства като животните"

Алан от Лил

[ssass]

Ако можеш да си орел, не се напъвай да си пръв сред гаргите.

Питагор

А последващото ми е мотото.

Veritas odium parit obsequim amicos.

Истината ражда ненавист,подлизурството - приятели.

[Albinoni]

Пет са знаците на самотната птица:
Тя в най-високи предели лети,
Тя никога не страда за другар, дори ближен;
И вечно към небето сочи с клюн;
Тя няма цвят
Тя пее много нежно.

           Сан Хуан де ла Крус
  „Станси за любовта и светлината”

[milenski]

Това не е мъдра сентенция, но е много красиво 

"Но подаръците, които най-много ме развълнуваха, бяха хилядата свещи.... Сложихме ги в гладните гърла на моите хиляда свещника и ги разпръснахме по пода на фоайето.
После ги запалихме всичките.
Застанал сред тези малки, полюляващи се пламъчета, аз се почувствах като бог, нагазил до колене в Млечния път."

Кърт Вонегът...