Студ! Студено ми е! Толкова много ми е студено! Студено е в мен , само сърцето ми като алена капка кръв се откроява върху заскрежената ми душа! Боли ме, така ме боли.. защото теб те няма... Губя ли те?!? Не знам... само мога да предполагам! Обвинявам себе си, за това ,че допуснах миналото ти да те отнеме от мен! Или може би, не е само минало! Видях те как страдаш, видях сълзите в очите ти.. ти вкуси от моите! Обещаваш ми толкова много неща, само да имам търпението и вярата в теб! Да, имам тази вяра... продължавам да ти вярвам и да те обичам до лудост! Но, мили... нямам търпението.. нямам го вече... толкова дълго чаках този момент, толкова много го исках.. за двама ни! Защо тази жестока реалност не ме остави да ти се порадвам, да те изживея, да бъдем заедно... Какво направи ти, какво направих аз! Не знам, но всички наши моменти се блъскат в мен.. искат да излязат, така ги преживявам отново, до.. безкрай! Все едно съм заспала и сънувам кошмар, от който искам да се събудя , а не мога! Помогни ми , любими.. ела и отново ми кажи , покажи ми, колко много ме обичаш! Защото аз зная ,че е така! Може би няма друга жена, която да е толкова убедена в чувствата на един мъж , в този момент! Отпивам глътка, слушам песента и не мога да спра да мисля за теб! Изобщо... заспивам ли, ден ли е? Нощ ли е? Не знам! Не искам да знам, щом ти не си до мен! Чакам... отново, за кой ли път и знам, че рано или късно ще разбера отговора.. на сърцето ти! Зная, как може да те боли и теб, не те обвинявам! Прав си, човек само трябва да се изправя срещу сенките от миналото си! Но все едно си тук, до мен, все едно ме държиш за ръка и ми говориш! " Вярвай ми, Ева, обичам те!" Господи... питам се кога, къде, защо!!! На кого попречиха моите мечти, нашата любов! Защо??? Не страдах ли достатъчно, не изживях ли докрай болката по теб?!? Не усетих ли с всяка част от себе си.. твоята липса - и твоята любов! Сега.. нощ е , навън е студено, много студено в този октомврийски ден, но сто пъти по-студено е в душата ми! Игличките на всеки спомен се впиват в сърцето ми, и сякаш... умирам и .. отново се раждам! Само при мисълта за теб, очите ми , като дълбоки рани... отново кървят! Сълзи ли??? Не това не са сълзи, това са океани, безкрайни и бездънни.. изплакани за теб! По теб! Знаеш това! И още.... твоите устни, твоите ръце, твоите думи.. звучат във мен, като камбанен звън! Моля се, да не бъде прощален! Обичам те, до лудост, повече от себе си, повече от живота си! Как да преобърна тази прокоба над мен! Защо , щом за миг станеш реален и аз те докосна, защо , когато ти даря от моята обич... и ти ... като стъкло в ръцете ми, се пръскаш на хиляди парченца... забиваш се в мен.. Не искам да се предам, няма да предам любовта си! Една твоя дума.. и всичко ще бъде наред! Знам, че ще ми я кажеш, знам че искаш и че ще искаш да бъдеш с мен.. защото с теб отдавна сме едно цяло! Боли те, почти колкото мен! А аз умирам... всеки ден, час след час, минута след минута..... Не съжалявам за нищо, не мога да променя себе си, не мога да променя това, което се случва.. но мога ! Да, мога, да ти вярвам и да те обичам все така! Чакам.... изгарям... възраждам се... и отново умирам! Вече те няма... а сякаш си навсякъде, сякаш ме гледаш, тайно от някъде.... Върни се , мили! Направи го сега и.. спри тази агония.. или ме убий завинаги!
