И така... Струва ми се малко ограничено астралните пространства да се обвързват само с фентази-битки и заради това да ви разкажа за един мой случай от вчера, който ще послужи и за показването на алтернатива.
Бяхме се събрали с моите приятели - да ги наречем така тези странни и жизнени хора от всякакви култури, в типичните порутени градски пространства (аз често се навъртам из тях и по това мога доста да се доближа до тоя род сюжети, които се развиват в остатъците на една взривила се цивилизация). Както обикновено, се бяхме отдали на шумна философска веселба и играехме на нещо като ГО /една японска игра/, само че с пет цвята, а не с черен и бял, насред улицата, сред парчета от съседните сгради, разноцветни боклуци и тебеширени рисунки по изкорубения асфалт. В един момент аз придърпах дъската и започнах да редя пуловете във формата на разклоняваща се мандала, по цветове - син, жълт, червен, зелен и черен, като централната група пулове се разклоняваше на всички възможни цветове и всеки от тях на свой ред се разклоняваше; получаваше се нещо като многостъпаларна спирала, по която започнах да им говоря за някакво философско понятие - как то се разклонява на различни нива по своите същности...
Нека да ги наречем "пазителите на матрицата" - като тези от едноименния филм, които се явяват в черни костюми и очила, надушиха, че се разпространява някакво опасно за илюзията знание и тутакси се появиха, за да ни вземат дъската. И ЕТО ВИ РАЗЛИКАТА - по типичния за нашата група начин ние не загубихме и стотинка в това да се сражаваме, а като лисици завъртяхме опашки и се шмугнахме през руините на разнебитения град, минахме през някакви сгради с няколко коли и накрая ги взривихме, за да затлачим с развалините им един проход - "пазителите на матрицата" останаха от другата страна, а дъската с пуловете още стоеше в ръцете ми - дори не се беше разместила... Сега вече трябваше да предам знанието на приятелите си, да го забравя и да се върна на земята, където щях да се събудя 10 минути преди часовникът да ме повика, както обикновено...
Е, някой от вас да помни тази случка?