Че "музиката нямала нищо общо", е твърдението на един уплашен за независимостта си човек, който подозира, че слушаният от него звук е в разрез с някои широко застъпени от нас принципи и се опитва да извади този звук от нашия периметър на въздействие: "Няма нищо общо, така че, не ми я пипайте!" (Разбира се, преди някой да се е заял заради разкриването на този психически механизъм от моя страна ще добавя, че тази защита е подсъзнателна, като никой не се опитва действително да посяга към чиято и да било свобода!) Музиката е едно от най-дълбинните изкуства.
Звукът навлиза в нововъзникващата сетивност за душата дори преди образите от триизмерния свят да започна да оживяват пред отварящите се очи. Тогава, когято в най-древното ембрионално време все още властват виденията от духовния свят, към ембриона властно и неотклонно започват да прииждат тласъците на майчиното сърце, еластичното звънтене на фините нишки материя в утробата, шуртенето на кръвните потоци и воднисти течности. После, когато раждането се случи, то минава през апокалиптичен грохот и писъци, а след това всеки порив на вятъра, всяка паднала прашинка, се възприемат като ураган, като сгромолясваща се канара... Музиката, звукът, се записва още в най-ранните възприятия на младия мозък и остава там за винаги в настоящия живот, чак до след смъртта, когато отново ще зазвънтят нечуваемите за човешкото ухо приказни небесни хармонии.
Когато слушаш музика, когато чуваш шум, мозъкът ти следва излъчваните вълни, "люлее се" в съзвучие с тях, а ритъмът се отразява на сърдечния пулс. Ето защо може да се каже, че музика с необосновано резки огъвания на звука, които достигат до лай или виене (чалга), помътняват мозъка и забождат неговото движение надолу, като отстреляна птица. Когато в музиката присъства "нечленоразделен ритъм" (hard), форсирането довежда до убъркване на сърцето, което започва да бие по-бързо, обзето от синдрома на догонването, а много скоро мускулите му се повреждат, довеждат до аритмия и прочея... Заедно с такива отклонения се разстройва балансът в кръвното налягане, зашеметеният мозък започва да подава грешни команди в поддържането на телесния хомеостазис и продължителното или интензивно опияняване започва да нанася разрушения. Подобно екстремно състояние може да се привиди като "даване на сила" от страна на интензивната, свирепо изискваща музика, но то не е нищо друго, освен едно изсмукване резервите на организма и изхвърлянето му като мръсна черупка в края на "купона".
Психологическият аспект е още по-значим и в неговата сфера могат да се предизвикат още по-страшни поражения, които надхвърлят един човешки живот. В цялото си съществуване до преди стотина години, музиката е обслужвала в човешкия живот една възвишена функция - да води към умиротворение, да подтиква човека към молитва и медитация, да го успокоява, да му обяснява мъдростта на видимия и невидимия свят. С появата на агресивна музика, целяща разрушение и завземането на власт, се променят вълните на нашите над-съзнателни пластове, като изконно добри намерения се изстръгват и се заменят с хищнически механизми "победител-жертва", "власт-подчинение", "секс-страх", "отмъщение", "наказание", "смърт". Такива структури на разбиране се пропагандират като структури на силата, на волята и победата, а се забравя, че няма никаква победа, ако не се е случила трансформация върху основата на благородството. В ранното християнство например, се говори често за един такъв аспект: дори да повалиш вярващия, дори да му извадиш червата и да го обесиш на тях, не можеш да удържиш победа срещу вярата му, когато вярата му е по-добродетелна от теб; победата тук се издига на едно друго ниво, на което последно са могли да се издигнат елинските посветени, за да побеседват с въпросния християнин и да му бъдат достойни, но тихи опоненти... Много от широко разпространяващата се днес музика всячески се стреми да откъсва човека от подобни добродетели и да го връща назад ли назад в развитието, чак до демоничните същности, които дори се оказват извън клона на нашата раса! Наслагването на подобни хищнически вибрации е в разрез с хилядолетните цикли на еволюция, преминати от човешкия вид, който се е стремял не към разрушение и погибел, а към разцвет и тишина.
Така че, музиката има общо, много общо, че и повече!
