В тракийската религия с особена сила изпъква култа към Великата богиня-майка, свързана с плодородност и многообразието на света. По принцип Великата богиня е анонимна, но има много лица и локални тракийски имена – прозвища като Бендида, Котито, Брауро, Зеринтия, Хеката, Рея, Изида, Кибела, Мая, Артемида Браурония (Брауро) и др.! Най-популярни от тези имена са Бендида и Кибела. Ликът на Великата богиня-майка е често срещан по различни предмети на лукса и разкоша, присъства в украшения, ритони, фиали, сервизи, вази, апликации и др. Тя се явява покровителка на растенията, животните, природата, също на хората и човешкия род. Бди над плодородието, пазителка е на домашното огнище, закриля жените-майки и неомъжените девици. Великата богиня е хранителка на обредите, с които избраниците се посвещават във вярата към нея, създателка е на онези, с които се извършва посвещението и свещеното предаване на властта и въвеждането в божествен владетелски сан (
.
Култът към Великата богиня-майка е един от най-древните при траките. Освен в Тракия, Мизия и Македония, той се изповядвал и от траките преселили се много векове пр. Хр. в Мала Азия. Траките, които през средата на V в. пр. Хр. се настанили в Пирея и Атина, без съмнение като колонисти занаятчии и търговци, успели да наложат нейния култ и на атиняните. За това споменава и философът Платон в “Държавата”. Той изтъква, че религиозната служба, ритуалите и празничната процесия в Атина се извършва от траки (1).
Светилища на Бендида имало също в Пирея, Лаврион, Саламин, гр. Филипи Македония и голямо множество в Тракия. Според римският историк Тит Ливий, храм в нейна чест се намирал на западния бряг по долното течение на р. Марица. Лукиян също споменава за храм на Бендида в Тракия (1).
Артемида – Бендида се появява и в много тракийски оброчни плочки, както и по монети.
Археологическите проучвания показват наличие на множество тракийски светилища, където са се изповядвали различни култове като: “Петров кръст” над Драгоманския връх; на връх Стол (с. Загъжене); връх Баба (до с. Сегърлиево); между връх Руссарето и Голяма Шипковица; връх Теке до с. Чомлекьой (Ямболско); връх Могила до с. Мухла (Новопазарско); до с. Чеканчево (Софийско); (1); акропола на КАбиле (Ямболско) и много други.
Тракийски светилища се намирали и покрай пещерите до сладки, студени и топли минерални лековити извори. Там били почитани главно божества като Асклепий, Хигей и Телесфор. Такова е светилището “Синилото” на “Глава Златна Панега’ (Луковитско); Змейови дупки (до Сливен); голямата пещера до с. Балдъркьой (Провадийско); голямата пещера – “светилището на нимфите” на Мадара (Шуменско).
За последното светилище Баласчев, цитирайки Страбон, твърди че в пещерните жилища около Мадара живеел гетския бог-демон Залмоксис (Гебелейзис). Този бог - пророк на гетите според старо тракийско предание е живял по времето на Питагор (към втората половина на VI в. пр. Хр.) и двамата мъдреци беседвали по важни философско-религиозни въпроси (1). Гръцката версия представя обаче Залмоксис като роб на Питагор. Това разбира се е доста съмнително, тъй като събитията се разиграват в Тракия, а не в Гърция и освен това Залмоксис е бил цар, а не роб!…
Според Херодот, Залмоксис е живял много години преди Питагор и това опровергава твърдението, че двамата са се срещали (15). Маразов изтъква, че Залмоксис е пътешествал из целия древен свят и бил дори и в Египет, където натрупал духовни знания (3).
Сред гетите Залмоксис проповядвал херметическото и орфическо учение за безсмъртието на душата и по-късно траките го обожествили и издигнали негов култ.
На неколкостотин метра от Мадарския конник до с. Мадара е открито и трако-римско светилище, издигнато в чест на богинята Бендида – Артемида. Там са открити и басейни-бани за ритуално къпане, както и множество оброчни плочки с тракийския херос, плоча с изображението на Дионис и други интересни находки.
Друго средище с тракийско светилище е имало по долината на р. Разметаница с център “Царичина” (Дупнишко). Наскоро откритата храм-гробница край с. Старосел (Хисарско) също е свързана със светилище на траките, което се намира в близост. До самата гробница има и изсечени в скалите и култови ями, в които вероятно са се извършвали жертвоприношения (1). Едно от най-прочутите и известни светилища е това в Бурдапа (с. Саладиново, Пазарджишко), където са намерени 95оброчни плочки и се смята, че е посветено на Либетрийските нимфи (първоначалните музи).
Освен споменатите по-горе божества, траките почитали Сабазий (аналог на Дионис); Ямбадула (Хестия – женската дублетна форма на Залмоксис); Тракийския конник (Херос); Арес (Кандаон); Кабирите; Аполон Дерайнос; Херакъл (3), както и някои по-малко известни домашни божества като: Ас-дула, Дава-топа, Дар(а)-зала (Дер(е)-зала), Дело-п(а)та Евантита, Мед(а)в(а)за, Суре-гета, Тил(а)-теза, то-той и др. (1).
Характерен култ при траките било обожествяването на техните царе и вярата в безсмъртието на душата. Според Попов, в системата на тракийския орфизъм, обожествяването на тракийските владетелите е свързващо звено и нужно стъпало, като е необходимо да се преодолее стремежа към извисяването до бога и превръщането на владетеля в бог (
. Обожествяването на починалите владетели се отразило и върху погребалните обичаи на траките.
Завършвайки тази част ще споменем, че около тракийските светилища и култове има много неизяснени моменти. Това дава основание на някои изследователи да спекулират с темата, давайки съвършено грешни трактовки. Наскоро в пресата се появи съобщение, че “нашенският Индиана Джоунс” – проф. Рангел Гюров бил разкрил тайната на тракийските светилища и култови обекти (“Родопите – древния Клондайк” интервю на Николай Москов, в. “24 часа”, 7.09.2002 г.). В своето интервю професорът твърди, че: “светилищата на траките не са никакви култови места, а флотационни хидросъоръжения за добиване на злато”! Такива били обектите : “Татул”, “Перперикон”, “Дъждовник”, “Харман кая”, “Белинташ” и десетки други. Знаците по скалите пък били “нишани и знакова система, която сочи златните находища”. От това странно на пръв поглед твърдение, би следвало да се направи заключение, че траките не са имали духовна култура, а са били някакви сребролюбци и са се интересували само от златото и материалните придобивки. Фактите обаче говорят друго, а пред фактите и сребролюбците от съвремието трябва да мълчат!…
Проф. Рангел Гюров е ръководител на департамент “Науки за Земята и околната среда” в Нов Български Университет. В този съмнителен “български” университет се е събрала доста странна компания от преподаватели, които промиват мозъците на българските студенти с глобалистки психотронни методи и вредни теории. Все още не сме чули за някакви приносни археологически или исторически открития на проф. Гюров. Явно е, че тук отново се сблъскваме с поредния опит за подмолно и добре платено фалшифициране на българската древна история!…
Тракийските могили и гробници
Както вече изяснихме, тракийските могили и гробници са най-запазените култови обекти на траките. По същество погребалната могила представлява мемориален паметник на погребания в нея. Според археолога Георги Китов тази традиция идва от дълбока древност, когато воините или починалите са били погребвани в обикновени гробове и пръстта от изкопания гроб се е натрупвала като малка могила отгоре. Постепенно, за да се отличат гробовете на героите и царете, започвали да насипват по-големи могили, а след това да се изграждат и гробници на по-знатните починали благородници. Понякога царските погребения се извършвали и в действащи храмове, които след погребението били засипвани с пръст. Този начин на погребване е свързано с култа за обожествяване на владетеля и затова той бил погребван в храма, където преди това се извършвало поклонение и религиозни ритуали за почитане на съответното божество.
Типичен пример за това е царското погребение на цар Ситалк (V в. пр. Хр.) в храма-гробница при Старосел (Хисарско). Там има и култов комплекс с още 8 гробници. Изследванията показват, че преди да стане гробница, обектът в Старосел е бил действащ храм. За това свидетелстват изтритите от богомолци стъпала на централното стълбище, наличието на подвижни каменни врати на предверието, различни архитектурни особености на строежа и наличието на странични площадки предназначени за религиозни ритуали. Размерите и внушителността на това съоръжение са забележителни. Могилата е висока 21 метра, а обиколката на каменната стена – крепида е 241 м. с височина 3 метра. Всичко е строено с големи дялани каменни блокове, които на места са свързани със железни скоби и залети с олово. Със своята импозантност и тип на строеж, този храм-гробница е съизмерим с подобни антични съоръжения от Микена и Мала Азия.
Тракийските могили са със различна големина, като някои наистина имат грамадни размери, което понякога обърква археолозите, считайки ги за естествени хълмове.
Изследвайки погребалния инвентар и други находки, археолозите до голяма степен успяват да установят погребалните обичаи на древните траки. Сведения за това дават и редица антични автори. Херодот например описва погребалния ритуал на траките: “…Заможните граждани биват погребвани по следния начин. Мъртвия излагат в продължение на три дни и след, като предварително са го оплакали и са принесли в жертва всякакви животни, започват да пируват; след това го погребват, като го изгарят или без изгаряне го заравят в земята; насипват могила и уреждат състезания от всякакъв вид, в които най-големите награди се присъждат съответно за единоборство. Така се извършват погребенията у траките…” (15).
Според Фол, Херодот описва орфически обред на аристократическо погребение, което е по-рядко срещано и поради тази причина е от особена важност (6). При подобни погребения, често за жертвоприношението са използвали коне, а също в по-старо време са правени и човешки жертвоприношения. Често в грунда под могилния насип се срещат обредно-жертвени ями, където се е стичала кръвта на жертвата. При Старосел такива ями са открити в страни от крепидната стена на могилата. Тук трябва да обърнем внимание върху идентичността в погребалните обичаи на траки, скити и древни българи, което е от особена важност!
На върха на погребалната могила понякога се открива надгробие – олтар или зооморфен/антропоморфен знак, които според Фол обозначават сина на Сина на Великата богиня-майка (6). Такива са открити на върха на гробницата при с. Мезек (Хасковско); могилата при с. Чеканчево (Софийско); Могилата “Топрак Хисар” (до с. Кадрашик); голямата могила до с. Емен (Търновско); голямата могила при с. Дуванлии (Овчехълмско) и др. На върха на последната могила при Дуванлии са открити каменни балвани (каменни баби или девташлари). Подобни са откривани и на върха на скитските могили в Причерноморието и Средна Азия.
Автори като Баласчев и Фол считат, че някои могили не са погребани, а са нарочно насипани за светилища. Доказателство за това е, че в такива могили не са откривани погребения. В други пък са откривани останки от сгради или храмове. Особено внушителна е сградата, открита в “Дедекьойската могила” (до с. Дедекьой, Новозагорско). Сградата, която е открита (основи от нея) е четвъртита с хоросанови зидове и е дълга 95 крачки и широка 60 крачки. В горния ъгъл на сградата се намира кръгла кула с диаметър 10 метра и в югоизточнатата стена има порта, от която започва път, постлан с камъни. По средата на сградата има култова яма дълбока три метра и в нея е намерена оброчна плоча с тракийския конник. В близост са намерени още три такива плочи (1). В други могили са намирани закопани части от сгради, но не става ясно дали са гробници или храмове.
Според Фол и други изследователи, строежите под насипите надхвърлят общата си характеристика на надгробия. Освен за домове на покойника те могат да бъдат и места за почит към антроподемони (т.е. хероони), които могат естествено да бъдат съчетани с поклонение и жертвопринасяне, както е прието в открит мавзолей (6). След време тези обекти изчерпвали функциите си и били затваряни за посетители, след което били засипвани в могила. Твърде вероятно е също затварянето на храма да е било предизвикано и от други причини, като например погребване на владетел в него или оскверняване.
В някои от гробниците-храмове на траките се откриват великолепни стенописи, които ни дават изключително ценна информация за духовната и материалната култура на нашите предци. Примери в това отношение са Казанлъшката гробница, в която е погребан одриския зар Севт III (IV в. пр. Хр.); прочутата гробница край Свещари, където има и скулптурна група и новооткритата от д-р Георги Китов гробница край Александрово – могилата “Рошавата чука” (IV в. пр. Хр.), за която писахме в кн. 17 на сп. “Авитохол” (2002 г.).
По отношение архитектурата на тракийските гробници и храмове много добра е разработката и изследването на Малвина Русева (10), която представя великолепно тракийски и скитски образци с подробни архитектурни планове и описания на култовите обекти.
В заключение, както казахме и в началото на статията, тракийските могили крият все още множество тайни и представляват безспорно не само национално съкровище, но са и богатство с европейско и световно значение. Изхождайки от това, крайно време е българските власти да полагат повече грижи за тези безценни археологически паметници и да имаме национална политика и стратегия по отношение на тяхното разработване, запазване, съхранение и представяне на широката публика. Необходимо е също и законите да се прилагат по-строго и безкомпромисно, тъй като иманярите, мародерите и грабителите не спят!…
БИБЛИОГРАФИЯ
1. Г. Д. Баласчев. Старо-тракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичина и други градове и тяхното значение, печ. П. Глушков, София, 1933 г.
2. проф. Д. Дечев. Очерк на религията на древните траки, Българска историческа библиотека, т. III, редактори – проф. д-р В. Н. Златарски и проф. д-р П. Ников, уредник – стопанин Страшимир Славчев, София, 1928 г.
3. Иван Маразов. Митология на траките, ИК “Секор”, София, 1994 г.
4. проф. Христо Данов. Траки, изд. “Народна просвета”, София, 1982 г.
5. проф. Христо Данов. Тракийско изворознание, изд. “Витал”, В. Търново, 1998 г.
6. Александър Фол. Тракийската култура. Казано и премълчано, изд. “Рива”, София, 1998 г.
7. Гергана Цанова; Людмил Гетов, Тракийската гробница при Казанлък, изд. “Български художник”, София, 1983 г.
8. проф. Димитър Попов. Тракология, изд. “Лик”, София, 1999 г.
9. Иван Венедиков. Митове на българската земя. Раждането на боговете, изд. “Идея”, гр. Стара Загора, 1997 г.
10. Малвина Русева. Тракийска гробнична архитектура в българските земи през V-III в. пр. н.е., изд. “Я”, Ямбол, 2002 г.
11. д.и.н. Георги Китов. Траколожка експедиция за могилни проучвания “Темп” (календар), София, 2002 г.
12. Едуар Шуре. Велики посветени, книга I и II. Орфей, Питагор, Рама, Кришна, Хермес, Мойсей. Изд. “Евразия-Абагар”, София/Плевен, 1991 г.
13. Франсоаз Бонардел. Херметизмът, изд. “Панорама”, София, 1997 г.
14. Николай Гочев. Античния херметизъм, изд. “Сонм” и Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, 1999 г.
15. Херодот. История, част I и II, ДИ “Наука и изкуство”, София, 1986-90 г.
16. сп. “Орфей”, бр. 1, ИК “Егрегор”, София, 1951 г.
17. Роман Томов. Императорите орфици, Орфизъм и ранно християнство, IV-VI век, ИК “Прозорец” и Акад. Издателство “Проф. Марин Дринов”, София, 1998 г.
18. Георги Китов, Даниела Агре. Въведение в тракийската археология, ИК “Авалон”, София, 2002 г.
