Скалният феномен е бил главно светилище на бесите, наричат го българската Наска
Местните наричат скалния масив "Камъка" и отбягват да се изкачват на него заради страха от тегнещо проклятие. В превод от древните тюркски езици Белинташ може да се тълкува като "камък на познанието". Тук стрелките на
компаса полудяват под влияние на силните енергийни полета. Хилядолетия това е било свято място с акумулирана астрална енергия. През него жреци и племенни вождове са осъществявали контакта с небето и са гадаели за тайнствата на световете на живите и мъртвите.
Разказваната по тази част на Източните Родопи легенда твърди, че по време на Потопа каменната грамада е приютила от страшните вълни Ноевия ковчег. На скалата ясно личат халките, за които са били привързани въжетата на кораба. Може и да не е така, но кръглите отвори в скалата ясно личат.
Някои от изследователите приемат издигнатото неестествено над хълма плато за площадка, на която са кацали и излитали космически пришълци.
Уфолози твърдят, че това е антена, чрез която извънземен разум и същества контактуват със Земята. Археолозите го определят като главно светилище на тракийското племе беси, посветено на бога Сабазий и култа към слънцето. Астрономи го смятат за древна обсерватория и виждат в изкопаните ямки и издълбани линии звезден атлас на повече от 6000 години. Иманярите пристигат тук с вяра за много злато, а болните - с надежда за изцеление.
Макар мистерията на Белинташ да не е намерила още своя Ерик фон Деникен или пък Шлиман, всички, които са се докоснали до божествените скали или до познанието за тях, са убедени, че на това място е писана историята на света.
За плешивото каменно теме в Родопите, разположено между селата Мостово, Врата и Сини връх, щеше да се говори само като за скален феномен, ако върху него не съществуваха странните знаци, а районът не бе известен с паранормалните си явления. За науката скалите са резултат от изригването на вулкан, чийто кратер е застиналият в съседен връх Караджов камък. И логичните обяснения свършват дотук. Като използвано от човешката цивилизация място учените го датират към ІV хилядолетие преди Христа. Въпреки, че за сакралните функции на Белинташ има различни интерпретации, смята се, че най-активно той е бил използван през І-ото хилядолетие преди Христа.
Скалният масив е дълъг почти 800-850 метра и широк между 20 и 40 метра в различните зони, провери на място известното за Белинташ репортер на "Монитор". Най-високата му част е с наклон около 8 градуса, като по-ниската страна е ориентирана на юг. От изток са запазени части от силно ерозирали каменни стъпала. Стълбата е била изсечена на два пъти, след като стъпалата на по-външната са били износени. До тях се виждат четири дупки, които вероятно са използвани за парапет или са имали ритуално значение. Изсечените значи от линии и ямки на изкуствено изравнената най-висока част от платото всъщност са и най-голямата загадка на Белинташ. Два успоредни улея с дължина около 8 метра, ширина 15 см и дълбочина 15 см пресичат площадката в посока североизток-югозапад. Край тях има издълбани различни по форма дупки. Многото ямки представляват свързана с плитки улеи система. Те са като скачени съдове и по време на дъжд водата в тях прелива последователно. Два кладенеца /щерни/ са в центъра на системата. По-големият е с диаметър 2.10 м и дълбочина почти 2.50 м. По-малкият е с диаметър 1.50 м. Двата винаги са пълни с вода, дори и при продължителна суша. Смята се, че това се дължи на енергийните полета в скалата, които променят качествата на течностите и намаляват изпарението.
Най-невероятната, но възможна поради липса на противни доказателства хипотеза, е, че преди милиони години на това място са кацали същества от развита космическа цивилизация. Странните знаци в скалата би трябвало да са звездна координатна мрежа, а издълбаните щерни може би са имали чисто техническо значение за излитането и приземяването на техните кораби. Предположенията отиват дори по-далече - на това място извънземните са кодирали знанията си за вселената и са ръководели развитието на живота на Земята.
Белинташ е връзката на древните, а по-късно и на тракийските племена с Космоса, убедени са всички изследователи на тайнствения район. За първи път през 1986 г. астролози от Стара Загора виждат в знаците на платото небесна карта, а в щерните - прибори за определяне местонахождението на звездите. С годините тази теза се развива и набира все повече последователи. В търсене на доказателства за това са правени и опити за връщане назад на времето и позициониране на основните небесни тела отпреди 6-7000 години.
Резултатите обаче са далечно приблизителни и не могат да надскочат рамките на хипотезата.
Дали Белинташ е бил обект на космическия туризъм отпреди милиони години или само астрономическа обсерватория на древна високоразвита цивилизация по нашите земи, дори не може да бъде научен спор заради нищожността на нашето познание.
Една случайна находка от 70-те години на миналия век обаче преоткрива значението на скалния феномен като светилище и култов център. Овчарят от Мостово Асен /Усю/ Караджов намира сребърна плочка с изобразен на нея мъж с шапка и виещи се около него змии. Известен иманяр и колекционер от Смолян я купува от него, но народната милиция не спи. Органите на МВР я изземват през 1981 г. и по служебен път я изпращат в Археологическия институт на БАН в столицата. Учените са категорични, че това е оброчна плочка на тракийския бог Сабазий и свързват мегалитния паметник с изповядване култа към него. Дотогава се е смятало, че Белинташ е част от отбранително съоръжение на тракийските племена, тъй като тук е минавала границата между земите на одрисите и бесите.
Скалният феномен Белинташ е племенно светилище на бесите, посветено на древното тракийско божество Сабазий, а не на Дионис, категоричен е първият и най-задълбочен изследовател на платото Никола Боев. Според него мястото не е избрано случайно - надарените със свръхсетивни възможности жреци са чувствали влиянието на Космоса тук и са ги използвали като естествен детектор при извършване на пророческите си ритуали. И сега хора с паранормални способности обясняват, че на Белинташ усещат космическата енергия като сияние и светещи кълба, които се отделят от скалата и се насочват към съседните върхове в Родопите. Местните разказват със страхопочитание как при гръмотевични бури, когато мълниите падат върху тези върхове, косите на хората, намиращи се на Белинташ, щръкват нагоре.
Природните дадености на "Камъка на познанието" и запазените в централната част знаци дават основание да се смята, че това е било величествено древно светилище. То е било място за свещенодействия на върховния жрец и неговата свита, обяснява пловдивчанинът Никола Боев. Било е отделено от останалите две части на платото. Като най-високо то давало възможност на жреците да се намират най-близо до своите божества. По-ниската част от платото в североизточна посока вероятно е била достъпна за намиращите се по-ниско в йерархията прорицатели.
Над изсечените стъпала в източната страна се намират ниши за поставяне на идоли и дарове. По време на ритуалите воините, жените и децата заемали склона, южно от скалите, и със свито сърце очаквали предсказанията. На 50-метровата скалата, издигната като подиум в небето, жреците гадаели с огън, вино и кръв от жертвените животни.
Култът към Сабазий бил свързан с нощни къпания на водачите на тракийските племена, чрез които те получавали пречистване, сила и вечен живот. Бесите вярвали, че с потапяне във водата на щерните, когато в тях се отразяват Слънцето и Луната, те се свързват с Космоса.
В книгата си "Тракийският орфизъм" проф. Александър Фол определя многобройните ямки в скалите като типични съоръжения за тракийската мегалитна култура. Според индо-иранската традиция на такива места царят или вождът периодично се възраждал, като сам изпълнявал слънчевия култ.
Според археолозите Ана Радунчева, Бистра Колева и Костадин Кисьов, които са работили на терени в този район, светилището на Белинташ е било свързано с храмовия комплекс и селището от късния енеолит до днешното село Долнослав. Там са били обществените сгради и храмовете, а на каменната грамада над Сини връх жреците обслужвали общоплеменния култ.
За туриста, без особени претенции към историята, това звучи преди всичко любопитно.
Досега разкопки в района на Белинташ не са правени, макар местните жители да твърдят, че са намирали парчета керамика и малки метални частици. Навсякъде обаче край каменното плато личат следи от иманяри. Привличат ги най-вече други разкази и находки, свързани с похода на Александър Македонски срещу непокорните племена на трибалите, живели северно от Стара планина. Има спорове откъде са минали войските му, но една от хипотезите е, че това е било близо по линията между днешните Смолян и Първомай. Твърди се, че Александър Македонски е посетил светилище на Дионис, където жреците му предсказали бъдещето. В знак на благодарност владетелят подарил на светилището златна колесница, тежка 800 килограма. Тази колесница търсят и до днес иманярите, но няма данни някой да я е открил. Иманяри, които преди години специално ходили до Ванга да питат за нея, разказвали, че пророчицата ги отпратила с думите - това злато иска осем жертви. Заплахата обаче не разколебава иманярите, които продължават настървено да копаят.
Дали Белинташ е култово или археоастрономическо съоръжение, ще установят бъдещите изследвания, смята Никола Боев. Най-вероятно е скалите да са използвани и за двете цели.
Жреците на племето беси са били признати проницатели от древните. По измененията в разположението на звездите, според сезона и часовете, които те приемали като божествен знак, са правели своите гадания, налагали са табута и са насочвали обществените настроения.
Времето поддържа загадката за българската Наска. Жителите на Сини връх твърдят, че нощно време над "Камъка" играели светлини, които отлитали към близкия Кръстов връх. Понякога сияйните кълба се връщали и сякаш Белинташ ги попивал. Всяко обяснение на вероятно сакралната връзка между езическото светилище и християнския център Кръстова гора, намиращи се на два съседни върха в Родопите, допълва мистерията. Или по-скоро се явява нейно продължение.
Сабазий почитан като Бог на слънцето
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7e/Dionysos_Louvre_Ma87.jpg/180px-)
Статуя на древногръцкия бог Дионис изложена в Лувъра. В Древна Тракия той бил почитан под името Сабазий.
Тракийският бог Сабазий е олицетворение на умиращата и възкръсваща отново природа. Определя се като фригийско-тракийско божество на слънцето, земеделието и лечебната сила. Другото му име е Загрей. Син е на Зевс и Персефона, с която върховният бог се сближил, след като приел образа на змей. В резултат от контактите между тракийските племена и древните гърци, през V век преди Христа култът към него е преминал в Гърция, а по-късно в Рим, и се е слял с култа към Дионисий и Бакх.
Като малък Сабазий бил кърмен от нимфата Ниса /митът за Дионис също обяснява, че той е отгледан в Пещерата на нимфите в планината Низа/. Някои изследователи смятат, че освен култа древните гърци са приели легендата за отглеждането на Сабазий и за "биография" на своя Дионис.
По волята на Тираните тракийският бог бил разкъсан на три части, но Атина /Минерва/ успяла да спаси сърцето му и го предала на Зевс. По-късно името на Сабазий било използвано във връзка с имената на Зевс, Юпитер и Саваот. Изобразяван е бил като брадат мъж с фригийска шапка, жезъл и борова шишарка.
"Сабазий покрива космическо божество, най-напред идентифицирано с твърдия елемент на вселената камъкът, пише в книгата си "Тракийският Дионис" проф. Александър Фол. В първичното си осмисляне като скален бог той владее и живата, и мъртвата материя. Затова може да бъде разчленяван и отново съединяван. Този бог е също хтоничен, но хтонизмът пак не противостои на соларността, защото двете начала образуват Космоса, който е всеобщност. Тази всеобщност предопределя и другата отлика на Сабазий да бъде прорицател."
Скалното плато на Белинташ е разделено на три самостоятелни части. Този факт потвърждава връзката между мита за Сабазий, божеството, което траките тук са почитали, и намерената сребърна плочка. Краеведите твърдят, че местните хора са чували от своите баби и дядовци за връх в тази част на Родопите с името Ниса, но не могат да го посочат, тъй като времето е заличило спомените.
Празненствата и ритуалите, свързани с почитането на Сабазий, били подчинени на нощни къпания и пречистване на духа и тялото, които се отличавали с разточителност и разпуснатост. Изпълнявали се както мистични религиозни ритуали, така и свързани със земеделието и скотовъдството, с познанията за света и космоса. Години след като митът и култът към бог Сабазий са заимствани, те се връщат по земите на траките, но вече като Дионис и част от гръцката митология. Припокриването обсебва култа към Сабазий и той е постепенно изместен от гръцкото божество.
Сребърната плочка, намерена в района на Белинташ, дава изключително ценна информация за историците. На нея тракийският бог е изобразен като седнал на скален трон. Смята се, че държи в ръка клонка като символ на живота и на кръговрата в природата. Заобиколен е от змии, за да напомня за връзката му с бащата-змей Зевс. Две от змиите се извисяват над главата му и олицетворят душата и връзката с космоса, смятат изследователи. Главите на другите влечуги са ориентирани към корема вътрешните органи, сърцето чувствата, и към главата разума. Змиите са бузести. Те заемат особено място в елинската митология, но са основание за сериозни научни спорове в момента.
Образът на Сабазий на плочката от Белинташ внушава сила, характерна за властелин. Змиите, символизиращи връзката между земния и небесния свят, са вплетени хармонично от двете му страни. Тяхното прераждането чрез смяна на кожата всяка година е приемано за символ на безсмъртието от древните.
НИКОЛАЙ КРЪСТЕВ
(http://viaanima.dir.bg/_files/t5_357503.jpg)
(http://viaanima.dir.bg/_files/t5_357519.jpg)
(http://viaanima.dir.bg/_files/t5_357480.jpg)
(http://viaanima.dir.bg/_files/t5_357422.jpg)
Видео (http://video.google.com/videoplay?docid=2306655278809030835)
Снимки (http://www.snimka.bg/album.php?album_id=168581&view=1&photo=1)
Една пета от мъжете ни са траки
Проф. Кременски и неговата лаборатория са извършили мащабно проучване на Y хромозомата на стотици български мъже. Целта на изследването не е да търсим произхода си, а да подобрим възможно стите на дородовата диагностика, уточнява професорът. В процеса на обобщаване на данните обаче се установило, че много висок процент от мъжете -21%, са живели по нашите земи още преди 7800 години. Подобно е положението и с румънците, с които се оказваме много близки. С една пета местно мъжко население плюс голяма група българи, дошли от степите на Азия, ние сме доста отдалечени генетично от славяните.
Учените решили да разширят изследването, като включили и жените. Обработката на данните е много тежка, признава проф. Кременски, но скоро ще знаем дали и те са тукашни, дали са живели по нашите земи отпреди мъжете или са дошли отнякъде. В лабораторията вече са издали първия сертификат на нашенец, който искал да проследи гените си и по бащина, и по майчина линия. Оказало се, че е дошъл от Шотландия и това е станало преди 30 000 години.
Източник: http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=6934
Кога ще си направим изследвания? :o
baradj - нямам нужда да споря, а да обменям информация. Tepec наистина долови това правилно.
Относно дезинформаторът и лъжец Петър Добрев (висш икономист в БАН още от бай тошово време - сиреч 100% номенклатурчик) - недей залита много по "творенията му". Я виж какво прави той всъщност:
>>> Грешките на Петър Добрев или 'Боже, пази България' (http://sparotok.blog.bg/politika/2010/10/17/greshkite-na-petyr-dobrev-ili-boje-pazi-bylgariia.621402) <<<
Относно сайтовете за Баст - не е нужно да ги махаш, а просто можеш да ги промениш спрямо новата си информация.
Поздрави.