„Нишката на Ариадна”
Преди римокатолиците да прекроят света използвайки вярата и търсенията на хората в своя полза и задоволявайки ненаситната си жажда за власт, по всички континенти човеците се кланяли и почитали цели родове богове, повечето смъртни като самите тях. Една от тези богини е Бастет. Това, че е простосмъртна се поддържа от пророчицата Ванга. Според нея тя е пожелала да бъде погребана в Странджа и тъй като волята на египетската царица е свещена, след смъртта и около 920 г.пр.н.ера тя е донесена в нашите земи.
Бастет е изобразявана първоначално като лъвица, а по-късно като жена с котешка глава. Името и означава „Тази от баст”.
Местно божество на град Бубастис. В много случаи държи музикалният инструмент систрум или носи огърлица менат. На някои бронзови фигури е придружавана от малки котенца. Бастет е дъщеря на Ре и богиня закрилница на майките и децата. Пази жените по време на бременността. Отъждествява се със Сехмет, която изразява наказващата страна на божествената природа, но за разлика от нея Бастет е милостива и грижовна. Тя се свързва с веселието и музиката. По време на четвърта династия култът и процъфтява. Най-продължителният разцвет на култа и е по времето на Късният Египет и македоно-римският период. Свещено животно но Бастет е котката. В Бубастис и Сакара има некрополи на мумифицирани котки в чест на богинята. Амулети с формата на котка са сред традиционните новогодишни дарове, като символ на щастие и благополучие.
„Дъщеря една имаше той,
Но тихо, без вопли и стон,
загубия рано
от сили незнайни.
Пророчица стана,
тайни да пази.
В прокълнато царство
погреба я той.
Да чака човек от там да я вдигне.
С маска покри лицето моминско.
На котка главата, на жена тялото,
но чака го вече много години.
Ще стане туй скоро,
сред викове страшни,
покрили тревата
трупове страшни.”
Един от символите, повтарящ се най-често на Картата / на Мутафчиев/,
се е използвал от древните българи като родов знак и означава „баща”. Среща се двадесет и четири пъти и се отнася до бащата на Бастет, фараон Осоркон / ок. 924-889 г.пр.н.ера /. На картата се вижда, че символа се повтаря два пъти в едно положение и двадесет и два пъти в друго, което съответства с това, че Осоркон е бил втори фараон от двадесет и втора династия.
Легендата по-голе не е интересна само заради споменаването на бащата на Бастет но е интригуваща заради последният куплет, защото напомня за 135 глава от Книгата на мъртвите, която гласи:
„Аз, Озирис, на бурите небесни преча.
Повивам с ленти и укрепвам
безспирно Хор, доброто същество.
Аз в образи различни и безбройни
приемам даровете си в часове, определени от съдбата.
Пред моето лице утихват бурите.
Ето че Ре пристига с четирите най-висши божества.
В слънчевата лодка те небето прекосяват.
И аз, Озирис, за моето пътуване потеглям
в часа, уречен от съдбата.
Заловен за въжетата на слънчевата лодка,
започвам новото си съществуване…
/ Четирите най-висши божества: Ну- преди да се развие позната структура на Вселената съществува безграничен океан от неподвижна вода, Атум - Богът на Слънцето, Амон – Богът – Слънце, богът Птах, който посредством слънцето /разума/ и езика си /речта/ създава всички богове и света. Птах създава света със "словесност"/.
Интригуващото не е само текста, а за какво се е използвал в древността. За него се казва, че ако човек е запознат със съдържанието му приживе, няма да бъде хвърлен в ярките пламъци на Бастет, а тя ще му помогне много да напредне. В какъв смисъл да напредне, не знам.
Според някои учени и други заинтересовани гроба на Бастет се намира в местността Градището югозападно от Малко Търново. Там съществуват скални изсичания датирани от началото на първото хилядолетие пр.н.ера. по онова време тази територия е населявана от племето асти. Прави впечатление, че като се прибави пред наименованието им „Б”, се получава Басти, което също напомня за богинята.
Желанието на Бастет да бъде погребана в Странджа е едно от многото доказателства, че древната египетска цивилизация произхожда от Балканският полуостров и нейното усещане било, че трябва да почива на родна земя.
Писмените знаци върху плочките от Градешница / на 7000 г. /, Караново / на 6000 г. /, тракийският амулет от енеолитна Тартария / на 6500 г. /, и новооткритата плочка в Перперикон /ако може да се вярва на небивалиците на Н. Овчаров/, която е на 7000 г.
Според д-р Стефан Гайд това е така наречената протоегипетска писменост. Ако приемем това за истина, защо тогава тя е използвана от така наречените тракийски племена толкова дълъг период от време? Трябва да се наблегне на голямото разстояние, което дели находките със сходна писменост една от друга. Това довежда до извода, че или по онова време всички хора по тези земи са имали една писменост, а това означава и един език, или едно управляващо на голяма територия племе е било привилегировано да си служи с нея. В различни периоди от време те са отбелязвали възход на различни места. Около 4 хил. пр.н.ера центъра на тази върхушка се намира в земите на Древен Египет. Климата и съседните племена са причина за установяването им по поречието на Нил. Те слагат началото на една развита цивилизация, която макар и древна от днешна гледна точка е един от първите стълбове, на който се закотвя историята и развитието на сегашният човек.
В онова далечно начало се обособяват покрай река Нил две държави. Едната, Горен Египет,а другата Долен Египет. Около 3100 г.пр.н.е. фараон Нармер покорява Долен Египет и обединява двете царства.
Снимката на плочката на Нармер, която е живото доказателство, че в Египет вече е въведен като официален език и писменост, тези на новодошлите от Балканския полуостров. Изводът е, че тракийската писменост намира нова почва в североизточна Африка и продължава да се развива според новите условия.
От този народ на завоеватели идва и принцесата-богиня Бастет.
Още едно доказателство за връзката на траките с Египет е тракийската Библия Бесика, която е написана на трако-фригийска азбука, същата която толкова добре си пасва с бохарският диалект на коптският език използван в Сев. Египет, който пък от своя страна има достатъчно сходства с бошаницата / уникална смес от кирилица и глаголица /.
Бохарска азбука
Бошаницата
Цялата тази верига от логични последователности води до единственото заключение, че обществото на народите живяло на Балк. п-в под името „траки” е равно на лъжа и цели не толкова улесняване на изучаването на онази древна история, до колкото обезличаването на българите като най-древен обитател на тези земи. Заличаването ни като съществуващ развит народ по онова време е съвсем оправдателно за бъдещето на елини и римляни и разкрасяването на миналото им. Няма древногръцки език, защото не е имало древногръцка история, не е имало жив такъв език. Латинският е мъртъв, защото не е измислен от латините, а са си го внесли от вън и са си го напаснали. Истината е, че мъртвите езици са такива, защото или са крадени или тези, на които са били са измрели.
Древните българи, са тези които преди пет хилядолетия са населявали тези земи. Оставили са след себе си богати гробници и писменост. Някои запитвал ли се е защо няма златни съкровища по земите на някогашните елини, а само там където ние сме живели? Отговорът е много логичен и съвсем елементарен: цялата история на древна Гърция е сапунен мехур, който предстои да се спука.
Ако древните българи са били тези, които са се преселили край Нил и са създали Египет, то Бастет е българка, която се връща за последният си сън в земите на дедите си и на децата си.
Всичко което се знае и в което се крият много отговори е Картата. Разшифроването на Картата на гробницата на Бастет започва Кръстю Мутафчиев. Той достига до интересни интерпретации на така наречения „Ребус”. Ето някои от тях:
Успях да наложа Ребуса в мащаб върху географска карта така, че да напасне, но това е относително, защото трябва да се придобие по-ясна представа какво всъщност представлява Ребуса.
Върху първоначалния вид на картата има десет символа, които се повтарят 1,2 и 24 пъти, а също и шест четиристенни фигури. По значение и изписване знаците от Ребуса ми напомнят на старобългарското руническо писмо.
Предполагаем превод на руните от Ребуса:
- Първата се чете „ТъТъ” и означава „баща”. Символът е използван от древните българи и като обозначаване за родова принадлежност.
- Вторият се чете „ГръБъ”. Превеждам го като „гроба”.
- Третият не е руна, а лунен сърп и звезда пред него./ може да е дата. Звездата може да е Марс или Венера в пред период на сливане с луната./
- Четвъртият ми прилича на щита и копието от Херона.
- Петият се чете „Йо” и означава „вода” или „течност”.
- Шестият означава „пораждам”- „Къ”
- Седмият се чете „Гръ Ръ” – „много пръст”/могила/ или „Гъ Ръ” – „гора”
- Осмият се чете „Зъ” – „огън”, „огнище”, „светлина”
- Деветият се чете „Гръ Къ” – „ земна гънка” /хълм/
- Десетият се чете „Мръ” – „мърдам”
Археологическият обект, които ми припомни за Астрономическият архитектурен план /приложение 11/
Изработен от К.Мутафчиев, е херона в Мишкова нива. Двата плана имат много прилики.
Най-интригуващо от Херона е изображението на фронтона и по-точно неговото значение/за превода му съм използвал древноегипетски/.
Копието и щита се превеждат като „войн”, а изображението на лицето, като „началник”, „предводител”. Това на двете ръце означава „ка” и се превежда като „дух” или „пазител”. И последният символ, самият триъгълник, в който са всички останали знаци, означава „пирамида”, „гроб”. В Др. Египет мъртвият фараон е изобразяван, като саркофаг в пирамида, а от двете страни на саркофага са изписвали йероглифите за, запад и изток, а от вън на пирамидата два сфинкса, които го пазят. „Войн” и „предводител” могат да се подразбират и като „владетел”, а знака „ка” като „мъртъв”.
Моето заключение за Херона е, че принадлежи на голям владетел или поне военачалник.
От следите водещи към загадъчната, неоткриваема гробница на Бастет, разкрих принадлежността на друга гробница от същата епоха вече разкрита в Мишкова нива. Цялото ни минало води нишките си от един археологически обект на друг и ни дърпат към истината за древното ни съществуване и голямата ни полза за развитието на човечеството.
Удачен пример за проследяването на един придвижващ се през вековете народ са, освен архитектурните им особености и начина на погребване на покойниците, и по предметите, които отличават само тях. Добър пример са златните маски. В оазиса Бахария край град Бавити на 345км. от Кайро други археолози откриват 205 мумии със златни маски. Гигантският некропол намиращ се там крие останки на над 10 000 мъртъвци погребвани в три отделни периода.
to be continue
