По следата на „Нишката на Ариадна”
В „Нишката на Ариадна” изложих първият стадии от развиваните от мен теории и разкрития, някой от които достигнати с помощта на съфорумците ми, за което им благодаря. Под цялата повърхност на вече възприетата за истина история се крие цял един свят, който много скоро ще бъде преоткрит. Забулен от политически пробуди, хомофобия и властта на по-силния да пише аналите той ще реабилитира най-сетне българите и възхода на цялото човечество.
В тази част ще се опитам да представя още доказателства за връзката между египтяни, така обобщените като „траки” племена, българи и месопотамци. Като отправна точка отново ще използвам, Картата на Кръстю Мутафчиев, мой преводи на символи, а също и нови открития за война пазител на Бастет, в чиято чест е построен Херона.
След хилядолетно управление на Балканите част от така наречените „прототраки”, за които аз твърдя и ще докажа, че са българи, започват голямо преселение случило се около 5700г.-5500г. пр.н.ера. Една от причините за това е природен катаклизъм познат ни като Потоп. Народа, който за напред ще наричам „българи”, преминава през Кавказ и се придвижва по река Тигър към устието и, където се установява и създава един от най-старите месопотамски градове, Ериду. По-късно се появяват и Ур, Урук и Акад. Доказателство за истинността на това твърдение са не само начина на погребване, същият като разкрития Варненски некропол, но и жезълът с необикновена форма, който е отбелязан като притежание на Бастет, а също и на почитания в Месопотамия бог Мардук.
Изображение на жезъла на Бастет.
/в ляво хидрата, гарвана и чашата/
Бог Мърдук и дракона
сируш
герба на кан Аспарух
символизиращ дракон
Уникалният дракон Сируш, легнал до бог Мардук е едно от доказателствата за принадлежността му към българския народ . Той е уникален и неразбираем за останалият свят . Подобен дракон-пазител, като изображение, присъства и в Ребуса, а също и в гербът на Аспарух, който е един от последните владетели на старото време, още помнещи избледнялото минало.
В египетската митология няма дракони, но в Книгата на мъртвите присъства триглава змия. На изображението се виждат четиринадесет звезди пред вратите на небесата, заедно с Божественото яйце изобразено като крилат диск и Богинята на истината. Богън, олицетворение на силата на триглавата змия, умее да предизвиква и пренася събития. Вратата зад Богинята се изписва с името
и означава „да минеш през звездната врата”.
През средата на 4 хил.пр.н.ера започва нашествието на шумерите. След дълги битки и големи загуби и от двете страни българите били изтласкани от здравите си каменни градове на юг, оставяйки след себе си не само архитектурните си познания, но и изкуство, законници, развито занаятчийство, земеделие, коневъдство и не на последно място писменост.
Предвижването на част на т.н. протошумери на юг към делтата и поречието на река Нил променя коренно съществуващата по тези места цивилизация. Най-ярко проявление за намесата на българите е управлението на Аменхотеп 4, известен още като Ехнатон, и опитът му да реформира една изградена като истинна йерархарна и фамилна структура от Богове в монотеизъм. Бог Атон изведнъж измества цяла група богове с различни функции. Типично за древните българи е бил монотеизмът.
Другото доказателство от времето на Ехнатон завръзката и вмешателството на българите в израстването на Египет е и така отличаващата царското семейство от останалите хора деформация на черепа. Вече бе доказано, че не болест е виновника за тази тяхна отличителна особеност. Причината се корени в много стара българска традиция, която повелявала всяко новородено от царското семейство да му бъде пристягана главата още преди фонтанелите да са зараснали и така да му се придаде божествена форма, а може би само, за да се отличават от поданиците си.
Обърнете внимание на черепите на децата.
Във книгата на Кръстю Мутафчиев „HOMO SAPIENS за произхода на HOMO SAPIENS-история на прабългарите”се споменава, че четири военноплеменни народа придружават саркофага на Бастет. След погребението извършено в Странджа три от тях остават на Балканите, а четвъртия се заселва в околностите на самата гробница. Негова централна крепост-град Уругури, а основно пристанище Урдовиза. Мое лично мнение е, че едно от другите племена основава Одриското царство. Предположението ми се основава на едно от откритията направени от д-р Георги Китов край Голямата Косматка, а това е бронзовата глава. Всеизвестно е, че в миналото българите-сармати имали подобна традиция обясняваща защо е открита само главата на статуята.
Д-р Китов и бронзовата глава
„… Той мечтал /(кан Барин) 46г.-106г.сл.н.ера/ да отмъсти за смъртта на своя дядо Саумак и обсадил Херсон с условието да му предадат статуята на Тама-пълководецът, който пленил дядо му. След като получил статуята, той и отсякъл главата и я заровил до гроба на дядо си, а после извършил поход до Дарбазан и го разбил.”
от История на Древен Рим том3 стр.89
Съвпадения не съществуват. Всичко е част от пръснати факти, които нанизани на нишката, започват да разнизват една съвсем различна от общоприетата история.
Българското племе заселило Странджа останало с една единствена цел – да охранява гробницата на принцесата-богиня. Доказателство за това твърдение е публикацията на Manve от сеп.20,2009г. /за което съм му много благодарен/:
„Послание получено чрез контактьор от "Пазителя" на гробницата и херона.
"Хамидок оставен да пази тази която наричаме БАХА
Дъщеря на зората,богиня на Светлината.Тази, която виждаше в тъмното
Тази,която притежаваше силата и си замина с нея,
но остави знанието на тези от които произлизаше , за тези , които останаха.
Храмът беше осквернен от Мозал син на (не се чете) преродил се в човек загубил знанието.
Той ще търси - аз ще го спирам и заблуждавам.Докато го заблуждавам той ще търси и така
докато Баха не отнеме светлината и не реши че ще отнеме знанието,което никой не заслужи.
Свещените камъни са свещено копие - жезъл на царете древни.
АЗ ХАМИДОК КАЗАХ "”
В „Нишката на Ариадна” изложих моята версия на превода на фронтона на Херона стигайки до извода, че той е построен за предводител-пазител на гроба на Бастет. Това се потвърждава от статията на Manve, в която пише: "Хамидок оставен да пази тази която наричаме БАХА…” Както се разбира, става въпрос за Бастет.
В следващата си публикация Manve представя интересна „схема на комплекса” предоставена му от същият източник, който му е дал и преданието за пазителя.
Въпросната схема
Загадката на Херона, това за кой е бил построен, вече е разкрита. Остава да се разбере какви други предназначения и функции е имал.
Както се вижда от плана, на него е изобразен Херона, а моето предположение е,че точно там се намира и един от входовете на гробницата на Бастет. На скицата на комплекса се вижда Херона, а под него още един огледален херон, което може да е отражение намиращо се под земята, от което се разклоняват няколко коридора.
Изображението намиращо се в средата, точно под съзвездието Цефей се състои от три кръга, две ръце и стрелка. То е почти идентично с това на фронтона, като липсва само лицето в средата. Моето логично предположение е, че това е подсказка, указание уточняващо местонахождението на входа на комплекса или как се влиза в него.
Мутафчиев споменава в книгата си за „енергийно поле” и генератора захранващ го технологията, на която се крие в гробницата на Бастет. Моето заключение е,че там е скрит способ, чрез който древните българи са използвали тъмната космическа енергия и дори, че са измислили начин как да я съхраняват. Създали са свръх генератор и акумулатор на тъмна енергия, който би могъл да преобърне световните сили отново в наша полза.
На Ребуса на Мутафчиев са изобразени три съзвездия – чаша, гарван и хидра. Хидрата е дракон пазител, както вече споменах. Тя е седмоглав воден змей. Чашата символизира мъдростта и в историята се среща като пълна с жива вода, носеща и безсмъртие. Гарванът е птица – вестоносец, а също и водач на душите към отвъдното.
Друго интересно в Ребуса е лунния сърп и звездата пред нея. Когато Ребуса се прегъне през линията пресичаща голямата правоъгълна фигура в средата, се получава така, че лунният сърп попада в един от квадратите от Ребуса и с намиращият се там полукръг, а двата полукръга образуват кръг с точка в средата. От старобългарски това е знак означаващ „отварям”. Всичко това ми напомня за случката с Мутафчиев и фосфоресциращите фигури осветени от лунната светлина.
Много отговори са намерени, но все още остават въпроси, до които нишката стига, но не може да продължи по личният си и истинен път. Разкриването на гробницата на Бастет ще даде още повече въпроси, но ще стане и повод за заплаха на народа ни. Има един важен въпрос, на който много искам да си отговоря. Какво знаят руснаците та на времето са си дали толкова зор не само да спрат разкопките, но и да заличат мястото? Защо един толкова „велик” народ се страхува от истината за българите много скоро ще бъде разбрано. Цял свят ще трябва да приеме новите поправки в историята, а всички самозванци крали с пълни шепи от историята ни ще им остане само да си хапят опашките.
