Публикувам един кратък откъс от книгата на Ердоган Ерчиван - Забранената египтология;
Доскоро се предполагаше, че текстовете „Тимей" и „Критий" на Платон са единствените източници на легендата за Атлантида. Но ученият Солон (640-560 г. пр. Хр.), родом от Атина, е този, който през 6. век пр. Хр. донася историята за Атлантида в Древна Гърция. Египетският жрец Сонки от Саис и неговият колега Псенофис от Хелиопол устно разказали на Солон тази 9 000 годишна древна история. Естествено съвременните египтолози не мо¬жаха да открият измежду безбройните египетски предания подобен източник в папирусите и съответно го смет¬наха за поредната ориенталска история от света на Хиля¬да и една нощ. Но в Ермитажа (Санкт Петербург) се нами¬ра египетският Папирус 1115, създаден преди около 4 000 години като йератическо писмо, в който точно този мотив за легендата за Атлантида е жив. Историята започва с едно странство в „Страната на Западните", организирано по заповед на фараона. Моряците излезли в открито море и били връхлетени от буря, а капитанът разказва как тогава съвсем случайно открил „Островът на блажените", „Аменти":
„Аз бях тръгнал към мините на царя и отплувах с един кораб. Той беше 120 лакти дълъг и 40 лакти широк, 120 от най-мъдрите матроси от египетския елит бяха на борда. Те наблюдаваха морето, наблюдаваха земята и сър¬цата им бяха неустрашими като на лъвове. Тогава те съобщиха за виелицата, преди тя още да ни връхлети, и за бурята - преди тя да се разрази."
Както става ясно от текста между пътниците на кораба имало и учени (мъдреци), които били информирани относно модерните навигационни методи и които умеели да предскажат буря още преди тя да се е появила. Последвалата по-късно буря била до такава степен силна, че екипажът заедно с учените изпаднали в голяма беда. Последвала истинска борба с природните сили и в крайна сметка морските дълбини взели своите жертви:
„Докато все още плувахме вятърът стана двойно по-силен и издигна една вълна висока осем лакти."
Корабът станал на парчета и екипажът трябвало да се бори за живота си. Благодарение на дървен отломък капитанът успял в крайна сметка да се спаси, но корабът потънал и отнесъл със себе си останалия екипаж;. Капитанът:
„Никой не остана жив от екипажа, единствено аз бях захвърлен от една вълна на някакъв остров."
След като изминали три дни на почивка след катастрофата, капитанът тръгнал да търси храна. Както той съобщава на острова имало райски предмети и всичко било в изобилие:
„Аз се наядох до насита и изоставих част от товара, защото носех твърде много на раменете си."
Но внезапно той се стреснал и райската идилия била нарушена от голям кораб, пътуващ в неговата посока:
„Тогава чух силен грохот и си казах: това сигурно е морска вълна."
По-внимателната преценка накарала оцелелия корабокрушенец да осъзнае, че насреща си има някакви непоз¬нати. Превозното средство изглежда се е приближило до египетския капитан като булдозер:
„Дърветата се сгромолясваха, земята трепереше. Аз открих лицето си и разбрах: „Беше Носителят на живота, Бог с формата на змия, този, който приближаваше," Ръстът му беше 30 лакти, брадата му, тя беше дълга по¬вече от две лакти. Тялото му беше покрито със злато, веждите от истински лазурен камък..."
Вероятно това надхвърлящо 15 метра превозно средство, чиито шофьор моментално е бил припознат катоБог, е било някаква техническо старо съоръжение за придвижване по суша и вода. Подобни коли-амфибии са ни известни и от вавилонските текстове, които там са наречени „Оани". Превозните средства служели на Вестителите на културата, които съгласно преданията на Бересос през деня посвещавали човечеството в изкуството на цивилизацията, а след залез Слънце отново из чезвали в морето. Както разбираме от вавилонците, имало не само един такъв кораб, а много,които те видели. В храма в Белос тези превозни средства би трябвало по времето на жреца Бересос да са били изрисувани.Но в храма на Сети в Абидос египетският вариант на тези коли- амфибии се е запазил и до днес.Въпреки че сегашните египтолози изобщо не желаят да чуят за подобен род техника и с удоволствие класифицират тези предания като приказки от Страната на чудесата, от по-нататъшния разказ на преданието става напълно ясно как едно човешко същество излиза от това превозно средство като задвижва една хидравлична врата:
„Той отвори устата си към мен, докато аз лежах пред него по корем. Един глас ми каза: „Кой те донесе, кой те доведе тук, момченце? Ако се колебаеш да ми кажеш кой е този, който те доведе тук, ще направя така, че да станеш на пепел, да се превърнеш в нещо, което не може да се ви¬ди"."
Но как човекът да бъде превърнат в пепел?Библейският Яхве го е можел! В Левит 9:24 за целта Яхве специално използва „оръжие с огнен лъч", когато избива синовете на Аарон, след което всички останали евреи се просват по очи на пода:'2. Египтянинът също е наплашен от това свръхземно същество и разказва нещастната ис¬тория за катастрофата на неговия кораб. След изяснител-ния разговор божеството се успокоило и накарало човекът да се качи в неговата кола:
„Тогава той ме вкара в пастта и ме замъкна в своето жилище. Там той ме остави невредим, аз бях здрав, нищо не беше откъснато от мене."
По-късно, когато египетския мореплавател отпътувал заедно с мистериозното същество до неговата крепост, между божеството и неканения гост започнал нов диалог:
„Не се страхувай момченце - виж, Бог беше този, кой¬то те доведе до този остров на райско изобилие, и отреди живота ти."
След това съществото разказало на египтянина историята на острова и също така ограничил неговия престой на острова на четири месеца:
„Няма нещо което да го няма на него, пълен е със всички хубави неща. Сега, на острова ти ще останеш месец след месец, докато станат четири месеца."
Божеството разказало на корабокрушенеца също и своята собствена история, която много напомня на Платоновата история за Атлантида и за последните оцелели територии:
„Аз бях там заедно с моето семейство, имах и деца; всички заедно бяхме 75 змии, моите деца и моето семейство. Не ти споменавам една невръстна дъщеря, която ми беше подарена вследствие на една молитва. - Тогава една звезда падна от небето и всички те изгоряха! Случи се обаче да ме няма между изпепелените, защото не бях заедно с тях, но бях като умрял заради тях, когато вместо да ги заваря, намерих едно гробище от трупове."
Жителите на този райски остров били сполетени от космическа катастрофа подобно на Атлантите.
Като идентификация на своето царство жителите на острова носели символа на змията. Употребената тук дума „змия" в действителност се отнася до „змийския герб", с който тези владетели могат да бъдат идентифицирани. Събеседникът в диалога с египетския мореплавател вероятно е бил египетското божество „Сепа", който между впрочем древните египтяни наричали също и „този, който носи гибелта на рибите". Също и „Номмо" на африканските догони, които според своята си митология дошли от съзвездието Сириус и от звездния космос, са описвани като „рибни" същества.
