Бях започнал да мисля, че темата не вълнува никого, но обсъждането все пак тръгна, за което благодаря на отзовалите се с постове и на прочелите написаното.
Наблюдава се бум на книги, пропагандиращи вегетарианството, не просто като един от възможните начини на хранене, а като панацея срещу всички болести.Нещо, което е масово, което намирисва на пропаганда, което се превръща в мода, ме изпълва с подозрение.
Забелязал съм, че начинаещите вегетарианци са фанатично убедени в това, което правят, макар да не са изпитали достатъчно време върху себе си ефектите на новия режим.
Така и подрастващите в много неща са убедени и приемат убежденията за свои, макар че някой умело им е наложил неговите убеждения.
Аз, сам дългогодишен вегетарианец, не изричам категорични твърдения относно вегетарианството.Търся отговор на съмненията си.
А те са следните:
Може би вегетарианството влияе на съзнанието, правейки човека пасивен и слабо заинтересуван на случващото се около него.
Може би не е толкова добро за здравето, колкото се твърди.И ако вегетарианците не са са сред най- болните, то е не заради преимуществата на растителната храна, а защото вегетарианци стават предимно хора загрижени за тялото и духа си и внимаващи какво слагат в устата си.Но аз имам познати, оплакващи се от анемия, апатия, намалено либидо, проблеми с нивото на калция…Това след 7-10-15 годищно вегетарианстване.Аз съм вегетарианец, повече от половината от живота си.Започнах много преди развитието на тялото ми да бъде завършено.Липсата на здравословни проблеми както казах вече, смятам се дължи на добрите ми гени и убеждението ми че болестите не съществуват,не на вегетарианството.
Желание да ям месо у себе си не усещам.Тревожи ме даже фактът че тялото ми все повече се пренастройва към по-фина и лека растителна храна и опитите ми да консумирам сусамови семена например ( или каквито и да е семена и ядки) като източник на калции и качествени белтъчини и мазнини води до усещане че това е тежка храна за мен ( макар задължително да ги съчетавам с някакъв зеленчук с високо водно съдържание, както съветва Х.Даймънд).Понякога с месеци ям само сурови плодове и челенчуци.Вярно, чувствам се като направен от свеж вятър, но вероятно е заради живата енергия в непреработените продукти, а не непременно защото са растителни и че ничий животински живот не тежи на съвестта ми.
Ползата от вегетарианството е най-вече духовна и е ориентирана към вътрешната същност на човека, не толкова към опазване на животните.
Нито оспорвам, нито приемам.Просто не разбирам за какво говориш.
Свикнали сме с приказките за духовност и се стремим да сме духовни, но що за чудо е това духовността? Ние успяваме ли наистина да проумеем същността на понятието духовност, преди да се устремим към нея?
Не съм против духовността.Аз съм за трезвост и осъзнатост във всичко което правим. Повечето от нашите убеждения и верните и разрушителните за нас, са изградени на базата на внушения. Не на базата на личния опит, така е в повечето случаи, ако искрено анализираме нещата.И повечето от тях са толкова силни, че когато реалността ги опровергава, ние отказваме да приемем истината.
Аз твърдя че само реалносттта може да потвърди или отхвърли нещо, а не склонността ни да го приемаме или отричаме на доверие.
„ вътрешната същност на човека" Защо да делим човека на „вътрешна" и „външна същност"? Какви са основанията за това?
Не са ли това празни приказки, които не можем да обясним, ако едно дете, например, реши да ни попита?
И какво означава да си духовен? Да плюеш на тялото си и да мислиш за духа си? Или да се стремиш към Духа?
А защо е прието да се вярва, че тялото не е неотделима част от нас и е нормално при смъртта да го губим? Знаете, че има и други твърдения: че дуализмът „тяло / душа" е изкуствено създаден.Че при смъртта ( а вероятно още приживе) трябва този дуализъм да бъде разрушен, а не да изоставим тялото отлитайки свободно незнайно къде.Няма да цитирам нито автора, нито твърденията му.Достатъчно е популярен и сред тези, които му вярват и сред тези, които търсят доказателства че е измамник.Аз самият съм на особено мнение по въпроса.
Та да се върнем на храната.
Отказал съм се и от хляба и от почти всички продукти изискващи многократна обработка.Например отказал съм се от така наречените от мен „ извлечени" продукти.Ако искам да приемам линоленова мастна киселина, например - ям ленено семе.Ако ми трябват мазнини и мастно разтворими витамини – съответните семена и ядки.За мен е абсурдно, да се разрушава мъдрата схема на природата , за да се извлекат определени вещества и да се приемат в изолиран вид, под предлог, че почвите били изтощени и витамините в плодовете били под критичния минимум и други на пръв поглед „разумни" предлози.
Така че за мен ръководен принцип в избора ми на продукт е ненамесата в съвършеното природно творение.
Ако можех да избегна и стоките на земеделието, които са рожби на селекционерството, химията, и други човешки безумия, стигащи до генно инженерство, и да консумирам само диворастяща храна…Мечтая си просто )))
Та пак ще поставя въпроса този път по този начин ( което не изменя смисъла му) :
Вегетарианството проверена на практика философия на храненето ли е? Какви са реалните ефекти върху, тялото, , психиката, душата, духа и всичките му компоненти…
За мен са важни всички мнения на хора с личен опит или наблюдения на хората около тях.
Не се стремя да доказвам своя теза, а да намеря потвърждение на съмненията си (може по- точната дума да е колебания) или да ги отхвърля.Вашите споделени мнения вероятно ще ми помогнат да видя нещата от аспекти за които не съм и подозирал.
Предварително благодаря.
