Колкото и да е странно, през последните години от България дойде още едно доказателство за близостта на евреите с Хитлер. През 2001 година изборите бяха спечелени от партията на Симеон Сакскобурггота, син на последния български Цар Борис ІІІ. Явил се на избори човекът и ги спечелил. Хубаво, ама неговият баща Цар Борис ІІІ беше съюзник на Адолф Хитлер и на Третия Райх. Би трябвало Тел Авив по някакъв начин да реагира, само че реакция нямаше. Симеон пък от своя страна назначи за министри в своя кабинет евреи. На евреите-министри бяха разрешени всякакви лудории и беззакония, те дори вършеха тежки престъпления, без някой да се осмели да каже и една дума. Хитлеристко-еврейските взаимоотношения се оказаха нещо твърде интересно. На тоя фон изглежда смешен арестът на група ултралеви младежи, които бяха издигнали на някаква тяхна демонстрация плакат против НАТО, върху който плакат една от буквите бе заменена със Свастика. Излиза, че уж има закони, забраняващи проповядването на Хитлеризъм, но критиката на Хитлеризма също е забранена. Нещо като догмата за така наречения „Холокост”. Забранено е даже неговото обсъждане. Не ви ли намирисва на измама? На мен ми мирише, даже усещам непоносима смрад.
Забелязал съм още нещо. Има такива, които отричат безусловно Хитлер. За тях той е най-голямото зло, живяло някога на Земята. Има такива, които приемат Хитлер изцяло, за тях той е божество. Хора и от двете взаимно изключващи се категории проповядват свободно своите възгледи. Ще спомена небезизвестния „Русенски Фюрер” Антон Рачев, както и лидера на БНС Боян Станков – Расате. Дават им трибуна по вестници, по разни телевизии, помагат им и не ги закачат дори когато извършат някое деяние, таксувано според законите като престъпление. Обаче когато се появи някой, опитващ се да анализира явлението „Адолф Хитлер”, да отсее истината от лъжата, фактите от пропагандата, тогава се намесват тайните служби и казват: „Така не може! Това е забранено! Тоя е психопат, политически некоректен антифашистки нацист и фашист!”. Тогава върху главата на любознателния изследовател почват да се стоварват всякакви беди. Такъв повече и работа не може да си намери, та поне да изхранва себе си и своето семейство. В същото време афиширащите се като нацисти и поклонници на Адолф Хитлер Рачев и Станков разполагат с достатъчно финанси за организирането на грандиозни мероприятия, в което никой не намира нищо нередно. Нещо не е наред. Нещо не е както трябва.
Вече споменах за упорития отказ на Адолф Хитлер да посети България. Не знам със сигурност причината, но имам сведения, че Цар Борис ІІІ я е знаел. В затвора, където го пращат след 1944 година, ген. Вълков нарича Борис ІІІ „страхливец, неблагодарник и изпечен демагог”. И намеква за тайната, свързана с Хитлер, заради която Царят умира. За мен е по-интересно какво се случва след като Червената армия влиза в България и идва новата власт. Какво прави тая власт? Избива всички, свързани по един или друг начин с Царя. Избива хората, които биха могли да знаят нещо за Тайната. Самото Царско семейство обаче остава непокътнато. През август 1983 година Симеон Сакскобурггота дава интервю за българската секция на британската радиостанция ББС и говори странни неща. Че не нацистите са убили баща му, а че имало сили, далеч по-заинтересовани от смъртта на Царя на българите. Но че той, Симеон не може да каже повече, тъй като не разполагал с достатъчно доказателства. Само седем години по-късно тези, срещу които бившият Цар говореше му пратиха един от своите най-добри журналисти, Кеворк Кеворкян да вземе интервю, излъчено по българската национална телевизия. След още няколко години, същият Симеон, със съдействието на същите комунисти, убили чичо му и всички верни на баща му хора стана министър-председател на България. Какво, освен прословутите имоти е включвала сделката между вчерашните уж смъртни врагове? Още когато комунистите идват на власт, Сталин казва на Георги Димитров „Пазете царчето”. После Симеон заради някакви имоти и кратковременни облаги погреба идеята България отново да бъде монархия и той да стане Цар. Не се ли продаде много евтино? Или пък тук си имаме работа с история, водеща началото от връзките на неговия баща с Фюрера на Третия Райх? По едно време се промъкнаха съобщения, че единствената среща между Йосиф Сталин и Адолф Хитлер е била осъществена с посредничеството именно на Цар Борис ІІІ. Дали е само това? Дали си нямаме работа с тайна, засягаща самата земя на България? Каква е тази тайна, заради която комунистите се прегърнаха с „монархо-фашиста”, от чието име са издавани смъртни присъди на техни близки и съратници? А пък „монархо-фашистът” от своя страна се прегърна с убийците на своя чичо и загърби стотиците хиляди, които му вярваха и го почитаха почти като Бог.
Ще припомня и откъс от моята статия „Измяна”, написана през 2002 година: „Нямаше как да не повярваме на Симеон Втори, той бе нашият Цар, коронясан бе за Цар. И словата му бяха царски. Ако си спомняте, неговата априлска реч от 2001 година бе изградена по новата аристократична схема на ХХ век, развита от Юлиус Чезаре Евола. Тогава ние, воините от Фронта на катакомбите погледнахме над своите руини и сърцата ни се изпълниха с радост. После Царят заговори с думите на великия Орфей /"Каквото имам да кажа, аз ще го кажа, но да бъдат затворени вратата за непосветените"/. Имахме пред себе си горчивия пример на Карл Вилигут, последния потомък на Один и не побързахме да изнесем на светло своите таблички, но се запитахме - дали пък не е ударил часът за всепосвещение? А когато лидерът на НДСВ даде своето напътствие за Господарите на Мълчанието, си спомнихме Египетското евангелие. И вярвахме, защото Симеон показа, че е получил необходимата метафизична подготовка за Владетел. Той се опита да ни внуши, че е Божи овен с бяло петно на челото и за наш срам, ние почти се поддадохме на внушението.” Дали ако всичко се свеждаше до едните имоти и до едната премиерска заплата, подготовката щеше да включва подобни окултни мотиви? И защо Симеон поиска да обяви за своя частна собственост именно свещения връх Мусала? Защо комунистите от БСП, превърнали се междувременно в капиталисти му отстъпиха хиляди декари рилски гори и му разрешиха да почне безразборна сеч из тях именно след спора за Мусала? Кой се намеси, та така се обърка всичко? Ето още многозначителни факти. Малко преди заявлението на Симеон за включване в българската политика, та до днес особено се ожесточиха репресиите срещу хората, осмелили се да разсъждават над загадките на хитлеризма. Докато други, възхваляващи открито Хитлер се радват на радушен медиен прием. Дават им се трибуна в разни телевизии, публикуват се техни интервюта във вестниците. Всъщност самият Адолф също не е обичал хората, склонни да задават въпроси. Дори по времето на комунизма можеше да се разсъждава, стига да не се възхвалява нацизма. Сега е разрешено или безусловно и категорично отхвърляне, или безусловно и категорично възхваляване. Или с Бога, или със Сатаната. А кой е Бог и кой е Сатана в днешния объркан свят? Хилядолетното заклеймяване на дявола от всички църкви доведе до официалното признаване на Църквата на Сатаната от федералното правителство във Вашингтон. Една уж християнска държава призна сатанистите като равноправен политически субект в своя обществено-политически живот. И сега ли искат това да се случи? Как ще предотвратим появата на нов нацизъм, ако не знаем какво представлява нацизмът, как е дошъл на власт и защо хората са му повярвали? Как да изработим щит, ако ни втълпяват, че срещу нас няма изваден меч? Нещо не е така, нещо не е така, както трябва… Още Владимир Висоцки го пееше в своите песни.
Хората ще осъзнаят пред какъв ужас са изправени, когато разберат, че Адолф Шикългрубер, познат още като Хитлер бил едно от главните оръдия на ционизма. Само че ционистките водачи по всяка вероятност също са свързани с някой по-могъщ. Вернер фон Браун, създател на германските ракети „Фау”, а също ръководител на американската космическа програма „Аполо” споделя пред сп. „Езотера”: „Съществуват извънземни сили, които са далеч по-могъщи, отколкото предполагахме. Повече нямам право да говоря.” Малко по-късно, след 19 август 1976 година, когато "Луна-24" излита с проба на почвата от Морето на кризите, никой земен апарат не е безпокоил лунната прах.
Отново малка съпоставка. В своята книга „Хитлер каза…”, Херман Раушнинг описва следната картина: „Хитлер стоял прав в стаята си, като се олюлявал и гледал наоколо с блуждаещ поглед. „Той е! Той е! Той е дошъл тук!” – стенел той. Устните му били сини. Потта му течала на едри капки. Изведнъж произнесъл цифри без никакъв смисъл, после думи, несвързани фрази. Било страшно. Той употребявал чудновато свързани думи, съвсем странни.” Поведението на Адолф Хитлер твърде наподобява поведението на хора, попаднали под влиянието на ликантропи или на четирипръстите същества. Последните два вида не са от една раса, искам изрично да го подчертая. Но влиянието, оказвано от тях върху човеците е твърде подобно. Затова не мога да го пренебрегна. А от своя страна поведението на Хитлер твърде много напомня поведението на циониста Джордж Буш – Младши при изключителни ситуации. Снимките на този тип след атентата на 11 септември 2001 година са прекалено известни, за да ги прилагам и тук. Неадекватност, истерика, вид на човек, който не осъзнава нито какво върши, нито какво реално се случва около него. Пълна загуба на себеконтрол. А политиката, следвана от последните американски президенти? Май неслучайно „Моята Борба” беше обявена за настолна книга на друг американски президент – Бил Клинтън. Само че приликите не опират единствено между официалните идеологии на нацизма и либерализма, а до други, по-значими и по-старателно укривани цели. Какво е например Новият световен ред на глобалистите? Той е формулиран още от Адолф Хитлер: „Изобщо не става дума за унищожение на неравенството между хората. Точно обратното – казваше Хитлер. – Какъв ще е бъдещият социален ред? Приятели мои, ще ви кажа направо: това ще бъде класата на господарите и тълпа от различни партийни членове, разделени строго йерархически. А под тях – огромна безлична маса, колектив от слуги, нисши завинаги. Още по-ниско – класата на победените чужденци, съвременните роби. Над всичко това ще застане новата аристокрация, за която аз нямам право да говоря… Но тези планове не бива да стават известни на редовите партийни членове.” Да виждате някаква разлика между думите на Хитлер и практиката на съвременните демократични либерали? Аз не виждам такава.
