Човеко, стани!

[Eltimir]

ЯВЛЕНИЕТО АДОЛФ ХИТЛЕР

            За хитлеризма не можем и не бива да говорим наизуст. Загадките са много, още повече са противоречията. Отново откъс от „Утрото на маговете”: „Марсел Рей през 1939 година отбелязва, че войната, натрапена на света от Хитлер е манихейска война, или както говорят Писанията, война на боговете. Разбира се, не става дума за битката между нацизма и демокрацията, между понятията за либерално и авторитарно общество. Въпросът има езотерична страна. К. С. Луис, професор от Оксфорд през 1937 година написва в един от своите символически романи „Мълчанието на Земята” за началото на войната, която е война за овладяване на човешките души. Ужасната материална война е само нейната външна форма. Последната книга на Луис се нарича „Докато не придобием лица” и в нея намираме възхитителната фраза: „Боговете говорят с нас лице в лице само тогава, когато ние самите имаме лица”. Тази Битка на Боговете, разгърнала се зад видимите събития не е свършила на нашата планета, но поразителния прогрес на човешкото знание за последните години й придаде други форми.” С последното не съм особено съгласен. Действащите лица са същите, методите не са се променили много.

     Във всеки случай след като разглеждаме практиката, не е зле да се запознаем поне бегло и с теорията. В противен случай рискуваме да не разберем същността. Лично аз съм на мнение, че Хитлер не е бил нито нацист, нито расист в смисъла, който днес разбираме под двете думи. Нещо повече, не само според мен Хитлер не е бил даже и националист. Преди десетина години същото мнение изрази проф. Никола Алтънков от Калифорнийския университет. Малко факти. Из „Утрото на маговете”: „Хитлер е бил убеден, че е дошъл на този свят, за да осъществи предначертанията на една чудесна съдба. Той бил убеден, че неговата мисия му е дадена свише и превъзхожда пределите на политиката и на патриотизма. „От идеята за нацията – казвал той – аз съм принуден да се ползвам от съображения заради нейното удобство в дадения момент. Но аз знам, че тя има само временна ценност. Ще настъпи ден, когато от това, което се нарича национализъм няма да остане много даже у нас, в Германия.” Какво още искате след такова признание? „И няма вече речи за Вечната Германия, нито за националсоциалистическата държава. Ние отново сме хвърлени в „отвъдния свят”, където съществува йерархия от човекоподобното до Великия Маг. Тук се готвят за явяването на богочовека, свръхчовека, когото ще изпратят на Земята Могъществата, след като ние, посветените изменим равновесието на духовните сили.” – продължава същата книга. Щом антифашистите Бержие и Повел са стигнали до извода, че Адолф Хитлер не е националист, аз нямам основание да се съмнявам в техните изводи. Ами съратниците на „великия” Фюрер, те на какво мнение са?

     „Алберт Шпеер с ужас казвал, че Хитлер „напълно съзнателно се домогва всички да умрат заедно с него. /По-долу ще видим, че всъщност той изобщо не е имал намерение да умира заедно с всички, и че наистина е спасил скъпоценната си фюрерска кожица!/ Той вече беше само човек, за когото краят на собствения му живот е край на всичко.” Гьобелс в своите последни редакционни статии с ентусиазъм приветства вражеските бомбардировки над Германия, разрушаващи страната и изтребващи нейното население: „Под руините на нашите унищожени градове ще бъдат погребани постиженията на глупавия ХХ век”. Хитлер иска навсякъде да цари смърт. Заповядва да бъдат екзекутирани всички пленници, заповядва да бъде убит негов първи братовчед. „Хитлер и Гьобелс – пише Тревър Ропър – призоваха германския народ да разруши своите градове и заводи, да взриви своите мостове и язовирни стени, да принесе в жертва своите ЖП линии и целият подвижен състав на железниците. И всичко това в името на легендата, известна като „Залезът на Боговете”. Хитлер иска кръв и принася в жертва своите последни войници, пращайки ги да се бият до последен дъх: „Аз никога няма да призная, че жертвите бяха достатъчно големи” – твърди той. Накрая решава да предизвика Потоп, като заповядва да бъде напълнено с вода берлинското метро, където загиват 200 000 души. Германци. Гьобелс му приглася: „Нашият край ще се превърне в край на Вселената”. След което убива своите деца, жена си, а накрая и себе си.” За разлика от Хитлер, който намерил начин да се спаси. Е, кой ще посмее да нарече тези хора „националисти”?

     Предлагам да се върнем към самата официална /защото има и неофициална, за което ще стане дума по-долу/ основа, с книгата на Адолф Хитлер „Моята Борба”. Според мен, заблудите почват именно оттам. Четях тази дебела и скучна книга и си мислех. Дали целта на нейния автор /или по-скоро колектив от автори/ не е била да ни внуши неправилна, превратна представа за евреите и по този начин да улесни ционистите в постигането на техните цели? Дали целта на книгата, а по-късно и на хитлеровата политика не е била да се обяви извън закона всяка форма на съпротива срещу геноцида над европейците, посредством представянето на тази съпротива за форма на нацизъм? Дали зад всичките високопарни приказки не се крие план за отслабване и разоряване на европейските държави, водещо до последващото им унищожение?

     Та нека да хвърлим поглед върху теоретичното наследство на Фюрера. Следват откъси от най-заклеймяваното четиво в света с критични коментари към него.

            „Колкото повече спорех с тях, толкова повече се запознавах с диалектиката им. Отначало те считат всеки от противниците си за глупак. Когато се убеждават, че това не е така, те самите започват да се правят на глупаци. Ако това не помага, те се правят, че не разбират за какво става дума или се прехвърлят в съвършено друга материя. Или пък страстно започват да отстояват нещо, което от самосебе си се разбира. И щом се съгласите с тях, те веднага го прилагат към предишния въпрос. Щом ги уловите в това, те пак се изплъзват от същността на спора и не искат дори да чуят за какво всъщност става дума. Колкото и да опитвате да хванете този апостол, ръката ви сякаш потъва в рядка кал. Калта се изплъзва от пръстите ви и веднага по някакъв начин ви полепва по ръцете. Но ето, че на вас, макар и с труд ви се отдава да победите така унищожително един от тези хора, че на него не му остава нищо друго, освен да се съгласи с вас. Мислите, че ви се е отдало да направите поне една крачка напред? Но какво е учудването ви на следващия ден! Утре този евреин е забравил напълно, че е бил победен.”

            (Хитлер иска да ни внуши, че е безсмислено да се разговаря с евреите, че е невъзможно те да бъдат подтикнати към споразумение или взаимоизгодно поведение. Хитлер сякаш ни казва: “Те нямат слабо място!”, което съвсем не е така. Достатъчно е покажеш пред евреина, че ти играеш съвсем различна игра от неговата, че ти си нещо, което той не познава, че не си нито под, нито над, а встрани от него. Демонстрирай пред евреина невежество по всеизвестни въпроси и свръхпознание по теми, достъпни за малочислен елит, ако не и съвсем непознати. Но нека не говоря какъв ще е резултатът. Всеки сам може да провери. И още. Защо винаги говорим „евреите”. Сред всеки народ се срещат различни хора. Правилото още повече важи за евреите, които не само не принадлежат към един народ, към една нация, а понякога и към съвсем различни расови групи. )

            „Научих се да разбирам иврит и именно това обстоятелство ми помогна да различа теоретичното дърдорене на апостолите на учението от реалната им практика. Евреинът говори, за да скрие мислите си или поне да ги завоалира.”

            (Камъче по камъче, ние сглобяваме мозайката, показваща етническия произход на Фюрера. От кого, защо и как той е научил иврит, щом не е разговарял с евреи? Как е преодолял /уж/ изпитваното огромно отвращение към всичко еврейско? Очаквам и други въпроси.)

***

     „Човешкото право е над държавното право.”

     (Помним как бе разгромен комунизма - с кампания по въпроса за човешките права. Но тогава не знаехме, че идеята е дошла от Адолф Хитлер.Те продължават да се учат от него, а на нас ни забраняват да го познаваме. И се питам дали тези думи са написани от същия този Хитлер, който постави държавата над всичко, над човека и над човечността въобще? Това ли е Адолф Хитлер, който искаше да постави държавните закони над човешките и Божествените закони, а пък самата държава подчини на една-единствена партия и наложи партийните закони над държавните закони? А над партията сложи себе си. Чета и се сещам за стария виц: всичко в името на човека, но ние знаем кой е Човекът.)

            „Ако се окаже, че някой народ в борбата си за правата на човека е претърпял поражение, това означава, че е бил твърде лекомислен и недостоен да се съхрани в целостта си на земята. Вечно справедливото Провидение предварително е обрекло на гибел онзи, който не е проявил достатъчно готовност или способност да се бори за продължаване на съществуването си.

     (Тук много ясно проличава двойствеността на хитлеровите думи. Първата част от неговата мисъл напълно съвпада с тезите на съвременните “правозащитници”, които разрушават националните държави под маската на борбата за човешки права. Втората част е инструкция към самите евреи. Все пак аз не съм сигурен, че думите принадлежат на Хитлер. Дори не съм сигурен дали ги е чел. Нещо като Тодор Живков, за когото не без основание се говореше, че не е чел собствените си трудове. Тези думи от „Моята Борба” нямат нищо общо с практиката на Национал-социализма. Но имат нещо много общо със събитията, започнали 40 години след края на Втората световна война. И почват едни въпроси…)

     „За страхливите народи няма място на земята.”

     (От страхливия също може да има полза. Липсата на смелост понякога развива качества, които липсват у героя. Впрочем как ли би изглеждал свят, населяван само и единствено от герои? На Земята има място за всеки! Друг е въпросът, че не всеки е на мястото си. Върнете се назад. Как се връзват тези думи с думите за правата на човека? Съпоставете ги и ще забележите различното авторство. Никой, който поне малко познава историята на света няма да изрече и да напише подобна нелепост. Героизмът е нещо възвишено, обаче защо ли се е случвало така, че гордите, смели и благородни народи са загивали, а именно страхливците днес властват над сушата на планетата Земя? Много велики в миналото нации вече ги няма, а страхливото стадо чандала за последните хиляда години е увеличило своята численост 20 хиляди пъти. Докато героизмът на германската нация през време на последната война им струваше над десет милиона убити и още толкова непоправимо осакатени. Красиви фрази, лишени от смисъл. Красиви фрази, изречени, за да заблуждават. Думи, непрекъснато разминаващи се с действителността.)

***

            „… той не съумя да придаде на идеите си такава форма, която да съответства на степента на възприемчивост на широките народни маси /а тази възприемчивост беше достатъчно ограничена/.”

            (Ако Фридрих Нитче се ръководеше от същите съображения, не би написал нито една от своите прекрасни книги. Понякога си заслужава едно послание да бъде написано, а после съхранено през вековете, за да го прочете накрая един-единствен човек. В повечето случаи не количеството на адресатите се оказва определящо, а тяхното качество. Интелектът на милиард свине не може да компенсира ума на единствено същество, намиращо се по-високо стъпало на развитие. Марксическата теза за “масите”, под чието влияние очевидно се е намирал Хитлер е дълбоко невярна. „Диамантът в шепата струва повече от камарите варовик навън.” А дали Фридрих Нитче наистина не е успял е отделен въпрос. Основен принцип в развитието на човечеството е взаимното допълване, а не взаимната заменяемост. Ако един човек можеше всичко, то за какво биха били нужни останалите хора? Някой дава Идеята, втори я превръща в практична, трети я осъществява. Почвам да си мисля, че Хитлер ако не е глупак, то той умишлено заблуждава, тласка мислите на своите последователи в невярна посока и по този начин ги обрича на неуспех. А и на гибел, както показа практиката.)

***

     „Вместо да говорят с народа, депутатите бяха заети с излияния пред така наречените народни избраници.”

     (По-важно е депутатите да си вършат съвестно работата, отколкото да убеждават някого, че я вършат. Но не, не това е била целта. Като наблюдавам днешната нерадостна картинка почвам да си мисля над лишаването от съдържание и смисъл на институциите. На тяхното лумпенизиране. Вече нищо не е свято и нищо не заслужава доверие. Вече нищо не е истинско.)

***

     За да се преодолее някое зло, трябва преди всичко да се разкрие и разбере.

     (Ето защо ние трябва да изучаваме ученията, донесли зло на човечеството - както ционизма, марксизма и хитлеризма, така и религиите, породили тези учения.)

***

            Със силата на оръжието могат да се победят определени представи и идеи /независимо от това доколкото са верни или неверни/, само ако използваното оръжие се намира в ръцете на хора, които също привличат с някаква идея и са носители на даден мироглед.

            Използването само на гола сила, без да стои зад нея някаква голяма идея, никога няма да доведе до унищожаване на другата идея и няма да я лиши от възможността да се разпространява. От това правило е възможно само едно изключение: ако се стигне до пълното унищожаване на абсолютно всички носители на дадената идея, до пълното физическо изтребване на онези, които биха могли да продължат традицията по-нататък. Но това от своя страна в повечето случаи означава пълно изчезване на целия държавен организъм за много дълъг срок, а понякога и завинаги. Това кърваво изтребване в повечето случаи сполетява ценните представители от народа, тъй като преследване, което не носи голяма идея, предизвиква протест тъкмо от страна на най-добрите синове на народа. Преследванията, които в очите на тази част от народа са морално неоправдани, водят до това, че преследваните идеи стават достояние на нови слоеве от населението. Чувството за противопоставяне се поражда от това, че те не могат спокойно да гледат как определена идея се преследва с явно насилие.

            В тези случаи броят на привържениците на дадена идея расте правопропорционално на връхлитащите ги преследвания. /…/ Щом спадне вълната на преследването, изниква ново възмущение от понесените страдания и то завербува нови привърженици в редиците на преследваното учение. Старите привърженици още повече се закаляват в омразата си към преследващите ги, а отцепилите се от тях след отстраняване на опасността от преследване ще се върнат отново към старите си симпатии. /…/ Насилие, което не произтича от твърдо идейно убеждение, непременно ще бъде неубедително и колебливо.

            (Тук вече съм напълно съгласен. Срещу една идея се воюва единствено посредством друга идея. Използването на съдебни /в българския случай - чл. 108 от НК/ и извънсъдебни /концлагери/ методи е недопустимо. Редно е всеки да смята неговата идея за най-добрата, неговото мнение за най-правилното - ами тогава нека доказва своята правота. Силовото налагане на идеята в крайна сметка довежда до нейното унищожение. Друг е въпросът, че лицата налагащи своето с насилие не се интересуват нито от идеи, нито от правота. Същото се отнася до Фюрера, който през последните години на своето властване воювал безпощадно срещу всички носители на най-разнообразни идеи, без да се интересува от тяхната правота. Същата безпощадност към личностите, мислещи със собствените си глави наблюдаваме при комунистите. Същата безпощадност, същата омраза към човешката мисъл наблюдаваме и днес при „либералните демократи”. И колкото повече приказки за свобода и за човешки права се приказват, толкова повече се ожесточава войната срещу човешката свобода и срещу естествените човешки права. Някой изглежда знае, че след като бъде ликвидирана човешката мисъл, човешката идея, тогава неизбежно ще изчезне и самият човек. Някой явно се стреми към изчезването на човека.)

***

            Народите, които не желаят да отстояват своята чест, рано или късно губят свободата и независимостта си, което в края на краищата е наистина справедливо, тъй като мизерните поколения, лишени от чест, не заслужават да се ползват от благата на свободата.

            (Ето я старата демократическа хитрост - да се стоварва върху народите вината за липса на достоен водач, годен да поведе хората на борба.)

***

            Задачата на пропагандата се съдържа не в това да даде научно образование на няколко отделни индивида, а да въздейства на масите, да направи достъпни за тяхното възприятие отделни важни, макар и немного на брой факти, събития, потребности, за които масите до този момент са нямали и понятие.

            Цялото изкуство в случая се свежда до това да накараш масите да повярват, че еди-кой си факт наистина съществува,, еди-коя си необходимост е действително неизбежна, еди-кой си извод е наистина правилен.

            (Същността на пропагандата се състои в това, да сведеш до разбирането на масите и най-сложните понятия и идеи. Изкуството е в умението да сведеш до ясни и разбираеми за всекиго понятия най-трудните, най-недостъпните истини. Да заговориш така, че казаното от теб да попие не само в ума, но и в сърцето на твоя слушател. Онова, за което говори Хитлер ми напомня как бе създаден мита за така наречения „Холокост”. Бе измислен факт и след като не повярваха в него, хората биват задължавани съм закон да повярват. Който отказва да повярва в лъжата отива в затвора. Да, ама това не е пропаганда. Това е политика, водеща да изкуствено, към насилствено подивяване на някога разумните човеци. Пропагандата е изкуство да подтикнеш някого да възприеме твоята идея като своя. Принципът на доброволността, задължителен за пропагандата изключва насилието.)

[Eltimir]

***

            Колкото по-голямо значение има за бъдещето работата на даден човек, толкова по-малко тя се разбира от съвременниците му, толкова е по-трудна борбата и толкова по-рядко е налице успех. В повечето случаи лавровите венци се поставят на главите на мъртви герои.

            (Да, така е! Но защо Адолф Хитлер е държал непременно да бъде разбран сега, веднага, незабавно? А който не го е разбирал или е показвал, че не го е разбирал - той се озовавал в затвора или лагера. Според степента на неразбиране. Не само не съм сигурен, че горните думи принадлежат на Адолф Хитлер, но не съм сигурен, и че той ги е прочел.)

***

            Ако евреите бяха сами на този свят, те неизбежно биха се задавили в своята собствена мърсотия и нечистотия. Целият им живот вероятно би се превърнал в изтребителна борба един срещу друг, само дето присъщата на всички тях страхливост, липсата на готовност за саможертва щяха да превърнат собствената им война в комедия.

            (Ако това бе казано по адрес на циганите, донякъде. щях да се съглася. Но далеч не всички евреи са нечистоплътни. Хазарите например имат хилядолетни традиции в поддържането на телесната хигиена. А колкото до еврейската жертвоготовност - тя не се различава особено от жертвоготовността на всеки друг народ. Има смели и страхливи евреи, има благородни и подли, има готови да се жертват заради своите единоплеменици, както има и невероятни егоисти… В този случай ние не можем да говорим за раса, нация или религия, а само и единствено за отделни индивиди. Всеки със своите качества и особености. Не приемам, че имаме право да говорим за отделни етнически групи, за привържениците на дадена идеология, а най-малко имаме право да говорим за раси. Според мен най-правилно е да говорим за поданиците на Злото. Едва тогава думите на Хитлер идват на мястото си. Както и други пъти съм забелязвал, той тръгва от една почти истина, от 99 процентова истина, придава й лека посока на изкривяване и така истината постепенно се отдалечава от действителност, престава да бъде истина.)

***

            Отсега работникът трябва на практика да се бори само за бъдещето на еврейския народ. Без да го съзнава, работникът попада във властта на онази сила, против която той, както му се струва, води борба. На работника му внушават, че уж се бори против капитала, а в действителност го карат да се бори за капитала. Евреите крещят по-силно от всички за необходимостта от борба против интернационалния капитал, а на практика те организират борба против националното стопанство. Погубвайки националното стопанство, евреите разчитат върху трупа му да издигнат тържеството на интернационалната борса.

            (Колкото и еретично да звучи на нашите съмишленици, главният враг, основният противник е именно интернационалният капитал. Вярно е, че злото тръгва от евреите, вярно е, че представителите на този капитал са преди всичко евреи. Но не са само евреи. И неевреите глобалисти са не по-малко зло от евреите такива. От друга страна все повече евреи осъзнават, че политиката на глобализъм и стремеж към световно господство на практика ще доведе до размиването и последващото унищожение на еврейската нация. Тези евреи се превръщат в наши съюзници. Но пак питам: кой позволи на евреите от всички етноси и раси да достигнат до такава власт? Пак поставям въпроса: на кого еднакво усърдно се кланят ционисти, масони, юдеи, комунисти, либерали, демократи, глобалисти и цялата противочовешка сган?)

***

     Когато хората се прекършват и започват да се отчайват, именно тогава са им най-нужни великите гении. Именно тогава към бедните и нещастни хора гледат от миналото сенките на великите личности, съумели да станат борци против мизерията, позора, нещастията; съумели да покажат на народа път към щастлив живот.

Тежко на народ, който се срамува да обръща погледа си за помощ към великите личности.

     (Мисълта може да бъде вярна само, ако заменим думата “гений” с “Водач”. Стивън Хокинг безусловно е гений, но с какво този гений би помогнал на своя народ в тежък момент? И все пак, човечеството щеше да е твърде бедно без гении като Хокинг. Гениалността е многоизмерно понятие, тя далеч не се изчерпва с умението да водиш тълпите. Гениите и водачите на един народ са само част от неговите опори в трудни дни. Затова при изпитания ние трябва да търсим опори, а не непременно и само личности.)

***

     Който на този свят не е постигнал поне да го мразят враговете, той струва твърде малко.

     (“Трябва да имате врагове за мразене, а не врагове за презиране.” - /Фридрих Нитче/ Перифразата на една гениална мисъл съвсем не доказва наличието на гениалност у плагиатора.)

***

     Внезапно се оказва, че “демагогските лозунги” на опозицията не са чак толкова лоши, и внезапно тези дотогава “вредни” лозунги се появяват в “преработената” програма за най-голямо изумление на истинските бащи на тези лозунги. И всичко това става като нещо, което се разбира от само себе си.

     (Днешните политици се учат от Адолф Хитлер или как всичко тече и нищо не се променя.)

***

     Излъгано от пресата, заслепено от съблазните на “новата” програма, гласуващото добиче - както от “буржоазен”, така и от “пролетарски” произход отново се връща при яслите на своите господари и пак дава гласа си на старите лъжци.

            (Вината отново е у водачите, а не у гласуващите “добичета” - те нямат друг избор. А всъщност дали изобщо можем да говорим за вина? Хората тръгват зад една идея, защото няма друга, годна да я замени. И това е причината властниците да преследват най-жестоко идеите, способни да противостоят на тяхната извратена идея.)

***

     Сега господа народните представители, избранниците на трудещите се маси, отново се връщат в първобитното състояние на парламентарни гъсеници и пристъпват с нова енергия към изяждане на държавните резерви. Те лъщят от мас и спокойно нищо не правят цели четири години, докато пак удари часът и от кукличката се излюпи блестяща, с всички цветове на дъгата пеперуда.

     (Диагнозата е вярна, но лечението е в един наистина различен тип управление, а не в казармения вариант на демократическата република.)

***

     Всички ние предчувстваме, че в отдалеченото бъдеще пред човечеството ще възникнат проблеми, които ще бъдат по силите само на висшата раса. И само тази висша господарска раса, опирайки се на средствата и възможностите на цялото земно кълбо, ще бъде призвана да разреши тези проблеми.

     (Ето я в най-синтезиран вид цялата идеология на т. нар. “Нов световен ред”. Чиста проба ционизъм! И за да не проумеем тяхното единство с хитлеризма, те забраняват “Моята борба” Нашето виждане е, че проблемите на бъдещето няма да бъдат по силите на никоя отделна нация или раса. За решаването на тези проблеми ще са нужни обединените усилия на всички нации, съумели да съхранят своите национални качества и особености. Ако допуснем да бъде унищожен или асимилиран дори един-единствен народ, даже ней-нищожния, най-слаборзвития - лекомислието ни може да се окаже фатално. Може би именно у този народ се намира ключът за спасението на цялата човешка Раса. Ще ви кажа нещо, което едва ли ще приемете. Но пък е напълно вярно. Знаете ли кой държи правата върху етнонима „Българи”? Това е малката група на Капанците в България. А кой държи правата върху определението „Човек Разумен”? Кой държи правото същият Човек Разумен” да властва над сушата на планетата Земя? Погледнете кои народи са изтребвани най-усърдно и от ционисти, и от комунисти, и от глобалисти и го търсете между тях.)

***

     Нашият боен вик става сигнал, събиращ в редиците ни всичко, което е силно. Именно величието на целите отблъсква дребните хора веднага или ги отсейва след известно време, но затова пък под нашите знамена се събират всички действително боеви натури. Необходима е да си дадем ясна сметка за следната: ако на едната страна виждаме концентрация на висша енергия и решителност, а от друга страна - широките маси на равнодушните, то неголямото малцинство, събрало се в първия лагер, винаги ще вземе връх над грамадното мнозинство останали във втория лагер. Световната история я правят малцинства, стига само в това числено малцинство да е въплътена голяма воля и голяма решителност.

     (В горните думи няма нищо националсоциалистическо. Принципът на аристократизма се поставя над националния принцип. Подобни двойнствени принципи в книгата създават впечатлението, че тя не е писана от един човек. В конкретния случай съзирам силното влияние на Достоевски: малцина са, които тласкат историята напред. Но Достоевски продължава, като обяснява, че мнозинството е призвано да бъде консервативният, съхранителен елемент, без който също не може. С други думи - всеки на мястото си. В конкретния случай обаче най-интересно е друго. Е, Хитлер успя да обедини под своите знамена най-силните, най-достойните, най-годните представители на германската нация. И какво се случи с тези най-силни, най-годни, най-достойни представители? В огромната си част те бяха избити. Адолф Хитлер съумя да извади на показ всичко най-добро, за да бъде то премахнато най-лесно. Когато говорим за обявените цели, нека всеки път ги съпоставяме с постигнатите резултати. Понякога изводите са изненадващи.)

[Eltimir]

 Положението, до което доведе равнодушието на бащите, неизбежно ще подбуди децата към активност и борба.

     (Приемствеността, традициите остават на заден план. И тук наблюдаваме отклонение от догмите на чистия национализъм и приближаване към теорията и практиката на революционния марксизъм. А пък в реалния живот равнодушието на бащите донася на децата само и единствено страдания.)

***

     Да се подценява силата на идеала е много опасна работа. Който малодушничи в това отношение, ще му напомня примера на нашите героични войници по фронтовете. И ако човек сам е бил войник, той ще разбере какво искам да кажа. На фронтовете хората умираха не защото търсеха материални блага. Те умираха от любов към Отечеството, от желание да защитят честта на нацията, от вяра в нейното величие. И само тогава, когато нашият немски народ се отдели от тези идеали и се поддаде на меркантилните обещания на революционерите, се оказа, че той не придоби земно щастие, а придоби само всеобща мизерия и всеобщо презрение.

     (Защо трябва да противопоставяме идеала на стремежа към материално благоденствие? Само комунистите казваха, че бедността е техен идеал, но ние бяхме свидетели как именно те се превърнаха в най-големите грабители на материални блага. Или как техният идеал се оказа бедността на другите. Разбира се, без идеали също не може. Без идеал човекът се превръща в мислещо животно. Ние на свой ред търсим баланса между материално и духовно, а не отричане на едното за сметка на другото.)

***

     Християнството също не е могло да се задоволи с това, че си е издигнало собствен олтар, но е било принудено да помисли преди всичко и за разрушаването на езическите олтари. Само благодарение на фанатичната нетърпимост се ражда по-късно неопровержимата вяра. Без нетърпимост няма и вяра.

     (Още от най-древно минало, ние, българите сме се славели със своята веротърпимост. Ние сме възприемали боговете на различните народи като различни лица на Единния Тангра. И именно в тази веротърпимост е била нашата сила - как иначе би могла да бъде създадена огромната Хунорска Империя? Без веротърпимост няма разнообразие - а нали Разнообразието е нашата цел. В противовес на уеднаквяващия глобализъм. Създай закон за своята общност, за своя народ и остави другите общности и народи да създадат свои закони. Подредбата на твоя дом е твое дело. Само твое. Само ти решаваш какви да бъдат нормите на поведение и взаимоотношенията в твоята земя. Но както не бива да допускаш чужда намеса в твоето, така и ти не бива да се намесваш в чуждото. Фанатичната нетърпимост към чуждите на тяхната си земя поражда фанатична съпротива срещу теб самия. Практиката на хитлеризма доказа точно това.)

***

     Затова изразихме цялата наша програма в малко на брой, а именно в 25 тезиса. Първата задача на тези тезиси се състои в това, да дадат на обикновения човек от народа ясна груба представа за целите на нашето Движение. Тия тезиси са известен политически символ-верую. Те от една страна ни вербуват нови привърженици, а от друга - обединяват и сплотяват вече завербуваните, свързвайки ги с единството на поетите задължения.

     (При наличието на нива в йерархията е не само допустимо, но и желателно наличието на различни по сложност програмни материали, предназначени за хора, достигнали различно ниво на възприемчивост. Но да се догматизира Учението - значи да се умъртви. Ние търсим разбиране и съпричастност, а не сляпо подчинение.)

***

     Който сериозно иска победа на нашия мироглед, той трябва да разбере първо, че за успеха е необходимо да създадем бойно и силно движение, и второ, че в основата на програмата на това движение трябва да се положат редица тезиси, неподлежащи на никакви промени /подчертаното мое - бел. ред./. Програмата съвсем не трябва да допуска всевъзможни отстъпки в духа на времето и да мени своите формулировки.

     (Времето се мени, светът се мени, условията се менят… Как искаме една ръководна програма да бъде вечна и непроменима?)

***

     … кара сега тези господа да употребяват думи, които преди осем години те изобщо не знаеха, над които преди седем години само се смееха, преди шест години ги обявяваха за нелепост, преди пет години се бореха с тях, преди четири години ги посрещаха с омраза, преди три години ги подлагаха на преследване, а ето че преди две години се присъединиха към тях и сега ги използват, за да промъкнат контрабандно вехториите си.

     (Напълно вярно! Принципът е все още валиден. Наблюдавайте нашите днешни противници - ще установите, че те постъпват именно по гореописания начин.)

***

     СИЛНИТЕ СА СИЛНИ ПРЕДИ ВСЕЧКО СЪС СВОЯТА САМОСТОЯТЕЛНОСТ

     (- “Силният е най-могъщ сам” - /Шилер/.)

***

     Трагично е или изглежда на пръв поглед обстоятелството, че редица движения, партии, религиозни групи, породени от духа на времето, работят съвсем независимо едни от други, макар целите им по принцип да се еднакви. Хората намират това за трагично, тъй като повечето от тях са сигурни, че при обединяването на всички тези групи в един лагер, основните цели биха били постигнати по-бързо и по-сигурно. В действителност това не е така. В действителност самата природа с нейната безпощадна логика предоставя на отделните групи и течения свобода да се съревновават и дава палмата на първенството на най-силните. В края на краищата победа постига онова движение, което е избрало най-верния, най-ясния и най-солидния път.

     (Вярно е, и не е вярно. До правилното решение може да се достигне по различни пътища. Наличието на множество групи, работещи за разрешаването на един проблем само увеличават възможността за неговото разрешаване.)

***

     Успехите, постигани в резултат на коалиции, вече носят в себе си зародиша на бъдещото раздробяване на силите, а с това и на загубване на завоюваното.

     (Хитлер пропуска възможността коалицията да се превърне в единна партия, както това стана в България със СДС. Иначе по принцип е прав - коалицията означава компромис, а компромисът отслабва силите. В нашия български случай СДС не успя не защото от коалиция се превърна в партия, а защото на партията СДС липсваха идеи. На партията СДС липсваше кауза. Накрая от обявеното в самото начало съревнование на идеи остана само надпреварата кой повече да открадне.)

***

     С 10 милионна партия революция вече изобщо не може да се извърши. Такова масово движение не представя вече полюса на активността; това са вече широките маси от средата, т. е. инертността.

     (Новото време промени и идеята за революция - тя вече може /и е за предпочитане!/ да бъде извършена в умовете на хората. Такава революция колкото е по-масова, толкова нейният успех ще е по-голям. Но и “партията” вече не е класически тип - няма членски книжки, няма ръководство, няма структури, няма даже организация в буквалния смисъл на думата. Има само отделни хора, обхванати от една Идея. Организацията идва по-късно като практически реализатор на Идеята. Но при съществуващите условия преди да бъде създадена организацията, на Идеята трябва да се придаде неунищожимост. Тоест тя трябва да е обхванала колкото може повече хора.)

***

     Именно така постепенно изчерпаха силите си на барикадите спартаковци от една страна и националистическите фанатици и идеалисти от друга. Двата крайни полюса по такъв начин се унищожиха един друг, в резултат на което, както винаги победи средата. Буржоазията и марксистите се обединиха върху почвата на “създадените факти”, и младата република започна да се “консолидира”.

     (Именно според този рецепта бе разгромена младата българска революция от 1990 г. Сигурно затова учението на Хитлер продължава да бъде под възбрана - да не се досетим откъде черпят идеи нашите демократични политически лидери. Само че имаше и нещо друго: предварително подготвен план, според който бяха унищожени българските идеалисти през 90-те години на ХХ век. А може би и при Националсоциалистите е съществувал подобен план? И случилото се у нас е само повторение на случилото се в Германия 70 години по-рано?)

***

     Държавната власт може да осигури истински ред само тогава, когато идейното съдържание на държавата е в същото време цял светоглед, господстващ над умовете. Тогава само отделни престъпни натури ще се решават на покушение срещу основите на държавата. Тогава терорът против държавата няма да е оръдие за борба на широките маси, намиращи се под обаянието на друг, също така цялостен, но противоположен светоглед.

     (На този именно принцип били изграждани древните държави. Цялостен светоглед, обхващащ не само стопанския живот, както е при “демократите”, но и религията, и обичаите, и грижата за битовия живот на населението. Ако се вгледаме в практиката на германския нацизъм, ще забележим, че той не само не дава на германската нация цялостен светоглед, а я лишава от нейния досегашен такъв. Същата логика на поведение следват всички други идеологии и сили, стремящи се към световно господство. Рязане на корените, лишаване на нацията от нейните опори. Имаше го преди – при комунистите; има го и днес – при демократите. Пълна еднаквост в прилаганите методи. Пълна еднаквост на резултатите. Как да не заподозрем наличието на една гигантска конспирация, целяща да отнеме от хората тяхната планета?)

***

     Нашето движение веднага разбра, че то не може и не трябва да разчита на охрана от страна на държавата, щом държавата не е в състояние да охранява интересите на нацията. Нашето движение разбра, че напротив, ние трябва да се заемем с делото за защита на нацията и с делото на борба против всички ония, които заплашват да унищожат и народа, и държавата.

     (Създаването на движение, поставило си за цел промяна в политическия модел на държавата е оправдано само, когато държавата е престанала да защитава националните интереси, които всъщност са интересите на нацията. В такъв случай не само не бива, но и е вредно да се разчита, че властта ще брани онези, които са си поставили за цел нейното унищожение. Веднъж завинаги трябва да стане ясно, че не само нациите не са създадени, за да служат на държавите, а че държавите са създават от и заради нациите. Най-добре е да разглеждаме държавата като механизъм, чиято цел е да служи на народа. И да постъпваме към нея така, както постъпваме към всеки механизъм. Когато някой детайл е износен или неработещ, следва да се подмени. Не „както пише в томовете на другаря…”, не „както казват от Брюксел…”, а както ще бъде полезно за нашия народ, за нашата общност, за нас.)

***

     Безсмислено е да се убиват дребни предатели в такива държави, където самото правителство освобождава предателите от каквото и да било наказание.

     (Интересно! Излиза, че не само сега, и не само у нас е така. Само че дали точно системата, създадена от Адолф Хитлер не беше първата, освобождаваща националните предатели от наказание?)

***

     Ако нашите високопоставени глупци под път и над път самодоволно заявяват, че съвременната държава най-строго защитава живота на своите граждани, това просто не е истина. В действителност в ония години на практика гражданите трябваше да се защитават от самите представители на съвременната държава.

     (На подобна мисъл сега й казват “призив за борба с корупцията”. Хубави думи като критика на „демократичната” търгашеска държава, обаче и държавата на Хитлер беше същата. Ако не и по-лоша. Реално погледнато, след хубавите критики срещу лошото, народите поемат път към още по-лошо. Не направлява ли някой Неизвестен всичките тези процеси в толкова различни държави и сред толкова различни народи?)

***

     … нека всеки остане със своята вяра, но нека всеки смята за свое първо задължение да се бори срещу ония, които виждат задачата на живота си в това, да подкопават вярата на другия.

     (Една от мислите, за които съм на мнение, че авторството не принадлежи на Адолф Хитлер. “Нека всеки остане със своята вяра!” - един от основните принципи на Глобалния национализъм. Само че при националсоциализма този принцип изобщо не е бил спазван. Преследвания заради идейни убеждения е имало и в Третия Райх. За да се стигне до днес, където е позволено да се развиват всякакви вярвания, но при условие, че същите вярвания задължително ще подкопават вярата на основното население за дадена страна. Така принципът е превърнат в своята противоположност. И от принцип за съхранение уникалността на народите и личностите, се превърна в принцип за тяхното уеднаквяване и последващо унищожение.)

***

     Идеите, обхванали значително количество от хора, винаги ще се стремят към създаване на известен ред.

     (Идеите имат свой собствен живот, независим от живота на техните носители. Става дума за езотеричен принцип, непризнаван от съвременната материалистична “наука”. Съвременните водачи на глобализма и техните господари изглежда познават принципа, щом носителите на идеи, различни от техните са подложени на най-свирепи преследвания. Само че Идеята не умира, тя, веднъж появила се на бял свят вече е неунищожима.)

***

     Когато пропагандата е завоювала за дадени идеи почти целия народ, тогава съответните изводи може да направи организация вече с малка шепичка хора. От това произтича, че колкото е по-обширна пропагандата, толкова по-малка може да бъде организацията. Колкото е по-голям броят на привържениците, толкова по-малък може да бъде броят на партийните членове. Тук връзката е обратнопропорционална. Колкото по-добре е поработила пропагандата, толкова по-малка по размери може да бъде организацията. Колкото е по-голям броят на привържениците, толкова по-скромен може да бъде броят на организационните членове. И обратно: колкото по-лошо е организирана пропагандата, толкова по-обширна трябва да бъде организацията. Колкото по-малко привърженици има дадено движение, толкова по-голям трябва да бъде броят на членовете на организацията, ако движението изобщо разчита на успех.

     (Не само е вярно, но се изкушавам да продължа мисълта: защо е нужно да организираш хората и да ги задължаваш към извършването на нещо, което те бездруго ще извършат по силата на дълбокото си вътрешно убеждение? Забележката ми е, че след 1940 година в Германия и в попадналите под нейно влияние държави и земи убеждението бе заменено от груба принуда.)

***

     Сега вместо решение на комитетите по мнозинство на гласовете решително беше проведен принципът на абсолютната лична отговорност. Онова движение, което в епохата на принципа на мнозинството съумее във всичко само принципно да приеме гледището за първенствуващата роля на вождовете и произтичащия оттук принцип на личната отговорност - такова движение с математическа точност в един прекрасен ден неизбежно ще победи и ще сложи край на съществуващия стар ред.

     (И тук няма принципна разлика с нашето виждане по въпроса. Демократическата система на гласуване е система на колективната безотговорност. Ние предлагаме друго: Водачът изслушва мненията на всички, решили, че трябва да се изкажат и да изразят мнение, а след това взема лично решение, за което носи съответно и лична отговорност. Но истинският проблем е, че Адолф Хитлер изобщо не се е интересувал от това как ще се вземат решенията и кой ще носи отговорност. Нещо повече, в действителност той се стремял към система на абсолютна безотговорност за вождовете.)

***

     Онази държава, която в епохата на отравянето на расите се посвети на делото за усъвършенстване на най-добрите расови елементи на земята, рано или късно ще завладее целия свят.

(В “свръхлибералните” Съединени щати това се върши на държавно ниво. Там продължават започнатите в Третия Райх генетични опити за създаване на „свръхчовек”. Вършили са го комунистите в бившия СССР. Вършат го и евреите. Същият принцип е залегнал и в българската народопсихология, но с използването единствено на естествени, на природни методи: “Да вземеш жена от сой”. Нищо ново. Само че защо, по дяволите съвременните властелини ни внушават, че в никакъв, ама в никакъв случай не бива да вършим онова, което самите те вършат? Та първата част от изречението е вярна. Обаче тя влиза в крещящо противоречие с втората част, където се говори за владеене на целия свят. Не е ли достатъчно всеки народ да владее себе си и никой да не бъде подвластен на чужда воля? Не говорехме ли някога за свобода и какво всъщност означава тази дума?)

***

     Нека привържениците на нашето движение никога не забравят това. Пред лицето на тази велика цел никакви жертви няма да изглеждат прекалено големи.

     (Понякога средството се оказва толкова чудовищно, че е в състояние да обезсмисли целта.)

[Eltimir]

ОТКЛОНЕНИЕ

     Дотук с „Моята Борба”. Исках да покажа на читателите, че познавам достатъчно добре теорията и не говоря наизуст или от желание да се харесам някому. Исках също да покажа поне малка част от множеството противоречия в тази теория. Следва нещо от истинската основа. Преди това обаче се налага кратко отклонение. Малка спирка по пътя, за да се огледаме и да видим накъде вървим.

     Някога из научно-популярната литература често се срещаха съобщения за дървета човекоядци в Африка. Да приемем, че такива дървета не съществуват, че са измислица. Но за миг си представете, че едно от тях е израснало във вашата градина. Ще го отсечете, нали? А после ще изкопаете корените му и ще ги изгорите, та нищо да не остане. Картинката би изглеждала точно така, ако приемем, че политическият и финансов „елит” представлява също такова дърво-човекоядец. Как го сечем ние? Като късаме някое и друго листенце и си въобразяваме, че дървото ще рухне. Само че докато късаме листенца, яките клони ни обхващат и дървото изпива цялата ни кръв. Малък пример за листенцата и корените, за да бъда ясен.

     През 90-те години се наслушах на глупости. Какъв зъл гений бил Андрей Луканов и как всичко държал в свои ръце. Как Желю Желев се стремял към еднолична власт. Как Илия Павлов още малко и щял да глътне цялата държава... Хубаво, ама видяхме и се убедихме, че гореизброените не са всемогъщи. Убедихме се, че над тях стоят други, с по-голяма и с по-реална власт. Едноличният диктатор Тодор Живков плачеше как неговият началник Михаил Горбачов му устроил преврат и го свалил от власт. По-късно видяхме, че и Горбачов на свой ред е бил само нечия марионетка. Остана поуката, че извършващото се у нас и в съседни, та и в не толкова съседни страни е само част от един още по-всеобхватен план. Дали ще го наречем план, конспирация – това няма никакво значение. След всеки връх, смятан от нас за най-високият, се извисява друг, още по-висок. Затова нека не търсим обяснения единствено във фактите, стоящи непосредствено пред нашия поглед, а да се заровим надълбоко, в корените. Иначе как ще падне дървото-човекоядец?

     Втълпяват ни, че всичко се прави само и единствено за власт и за пари. Да, онези, които виждаме, чиито имена знаем точно така постъпват. Те се интересуват само и единствено от власт и от пари. Обаче тези над тях...? Сещам се как някога трима приятели селяни се събрали и почнали да си мечтаят кой какво ще прави, ако стане цар. Първият рекъл: „Ще събера много, ама много сено и по цял ден ще си лежа на меко”. Втория се обадил: „Аз пък ще си направя един голям качамак с много масло и с много сирене и ще ям, ще ям...”. Третият изревал жалостиво: „Ей, ама вие взехте всичко, на мене нищо не оставихте”. Той не знаел, че царете си имат и други занимания, освен да се излежават на сеното и да ядат качамак. Над властта и над парите има друго, по-голямо. Време е да го потърсим. А сега да видим как един селянин, скромният ефрейтор от Браунау на Ин се превръща във Фюрер на най-могъщата тогава европейска държава, и как се озовава на крачка да постигне световно господство.

***

И ОТНОВО ХИТЛЕР

     Можех да разкажа за езотериката на Третия Райх, но реших да не го правя. Едно, че не можем да говорим за единна езотерична система, а за механичен сбор от най различни вярвания и компилации. И второ – че тази езотерика всъщност е шарения, бутафория за невежи и наивници. Тук-там нещо истинско и много откровени измислици. Вместо това предпочитам да предложа малък разказ за Обществото „Туле”, макар според мен това Общество да е също само един инструмент в ръцете на много по-мощни сили. Откъсите са от „Утрото на маговете”, но пък поне три четвърти от „Утрото на маговете” представлява цитати от други автори. Все пак вярвам, че фактите са достоверни, макар да не споделям голяма част от изводите на Луи Повел и Жак Бержие:

     „През 1920 година Дитрих Екарт и още един член на Обществото „Туле”, архитектът Алфред Розенберг /евреин по произход, бел. а./ се запознали с Хитлер. Първата среща с този многообещаващ човек се състояла във Вагнеровия дом в Байрайт. В течение на три години те старателно формирали дребния ефрейтор от запаса, ръководели мислите и постъпките му. Конрад Хайден пише, че Екарт се заел с духовното формиране на бъдещия Фюрер. Научил го писмено да излага своите мисли и да се изказва пред аудитория. Образованието на Хитлер вървяло в две посоки: пропагандна доктрина, храна за широките народни маси, нещо запалително, доста значително на вид, обаче в сравнение с главната, с тайната доктрина, приличащо по израза на Рет на „мътилка за бедняци”. За последното можем да добием представа по любопитната, останала тогава незабелязана брошура на Екарт „Болшевизмът от Мойсей до Ленин”. В нея той на втори план разказва за някои свои беседи с Хитлер. През юли 1923 година новият учител, Екарт ще стане един от седмината съучредители на Национал-социалистическата партия. Седем е свещено число. /Повел и Бержие изглежда не са знаели за по-важната причина съучредителите на НСДАП да бъдат именно седем. Това всъщност бил опит за изпълнение на древното предсказание. И този опит без малко щял да се окаже успешен. бел. а./ През есента на същата година, Екарт умирайки се обърнал към своите приятели: „Следвайте Хитлер! Той ще танцува, но музиката я поръчах аз. Ние го снабдихме със средство за връзка с Тях. Не скърбете за мен. Аз повлиях на Историята повече, отколкото който и да било друг германец…”

 Кои са тези загадъчни „Те”? Дали не са същите, за които преди да бъде разстрелян говори Кръстьо Раковски, наричайки ги „Те, господарите на света, чието име не е прието да се споменава”? Същият Кръстьо Раковски, дръзнал да се опълчи срещу всемогъщия Сталин даже не посмял да изрече името им. Лично аз вярвам, те са същите. Само където не вярвам, че наистина „Те” са толкова всемогъщи. Още по-малко вярвам в реалното им господство. Не вярвам, че „Те” още дълго ще продължат да оказват влияние върху човешкия род и върху събитията на планетата Земя. Сега да продължим с „Утрото на маговете”:

[Eltimir]

 „Вие нищо не знаете за мен. Моите партийни другари нямат ни най-малка представа за намеренията, които ме обземат, и за грандиозното здание, едва фундаментът на което ще бъде заложен преди моята смърт. Светът е пред решителен завой. Ние сме на прага на времето. На планетата й предстои сътресение, мащабите на което вие, не посветените не сте в състояние да проумеете… Извършва се нещо несравнимо по-голямо от раждането на нова религия…”

Да научим нещо за учителите на Фюрера: „Карл Хаусхофер заемал катедра в Мюнхенския университет. Един от неговите асистенти, Хес, член на Обществото „Туле”, както и самият професор в нужния момент събрали своите пътища. Да, това бил именно Рудолф Хес, който по-късно избягал от Германия със самолет, извършвайки безумна авантюра, след като Хаусхофер му казал, че го видял на сън как лети към Англия. На Нюрнбергския процес, подсъдимият Рудолф Хес, последният останал жив от членовете на „Туле” в редките минути на просветление сред пристъпите на неговата необяснима болест дал показания, от които следвало, че Хаусхофер бил маг и таен учител.” Тук не съм съгласен с две от твърденията. Че на Нюрнбергския процес като подсъдим е бил изправен истинският Рудолф Хес; и че той е бил наистина последният от „Туле”. Пред вас е отрязък от писмо, пратено ми от Обществото „Туле”. Писмото носи дата 17 юли 2000 г. Такива писма получавах редовно в края на 90-те години на ХХ век и през първите години на ХХІ-ви. Не им отговарях и по едно време те спряха да ми пишат.

[Eltimir]

 „Туле” си съществуват, издават списания, книги, развиват търговска дейност… Последното е доста показателно за това кой всъщност ръководи „Туле” и какви са истинските цели на тази загадъчна на пръв поглед организация. Можете също да видите заглавието на съвременен вестник, издаван от НСДАП /Германската националсоциалистическа работническа партия/, както и корицата на едно от техните списания. За разлика от комунизма, чиято идея окончателно умря, някой упорито се опитва да съживи хитлеризма като го представя за нещо много по-различно от това, което всъщност той е представлявал.

[Eltimir]

 Ще спомена още едно берлинско тайно общество. Наричало се „Блестящата ложа” или „Общество Врил”: „Врил – това е огромна енергия, от която ние използваме едва нищожна част в своето всекидневие. Врил е мярка за нашите божествени възможности. Този, които стане господар на Врил, ще бъде господар на себе си, над другите и над целия свят. Повече не можем да искаме и към това ще бъдат насочени всичките наши усилия. Всичко друго се отнася към официалната психология, към морала или религията според обстоятелствата. Светът ще се промени. Властелините ще излязат из под земята. Ако не сме сключили съюз с тях, ако също не сме станали властелини, ние ще бъдем превърнати в роби, в тор за процъфтяването на новите градове.” Ще огорча германофилите като кажа, че идеята за „Врил” за пръв път се появява в произведенията на френския писател Жаколио, френски консул в Калкута по времето на Втората Империя. А пък идеята за живеещите под земята Висши Неизвестни намираме както при черните мистични учения от Изтока, така и при Хауърд Ловкрафт, известният черен сатанист. Някакъв посветен масон от ложата „Златна Зора” също беше писал за света на Злото, пълен с пещери и обитатели на Мрака, и където хората /разбирайте – „посветените” масони, бел. а./ общуват с Висшите неизвестни. Та изглежда със задачата за окултната просвета в Третия Райх били натоварени повече сили, отколкото е прието да се допуска. Тези сили не са преустановили дейността си и до днес. Което в никакъв случай не бива да ни кара да мислим, че всички езотерици и окултисти са слуги на Злото. Ще припомня един полунеизвестен случай.

            Рене Генон пише за Теософското общество, че зад него стоят могъщи и страшни ръководители, за които самите теософи почти нищо не знаят, и чиито слепи оръдия са те. Според Рудолф Щайнер теософите и някои други общества, прикрити зад така нареченото „новоезичество” произлизат от великия подземен свят на Злото и възвестяват настъпването на демоническата ера. Дотук нищо странно. Не всички биват слепи, някои проглеждат. Странното се случва, когато още в самото начало нацистите обявяват Рудолф Щайнер за свой враг №1. Техните щурмови отряди разгонвали събранията на неговите последователи, заплашвали ги със смърт, а него самия го принудили да напусне Германия. През 1924 година подпалват сградата, построена от Щайнер в Швейцария. Целият му архив изгорял. Той не бил в състояние да продължи своята работа и само след година умрял от мъка по огромната загуба. Какво е истински интересното? Това, че нацистите още дума не са казали против евреите, а за комунисти и социалисти самият Хитлер в речите си твърди, че иска да ги привлече на своя страна. Докато към безобидният антропософ Щайнер биват предприети най-жестоки репресии. И тези репресии го застигат чак в Швейцария, където мнозина намират убежище и никой не ги преследва. В самата Германия предстои подпалването на Райхстага, предстои паленето на синагоги през „Кристалната нощ”, предстоят още много пожари. Лично за мен е интересен и фактът, че днешните либералнодемократични хитлеристи от комунистическо-пролетарски прогресивен произход също много обичат да си служат с палежи срещу свои идейни противници. Особено онези от либералнодемократичното ни Гестапо с многото имена – ДС, НСЗК, НСС, а сега ДАНС. Да ви съобщя ли името на един от подпалвачите? Това е генерал Иван Чобанов, бивш Директор на НСС и съветник на либералния президент Георги Първанов.

     Нещата не са чак толкова променени, колкото си мислят наивниците. Изкушавам се да покажа още три корици на списания. Първата принадлежи на издаваното през 90-години в Русия нацистко списание „Наш марш”. Издавано с благословията на либералните демократи от обкръжението на президента Борис Елцин. И на руските олигарси ционисти с еврейско самосъзнание. Имам още снимки на други подобни руски вестници и списания, издавани безпрепятствено в Русия след падането на комунистическия режим там. Второто е сп. „Нова Европа”, в което поне аз виждам пропагандна на идеята за днешния Европейски съюз. Доста екземпляри от това списание съм прочел, така че мога да го твърдя с увереност. Именно там срещнах за пръв път идеята за обща държава на всички европейски народи. Под ръководството на гениалния Адолф Хитлер, разбира се!

 

 

 

 

 

Списанието е официално издание на Третия Райх. Заедно със сп. „Сигнал” са издавани на много езици, но докато „Сигнал” е било предназначено за очите с многото си снимки, включително цветни, то „Нова Европа” е представлявала тежката артилерия на гьобелсовата пропаганда, тя била насочена към мозъците. Като слушам цвиленията на разни наши политици и политички, си спомням, че същите думи много отдавна съм чел някъде. Е, има и малки разлики, но те са най-вече в стилистиката и в употребата на определени изразни средства. Идеята обаче е същата. Следващата корица е на списание, издадено от Общество „Туле” през 2001 година. Същото „Туле”, което според големите специалисти престанало да съществува през 1945 година. Можете също да се насладите на корица от германско списание, върху която виждаме таткото на днешния виден „български” либерален демократ Симеон Сакскобурггота, заедно с Фюрера на Хилядолетния Германски Райх, самият Адолф Хитлер. „Най-големият враг на евреите” рамо до рамо с потомък на еврейския род Кохари, преименуван на Кобург. Всъщност като вземем Алфред Розенберг, като вземем Адолф Айхман – ще видим, че Фюрерът изобщо не се е гнусял от еврейските компании. Също както майка му не се е гнусяла от компанията на някой си Ротшилд. Поне така говорят хората и така пишат по вестниците. Не че много им вярвам, но същата версия я чух още през август 1978 година, когато ме бяха затворили в една килия, в следствения отдел на ДС на ул. „Развигор” № 1 с германче от Дрезден, на име Андреас Волфганг. Бяха го затворили за опит за бягство през границата. Дълго не вярвах, после лека-полека се убедих, че Андреас не ме е лъгал. А вие още ли не вярвате в тяхното приятелство? Още ли не виждате, че всички тях ги ръководи един и същ невидим Център? А може би, както пише Дейвид Айк, Хитлер произлиза от еврейския род Ротшилд и така много събития получават своето логично обяснение? Същата версия бе повторена от множество руски Интернет издания, а също отпечатана в българския вестник „Строго секретно”. Едва ли щяха така смело да пишат, ако нямаше нищо вярно. Да продължим с „Туле” от началото на ХХ век.

[Eltimir]

 „Карл Хаусхофер е роден през 1869 година. Нееднократно е посещавал Индия и Далечния Изток. Бидейки командирован в Япония, научил японски език, а също получил посвещение в едно от най-влиятелните тайни будистки общества, където се задължил в случай на провал на неговата мисия, да извърши ритуално самоубийство. За Хаусхофер люлка на германския народ била Централна Азия, тъй като именно от ариите – индоевропейци зависят най-добрите качества, величието и благородството на човечеството.” Нацистите прилагат думата „недочовек” към всички, намиращи се извън техния тесен кръг. На мен пък ми хрумва думата „недоевропеец”. Веднъж имах случай да кажа, че за мен индоевропеец е бившият български премиер Иван Костов. Той е европеец, прадедите на който са дошли от Индия. Ние, българите обаче не сме индоевропейци, ние сме си жители на континента Европа и принадлежим към групата народи, водещи своето начало именно от този континент. Хаусхофер явно е притежавал редки умения, явно са му били поверени тайни знания. Наред с това му е била показана погрешна линия на мислене, което в крайна сметка предопределило провала на неговата мисия.

     „По време на войната /1914-1918 г/ младият, според мерките на пруската армия генерал Хаусхофер правел впечатление с изключителната си дарба да предвижда: часът, в който ще започне атаката на противника, местата, където ще паднат най-тежките снаряди, промените в климата. Потвърдили се и неговите предсказания за политическите промени в стана на противниците на Германия. Същите качества по-късно проявявал и Хитлер. Дали не му е подсказвал Хаусхофер? Например, когато било взето решение за окупацията на Рейнска област, всички експерти на Европа, включително германските били убедени, че Франция и Англия ще се възпротивят. Хитлер обаче бил уверен в обратното и не сгрешил. Той предсказал точната дата, на която войските му ще влязат в Париж, времето, когато ще бъде разкъсана блокадата в Бордо, а също денят, в който ще умре Рузвелт…”

     Ако повярваме на пропагандната версия, че хитлеризмът е дело на група истерични психопати, трябва да сме малоумни. Ако приемем, че всичко е било само икономика и цифри, значи нищо да не разберем. Събитията са били замислени и направлявани от сили, притежаващи неизмеримо по-големи възможности /И способности!/ от нещастните еврейски банкери, финансирали Адолф Хитлер и помогнали му да се изкачи до върховете на политическата власт. Планът включвал нещо много повече от създаването на един огромен Германски Райх, който да властва над останалите народи.

     „Легендата, с която Хаусхофер се запознал някъде около 1905 година, както е преразказана от Рене Генон разказва: „След гобийската катастрофа, учителите на високата цивилизация, владетелите на знания, синовете на Външния разум /Ето я думичката!!!, бел. а./, се заселили в огромната система от пещери под Хималаите. В сърцето на тези пещери те се разделили на два „пътя”, на дясна и лява ръка. „Първият път” нарекъл себе си Агарта и се отдал на съзерцание. „Вторият път” основал Шамбала, център на могъщество, който управлява стихиите, човешките маси и ускорява човечеството, насочвайки го към „Вратата на Времето”. Маговете – водачи на народи могат да сключват договори с Шамбала, като дават клетви и принасят жертви.”

     Дали имената /Агарта и Шамбала/ са същите, дали няма никаква спекулация, не се наемам да твърдя. По-скоро съм склонен да мисля, че има или объркване, или смесване на имената. „Шамбала”, подкрепила първо „махатма” Ленин, а по-късно „махатма” Хитлер ми прилича много на някаква песоглавска, ликантропска конспирация. Докато за една друга Шамбала съм чел, че там имало погребения, които не мога да определя иначе, освен като марсиански. Три до пет метрови гиганти, покрити с тънък метален /твърди се, че е златен/ слой, повтарящ в подробности формите на телата. Но пък марсианите не могат да искат отваряне на Вратата, те прекрасно знаят, че това е безумна постъпка с катастрофални последици и за тяхната планета. Марсианите не си падат и по жертвоприношенията на хора. Те по-скоро биха се отказали от всякакъв контакт със същества, извършващи такива жертвоприношения. Към Вратата биха посегнали само песоглавците, по-безумна раса от тяхната едва ли съществува в цялата Галактика. Както и да е, този въпрос не е чак толкова важен. Приемаме определението „Външен разум” и толкова. Не се наемам и да твърдя, че разделението „ляво-дясно” и „синьо-червено” също е подсказано от тях. Но пък иначе е казано толкова конкретно и ясно, че се чудя след цялата информация, излязла през последните години как е възможно още някой да не разбира! Някои, които се занимават с жертвоприношения, подтиквани от Външен разум, се насочват към Вратата на Времето. Или Бялата Врата, както я наричаме ние. В руския текст, откъдето преведох тези редове бе написано „шарнир”, панта на Времето. Което още повече подтиква към мисълта за някакъв конкретен, реално съществуващ механизъм, а не за дата, период или нещо малко или много абстрактно. Тези „някои” изглежда си давали сметка, или поне им е било подсказано за могъществото на Силите, пазещи Вратата. Затова и подготовката към нейното завладяване била изключително грижлива. Не искам и не бива да казвам всичко, не сега. Но ще вмъкна загадките с нежеланието, с упорития отказ на Хитлер да посети България, а също с необяснимото пристрастяване на Цар Борис ІІІ, а по-късно и на неговия син Симеон, дядото на Хасан към иманярството в българските земи. Погледнете изрезката, която прилагам и ми кажете наистина ли всичко е ясно? Наистина ли няма никакви загадки?

[Eltimir]

Ето какво открих в моите записки: „16 септември 2002 г. Сред иманярите се носи слух, че Царят търсел някъде край Арабаконак заровената корона на баща си. Според тях той се интересувал само от намирането на короната, след което щял да си замине за Испания.” Работата се оказа малко по-различна, само където ни трябваше време, за да го разберем. А искате ли да знаете кой в съвременна България беше и все още е главният инструмент на „Външния разум”? Това е Александър Петровски – Лилов, вътрешна фигура в окултната група на покойната вече Людмила Живкова. Впрочем за нея също се говори, че била пристраснена към иманярството, към нелегалните разкопки в търсене на нещо, което тя самата не знаела точно как изглежда. Едни и същи схеми се прилагат векове, а хората не забелязват. Сега да видим как върви подготовката за издигането на Хитлер.

     „В Австрия през 1928 година групата „Еделвайс” обявила за раждането на нов месия. В Англия сър Мосли и ученият Белами обявили, че „светлината” докоснала Германия. В САЩ се появили „Сребърните ризи” на подполковник Балард…”

     Голяма подготовка, наистина. Като прибавим милионите, давани на НСДАП от световните банкери-ционисти, можем да си представим мащабите на операцията. Дали тази подготовка е била по силите на малкото затворено Общество „Туле”? Не вярвам. Особено като вземем под внимание краят на неговите тогавашни ръководители.

     „На 14 март 1946 година седемдесет годишният Карл Хаусхофер убил своята съпруга Марта, а след това в изпълнение на клетвата и съгласно японската традиция, си направил харакири. Никакъв кръст, никакъв камък, никакъв знак няма на неговия гроб. Но не общи, а лични мотиви напомнили на Хаусхофер за клетвата. Той с голямо закъснение научил, че в затвора Моабит бил екзекутиран неговия син Алберт. Алберт бил затворен там заедно с организаторите на заговора против Хитлер и несполучливото покушение от 20 юли 1944 година. В джоба на окървавената дреха, носена от сина на великия маг намерили ръкопис на поема: „С моя баща говореше съдбата. Отново и отново от него зависеше – да бъде ли тласнат Дявола в тъмницата му. Но моят баща счупи печата. Той не усети миризмата на Ада и пусна Дявола на воля…”

     Той /Хитлер/ танцуваше, но музиката не бе написана от него. До 1934 година можеше да се смята за отличен „танцьор”. Но сбърка ритъма, въобразявайки си, че по-нататък той единствен може да управлява Могъществата. Сбърка. Могъществата не биват управлявани. На тях им служат. Това е значението или поне едно от значенията на коренния прелом, случил се по време и веднага след „партийната чистка” от 1934 година. От този ден Движението, замислено според Хитлер като национално и социалистическо, все повече се превръщаше в такова, каквото го замислиха хората /и техните господари – нехора, бел. а./, завъртели машината – според израза на Тайната доктрина…”

     Колко еднаквости, колко съвпадения, колко знаци! Третият Райх не бе държава на германската нация, също както СССР не бе руска държава. Чии бяха тези държави? И в Германия, и в СССР най-потърпевши бяха основните народи – германци и руснаци. Кой спечели от страданието им? Вече могат да се видят контурите на глобалния експеримент, извършван едновременно в Германия и СССР и продължаван днес в САЩ. И тази свръхдържава не принадлежи на своето население, и в САЩ най-потърпевши се редовите американци, които от ден на ден живеят все по-зле, и които биват връщани от Афганистан, от Ирак, от всички кътчета на света с ковчези в родината си. Ще изпреваря събитията като кажа, че такъв експеримент не може да завърши с успех. По никакъв начин не може. Защо – то е отделен въпрос. Но не предполагам, а знам, че по-скоро Земята ще престане да съществува, ще се превърне в астероиден пояс между Венера и Марс, отколкото кучеглавите да постигнат целта си. Не ние, други няма да го допуснат. Онова, което наистина зависи от нас, е да запазим себе си и своя дом – планетата Земя. Сещам се за едно определение на Системата, което прочетох: „Съвременният живот – това е неформулиран договор на имащите, действителен до деня, когато ще бъде сключен нов, а на тях ще им съдерат кожите…” Дали пък времето за дране на кожи не е наближило? В същата книга прочетох още една, да я наречем прогноза: „Цивилизацията ще съществува дотогава, докато нейните противници не научат от самата нея най-истинското значение на Машината. /Има се предвид Системата, бел. а./ Договорът ще бъде в сила дотогава, докато съществува анти-договор.” Ще ми се да вярвам, че тази книга, която пиша сега, ще бъде началото на края за анти-договора. А оттам – и за самия Договор. Съзнавам, че подобна задача не е по силите само на един човек. Аз само започвам, а други ще довършат. Важно е да се започне, нали така?

***

     Още преди години осъзнах, че хитлеризмът, наричан още „фашизъм” е нужен най-вече на „антифашистите”, за да оправдават с него безумните си деяния. И макар тогава да не подозирах колко е дълбока всъщност „заешката дупка”, се заех да изследвам част от загадките, съпътствали управлението на Адолф Хитлер. Тя е свързана с човека, придружавал бъдещия Фюрер в първите му стъпки към властта. Позволих си да приложа своето непубликувано досега изследване към своята книга.

[Eltimir]

РУДОЛФ ХЕС – ТАЙНАТА ОСТАВА

     Истинската история на нацизма е много по-различна както от демократическата, така и от самата нацистка пропаганда. Следващите редове, преразказ на материал от едно френско списание нямат претенции за изчерпателност, но ще послужат като храна за размисъл на онези наши български сънародници, които уж се смятат за български националисти, уж се стремят към Тенгрианството, пък честват годишнините от смъртта на Рудолф Хес. Чия именно смърт честват, това знаят единствено британските архиви. Те трябваше да бъдат разсекретени през 1972 г., но това бе отложено за 2002-ра. Според нас, разсекретяването отново ще се отложи. Но да преминем по същество.

     На 25 септември 1973 г. Хю Томас, по това време хирург в английската военна болница на тогавашния Западен Берлин преглежда последния затворник на затвора-крепост Шпандау – Рудолф Хес. Лекарят е бил осведомен, че през Първата световна война Хес е бил ранен тежко в левия бял дроб. Но върху тялото на стоящия пред него пациент липсва белег. Рентгеновите снимки също не показват следи от раняване. Д-р Томас е един от най-големите експерти по огнестрелни рани. Той знае, че такива рани оставят характерен белег и предизвикват увреждане на заобикалящата белодробна тъкан за цял живот. “Тогава реших, че историята с раняването на Рудолф Хес е била просто измислена” – разказва по-късно д-р Томас.

     Решавайки да разобличи една нацистка пропагандна лъжа, докторът прави редица проучвания. В Западен Берлин открива официално фотокопие на атестацията за службата на Хес през Първата световна война, където е отбелязано, че на 8 август 1917 г. той е бил ранен от куршум в белия дроб. Раняването е било сериозно, защото Рудолф Хес е прекарал три месеца в болница. Това сведение се потвърждава и от неговата съпруга Илзе Хес. В писмо, адресирано до д-р Томас, тя пише: “Рудолф имаше много белези от раняването си. Той,          който беше голям спортист, вече не можеше да тича, защото много силно се задъхваше.”

     За Хю Томас вече не съществува никакво съмнение, че човекът, който той е прегледал, не е бил Рудолф Хес. Силно заинтригуван, хирургът продължава започнатото разследване. На 10 май 1941 г. Хес трябвало да се добере до Шотландия и да се срещне с отговорни английски ръководители, настроени благосклонно за сключването на сепаративен мир с Германия. Томас открива адютанта на Рудолф Хес – Карлхайнц Пинч. Пинч е присъствал при  излитането на Рудолф Хес на 10 май и дори е направил няколко снимки. Те са запазени. На тях може да се види номерът на самолета. Но машината, разбила се в Шотландия не носи нито върху мотора, нито върху корпуса си номерата на самолета, излетял от базата Аугсбург в Бавария. На самолета от военния музей в Дъксфорд, е изписано NJ+OQ, докато самолетът, излетял от Германия, е бил с номер NIC 11. Освен това, той не е имал допълнителни резервоари за гориво под крилата. А самолетът, долетял до Шотландия, е имал такива резервоари и единият от тях е бил открит на следващия ден в река Клайд.

     “Междинно кацане за смяна на самолета е било изключено” – продължава Хю Томас. Пътят на самолета е бил внимателно проследен от радарните инсталации на германците чак до Северно море, след което той е прехванат от радарните постове на английския Кралски наблюдателен корпус.

     Още един смущаващ факт. Непосредствено преди заминаването си, Хес не успява да намери подходящ летателен костюм. Той взема на заем костюма на приятеля си Хелмут Каден, който е доста по-едър от него. Името на Каден е било изписано от вътрешната страна на комбинезона, но човекът, задържан в Шотландия, бил облечен в костюм, който му е бил напълно по мярка и изобщо не е бил надписан. Освен това, този човек не е носел в себе си нито един документ, с който да бъде установена неговата самоличност. Идентифицирането му се извършва при малко странни обстоятелства. Във Великобритания имало няколко души, които се познавали много добре с Рудолф Хес, но именно те не били извикани. Той бил идентифициран от двама не твърде компетентни мъже: херцога на Хамилтън, който никога преди това не се е срещал с Хес, и сър Айвън Къркпатрик, бивш консул в Берлин, който познавал Хес съвсем бегло.

     “Проучил съм всички протоколи от разпитите на този човек” – продължава Томас. “Защо той, изпратен с предложение за сключване на мир, държи пред англичаните напълно лишени от смисъл слова? За ръководител от ранга на Рудолф Хес, той проявява съществени пропуски, както до познанията, свързани със собствената му страна, така и до установени дипломатически порядки. Залавянето на такъв нацистки ръководител представлява значителен и неочакван пропаганден фактор за англичаните. Защо Чърчил е забранил пленникът да бъде фотографиран, и по този начин се е лишил от цялата пропагандна шумотевица, свързана със събитие от такъв огромен мащаб?”

     До процеса в Нюрнберг, за Рудолф Хес повече никъде не се споменава. На самия процес неговото поведение е още по-странно. /За авторите на статията изобщо не е странно, че на подсъдимата скамейка бива изправен един човек, който дезертира в началото на една война с цел да предизвика нейното прекратяване. Но обвинението не е дезертьорство, а именно престъпленията му по време на войната, в която той не е участвал./ Той симулира амнезия, отказва се от показанията си. Националсоциалистическите водачи изобщо не могат да го познаят. Херман Гьоринг непрекъснато му се подиграва. В затвора в Нюрнберг Хес страни от останалите задържани, не участва в техните разговори. Вече в Шпандау, в същото време, когато другите затворници проявяват нетърпение да се видят със своите близки, Хес отказва такава среща чак до 1969 година. При тези обстоятелства каква доказателствена сила би могло да има твърдението на неговия син Волф Хес, че е разпознал баща си? През 1941 г. той е бил едва три годишен, а го е видял отново едва след 28 години.

     Не бива да подминаваме и свързания със самата фамилия “Хес” въпрос, задаван от историята: “Той /Карл Маркс/ получава предложение за работа във вестник от Мозес Хес, син на еврейски богаташ, социалист и нихилист, който ще стане духовен наставник на Маркс. Всъщност той го прави комунист.” - Волен Сидеров, в-к “Монитор”, 15.I. 2001. „Изтребителят на еврейството” някак винаги се изхитря да се окаже в обкръжението на евреи. Защо ли? Как стават тези работи?

     Заинтересувах се и от смъртта на Фюрера, в която не вярвах. Натъкнах се на любопитни факти, тях също прилагам. Бездруго досега не успях да ги публикувам никъде, поне да ги събера в една книга.

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА АДОЛФ ХИТЛЕР

     За пръв път върху този факт ми обърна внимание покойният вече Никола М. Николов, авторът на „Световната конспирация”. При един разговор той ме запита дали знам защо Хитлер не е сред осъдените на Нюрнбергския процес. Погледнах го учудено и той се засмя: „Ами защото е бил един от тях!”.От 12 ноември 1945 г. до 1 октомври 1946 г. в победената Германия се провежда т. нар. "Нюрнбергски процес". На смърт били осъдени 12 от ръководителите на Третия Райх. Адолф Хитлер не бил сред осъдените. "Да, защото той се е самоубил преди това!" - чувам. Ами защо тогава били осъдени мъртвите Гьобелс, Химлер и Гьоринг? Само че дали по време на процеса Хитлер наистина е бил мъртъв? Известно е, че Мартин Борман и д-р Йозеф Менгеле успяха да се скрият и да избягат. Кога в действителност умира този, с когото "антифашистите" оправдават своите безумни деяния вече половин век?

     "Лондон, 9 юни /Ройтер/ Маршал Жуков казва на съюзническите дописници в главната си квартира в Берлин днес: "Два дни преди падането на Берлин, Хитлер се жени за Ева Браун, филмова артистка." За изчезването на Хитлер, маршал Жуков каза: "Това е много загадъчно и аз не мога да кажа нищо определено за неговата съдба. Ние не сме намерили никакъв труп, който може да бъде установен като трупа на Хитлер. Той е могъл да избяга в последната минута, защото летището бе на негово разположение." Генерал - полковник Берзарин, началник на гарнизона и комендант на Берлин каза: "Ние намерихме няколко трупа, един от които би могъл да бъде на Хитлер, но не можем да установим още, че той е умрял. Моето мнение е, че Хитлер се е укрил и е някъде в Европа, може би при генерал Франко."

[Eltimir]

 И едно съвсем мъничко, скромничко, срамежливичко съобщенийце близо месец по-късно: "Лондон, 6 юли /Ройтер/ От 21-ва армейска група се съобщава, че Хитлер е бил намерен. Почернелото му и обгорено тяло е било едно от четирите тела, намерени в развалините на укрепените подземия под Райхсканцлерството в Берлин, твърди Джозеф Григ, дописник на съюзническия печат, придружил генерал Айзенхауер в германската столица. И четирите тела са отговаряли почти напълно на външните белези на Хитлер. Те са били много обгорени от огнепръскачките, използвани за прочистването на укрепеното скривалище."

 



     

     Браво, антифашисти! Търсете и ще намерите още трупове! Но да оставим шегата настрана. Още на пръв поглед личат разминаванията с днешната версия за края на Адолф Хитлер. Защо съобщението е дадено от Ройтер, а не от ТАСС /Телеграфна агенция на Съветския Съюз/? Нали уж руснаците го бяха намерили, нали именно те превзеха Берлин? Защо някой си Григ, а не самият генерал Айзенхауер съобщава новината? И защо тя е така лаконична? Вътре, в скривалището ли е било намерено тялото или отвън, край него, в специално изкопан трап, както се твърди днес? От какво е обгоряло - от "четири туби бензин" или от огнепръскачките? Пълна бъркотия.

[Eltimir]

Беше някъде през лятото на 1986 година. Намирах се в дома на мой познат от затвора. Позволете ми да му спестя името. За разлика от друг път, той не беше разговорлив. Все гледаше да си намери някаква работа и да остане сам.

     - Не му се сърди - каза неговата съпруга - Хитлер е умрял, затова е така разстроен.

     Аз вече имах сведения, че Германският Фюрер е избегнал смъртта през 1945 година. Знаех за огромната база на фирмата ОТРАГ /"Orbital transport und raketen AG"/ в Заир, вдигнала навремето доста шум със заплахите си за обстрелване на Москва. И с необичайните за една германска фирма китайски военни съветници. Обществото едва ли си спомня имената на Лютц Кайзер и Курт Дебус, но който трябва - помни. Знаех за колониите в Южна Америка. Знаех и за специалните връзки на Райха с България, за които никой не смееше да говори. Например за създадените от SS подземия, с които е осеяна страната ни. Такива има във Врачанския Балкан, в Родопите, под някои наши градове. Знаех за българските доброволци, сражавали се на Източния фронт с германски униформи и документи и под немски имена, разговарял съм с не един и двама от тях, даже имам писмени свидетелства. А за легионерите, достигнали до твърде високи постове в комунистическата йерархия знаем всички... Да вземем един Борис Велчев - член на ЦК на БКП - "другарите" прекрасно съзнавали кой е той - защо, по чие нареждане са го държали толкова години край себе си? Но само Велчев ли? - я погледнете днешните легионери от БДФ и техните синове - къде бяха те през време на 45 годишната болшевишка диктатура, защо не само не ги преследваха, но и ги покровителстваха? И защо им позволиха да заемат толкова високи постове? Аз ще ви кажа - защото знаеха твърде много, прекалено много, и защото имаха силни позиции сред още живите структури на Третия Райх. /Тук отварям скоби. Да, тези хора наистина знаеха много, но не знаеха истински голямата Тайна, поради което останаха живи. В противен случай нищо нямаше да ги спаси от смъртта./ И защото комунизъм, демокрация и хитлеризъм в крайна сметка се оказаха пипала на един и същ Октопод. Та погледнете само еднаквите им думи и изрази, с които описват бъдещето! Ще цитирам "Църковен вестник" от 26 февруари 1943 г.

     "Ако се вслушаме днес в думите на някои от водачите на воюващите днес народи, начело на които стоят Хитлер и Мусолини, войната се води за създаване на нов ред в света /подчертаното мое, б. а./, при който ред да се радваме на траен мир и на по-добър живот на земята."  От хитлеристите често взаимстват и твърдолинейните комуняги. През 1980 г. германската неонацистка групировка ANS, ръководена от Михаел Кюнен разпространява листовки с надпис: "NSDAP - jetzt!"/НСДП - сега!/, а също "Wir sind wieder da!" /Ние пак сме тук!/. Листовките бяха декорирани с огромни свастики. Десет години по-късно главният редактор на българския комунистически вестник "Дума" издигна за свой лозунг същата фраза "Ние пак сме тук!". Фразата бе украсена с нарисувано от писателя Йордан Радичков уродливо, наподобяващо проскубана гарга пиле. А СДС взе на въоръжение другата листовка - "Промени - сега!" Така е - историята се повтаря, но като фарс. Лозунгът, уплашил някога германците направи нашите новосоциалисти за смях пред Българите. Но думата ми беше за самия Хитлер.

     През следващата, 1997 г. във в-к "Литературная газета" се появи статия на Владимир Весенский, кореспондент на ТАСС в Буенос - Айрес, озаглавена "Зачем оживляют Фюрера?" /Защо съживяват Фюрера?/. Статията до този момент не е превеждана на български език, поради което си позволявам да представя част от нея на читателите: "Преди два месеца при мой познат бизнесмен дошъл някой си сеньор Агилера, който се интересувал дали руснаците не са склонни да купят информация за последните дни на Хитлер.

     - Моят шеф Макс Грегоривич притежава сензационно досие и документи. Знаете ли, че Хитлер не се е самоубил на 30 април 1945 година, а е избягал от Берлин заедно с Ева Браун и е живял през всичките тези години в Северна Аржентина, възпитавайки своите осиновени деца. Той умря само преди четири месеца.

     Бизнесменът посъветвал г-н Агилера да си търси глупаци на друго място. Той така и направил. След два месеца намерил "лековерни" /защо ли думата е поставена в кавички? - б. а./: английската фирма "Визнюс", снабдяваща с новини международни телевизионни агенции. За 50 секунди интервю Макс Грегоривич съобщил, че е готов да продаде на заинтересованите лица цялата информация за житието на Адолф Хитлер и Ева Браун в Аржентина, заедно със снимки и рисувани от Хитлер картини. Който купи информацията ще научи къде е погребан Хитлер и къде до ден-днешен живее Ева Браун...

     - Колко искате за пакета? - попитали Грегоривич.

     - 500 милиона долара. Ако купувачът докаже, че документите не са оригинални, ние ще върнем парите..."

     По-нататък следват скучни разсъждения в типично комунистически стил, затова ще ги спестя. Пък и животът твърде скоро опроверга прогнозите на болшевишкото журналистче. Само след две седмици същият автор публикува нова статия със заглавие "Кадиллак без хазяина" /Кадилак без стопанин/, в която пееше вече друга песен. Ето извадки и от нея: "Преди две седмици аз писах за това, как публикувайки фалшива история за житието на Адолф Хитлер в Аржентина, западните информационни агенции започнаха мръсна антиаржентинска кампания /"ЛГ", 4 март/. Всичко вървеше към това, че лъжата, макар и очевидна, ще живее дълго на страниците на пресата. Но изведнъж, надутият от пресата сапунен мехур се спука... Неочаквано за всички, притежателят на "пакета информация", човекът, разчитал да получи половин милиард долара за историята Хитлер в Аржентина изчезна. Макс Грегоривич, или както сега го наричат Грегорчик - пропадна вдън земя. Неговият шикозен, единствен в Мендоса "Кадилак" бил намерен на три километра от града. Неговата многоетажна кантора е затворена, а телефоните не отговарят. Може би това е краят на обикновена латиноамериканска история? Грегорчик сега се крие някъде в Парагвай с куфарче, пълно с долари. На следващия ден след неговото изчезване от Ню Йорк в Буенос - Айрес пристигна жената на Грегорчик. Тя е вицепрезидент на неговата компания. Полицията задържа жената и засега не се кани да я пуска. Могъл ли е Григорчик да напусне своята жена и своето петмесечно бебе и да избяга? Вероятно. Но в Мендоса смятат, че са го изплашили."

[Eltimir]

 Нататък става доста безинтересно. Авторът отново се оплита в своите антиимпериалистически разсъждения, а истината отново е съвсем обикновена, съвсем простичка. Пакетът с доказателства за следвоенният живот на Адолф Хитлер би разклатил из основи съвременната демо/но/крация, би я унищожил. Как ционските властелини ще позволят това да се случи? Нали ще рухне цялата им, грижливо изграждана със столетия фасада! На Григорчик му била обещана исканата сума, били му дадени доказателства, че сумата е налице, и когато той отишъл да си прибере плячката, те прибрали него.

     Минаха години и се появиха нови публикации по въпроса. Прилагам откъс от една такава. Публикувана е на 27 август 2006 година. Като автор е посочен Василий Печко от руския вестник „Взгляд”.



 

     „Абел Басти е известен аржентински публицист, прославил се със сензационните си изследвания по история на нацизма. В своята последна книга той твърди, че Адолф Хитлер и неговата съпруга Ева Браун след май 1945 година се живели в Латинска Америка. Басти привежда свидетелства на очевидци, които са се срещали с Фюрера в различни точки на Аржентина, а също цитира секретен документ на ФБР, потвърждаващ тази версия. По данни на автора, Хитлер и съпровождащите го лица, общо седем души /отново това загадъчно седем!/ доплували с германска подводница до малкото пристанище Калета-де-лос-Лорос в провинция Рио-Негро. Подводницата, ескортирана от още две подводници била потопена след като пътниците слезли на брега. Фюрера бил наричан „Братовчедът”. Басти пише за проведени подводни изследвания, доказващи, че наистина близо до посоченото място са потопени три германски подводници, за които не се съобщава в никакъв архив. Според РИА „Новости”, Хитлер и Ева Браун следвали маршрут, разработен от друг известен нацистки водач – Мартин Борман. В операцията участвали също д-р Йозеф Менгеле, както и Адолф Айхман. Височайшите емигранти се ползвали с покровителството на тогавашния аржентински диктатор Хуан Перон. По-късно, поради променената обстановка заминали в Парагвай под крилото на друг диктатор – Алфредо Стреснер. Версията на Басти се поддържа от парагвайския историк Марияно Ляно, автор на книгата „Хитлер, нацистите в Парагвай”.

     В смъртта на Хитлер се съмняват и в Русия. През 2003 година Леон Арбатский в книгата си „Последната тайна на Райха” твърди, че вместо тялото на Фюрера, от бункера било изнесено тялото на негов двойник. Бившият премиер-министър на Англия твърдял същото още на Потсдамската конференция през юни 1945 година.” Хитлер ще се окаже нещо като Бин Ладен. Уж го търсят, уж е умрял, а човекът си пътува необезпокояван из цял свят. За какви заслуги? И защо почнаха да пишат, че не се е самоубил през 1945 година едва след действителната му смърт? Дали един ден няма да се окаже, че Саддам Хюсеин също е жив, и че са обесили негов двойник? Дали покровителите на тези хора не са всъщност господари на техните врагове? Тази схема обяснява как така изведнъж през 90-те години на ХХ век Западът се съюзи със заклетите си врагове – комунистите, а нас, враговете на комунизма ни хвърли за храна на кучетата. Един по един фактите могат все някак да бъдат обяснени, но като ги събереш, картинката се променя. Много се променя. И в тази променена картинка много ясно се вижда защо уж непримиримите едно към друго американско ЦРУ и руско ГРУ така чудесно си сътрудничат в областта на психотрониката, за което писах в „Невидимата атака”.

     Както по-горе споменах, още в началото на 80-те години притежавах неизвестни за широката публика знания, засягащи Третия Райх. Част от тях бяха потвърдени. Галериите на SS в София се превърнаха в места за събиране на наркомани и всякаква измет. Затова страната е наводнена от евтини /десетки пъти по-евтини, отколкото в самата Германия!/ кортици, значки, знамена и какви ли не предмети, принадлежали на бившите есесовци. Част от тях можете да видите по стадионите на футболни мачове, а веднъж ми се случи да отседна в заведение, цялото декорирано с такива знамена. За "летящите чинии на Хитлер" писаха не един и два вестника. Само където забравиха да споменат OTRAG, но то е поради опасността при прекаленото задълбаване на темата. А съюзът между хитлеристи /бивши!/ и комунисти /бивши!/ е неоспорим факт. Потвърди се и договореното ликвидиране на комунистическата система, предвидено да се извърши през годините 1985 - 1995. Защо тогава, по дяволите всички продължават да заклеймяват хитлеризма?

     Защото Хитлеризмът им е нужен! Защото те без него не могат. Защото и комуняги и пишмандемократи намират в хитлеризма оправдание за собственото си съществуване. Защото без Хитлер и без хитлеризма, цялата картонена кула от лъжи и заблуди би се разпаднала веднага!

     Аз вярвам, че един ден народите ще осъзнаят реалностите, ще видят, че страшното плашило всъщност е една мъртва кукла, напълнена с мръсни парцали. Но защо ние, които знаем нещичко не помогнем за отваряне на човешките очи още днес? Доколкото мога да преценя, измежду хората, получили опасните знания в края на 70-те и началото на 80-те години, аз останах единственият жив и в България. Останалите или са мъртви, или са в чужбина. Трябва, длъжен съм да кажа каквото зная, защото друг след мен няма да има. Аз реших да проговоря, каквото и да ми струва това! Е, хората все един ден ще открият истината, но защо е необходимо преоткриването на велосипеда?

***

[Eltimir]

  Сега малко за загадъчния идеал на Хитлер – Свръхчовека. Отново ще приведа откъс от интервюто на Александър Проханов. Може би Господарите на света, или по-скоро за претендентите да бъдат господари на целия свят разчитат на това: „Америка разполага със загадъчен, тайнствен, странен и страшен комплекс за нахлуване в човешката молекула. Тя, Америка стои на пътя към създаване на друг човек. Хората вече няма да се раждат, а ще бъдат създавани по образец в секретни лаборатории.” Звучи като откъс от филма „Матрицата”, само където се говори за реални технологии. До 1945 година, до мнимия си край, Хитлер не го беше разбрал. Съществуват основания да се мисли, че известно време след това е упорствал в заблудата си. Със сигурност може да се каже, че на преклонна възраст в Аржентина Хитлер осъзнавал невъзможността по изкуствен път да бъде създаден някакъв „свръхчовек”. Руснаците вече го бяха осъзнали и прекратиха своите експерименти. Предстои да го осъзнаят и в САЩ. Само че колко ли скъпо ще струват на невинните жители на Северна Америка заблудите на техните видиотени ръководители? Ще изпреваря събитията като кажа, че творението не може да бъде променено без съгласието на Твореца. А поне досега няма данни Той да се е съгласил на промяна по изкуствен път. Точно обратното. Десетки и стотици пъти е говорено и писано за промяната, която ще настъпи спонтанно, естествено, без машинарии, без целенасочена човешка намеса, ама кой да чува? Скоро ще им се наложи да чуят. Лошото е, че от онова, което ще чуят има опасност да им се спукат тъпанчетата. И тъпанчетата на стоящите близо до тях… Както искате, така го разбирайте.

***

            Какви технологии бяха извадени на бял свят благодарение на нацистите? Кой и с каква цел ги доразработи? Кой и с каква цел ги използва днес? Когато тези въпроси получат отговор, ще стане ясно какво всъщност е представлявал хитлеровия вариант на нацизма. Дотогава заблудата ще е пълна. Не е зле още малко факти за умишлените провали в технологичните разработки. Може би така ще стане още по-ясно на кого всъщност е служил Хитлер.

            „Германските инженери, чиито работи способствали за създаването на ракетите, издигнали в небето първите изкуствени спътници закъснели със създаването на „Фау-2” по вина на нацистките вождове. Генерал Валтер Дорнбергер ръководел изпитанията в Пенемюнде, където се родили първите управляеми снаряди. Тези изпитания били спрени, за да могат да представят за разглеждане доклада на генерала от апостолите на нацистката космогония. Въпросът бил как ще реагират космическите пространства, „вечните ледове” и дали насилието над стратосферата няма да предизвика някакво бедствие на Земята. В своите мемоари Дорнбергер разказва, че по-късно работата била спряна за още два месеца. Фюрерът имал видение, че „Фау-2” няма „да заработят” или пък, че Небето ще си отмъсти. Видението се случило по време на дълбок транс и в очите на нацисткото ръководство придобило по-голямо значение от мнението на инженерите специалисти.” Аз пък си мисля, че както и в много други подобни случаи, Адолф Хитлер умишлено е блокирал работите на германските учени и инженери, за да осигури бъдещия разгром на Вермахта. Трудно е да се повярва, само че фактите говорят именно това. Ще ми обясни ли някой как така в Третия Райх са били произведени стотици хиляди тонове бойни отровни вещества, като например „Иприт”, а нито веднъж не са били използвани. Вместо това ни навират в очите препарата за морене на въшки „Циклон-Б”, с който уж били задушавани хора в газовите камери на концлагерите. След войната контейнерите с „Иприт” били потопени в Балтийско море, та днес някои си скубят косите от последиците. Като се съберат фактите и се подредят ще се види, че Върховният Главнокомандващ, Великият Фюрер Адолф Шикългрубер – Хитлер съвсем съзнателно и целенасочено е тласкал своите огромни армии към сигурно поражение. Обещах и дадох достатъчно сериозни примери. Ако е нужно, ще дам още. Както вече заявих, нямам намерение да говоря наизуст. Не че нямам какво да кажа, но предпочитам да боравя с достатъчно доказателства.

 

[Eltimir]

 За експедицията на адмирал Ричард Бърд в Антарктида се писа много пъти.  Само че следните редове звучат меко казано неестествено: „Карел Лагерфелд разказвал, че върналия се адмирал Бърд давал дълги обяснения на засекретено заседание на президентската спец комисия във Вашингтон и резюмето било такова – корабите и самолетите на Четвъртата антарктическа експедиция са отвърнали на нападението на странни летящи чинии, които излизали из под вода, движещи се с огромна скорост и са нанесли на експедицията големи поражения. По мнението на самият адмирал Бърд, тези удивителни летателни апарати били произведени на замаскирани в антарктическия лед самолетостроителни заводи на нацистите, конструкторите на които са овладели някаква непозната енергия, използвана в двигателите на апаратите.”