Световни медии за изключителното дело на Георги Китов
За българите, които се стремят да намерят пътя си след падането на комунизма, делото на Китов е извор на национална гордост, пише "Интернешънъл хералд трибюн"
19.09.2008
В деня на поклонението пред тленните останки и погребението на големия български археолог Георги Китов редица световни медии публикуват статии за него и забележителните му открития.
Георги Китов почина в неделя в Старосел от масиран инфаркт на 65-годишна възраст.
Британският в. "Дейли телеграф" пише, че Китов е ръководил археологически екип, който е открил съкровища от древна Тракия, смятани за също толкова важни, колкото съкровищата на Агамемнон или Тутанкамон.
Древногръцки и римски автори са описвали траките като варвари, макар и да са признавали уменията им в металообработването и военното изкуство - робът гладиатор Спартак, който е водил бунт срещу римляните, е бил трак,
припомня вестникът.
Траките обаче намериха защитник в лицето на Китов, който в продължение на над две десетилетия е ръководил екипи от зле финансирани доброволци в упорито търсене на археологически находки въпреки безразличието на държавата и по-добре екипираните иманяри, отбелязва "Дейли телеграф".
Той открива през 2004 г. в т.нар. Долина на тракийските царе в централна България тракийско съкровище от над 130 накита, включително маска от чисто злато с тегло над половин килограм.
Това е едно от най-сензационните открития през последните 50 години, подчертава изданието.
Според Китов маската е още по-забележителна от маската на Агамемнон. "Маската на Агамемнон е била само със златно покритие и е тежала само 60 грама, докато тази маска тежи 690 грама и е от чисто злато", цитира вестникът думите на българския археолог.
Китов е започнал разкопките си в Долината на тракийските царе през 1992 г. и е водил изследвания, които значително са увеличили знанията за древна Тракия, отбелязва авторитетния британски вестник.
Обектите, където е работил, включват храмов комплекс в Старосел и значими гробници в Стрелча и Хасково. Той е автор на над 200 статии и монографии за историята, културата и религията на древните траки. В деня на смъртта си Китов е работел при обекта на възможната гробница на тракийския цар Севт Трети (ок. 330-300 пр.н.е.) близо до Старосел, завършва статията на в.
"Дейли телеграф".
Американският в. "Вашингтон пост" цитира думите на българския археолог Николай Овчаров, според когото Китов е бил феномен в археологията.
"Мнозина не бяха съгласни с методите му, но големите му открития ще бъдат запомнени от българите", казва Овчаров.
Някои археолози са критикували Китов за използването на тежка земекопна техника при разкопките му. Китов е защитил решението си с думите, че е било необходимо да бъдат изпреварвани иманярите.
Археолози са го обвиняли също, че не е документирал или публикувал по подходящ начин откритията си, отбелязва вестникът.
"Вашингтон пост" цитира думите на директора на Националния исторически музей в София Божидар Димитров, че Китов е възприемал археологията повече като дълг, отколкото като работа.
"Той страдаше от широко разпространеното иманярство и се опита да му се противопостави с все повече и повече разкопки. Много често той печелеше надпреварата срещу иманярите", подчертава Божидар Димитров.
И вестниците "Ню Йорк таймс" и "Интернешънъл хералд трибюн" посвещават обширни статии на делото и огромния научен принос на Георги Китов.
Китов спечели известност с редица сензационни открития за древния тракийски народ, които помогнаха на учените да си създадат по-ясна представа за тяхното царство.
Те са били конфедерация от племена, живели на границата между Южна Европа и Азия от 5 в. пр.н.е. до 46 г., когато са завладени от Рим.
През 2004 г. в т.нар. Долина на тракийските царе в централна България Китов открива скелет в гробница, близо до който има фино изработена маска от чисто злато. През 2005 г. сп. "Тайм" определя това откритие като "едно от най-сензационните археологически открития през последните години".
Още преди съюза на Тракия с Троя срещу Гърция в Троянската война гърците са смятали тракийците за варвари. Откритите от Китов останки обаче показват, че тракийците са били също толкова добри в обработката на металите, колкото и троянците.
Те са били войнолюбив народ със сложни ритуали и са вярвали във
прераждането. Пълните със съкровища гробници очевидно са били на много богати хора, отбелязва вестникът.
"Тези открития сочат, че богатството на тракийците е било сравнимо с това на всяко друго голямо царство от онова време", казва професор Джеймс Сикинджър от Американското училище за класически изследвания в Атина.
Към Китов са отправяни критики заради използването на булдозери и друга тежка земекопна техника при археологически разкопки. Освен това в статия на сп. "Археология" през 2005 г. се поставя под въпрос квалификацията му, бизнес етиката му и връзките му с хора, заподозрени в иманярство и продажба на антични предмети, отбелязва изданието.
Китов защити решението си да използва тежка техника с аргумента, че машините работят много внимателно и не са повреждали археологически находки и че се прибягнало до този метод, за да бъдат изпреварени иманярите, пише вестникът.
За българите, които се стремят да намерят пътя си след падането на комунизма, делото на Китов е извор на национална гордост. Читателите на един от най-големите български вестници са го поставили сред 55-те най-велики българи.
Той е получил няколко награди от правителството, което се надява да превърне тракийските съкровища в туристическа атракция, отбелязва "Интернешънъл хералд трибюн".
http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1234445
