Буря пред българската икономика

[insomnia1304]

Писмо от A.J. - САЩ


Чрез системата за контакти на сайта получих писмо от читател на блога от САЩ, пишещ с псевдоним A.J. Поради сериозността на поставените в писмото въпроси, интересни анализи и високата компетентност на автора относно икономическите и политически процеси у нас и в САЩ, публикувам писмото му в блога.

Уважаеми проф. Петков,

Причината, поради която се впущам в това празнословие относно т.н. криза и корените й: прочетох в блога Ви как г-н Костов се готви да става министър председател, или президент – рицар на бял кон и извади България от кризата.

Аз пристигнах в България, за първи път от напущането й, когато този господин беше министър на финансите – 1991 г. Всички, които имаха някакви интелектуални претенции се възхищаваха от него. Чух го да говори на някакви финансови теми и нищо не разбрах. И казах на хората около мен – ако аз нищо не разбирам от изявленията му, България има проблем.

От макроикономическа гледна точка, причината за кризата в България е елементарна и корените й са почти изключително в прекомерното повишаване на цените на недвижими имоти. Подлъгващият паралел е, че и в Америка това бе причината. “!Да, ама не!” – както е рекъл един български политик – в България това беше първопричината! В Америка, тя беше резултат на редица предхождащи причини и следствия. Ще спомена само най-близките и следователно – най-непосредствените:

1. Покачването на акционерните пазари през периода 1990-2001 г. в резултат на разширяването на Интернета до нивото на физически лица и изграждането на инфраструктурата му.

2. Арогантната грешка в превишаването на правата на Федералната резервна система в лицето на Грийнспан и опит за корекция на акционерните пазари чрез монетарна политика – необосновано многократно вдигане на лихвите.

3. Осъзнаване на грешката след като повишаване на лихвите доведе до без прецедентен пад на акционерните пазари. Заден ход в монетарната политика – сваляне на “основните” (Fed funds rates) лихви до 1% , с цел да предизвика връщане на инвеститорите в акционерните пазари и поддържане на ниски, непазарни лихви до края на мандата на Грийнспан. Това беше последователната грешка. Вместо да се върнат в “компрометираните” акционерни пазари, инвеститорите избраха недвижимите имоти, чиито цени, директно и обратно пропорционално на лихвите, започнаха да се повишават също така безпрецедентно.

4. И най-сетне, съобразителни финансови “експерти”, първоначално от Морган Станли, а след това – от всички финансови институции – започнаха масово безлично монетаризиране на ипотеки на безпрецедентна скала, Китай бидейки най-активният купувач на т.н. mortgage backed securities.

В България неимоверното повишаване на цените на недвижимите имоти беше еднократно и неповторимо – породено от столетие хроничен недостиг на жилищна и търговска площ. Допълнителни фактори бяха безпрецедентно пране на пари в условията на преходна икономика. (под опекунството на г-н Костов.) Допълнителни важни фактори бяха перспективата на България да влезе в ЕС и разликите в паритета на покупателна способност (PPP – Purchasing Power Parity) на пръв поглед особено благоприятна за западно европейци с ниски доходи :
елементарни “спекуланти” от западна Европа си въобразяваха, че България е евтин рай, дестинация за пенсионери и нископлатени чиновници, работници и подобни, които игнорираха несъществуваща инфраструктура, липса на паритет в стандарти, различията в правната система и пр.

Казано другояче, дори и да не беше се появила финансова криза на Запад, България щеше да премине през собствена криза поради две основни причини:

1. Вече споменатата уникалност на явленията при прехода от командна в пазарна икономика, които са специфични за всяка от страните на източна Европа, но преди всичко, неповторими.

2. Възходът на цените на недвижимите имоти – бе почти единственият обогатяващ икономически фактор. Развиха се много малко и съвсем недостатъчно други легитимни браншове на икономиката, предимно в услугите свързани с туризма, които от своя страна пострадаха поради безплановото, неразумно и злокачествено презастрояване на българските курорти. В резултат, България няма с какво да замести работните места, загубени при пада на строителството и обслужването на курортите.

Популисткото мнение, че България е пострадала от финансовата криза прилича на баснята за жабата и вола. Което не значи, че финансовата криза не е оказала отрицателно влияние и лесните кредити от банките не са станали история. Но в сравнение с развития индустриален свят, България никога не е зависила до значителна степен от кредити – като изключим недвижимите имоти, които са в секуларен (дългосрочен) застой поради свръх застрояване, т.е. там вече кредити са нещо като за наркомана наркотиците. В България, например, понятието комерсиални книжа (commercial paper) е известно само на теория и на съвсем ограничен кръг от специалисти, а тези инструменти са кръвта в кардио-васкуларната система на развития капитализъм.

Поради валутния борд, България не е дори в състояние да провежда монетарна политика, да не споменаваме – меко казано – идеосинкретичните монетарни “похвати” на Америка, наречени “квантитативно облекчение” (quantitative easing) или създаване на пари "ex nihilo" – от нищо. Като че ли IOU са пък нещо! Но факт е, че липсата на развита финансова система в България на практика смекчава кризата.

С едно изречение: българската криза няма нищо общо със световната финансова криза и щеше да се появи, по всяка вероятност, в същия размер дори и при липса на световна такава.

Следователно, лечението трябва да бъде съобразено с реалните потенциали на България, а не въображаеми такива. Нито Костов, нито Дянков са доктори независимо как се титулуват. Както е видно, доказали са го на практика. Що касае теоретичната им подготовка, ако са чели официалните теории, като че ли са ги позабравили. Истинската практика им е напълно неизвестна, тъй като повечето случаи е “неписана” и в известен смисъл апокрифна - резултат на наблюдение и тълковка на реализирани икономически цели.

Официалните теории са продиктувани предимно от политически съображения, а не от обективна действителност; в останалите случаи те са продукт на въображението на “специализирани” групи от взаимно възхищаващи се един от друг “теоретици” на недоказуеми концепции. Съвременен представител на последните е споменатият г-н Шлайфер.

A.J., САЩ

http://www.kpetkov.eu/pismo-ot-a-j-usa
http://www.kpetkov.eu/en/letter-to-prof-krastyo-petkov-from-a-j-usa

[insomnia1304]

      
   
    
Гръцка драма, ако не орежем разходите

 

http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=11912367

[insomnia1304]

Българското чудо в капиталовия свят

http://www.investor.bg/news/article/100763/363.html

[Гален]

              "Засега страните от "маслинения пояс" остават в зоната на здрача"


Ако в България въведем протекционизма върху розата или доматите, веднага ще ни ударят през ръцете. Силните остават силни, твърди преподавателят от УНСС Доц. Боян Дуранкев




Г-н Дуранкев, в един Ваш коментар Вие казвате, че съществува възможност за нарастване на социалното напрежение, още повече, че кризата е печеливша за големите финансови институции и едрия бизнес. Тези финансови институции и бизнесът имат ли полза от срива, който се получи при еврото през последните дни?

Индикаторите, че едрият бизнес не се лишава от печалби се виждат отвсякъде. В САЩ държавата налива финансови средства в закъсалите банки, застрахователни компании и фондове. В България държавата не налива пряко, но вероятно прави това косвено чрез Българската банка за развитие, въпреки че не можем да кажем категорично дали това наистина е така, но е възможно. Що се отнася до възможностите на едрия капитал, на едрите банки да печелят ще посоча за пример нещо уникално, което се разреши в България - за да не дава държавата пари, за да се подпомага банката, се развързаха ръцете на банките да повишават лихвените проценти по кредитите, без коментар от страна на кредитополучателите. Това означава, че загубите, които се трупат в момента от банките по линия на несъбираемите или трудносъбираеми кредити ще се компенсират например от въвеждането на такси при плащане с дебитна карта, от увеличение на лихвените проценти по кредитите при това дори на коректни платци. Това са неща, които никъде не се случват. Банките си играят свободно играта с разрешението на държавата и Централната банка. И в САЩ, и в Западна Европа пряко или косвено, в България косвено се разрешава на банките да печелят. А що се отнася до приятелските банки, те също продължават да си печелят - концентрацията на държавния капитал е в три основни банки, при което държавните организации държат на изключително ниски нива на лихви парите по разплащателните си сметки. В същото време тези частни банки дават с огромна лихва парите на кредитополучатели, като в добавка имат възможността да увеличават лихвата без въобще да я коментират с кредитополучателя. Очевидно е, че едрият бизнес си печели блестящо в кризата. Всичко му е уредено - постлано му е килимче, за да печели навсякъде по света.

 

Понижаването на курса на еврото как ще се отрази върху българската икономика?
Гледам, че повечето икономисти ръкопляскат и очевидно някои от тях трябва да ги върнем във втори, трети курс да слушат отново лекциите. Понижаването на курса на еврото, означава повишаване курса на долара. А повишаването на курса на долара означава повишаване на цената на основните енергийни суровини, които получава България. Техните цени са предимно в долари, което означава, че оттук рязко поскъпва себестойността на нашите продукти, които ще произвеждаме, тъй като те потребяват енергия. При това положение ще растат цените на крайната продукция и тази продукция ще бъде все по-малко конкурентноспособна.

 

Божидар Данев каза, че по-високите цени на горивата ще се калкулират в продуктите, но не очаква драстично покачване на цените.

Не знам какво разбират под драстично, но много сериозно повишение означава над 3% на цените, а над 10% наистина е много драстично. В България става дума за суровини, които вероятно ще поскъпнат над 20%, което означава убийствено драстично.

 

Какво тогава ще се случи и с потреблението, и със спестяванията на гражданите?
Предлагам да не коментираме за спестяванията, защото те намаляват и вероятно ще намаляват докато излезем от кризата. Лошото е, че се подават сигнали, че ние излизаме от кризата, а това не е вярно. Повечето българи продължават да затъват в кризата. Но все пак около 4-5% от българите повишават жизнения си стандарт, докато останалите затягат коланите. От кризата може да се очаква продължаване на замразяването на заплатите, намаляване на доходите, увеличаване на осигуровките, които пряко ще се плащат от осигурените, увеличаване на пенсионната възраст и то много по-драстично и бързо отколкото в другите страни. Например във Франция повишават пенсионната възраст до 2030 година, а ние - от догодина и по-догодина. Естествено и децата ще почват да работят по-рано и затова по-рано ще тръгват на училище. Ударите падат върху тези, които са в бедствено положение, а богатите ще си живеят отлично, ще си купуват места на Халкидики, яхти. Ще си имаме две Българии - това се очертава.

 

Има ли такова разделение и в страните от еврозоната?
Разбира се че има. Тези, които стават по-богати са два-три процента до пет. Тези, които затягат коланите са над 80%. Има и някаква тънка прослойка от 10-15% за които големи, драстични промени няма.

 

Икономисти коментираха по повод кризата с еврото, че е било погрешно да се въвежда единна валутна система, без тя да бъде обвързана с обща икономическа политика на ЕС, т.е. въвеждането на еврото като обща валутна единица в еврозоната не е направено както трябва. Вие какво мислите, така ли е?
Веднага личи, че имаме обща валута, но нямаме обща координация. ЕС няма ясни инвестиционни програми. Ако няма програми за сближаване на жизнените равнища в различните страни, винаги т.нар. „маслинен пояс" /южния/ - Португалия, Испания, Италия, Южна Франция, България, Гърция ще бъдат в зоната на здрача, а за другите страни кризата ще бъде много по-слаба. По-силните и досега страни вкарват доста интересни протекционистични мерки, които не биха позволили на т.нар. „маслинен пояс". Например - субсидирането на покупката на новите автомобили в Германия повишава жизнения стандарт на германците, създава скрито повече работни места и укрепва автоиндустрията. Ако в България въведем протекционизма върху розата или доматите, веднага ще ни ударят през ръцете. Силните остават силни.

 

Т.е. все още остава разделението на „Богатия север" и „Бедния юг" и независимо, че на една среща на лидерите на Г-20 взеха решение, че няма да се използва протекционизма при излизане от кризата, всъщност тайно го правят.
Да, в макромащаб в Европа и в света това разделение продължава. А колкото до протекционизма има световен индекс, според който ЕС е в челната редица на най-протекционистичните държави.

 

Интервю на Десислава Конакчийска

Информационна агенция КРОСС

http://krizata.blog.bg/biznes/2010/06/08/zasega-stranite-ot-quot-maslineniia-poias-quot-ostavat-v-zon.559020

[insomnia1304]

      
   
    
Какво ще стане с валутния борд, ако Бойко Борисов фалира държавата?
 
Йордан Матеев

Приятели често ме питат каква е вероятността валутният борд да се срине. Въпросът сега е особено актуален предвид неадекватното управление на премиера Бойко Борисов.

Аз обикновено се шегувам, че докато Калин Христов е шеф на борда съм спокоен за неговата стабилност. Но ако оставим шегата настрана, вероятността валутният борд да се срине е равна на нула.

Това е въпрос, който неведнъж сме обсъждали в Българската макроикономическа асоциация. И винаги сме стигали единодушно до извода, че бордът не може да се разпадне, дори теоретично.

Интересното е, че това не се разбира от много международни анализатори и успешни български предприемачи. Да не говорим за останалите хора.

Представете си най-лошия сценарий. Правителството е пред фалит, което означава, че всеки момент ще спре да погасява задълженията си, защото няма пари.

Единственият му изход е да разкачи фиксирания курс на лева към еврото, да обезцени лева, да пусне печатницата за пари и да предизвика огромна инфлация. За да направи това обаче то трябва да промени два текста в закона. Което ще му отнеме поне един месец от взимането на решението до обнародването на промените и влизането им в сила.

Този процес не може да бъде таен. Всички българи ще знаят каква промяна се готви и, разбира се, ще си сменят левовете в евро. Което може да стане без проблем, защото валутният резерв на страната надхвърля значително наличните левове. И освен това е много ликвиден, тоест всички активи бързо могат да се обърнат в евров кеш.

Това означава, че до една седмица от взимането на решението за разваляне на борда българската икономика ще бъде изцяло евроизирана. Хората ще имат евро, а всички левове ще отидат в БНБ и така на практика ще излязат от обращение. А това обезсмисля всякакви опити на правителството и на когото и да било да бута борда.
 
Защо е важно да се знае всичко това?
Първо, ако някой в правителството си мисли, че може да води неразумна политика със съзнанието, че ако се наложи ще развали борда и така ще си реши проблемите, е добре да знае, че всъщност няма такава опция.

Второ, всички, които имат огромни задължения в лева и полагат усилия бордът да падне, за да обезценят задълженията си, както стана през 1996 - 1997 г., трябва да знаят, че хабят излишна енергия.

Трето, много анализатори се изказват за рисковете от разпадане на борда без да знаят фактите и така плашат инвеститорите. И накрая, хората искат да знаят в каква валута да взимат кредити и в каква да спестяват.

Логично е при горното знание да се взимат кредити в евро и да спестяват/инвестират в лева. Аз правя точно това. Защото лихвите по депозити и кредити в лева са по-високи.

http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=12151315

[insomnia1304]

К. Ангарски: Не пипайте резерва, клатим борда

Продължавам да съм категорично против харченето на пари от резерва. Дори е много, което до сега е изхарчено.
Тук парламентът много категорично трябва да запише в актуализирания бюджет, максималния размер, до който би могло да се взима от фискалния резерв, или да забрани на правителството, независимо какви нужди има, да пипа повече. За това предупреждава в интервю за „24 часа” финансистът Красимир Ангарски. Според него министрите и депутатите трябва да се запознаят със закона за БНБ, и да се обяви колко в момента е валутният резерв. Всяко слизане под валутното покритие на лева, означава пробив на борда и нарушаване на закона, казва Ангарски. Той съветва също кабинета да се увеличи делът на приходите от приватизация. За тази година са заложени 200 млн. лв., а според него тази цифра може да се вземе само за златната акция, която държавата притежава в „Нефтохим”. Икономистът опровергава тезата, че било неизгодно да се продава в условия на криза и твърди, че след две - три години цената на тази златна акция ще бъде още по-неизгодна.

Красимир Ангарски посочва, че истинският мотив за актуализация на бюджета е, че прогнозите и приходите и разходите в действащия бюджет са неизпълними и неточно планирани. Експертът съветва с новите промени в бюджета да не доведат до влошаване на състоянието на социално слабите и пенсионерите. Освен това трябва да има увеличение на приходите, ограничаване на разходите, стимулиране на бизнеса, реформа в нереформираните отрасли – държавна администрация, просвета, здравеопазване и др. Ангарски изтъква, че сега е моментът законодателят да приеме тежката санкция – затвор за неплатени данъци, както и друго непопулярно решение – нулеви държавни поръчки за висше образование. О догодина пък може да се въведе семейното подоходно облагане, което по-справедливо в условия на криза.
http://frognews.bg/news_24532/K_Angarski_Ne_pipaite_rezerva_klatim_borda/

[insomnia1304]

ОРЕЛ, РАК И ЩУКА

В състояние на тежка икономическа и още по-тежка ментална криза българската държава и общество правят поредната голяма грешка, като се дърлят колко дяволи могат да се съберат на върха на една игла. Споровете им имат чисто квазиполитически характер и играят ролята на димна завеса за истинските проблеми на страната. Целият този театър има две задачи. Да хвърля прах в очите на ЕС и САЩ и да дообърка окончателно българския избирател.
На практика орелът, ракът и щуката са същества от едно котило, но са се кръстили с имената Орел, Рак и Щука. В мъглата и мътната вода българинът не вижда, че те са братя-близнаци. Цялата тази абсурдна пиеса се играе пред една публика, която не различава кой казва репликите и емоционално ги приписва според случая на този, който той, зрителят, би искал да ги казва. Защото репликите са едни от 20 години, но според обстановката един път ги казва опозицията, а след това бившите управляващи.Това политическо рондо, колкото и да е странно на пръв поглед, успешно замества реалната политика и реалните избори.
В детството ми имаше една такава шега:

„Бай Иван стария,
жител на България,
седнал под лешника
да си чете вестника.

Във вестника пишело:

Бай Иван стария,
Жител на България
......" И т.н, и т. н.

В най общи линии вече повече от 20 години става точно това. Този странен и нелеп политически кръговрат ежедневно се подкрепя с десетки и стотици доказателства. Така след кръговрата на вода и кръговрата на лайната се появява и трети кръговрат. Този, на българската политика. За по-голяма сигурност по медиите непрекъснато се появяват едни и същи физиономии на политици, политолози, социолози и анализатори, които поддържат гъстотата на мъглата така, че избирателят да не забележи реалната обстановка. И ако за политиците е ясно, че тази пиеса напълно ги удовлетворява ми е странно и чудно защо медиите и гражданите не се обединят в една организация с идеална цел, която да изхвърли на депото в Цалапица или Суходол цялата политическа пасмина и чак тогава да избират кой накъде да поеме-наляво, надясно или към центъра. Защото за България е вредна цялата политическа палитра от сдружения със стопанска цел, наричащи себе си политически партии. В момента българинът стои като омагьосан пред масичката, където ловкият мошеник играе с капачките на „Тука-има,тука-нема" и никак не се усеща, че тази игра няма правила. Тя е фокус. А фокус по правилата-няма. ПиАрите на т. нар. „партии" непрекъснато измислят магически слова, които замъгляват съзнанието на публиката и ги превръщат от мислещи хора в орда футболни фенове. Полуистината и откровената лъжа са се смесили и са образували такава амалгама, че напълно са изместили разума и критичното отношение към това, което става. Ще дам няколко примера:

Един, т. нар. „политолог" преди доста време измисли магическата фраза, че „преходът е завършен". Но не обясни какво разбира той под думата „преход". Уеднаквяването на смисъла на термините е задължително условие между говорещи и слушащи, за да има въобще смисъл от говоренето. Защото в термина „преход" има много и най-разнообразни параметри, които дават смисъла за нещо кардинално и цялостно. Възможно е част от тези параметри да съществуват, но липсата на останалата част от смисъла обезсмисля направеното. Тази реплика ми напомня с квазифилософското си звучене като онази смешна приказката, че „Колелото на историята се върти и ще се върти до окончателната победа на комунизма!" А после? Явно, че колелото ще спре и няма да има повече история. Самата дума „преход" съдържа в себе си нещо динамично и безкрайно. Защото след задължителните компоненти, които обуславят смисъла на една кардинална промяна идва време за усъвършенстването на новото и неговото шлифоване. И това се прави, докато се изчерпи една доктрина и дойде друга, по-съвършена и по-подходяща за времето.
Друг пример ще ви дам в ежедневните задявки на т. нар. „политици" по страниците и екраните на медиите. Бившият министър-председател твърди, че сегашното правителство е като оркестърът на „Титаник", който свири абсурдно весела мелодия, за да не разберат от ІІІ-та класа, че сблъсъка с айсберга е неминуем. Но този, същият, не определя какво е „Титаник", кой е айсбергът и кой е насочил кораба в тази посока с таза скорост. Така тази фраза, дори и да е вярна в частта си за оркестъра, се превръща в една манипулирана полуистина, имаща за цел да насочи вниманието на публиката в мъглата.
Третият пример е свързан със субординацията на властите. Президентът и премиерът се кълват като пуяци колчем им се пъхне микрофон пред онази дупка, от която би трябвало да излизат добре обмислени и отговарящи на потребностите на нацията и държавата приказки. Това може да означава минимум две неща. Че президентът и премиерът работят по съвършено различни програми, неотговарящи на конституционните текстове, или че са твърде посредствени като индивиди и не виждат себе си като отговорни и загрижени за нацията държавници. На практика те си правят ПиАр игрички и чрез изземането на емоционалното внимание на публиката монополизират ежедневието със скрити предизборни действия.
Самият факт, че Орелът, Ракът и Щуката се хранят на една ясла и издават едни и същи звуци, означава, че те са от един и същи вид. Това трябва да ни държи нащрек и да не се поддаваме на емоциите, а правилно да виждаме какво се крие зад политическото дърдорене. На практика трябва да ги задължим да говорят смислено и отговорно и да приемат една задължителна програма за целта, курса и скоростта на прехода. Нещата имат шанс да се оправят тогава, когато публиката им каже къде се намираме, каква е целта и по кой път трябва да вървим. Тогава вече ще впрегнем трите магарета в една каруца и ще ги управляваме чрез поводите и, ако се наложи, с камшика.
http://www.forumat-bg.com/politika/673?task=view

[insomnia1304]

US доклад удря по кабинета

“Коментарът за бизнес средата в България трябва да започне с разговор за корупцията. За по-голямата част от кратката посткомунистическа история на страната от 1989 г. насам, корупцията е важна и определяща в контекста на правене на бизнес. Това пише финансовият консултант Уилям Съливан в доклада си “Бизнес в България: Преглед за инвеститори и мениджъри”.

В сравнение с други посткомунистически държави, които безцеремонно отхвърлиха и забраниха някогашното комунистическо управление след падането на Съветския съюз, преходът в България към демокрация протече много по-бавно.

Комунистическата номенклатура на България продължи да държи юздите на властта в продължение на години след отстраняването Тодор Живков от власт.

През тези няколко години членовете на комунистическия политически елит, включително и хора от службите за сигурност, са били в състояние да се извличат ползи и постоянно да се облагодетелстват постовете, които заемат.

Корените на корупцията са в неразчистената в началото на 90-те години комунистическа номенклатура. Създадените от нея структури не само контролират трайно страната и бавят развитието й, но поддържат една "култура на корупция" на всички нива.

Анализаторът съветва всеки потенциален инвеститор у нас да гледа на корупцията като на изключително сериозен елемент от бизнес климата.

България продължава да се бори и с противоречивия си икономически растеж. Над нея стои заплахата от политическа изолация в Европа[/b], смята Съливан.

Според него лошото заплащане води към корупция. "Не може да плащате на някого само 800 лева на месец и да очаквате да разпределя почтено 200 милиона евро", пише той.

Анализът на корупцията в България е придружен от подробни описания на престъпността, ненаказуемостта и отклоняване на европейски средства и т.н.. Несигурността си остава, въпреки борбата на кабинета с корупцията. Според него управляващите са непредвидими.

Докладът не съдържа съвети в какви сектори е добре да се инвестира в България. В описанието на инвестиционния климат са включени всички най-нови рискове, включително неотминалата, според анализатора, опасност от финансово заразяване от Гърция и проблеми в банковия сектор заради неплатежоспособност на кредитополучатели.

http://www.-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/news/article/81575

[insomnia1304]

Втора рецесия в Европа ще изгрее от Юг?
     
 
Финландия стана първата европейска държава, в която рецесията се завърна

Финландия стана първата европейска държава, в която рецесията се завърна. Брутният вътрешен продукт на скандинавската държава отчете спад за второ поредно тримесечие, този път от 0.4%.

Защо точно Финландия изпадна отново в рецесия, идва ли началото на повторната рецесия в Европа, каквата прогноза изказа вчера милиардерът Джордж Сорос, кои други страни са пред подобна заплаха?

 Коментарът е на икономиста от Института за пазарна икономика /ИПИ/ Петър Ганев.

 Финландия беше страната, която повторно изпадна в рецесия. Защо точно тя?

Не могат да се направят генерални изводи. Говорим не за стабилно възстановяване, а за стойности доста близко до нулата. Т. е. – очаквало се е лек ръст, а всъщност се е получило леко понижаване на Брутния вътрешен продукт /БВП/. И двете стойности са достатъчно близки, за да си правим генерални изводи. А фактът, че някоя страна отново изпада в рецесия не трябва да ни изненадва, тъй като проблемите в европейските икономики са си там, неразрешените структурни проблеми. И някои от тях се задълбочиха. Няма да е учудващо това да се случи и с други страни, а в някои ще има и доста по-сериозни последствия. Няколко пъти се направиха сравнения между Финландия и Унгария – как Финландия е изпаднала в рецесия, а в Унгария се отчита растеж.Всъщност, ако се погледнат двете страни се вижда, че структурните проблеми са в Унгария, не във Финландия. Т. е. – този макроикономически показател – БВП, при това само за едно тримесечие – не е достатъчен, за да се правят геренални изводи. По-тежките проблеми са по-скоро в Унгария и пазарите оценяват това. Това се вижда и като се погледнат данните за бюджета на двете страни, дри и за дълга, или пък за т- нар. застраховка срещу фалит /CDS/. Поне аз поставям фокуса върху структурните проблеми, които ги има във всяка една страна, в някои естествено са доста по-големи отколкото в други. В това отношение пък Финландия стои доста по-добре.

 От кои държави може да се очаква също да изпаднат отново в рецесия? Споменахте и за по-сериозни последствия за някои от тях – какво точно имате предвид?

 Наистина очаквам по-сериозни дългосрочни проблеми. Но не е дори толкова важно дали някоя от тези държави ще изпадне в рецесия, а по-скоро дали дългосрочно ще могат да растат и да се развиват с темповете, с които бихме искали всички идали няма да станат доста по-дълбоки проблемите. Визирам по-скоро южните страни, които имат по-големи дефицити, по-висок дълг, начело с Гърция. Тук влизат и Италия, и Испания, които дори и към момента да успяват да изглеждат що годе добре, но факт е, че проблемите там ги има. Те харчат повече, отколкото имат, дължат много пари, а няма откъде да ги вземат на ниска цена. В същото време, задлъжнялостта изобщо в Европа представлява голям проблем, който беше изведен на преден план за арди кризата и все още не е решен. Има страни, които стоят по-добре. Германия, например, е такава страна. Но има и такива, които са доста по-зле, особено южните държави. В тях проблемите ще бъдат одлгосрочни.

 Споменавате и Германия, но и нейният Брутен вътрешен продукт расте минимално. В тази връзка, какво очаквате за Германия и изобщо за по-големите европейски икономики?

 Нормално стойностите да са ниски. Там едва ли можем да очакваме някакъв бурен растеж. Но потенциала го има. А като основни показатели, на фона на другите доса по-безотговорни държави, Германия стои добре, но и там има достатъчно голямо разпространение на хора, които живеят на гърба на другите, на гърба на държавата. Това под една или друга форма – било заради някаква принуда, заради кризата – трябва да бъде осъзнато и да се види че няма как да се предоставя безплатен обяд на всички. Така или иначе, там разумната политика взима връх и потенциалът икономиката да продължи да расте е налице.

 Германия, както и много други страни в Европейския съюз, разчита на експорта. В момента за тях евтиното евро е предимство, но как очаквате да се развият икономиките на тези държави, които разчитат на износа да ги изведе от кризата, при непостоянното търсене и непостоянните котировки на валутните пазари?

 Това наистина предизвиква проблеми. Всички държави, особено в Европа, са достатъчно отворени. Проблемите пред търговията се пренасят във всяка една от тях, включително и във Финландия. Това е проблем най-вече за големите страни. Така или иначе, в дългосрочен план ако имаш какво да предложиш, то дори и да има някакви кратки сътресения, най-вероятно ще успееш да възстановиш позициите си. Трудно е да бъдем оптимисти, дори и за България, на фона на това, което се случва в Европа. Ние зависим от външните пазари и от нашите европейски партньори, от притока на капитали. По-бързото възстановяване на другите икономики би било добре за нас, но няма гаранция, че ще се случи.

 Връщам се на Унгария. Минимален беше ръста на Брутния вътрешен продукт, но пазарите го изтълкуваха като голяма изненада. Доколко всъщност това беше изненада?

Може да се каже, че е било изненада, но пак казвам, че това не е от толкова голяма значение. Ръстът на Брутния вътрешен продукт винаги може по един или друг начин да се случи, особено когато говорим за дадено тримесечие, но това не означава, че в дългосрочен план икономиката ще се възстанови и развива с бързи темпове. Вижда се какво е отношението на пазарите и на големите международни институции към Унгария – то е доста негативно. Още по-негативно пък е към България – в последните две седмици подадохме достатъчно сигнали. Структурните проблеми ги има и докато Унгария не ги реши, няма как този икономически ръст да бъде стабилен.

 Ще се оправдаят ли теориите за W-възстановяването на световната икономика и кои региони са най-застрашени от връщане на рецесията?

 Нещата не са толкова прости, за да измислим една фигура, която да представя възстановяването на икономиката, както е например W. Ако е така – то би било добре, тъй като това би означавало, че в най-лошия вариант ще има рецесия, която ще продължи няколко тримесечия и после всичко ще тръгне нагоре. Но нещата не са толкова прости и дори и в момента икономиките да тръгнат нагоре – ако не бъдат решени дългосрочните структурни проблеми, нищо чудно и да не стигнем до устойчиво възстановяване. Нищо не гарантира успеха на икономиката, развитието на икономиката. Има доста работа, за да се случи това и затова е трудно да се правят генерални прогнози. Виждат се такива проблеми и в САЩ, и в Европа, и на други места. Може би политиките – дали ще бъдат популистки и насочени към повече харчове, или пък разумни – ще определят начина, по който ще се случи възстановяването на икономиката.
http://www.darikfinance.bg/view_article.php?article_id=34779

[Nightwish]

Над 100% повече фирми в процедура по несъстоятелност


Със 141% се е увеличил броят на българските фирми в открита процедура по несъстоятелност за деветте месеца на миналата година.

Тенденцията е те да нарастват лавинообразно, сочат данните на Международната компания за управление на кредитния риск „Кофас-България", изнесени по време на семинар за търговската несъстоятелност във Варна.

Бумът на новообразуваните дела са в София и Варна, като в морската столица само за първите месеци на тази година откритите процедури са колкото за цялата 2009, са данните изнесени от председателя на Варненския Окръжен съд Ванухи Аракелян.

Двата града се характеризират с бурно икономическо развитие, а кризата засяга основно сектори като строителство и промишленост. В несъстоятелност са обаче и много фирми от други сектори.

Според наблюденията мотивите за търговска неплатежоспособноств последно време вече се универсализират. Фирмите твърдят, че изпитват дефицит на оборотни средства, което им пречи да обслужват падежите по поетите задължения към банки и други финансови институции.

Последващото ново рефинансиране отново със заемни средстваводи до трайно нарастване и задълбочаване на кредитната задлъжнялост.

Тенденцията е изключително тревожна, защото се съчетава с основните симптоми на кризата - спад в търсенето и свито потребление.

http://news.ibox.bg/news/id_937592356

[insomnia1304]

...Според Левон Хампарцумян страната ни е отлепила от дъното на кризата, но е изпаднала в икономическа депресия...


Левон Хампарцумян: В Чистилището сме

Данните за ръста на дела на лошите кредити не са тревожни, заяви Левон Хампарцумян от Асоциацията на банките у нас. Преди дни БНБ съобщи, че необслужваните заеми са се увеличили с около 15 на сто през май спрямо същия месец на миналата година. Според Левон Хампарцумян страната ни е отлепила от дъното на кризата, но е изпаднала в икономическа депресия. Ето какво още каза банкерът:

Не е тревожно, но изисква сериозно внимание, защото това, което трябва да правим, е не да се тревожим, а да си мобилизираме предприемчивостта и необходимите реформи в публичния и частния сектор, така че нашата икономика да започне отново да расте и да бъде конкурентноспособна спрямо останалите икономики в света.

Има ли риск да достигнем по-критични нива при лошите кредити?

Ако икономиката продължи да върви надолу или започне една по-продължителна стагнация, има риск да стигнем и по-високи нива на лошите кредити. Ние сме в една депресия в момента. Което най-грубо казано означава подтиснато потребление, подтиснати инвестиции. Това се случва след всяка криза и по време на всяка криза. Ако преди сме били във фаза, което e кризата, сега сме в чистилището, което е тази депресия. Въпросът е да стоим малко в чистилището и да започнем отново да растем, което би върнало повече възможности за бизнеса и повече оптимизъм в българския потребител.

Каква е прогнозата ви, колко време ще продължи този период?

Надявам се да е по-малко. Hяма да мога да направя много точна прогноза. Виждате, че примерно финансовият ни министър няколко пъти прогнозира неща, които после не се случват точно така.

Според Левон Хампарцумян пазарът на недвижими имоти няма да се възстанови бързо. Основният фактор, който ще го съживи, ще бъде възможността за сделки на българските инвеститори, защото според банкера – големите чуждестранни фондове и инвеститори в имоти, вече са изгубили интерес към страната ни.

„Чуждите институционални инвеститори, разни фондове, които купуваха имоти на едро и проекти на едро, те загубиха интерес към България, така че това, което определя пазара, е възможностите и желанието на българския клиент, на български потребител. От друга страна, има естествени нужди, хората се женят, развеждат, растат, сменят си работата, искат да са с по-хубаво жилище примерно или ново жилище или се местят в друг град или Бог знае какво и всичко това в момента, в който намерят нещо, което им се струва изгодно го купуват”, обясни Хампарцумян.

Автор: Гергана Тодорова, DarikNews.bg

http://www.moitepari.bg/Spravochnik/art/FinancialNews/levon-hamparcumyan-v~f50d3bc0648546c49ea40d6abf9957ba/

[insomnia1304]

Избрано от нета: Защо България е най-бедната страна в ЕС?
http://sofiapartner.com/index.php?option=com_content&view=article&id=451:zasto-bulgarie-e-nai-bednata-strana-v-es&catid=35:last-24h-news

[insomnia1304]

Евгени Кънев: Задава се по-страшен цикъл на кризата

 „Иван Костов е експерт, но този път не е прав в опасенията си”, заяви докторът по икономика в „Свободна зона” по ТВ+ Евгений Кънев
Евгений Кънев е магистър по икономика от УНСС и по бизнес администрация от Illinois State University. Бил е управляващ директор на Tello Corporation за Европа и директор "Корпоративни финанси" в KPMG. Участвал е в проекти за сливания и придобивания, за бизнес оценки в България и на Балканите. Член е на Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители на Великобритания.

„Продължаваме да сме в рецесия, а периодът на депресия ще бъде дълъг. Задава се втори, още по-страшен цикъл на кризата”, това заяви в студиото на „Свободна зона” по ТВ+ докторът по икономика Евгени Кънев. Той обясни пред зрителите на предаването, че резултатите на България, в икономическо отношение, са функция на случващото се в държавите с по-развити икономики.

Кънев коментира и опасенията на Костов, че Дянков няма да се справи с икономическата ситуация в страната през есента. Според лидера на ДСБ икономиката на страната не просто е заспала, а "подобно на мечка се прибира в бърлогата си, свивайки се в сянката на сивата икономика". Докторът по икономика подчерта, че уважава Иван Костов като експерт, но твърденията му противоречали на данните на НСИ, които показвали данни за оживление. Евгени Кънев обясни в ефира на ТВ+, че предстоящата депресия, в икономическо отношение, в страната ще бъде много дълга, като образно я описа като „една година плюс, една година минус”. Сложната ситуация допълнително щяла да се утежни поради факта, че в правителството на ГЕРБ нямало интелектуален и организационен материал. Кънев заяви, че България трябва да продължи да разчита на резервите, които има и визира фискалния резерв, заема от МВФ и еврооблигациите. „Според мен правителството би предпочело еврооблигациите. Ако вземем заем от МВФ ще се вдигнат данъците и затова ГЕРБ няма да вземе заем от там, защото това е единственият символ, че са десни", каза той.

По отношение на сегашното управление говори и другият гост на Георги Коритаров – проф. Людмил Георгиев. „Не си спомням такъв култ към личността на Тодор Живков", заяви той в ефира на „Свободна зона”. „Поради начина на управление в страната по едно време се чувствах като преди 10 ноември 1989 година", допълни още Георгиев. Той увери зрителите на ТВ+, че към момента най-много се интересува хората в България да се събудят и да видят за какво управление ставало дума.

http://www.-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/news/article/86565

[insomnia1304]

Скандалният Марк Рич се връща в България, купува Кремиковци
 
Бизнесменът, комуто приписват връзки с КГБ, герой на два огромни скандала у нас, обещавал да налее милиарди в родната икономика.

Милиардерът Марк Рич възнамерява да се завърне с гръм и трясък в България, научи „ШОУ”. Според последните информации той обещавал да инвестира солидна сума пари в ключови промишлени обекти в страната и да завърти бизнес за милиарди. Чрез своя гигантски конгломерт „Гленкор” щял да откупи закъсалия комбинат „Кремиковци”. Бил готов да плати всичките задължения на предприятието и да покрие дълговете по облигационния заем и към държавата. Сумата е около 800 милиона евро.

Швейцарският милиардер вече дори бил провел серия от разговори с представители на правителството и с част от облигационерите. Преговорите били в напреднала фаза и сделката можела да стане факт до месец. На първия търг за активите на „Кремиковци” преди седмица не се яви никакъв купувач. Документи бяха закупени само от украинския олигарх Константин Жеваго. Той обаче все още умува дали да се занамава отново с Кремиковци, след като наля в него близо 50 милиона евро преди две години.

Идеите на Марк Рич обаче били доста по-различни от това да развива металургията. Той смятал да продаде цялото предприятие за скрап. Вече дори имал договорка с водеща компания от Канада да откупи метала. Сумата, която щял да прибере от тази сделка, била много добра - близо 400 милиона долара. Какво ще прави Рич след това на оголеното поле, още не е ясно. Става въпрос за терен с площ над 40 хиляди декара съвсем близо до София. Слуховете носят, че милиардерът смятал да инвестира в технологични паркове,в компютърни заводи и лаборатории.

Всъщност идеята за грандиозното начинание не била на самия Марк Рич, а на неговата дясна ръка Иван Глазенберг. В момента именно той е мениджър на “Гленкор”, а 76-годишният Рич се е оттеглил от активното управление на компанията-гигант. 60-годишният Глазенберг е разработил стратегията за новите инвестиции на “Гленкор” и инвазията в България в началото на тази година. Двамата са идвали тайно в България.

Говори се, че са имали среща с премиера Бойко Борисов през май тази година. Срещата се е провела във вила край Боровец. На нея двамата магнати са представили стратегията си за развитие на новия си бизнес и дори са предложили веднага да откупят дълговете на комбината. Премиерът обаче е казал, че трябва да се почака и да се обмислят предложенията, защото имало и други оферти за Кремиковци. Освен Жеваго към него интерес проявявал и руският олигарх Виктор Векселберг.

След срещата Рич се оттеглил във вилата си в курорта Сейнт Мориц и изчаквал развитието по въпроса. През това време експертите от “Гленкор” подготвяли юридически бъдещата сделка. Компания е един от най-странните, но и най-големите икономически субекти в света. Активите й се изчисляват на 400 милиарда долара. По цял свят тя притежава изцяло или участва в добивни компании за петрол, метали и въглища. Добива минерали от Колумбия до Казахстан, търгува с екзотични метали, благодарение на които летят всички самолети, и държи 3 процента от петрола на планетата.

"Гленкор" е и един от най-големите в света производители и износители на слънчогледово олио и месо. Има много солидни позиции в търговията и със зърнени продукти.

За журналистите и масовата публика компанията може би е по-известна заради Марк Рич и предишното си име Marc Rich & Co AG, защото - както твърдят - историята й прилича повече на шпионски роман, отколкото на бизнес казус. През миналата година частната корпорация беше шестата по големина на оборота в Европа. Бурната й история започва в 1974 г. когато е основана от швейцарския предприемач Марк Рич. Той се прочува със серия съмнителни сделки със СССР, Иран, Ирак, Саудитска Арабия, заради които бе осъден в САЩ и помилван в последните часове от мандата на президента Бил Клинтън през януари 2001 г. Името му се спряга и с бизнес сделки с кубинския лидер Фидел Кастро, с когото са въртели пари през 90-те години на миналия век. Тогава Рич е откупил чрез няколко сделки над 2 милиона тона захарна тръстика, която по-късно е препродал на борсите в Китай.

Неговата компания е винаги там, където има бързооборотни стоки и възможности за лесни печалби. Рич поддържа отлични контакти с много лидери на водещи държави и диктатори в Африка, Азия и Южна Америка. Компанията му има позиции там, където малцина могат да стъпят. През 2001 година тя приема официално името "Гленкор" и сега се ръководи от бившите му партньори, сред които Вили Страхтот и Иван Глазенберг. Фирмата често се свързва с бивши кръгове около КГБ и червени комунистически пари.
Българската връзка

Петролната афера

Марк Рич се появява на българската сцена през 1991 г. и оттогава името му непрекъснато се свързва с поредица от скандали. Първият е от 1991-1992 г. и е свързан с пари на Световната банка и петролни сделки, довели до милиарди левове загуби за Нефтохим. Става въпрос за 150 млн. долара заем, с които бяха платени доставки на петрол за “Плама” и най-вече за Нефтохим. В средата на 1992 г. след поредица от скандални разкрития, че Нефтохим е натрупал милиарден дълг и не плаща задълженията си по заема, беше назначена специална парламентарна комисия, която трябваше да разбули истината за усвояването на петролния заем от Световната банка за Нефтохим и “Плама”.

Заемът е предоставен на рафинериите чрез БНБ, а усвояването му минава през Държавния фонд за реконструкция и развитие. БНБ възлага вътрешния договор на Химимпорт, която оперира с парите. Със 150-те млн. долара на Световната банка Химимпорт внася петрол и го продава на Нефтохим и “Плама”, които го преработват. В договорите обаче не е посочено изрично кой ще връща парите. В началото това е Химимпорт, по-късно обаче става ясно, че е подписан анекс, според който длъжници се оказват “Плама” и Нефтохим. Договорът между Химимпорт и БНБ е подписан едва след пристигането на първите танкери и носи задна дата. Доставчикът е “Марк Рич ко”. Имало е предложение за доставка на по-големи количества петрол от тези, получени по заема от Световната банка, и то при по-благоприятни условия, обявиха по това време български депутати. Било е постигнато и рамково споразумение с казахстанската държавна петролна компания и Нефтохим, но явно висши държавници са предпочели нефтът да дойде от други фирми, твърди депутатът Стефан Караджов.

Договорите за доставка според българското правителство по избор на Световната банка са сключени с фирмите “Белойл” (за малка част от количествата) и основно с “Марк Рич ко”. Те всъщност пак били взели петрола оттам, но процентите за посредник оставали при тях. При отпускане на кредити от ДФРР не били спазени процедурите, се твърди пък в писмо на Световната банка до българското правителство. Шестима следователи са работили по следственото дело за отпуснатия заем от Световната банка, което продължава повече от десетилетие. На няколко пъти то е било прекратявано, след това отново възобновявано.

Зърнената афера

По време на зърнената криза пък скандалният бизнесмен чрез фирмата си “Гленкор” влиза в джойнт-венчър с Комбината за цветни метали в Пловдив - “Балко интернешънъл” ООД. По този начин с уж разграничилата се от Марк Рич фирма “Гленкор” се реализират мащабни злоупотреби, твърдят източници от държавни ведомства. “Балко интернешънъл” ООД получава най-високата квота за износ на жито и слънчоглед и изнася по този начин 140 000 т зърно. “Гленкор”, която притежава 50% от “Балко интернешънъл”, от своя страна пък получава изключителните права за целия внос на пшеница в България чрез бартера за внос на жито срещу износ на горива за Сърбия. Сделката стана популярна като зърнената афера по време на социалистическото правителство на Жан Виденов. Фирмата внася зърното с 30-50 долара по-скъпо от износните цени в рамките на бартера, твърдят наши експерти. Според тях свързаната с Марк Рич фирма реализира износ на горива за 46.4 млн. долара главно за Сърбия и внася жито на цени с 84 долара над международните.

Петър АНГЕЛОВ
http://www.-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/news/article/86759

[insomnia1304]

ДОЦ. МИНЧО ХРИСТОВ: ПЛАНИРА СЕ ФИНАНСОВА КРИЗА, ПОДОБНА НА ТАЗИ 1996-7 ГОДИНА
 
интервю на Соня СИРОМАХОВА

НЯМА ИКОНОМИКА В СВЕТА, КОЯТО ДА ИЗДЪРЖИ НА ТАКЪВ ОГРОМЕН СКОК НА ЛОШИ КРЕДИТИ

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СКАНДАЛЕН ПРОБЛЕМ, ЗА КОЙТО ХОРАТА ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ Е, ЧЕ КОГАТО ЧОВЕК ПРОСРОЧИ КРЕДИТ, НАКАЗАТЕЛНАТА ЛИХВА Е 180 %  ГОДИШНО!

........
........

http://www.obshtestvo.net/content/view/1848/4/