Източна Европа - новата Аржентина?По "Дойче веле"
Финансовата криза в страните от Източна Европа прилича на тази в Аржентина от 90-те години, пише германското месечно политическо списание "Страници за германска и международна политика". Какво води автора на статията до този извод?
Йоахим Бекер анализира финансовата криза в Източна Европа, сравнявайки я с тази в Аржентина през 90-те години.
Твърде много се спекулира около въздействието на финансовата и икономическа криза във Федералната репблика, а значително по-малко внимание се обръща на това, че източноевропейските държави отсега още са значително по-силно засегнати от кризата, макар и по различен начин - констатира авторът. Той обяснява, че на Източна Европа не бива да се гледа като на хомогенен регион, каквато грешка често се прави в Германия.
Кризата допълнително подчерта различията в региона, като разделителните линии минават не толкова между членки и не-членки на ЕС, колкото между различните икономически модели, възприети в отделните държави и произтичащите от това различни характерни слабости.
От една страна има страни с ясно изразена експортна ориентация, които са силно засегнати от срива на местния износ. Това са най-вече вишеградските държави - Полша, Словакия и Чешката Република, както и Словения.
От другата страна са онези държави, които през последните години бяха финансирали своя икономически прираст главно чрез външни дългове и неимоверно нарастване на дефицитите по текущите им сметки. Тези страни са изключително силно податливи на кризата и се намират в момента в доста затруднено положение поради големите кредитни ограничения и пресъхването на капиталовите потоци. Икономическите им проблеми се изострят допълнително от високите дългове на частните домакинства, натрупани във валута.
Към тази група държави спадат балтийските републики, България и почти всички републики от бивша Югославия. Румъния и Унгария също показват част от характерните за тази група кризисни белези.
Като цяло икономическият срив е значително по-голям сред страните от втората група - тази, в която има силна зависимост от кредити и външни задължения. Доста драматично е положението на онези източноевропейски страни, в които повече от половината или дори 80% от взетите креди са във валута. Там съществува рискът да се сбъдне кризисен сценарий като аржентинския от 1998 и 2002 година. И действително икономическата политика на балтийските държави и повечето югоизточноевропейски много прилича на аржентинската през 90-те години. Тъй като потреблението беше финансирано чрез кредити, населението сега усеща на собствен гръб последиците от кризата.
Тази форсирана политика на внос доведе до големите дефицити по текущите сметки и разрастналите се неимоверно външни дългове. Тези дефицити през последните години бяха значително по-високи в балтийските и югоизточноевропейските държави, отколкото в Аржентина през 90-те години.
В България дефицитът е достигнал ниво от 20% от БВП през 2007 година, а дори и в условията на сегашната рецесия се очаква този дефицит да остане над 10 на сто. Основният проблем - структурната зависимост от значителния внос на стоки и капитали - продължавава обаче да се омаловажава в икономическите дускуси, също както през 90-те години в Аржентина. Вместо това се раздува относително второстепенния въпрос за държавния дълг.
Само че, както и в Аржентина, няма да е възможно, реалността за дълго да бъде пренебрегвана.
http://www.europe.bg/htmls/page.php?id=22119&category=223
