P.E.A.C.E. благодаря за книгата(много е добра), ето и един кратък откъс от "Властта на тайните общества през ХХ век" на Хелсинг
"Някои автори заявяват, че (независимо от подземната тунелна и градска система) според членовете на „Туле“ Земята по принцип е КУХА и има два изхода: на Северния и Южния полюс. Те се позовават на природните закономерности „в микрокосмоса и макрокосмоса“. Тъй като всяка кръвна, телесна и семенна клетка, всяка комета и всеки атом съдържат ядро, т.е. център и кухо пространство, оградено от corona radiate (обвивка), реално животът също би трябвало да протича във вътрешността, което означава, че за Земята е валиден същият принцип. Това се доказва от каменните друзи, защото отново става въпрос за кухо пространство, и същинският живот — конкретно за минералите и кристалите — също протича във вътрешността. По тази логика и Земята би следвало да е куха — което впрочем съответства на казаното от тибетските лами и Далай Лама — и да има ядро, т.е. Централно слънце, което да осигурява на земните дълбини подходящ климат и постоянна слънчева светлина. Според тези твърдения истинският живот на планетата се развива вътре в Земята, господарската раса живее във вътрешността и, а мутантите — върху повърхността. Това била причината, поради която не откриваме живот на другите планети от Слънчевата система: защото и там жителите им са под повърхността. Главните входове към подземното царство би трябвало да се намират на Северния и Южния полюс, през които свети Централното слънце и създава aurora borealis — т.нар. полярни сияния. Във вътрешността на Земята твърдата маса би трябвало да е повече, отколкото водната. Според твърденията на Олаф Янсен и на други изследователи те са попаднали на сладководни басейни, което би могло да обясни защо ледниците на Арктика и Антарктика са образувани не от солена, а от сладка вода. Интересно е да се отбележи, че това схващане за строежа на Земята продължава да се поддържа от полярните изследователи Кук, Пиъри, Амундсен, Нансен, Кейн и да не забравяме адмирал Е. Бърд. Всъщност всички те има идентични, необикновени и несъгласувани с наличните „научни“ теории преживявания:
Те твърдят, че след 76-ия градус географска ширина вятърът ставал по-топъл, птиците и животните (например лисиците) се движели в северна посока, намирали пъстър и сив сняг — който, като се стопял, оставял цветен прашец или вулканична пепел. И в двата случая възниква въпросът откъде са се взели цветният прашец и вулканичната пепел, тъй като на картите за Северния полюс няма обозначени вулкани. Част от изследователите се озовават в сладководно езеро и всички съобщават, че по някое време на пътуването си виждали две слънца."
