Еленко искам да те попитам дали вярваш в бог и обичаш ли бог и сина му Исус Христос-защото има разлика между вяра и обичане като положително понятие?
Не вярвам в този църковен(православен, католически...) Бог - главен герой на осакатената(от Император Константин и духачи на Никейския събор 325 г., Крал Джеймс...) до римска приказка съвременна Библия(която са писали хорица убедени, че Земята е плоска и не са смоменали и дума за динозаврите). Там описаният Бог в Нов и Стар завет е един
психопат, - изискващ кървави жертвоприношения, наказващ с адски мъки за цяла вечност(ако не спазваш изплагиатстваните му десет правила от египетската "Книга на мъртвите"). Психичните проблеми на това ревниво божество наистина се коренят в детството му ;D. Не вярвам в този жалък библейски образ на велик белобрад старец(образ взет от похотливия Зевс) наблюдаващ всеки от небето, в името, на който неговите
змийски жреци до днес са изклали, поробили и запалили на клада милиони човешки създания... И продължават да паразитират и манипулират(като разделят по римско правило съзнанието му за да го владеят - ВЛАДИКИ) наивното и приспано човечество...
Дали обичам библейски описания Исус? Да обичам го... Обичам и Мохамед(който се прекланя пред Исус/Иса) с мъдрите му думи в Корана... Обичам посланията им, които си позволявам да сведа до формула дадена преди векове - "Не прави това, което не би искал да ти правят на теб." Точка! И ако използвам думите на Морфей към Нео:
- Не се опитвай да ме обичаш! Просто ме обичай!
Виж аз обичам и герои като Люк Скайуокър, Джанмеджая, Оцеола, Андрешко, Одисей, учителя Фуап, Билбо Бегинс...
Аз обичам създателите си(на това триизмерно тяло, което навремето вдигаше 170 кг. от лежанка а сега е на път да стане толкова, заради мързела ми и апетита ми) - Мама и Тате. Обичам Брат си. За мен тази "Света Троица" е Пътя, Истината и Живота. Също обичам и пророка - една наистина "Великолепна" Дева(нищо, че е зодия Везни)...
Тази Вяра(на ниво чувства, спомени, узнавания и доказателства колко много ме обичат) ме прави щастлив.
Всъщност въпреки всичката кал и мръсотия на Фермата, винаги ще обичам музиката на Майкъл("простих" му, че си кичеше питони на врата

)...
Обичам да режа(доколкото мога) тази
бодлива тел на Билдерберги и други рептилски слуги, която превръща Фермата Европа и в психична кланница...