Нима си мислите, че на този измислен американски образ Бил Гейтс и на разни потни, мазни шейхове парите им седят по трезори и сейфове в пачки. Става въпрос за стотици милиарди. Те съществуват само като електронни цифри в елитните банки. Да, тези банки с робските си лихви са елитните овчарски кучета, които пазят стадото и Фермата. Дотогава докогато истинските хора продължават да са волове, коне с капаци, свине, овце и кокошки, обожаващи уюта на Фермата Матрица, дотогава и много други покрай тях истински хора ще тънат в кал и мизерия. Сам човек е наистина само за тоалетната. Критична маса на брой хора осъзнали Фермата и спиращи да и служат, ще събори оградите за тези, които искат свобода. Розовото прасе в кочината е било някога смел глиган, от когото са треперели ловците. Страхливите кокошки някога са били свободни в небесата. Много от хората заробени до живот с ипотеки и кредити, живеещи в панелни кибритени кутийки и търпящи фирмената политика, някога мечтаеха да бъдат каубои или космонавти – препускащи и свободни хора. Много пъти слушах това:
-„Да ама нали всички правят така. И тук и на запад и на изток, всичко е с кредити и лихви”...
Ами яжте и изпражнения тогава, не е възможно милиони мухи да се заблуждажат за това! Аз имам само дебитна карта и никакви безумни кредити и депозити. Лихвата е зло! „Боен клуб”!
Посетете сайтът
www.moneyasdebt.net , там е документалния филм, под формата на анимация „Мoney as Debt” за паразитната парична система!
Ето и линк към You Tube -
. Благодарен съм и на
www.voininatangra.org , но най-вече на „buden /Често пишещ” за превода, които ви предоставям с моя редакция -
Процесът на създаване на пари е толкова прост, че мозъка ни първоначално го отхвърля като вариант. Ако хората разберат каква игра играят банките и правителствата те биха се ядосали до таква степен, че биха погнали да трепят банкерите и политиците по самите улици.
Повечето хора смятат, че правителствата създават парите, но не са напълно прави. По-голямата част от парите се създава в огромни количества от частни организации наречени „банки”. Те ги създават буквално от нищото. Парите се явяват един вид нашия дълг към банките. В момента в който ищецът се подпише - дава гаранция, че ще плати на банката парите плюс лихвата. Ако ли не то ще загуби колата си, къщата си, изобщо всичко което има някаква материална стойност влизащо в договора. Приказката за златаря, който станал лихвар, ще ни запознае как е започнало всичко това:
Някога много много отдавна почти всичко е било използвано като пари, просто е трябвало да бъде лесно преносимо и мнозинството от хората да считат, че притежава достатъчно голяма разменна стойност. За да може да се размени за храна, дрехи, строителни материали и др. Това са били да речем - красиви камъни, морски украшения, та дори и пера от птици са се ползвали като разменна монета. Но златото и среброто са били предпочитани измежду всички други, със своя блясък и красота, както и с мекотата на метала и лесната му обработка. Така златарите се специализирали в обработката на тези метали и започнали да изработват златни монети като универсална разменна единица, която била приемана от всеки. Но не след дълго те решили да създадът сейф, където да държат своето богатство на сигурно място.
По-заможните хора от обществото разполагащи с повече от тази разменна единица започнали да търсят златаря(лихваря, по-късно вече банкер), за да могат и те да опазят своето злато. В трезорът на златаря било сигурно и срещу скромна такса, която му давали се възползвали от услугата. Годините минавали и банкерът забелязал, че тези на които той държал злато в сейфа си, рядко допирали до собствените си богатства. Те разчитали на него да им наглежда златото и не го местели в друг сейф. Дори в случаите, когато отивали до сейфа за да вземат част от собственото им никога не били заедно всичките, а така златаря винаги разполагал с повече злато в трезора от колкото неговото собствено. С времето златарят пуснал друга разменна единица за удобство, с която всеки бил съгласен – хартиени пари. Тези пари се използвали навсякъде(пазар и т.н), така че физическото злато стояло недокосвано в сейфа му и станало тежко неудобно и излишно в търговията. Така той започнал да раздава на собствениците на злато хартиени пари, като заместител. Хартиените пари били удобни - сумите били просто написани на тях и не толкова тежки. Но междувременно банкера направил друг бизнес - започнал да дава назаем златото си срещу определена такса - лихва. Но за удобство търсещите заема не вземали самото физическо злато, а хартиените новосъздадени разменни единици(парите). Бизнесът му се разраствал и все повече и повече хора го търсели за заеми. Така у банкерът се родила нова идея – знаейки че притежателите на злато в неговия сейф много рядко допират до своето собствено, той решил да дава назаем и тяхното злато разбира се под формата на хартиени пари. С годините той се замогнал, но подозрението нараствало. Хората със златото в неговия сейф решили и го потърсили за обяснение. Отишли до сейфа и със собствените си очи се убедили, че златото им е там непокътнато. Не били глупаци и разбрали каква е играта на приятеля им златар(лихвар). Тогава те решили да му дадат благословията си да продължи, но като им дава процент от сделките. Или той да им дава такса, за това че те си държат златото при него, а не обратното. Така се създало лихварстово. Лихварят можел да плати с ниска лихва за използването на парите на собствениците с по-голямата лихва, която заемащите щели да му дадат след време. Така разликата се явила чиста печалба за златаря вече и банкер. Но и това не е начина по-който банките работят днес. Алчният банкер не бил доволен. С разрастването на търговията в цяла Европа и самите заеми се търсели повече, но златото в сейфа му не било достатъчно да ги покрие. Така му се родила още по-еврейската идея - след като само той единствено знаел колко злато има в сейфа, то той можел да дава хартиени пари на поискалите заеми, дори и те да надвишават физическата стойност на златото в трезора му. Единственият начин да го разкрият бил ако всички собственици на хартиени пари отидат едновременно в сейфа му и се убедят с очите си, че стойностите не отговарят. Така банкерът станал изключтелно богат печелейки от лихви, които се трупали от даването на хартиени пари без реална стойност. У някои хора се родили подозрения, но идеята банкерът да създава сам парите била прекалено предизвикателна и фантастична за да е истина. И все пак с времето някои хора започнали да се усещат и да искат заеми в реално злато вместо в хартиени пари. Появили се и собствениците на злато, които поискали да си вземат своето от сейфа му. И какво се оказало, оказало се че банкера нямал толкова налично злато, колкото му поискали в замяна срещу хартиените пари. Стигнало се до т.нар. „бягство на банката”. Този процес представлява сриване на индивидуални банки и падането на доверието в цялата банкова система(имало е и други златари, след време лихвари, а по-късно превърнали се в банкери - не е бил един). Хората решили да съдят алчния банкер. Но големите кредити, които банкерите отпускали на времето се оказали важни и печеливши за развитието на европейската търговия в средновековието(някои хора станали много богати за сметка на чужди нации). Така вместо да го задържат решили да легализират тази дейност на банкера. Банкерите се съгласили да сложат ограничения на парите които могат да създават за нужните заеми. Било решено съотношението да е 9:1 - напечатани изкуствени пари към реалната налична стойност. Били назначени инспекции, които да следят това печатане на пари. Още се стигнало и до създаването на закон, който задължава централната най-голяма банка да дава част от своето собствено злато на по-малките банки.
Това е в случай, че те имат заплаха от ново „бягство на банката”. Така само в случай на едновременно „бягство на банката” на всички, само тогава златото дори и в централната най-голяма банка не би стигнало за да покритие всичките искания и тогава системата би се сринала. Паричната система днес е стигнала до толкова уродливо развитие, че реалната физическа стойност на „парите” е като игла в купа сено в сравнение с електронните пари днес. Преди време щатските долари са били възможно заменими за себестойността им в сребро. Днес обаче те могат само да бъдат заменяни от други долари издавани от Федералния Резерв. Преди време индивидуалните банки издавали парите като чекове, те били различни за различните банки и било възможно да ги отказваш, както днес можеш да откажеш чек от частно лице. Сега обаче се е създал монопола в паричната система. В днешно време парите са установени с указ от всички правителства и не можеш да откажеш парите като разменна единица. Ако не ги приемеш като разменна единица(или дълг) законодателството не би се наело да те защитава за каквото и да е било. Ако някой получава възнаграждение то е в днешните пари. Ако някой получава възмездие, то също се изразява в стойността на пари, които лицето трябва да изплати. Идва въпроса ако правителствата и банките печатът „пари” заедно, защото банките не могат да оперират без помоща на правителствата, тогава какво е тяхното реално количество! Преди време количеството на „парите”(златото) не можело да надвишава количеството на стоките и услугите, които обществото можело да разменя. Така за да се увеличи количеството злато трябвало да бъде открито самото то, да бъде изкопано в някоя златна мина примерно. В настоящето обаче парите буквално се създават с даването на заеми или като Дълг(веднага с подписа на искащия заем). Колкото повече заеми дават банките, толкова по-богати стават самите те. И така лимитът на количеството „пари” може да е само един – сборът на всички дългове на хората, а те са постоянно нарастващи. Днес правителствата заедно с банкерите слагат ограничение на създаването на пари, което само те си знаят какво е, но със сигурност надвишава 9:1 многократно.
Банките не могат да работят самостоятелно без подкрепата на правителствата. Правителството позволява частни кредити да бъдат изплащани с държавна валута, законодателната система налага плащането на дългове с пари и т.н. Да речем, че се създава чисто нова банка и в нея все още няма депозити. Но инвеститори в банката правят начален депозит да речем +$1111.12 и ограничението наложено за създаването на пари от централната банка е 9:1.
Стъпка 1: Вратите се отварят и идва първия клиент искащ заем от $10,000 за да си купи нова кола. При ограничението 9:1, новата банка има законното право да умножи наличните си средства девет пъти. Така се получават нужните „пари” за заема. Това не са реални пари, а просто няколко натискания на бутоните по клавиатурата. Заемащия пише тази сума на чек и получава колата.
Стъпка 2: Идва клиент, депозира $10,000. Тези пари за разлика от началните средства, с които банката започва по закон не могат да бъдат умножавани. Но могат да бъдат делени по т.нар. правителствено ограничение 9:1 или 9,000(за нов възможен заем): 1,000(за резерв).
Стъпка 3: Ако тези $9,000 бъдат депозирани от трето лице, в която и да е банка(дори и в същата новооткрита) те стават законно средство за издаване на кредит(заем). Този път по техните „закони” получаваме $8,100(за нов възможен заем : $900(резерв). Или всеки нов депозит съдържа потенциал за издаването на заем малко по-малък от самия депозит. Така от заемите, които банките издават, се създават парите: 10,000 + 9, 000 = 19,000 + 8,100 = 27,100 + 7,290 = 34,390 + 6,560 = 40,950 и т.н. Не след дълго достигат почти $100,000.
Обаче ако парите, които се създават не бъдат депозирани, то този процес на умножение в банките ще спре. Това е непредвидима част която те не искат и се стараят да не бъде допусната.
